РЕШЕНИЕ
№ 2404
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Темислав М. Димитров
Членове:Цветелина Ал. Костова
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20241100512476 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20156472 от 13.07.2021 г., постановено по гр. д. № 16940/2021 г. по описа
на СРС, 27- ми състав, Прокуратурата на Република България е осъдена на основание чл. 4
вр. чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ да заплати на М.Н.Д. сумите от: 8 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на незаконно
обвинение, за което е бил оправдан с присъда от 09.05.2017 г. по НОХД № 24474/2011 г. по
описа на СРС, НО 103, състав, потвърдена с решение № 905/20.08.2018 г. по ВНОХД №
2038/2018 г., както и сумата от 750 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи по наказателното производство, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 25.03.2021 г. до погасяването й, като са отхвърлени искът за
неимуществени вреди за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 14
000 лв., както и искът за имуществени вреди за разликата над уважената част до пълния
претендиран размер от 1 300 лв.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищеца М.Н.Д. срещу
първоинстанционното решение в частта, с която предявените искове са отхвърлени. В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника
Прокуратурата на Република България.
1
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника Прокуратурата
на Република България срещу първоинстанционното решение в частта, с която предявените
искове са уважени. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба
от ищеца М.Н.Д..
С оглед депозираните въззивни жалби делото е изпратено на въззивния съд по
компетентност, като е образувано в. гр. д. № 11794/2021 г. по описа на Софийски градски
съд, III-В състав. В хода на въззивното производство ищецът М.Н.Д. е починал, като на
негово място с определение № 107 от 04.01.2023 г., постановено по в. гр. д. № 11794/2021 г.,
са конституирани на основание чл. 227 ГПК като ищци по делото С. М. Н. и Н. М. Н..
С решение № 4463 от 11.08.2023 г., постановено по в. гр. № 11794/2021 г. по описа на
СГС, е отменено решение № 20156472 от 13.07.2021 год., постановено по гр. дeло №
16940/2021 г. на СРС, І Г.О., 27 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от М.Н.Д.
срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1
от ЗОДОВ за разликата над уважената част от 8000 лв. /осем хиляди лева/ до пълния
претендиран размер от 14000 лв. /четиринадесет хиляди лева/ – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от М.Н.Д. срещу
Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от
ЗОДОВ за разликата над уважената част от 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/ до пълния
претендиран размер от 1300 лв. /хиляда и триста лева/ – обезщетение за претърпени
имуществени вреди, като вместо него е постановено ново, с което Прокуратурата на
Република България е осъдена да заплати на С. М. Н., конституирана на основание чл. 227
от ГПК като ищец по делото на мястото на починалия в хода на производството по делото
ищец М.Н.Д., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 3000 лв. /три хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени от починалия в хода на производството по
делото наследодател – ищец М.Н.Д., неимуществени вреди от незаконно обвинение в
извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила
присъда, постановена по н. о. х. д. № 24474/2011 г., СРС, НО, 103-ти състав, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 25.03.2021 год. /датата на подаване на исковата
молба в съда/ до окончателното й изплащане, на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ сумата
от 275 лв. /двеста седемдесет и пет лева/, представляваща обезщетение за претърпени от
починалия в хода на производството по делото наследодател – ищец М.Н.Д., имуществени
вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, за
което е оправдан с влязла в сила присъда, постановена по н. о. х. д. № 24474/2011 г., СРС,
НО, 103-ти състав, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.03.2021 год.
/датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 640 лв. /шестстотин и четиридесет лева/,
представляваща направени разноски по делото за двете съдебни инстанции, както и да
заплати на Н. М. Н. /конституиран на основание чл. 227 от ГПК като ищец по делото на
мястото на починалия в хода на производството по делото ищец М.Н.Д./ на основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 3000 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за
2
претърпени от починалия в хода на производството по делото наследодател – ищец М.Н.Д.,
неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.194, ал.1
от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда, постановена по н. о. х. д. № 24474/2011
г., СРС, НО, 103-ти състав, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.03.2021
год. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 275 лв. /двеста седемдесет и пет лева/,
представляваща обезщетение за претърпени от починалия в хода на производството по
делото наследодател – ищец М.Н.Д., имуществени вреди от незаконно обвинение в
извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила
присъда, постановена по н. о. х. д. № 24474/ 2011 г., СРС, НО, 103-ти състав, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 25.03.2021 год. /датата на подаване на исковата
молба в съда/ до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 640 лв. /шестстотин и четиридесет лева/, представляваща направени разноски по
делото за двете съдебни инстанции.
Със същото решение СГС е потвърдил решение № 20156472 от 13.07.2021 год.,
постановено по гр. дeло № 16940/2021 г. на СРС, І Г.О., 27 състав, в частта, с която е осъдена
на основание чл. 4 вр. чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България
да заплати на М.Н.Д. сумите от: 8000 лв. /осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на незаконно обвинение, за което е
бил оправдан с присъда от 09.05.2017 г. по НОХД № 24474/2011 г. по описа на СРС, НО, 103
състав, потвърдена с решение № 905/20.08.2018 г. по ВНОХД № 2038/2018 г., както и сумата
от 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разходи по наказателното производство, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 25.03.2021 г. до погасяването й, както и в частта за разноските.
Така постановеното решение на СГС е било обжалвано пред ВКС от Прокуратурата на
Република България, като с определение № 2703 от 30.05.2024 г., постановено по к. гр. д. №
4463/2023 г. по описа на ВКС, IV г. о., 3- ти състав, е допуснато касационно обжалване на
решение № 4463/11.08.2023 г. по гр. д. № 11794/2021 г. на ГС София и е оставена без
разглеждане касационната жалба на Прокуратурата на Република България в частта, с която
се обжалва въззивното решение, с което е уважен за сумата 750 лева по иск, предявен за
сумата 1300 лв. – представляваща обезщетение за претърпени отпочиналия в хода на
производството по делото наследодател ищец М.Н.Д. имуществени вреди – разноски за
заплатен адвокатски хонорар във връзка с незаконното обвинение в извършване на
престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда,постановена
по н.о.х.д. № 24474/2011 г. РС – София. Така постановеното определение не е обжалвано в
частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, и е влязло в законна сила.
С решение № 609 от 22.10.2024 г., постановено по к. гр. д. № 4463/2023 г. по описа на
ВКС, IV г. о., 3- ти състав, е обезсилено решение № 4463/11.08.2023 г. по гр. д. № 11794/2021
г. на Софийски градски съд и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане по
същество от друг състав на същия съд при следните мотиви и указания:
3
Въззивният съд е констатирал, че първоначалният ищец М.Д. е починал в хода на
въззивното производство и правилно е конституирал неговите наследници по закон, взели
участие в същото като въззиваеми страни, но е следвало да се произнесе по иска на
наследниците. След конституирането на наследниците по закон като страни в процеса те са
ищците по делото, страни в спорното материално правоотношение и въззивният съд е
следвало да постанови съдебния си диспозитив по отношение на тях, а не по отношение на
починалата страна, потвърждавайки първоинстанционното решение по отношение на нея,
както недопустимо е сторил. Затова въззивното решение следва да се обезсили и делото да
се върне на Софийски градски съд, който да постанови допустимо съдебно решение спрямо
надлежни страни, съобразявайки естеството на спорното право. След като определи размера
на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно
преследване причинени на починалия в хода на процеса М.Д., съдът следва да се произнесе
по исковете на новоконституираните страни – наследниците по закон, с оглед
наследствените им права.
В решението на ВКС изрично е посочено, че касационната жалба в частта й, с която се
обжалва решението относно иска, предявен за сумата от 1 300 лева – представляваща
обезщетение за претърпени от починалия в хода на производството по делото наследодател
ищец М.Н.Д. имуществени вреди – разноски за заплатен адвокатски хонорар във връзка с
незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, за което е
оправдан с влязла в сила присъда, постановена по н. о. х. д. № 24474/2011 г. РС – София,
заедно със законната лихва върху тази сума, същата с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3
ГПК следва да се остави без разглеждане.
След връщане на делото за ново разглеждане от друг състав е образувано настоящото
в. гр. д. № 12476/2024 г. по описа на СГС, II-Ж състав, в рамките на което настоящият
въззивен състав следва да се произнесе по същество на спора, като разгледа депозираната от
ищеца М.Н.Д., починал в хода на производството и заместен на основание чл. 227 ГПК от
неговите наследници С. М. Н. и Н. М. Н., въззивна жалба срещу първоинстанционното
решение в отхвърлителната му част, както и депозираната от ответника Прокуратурата на
Република България въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в осъдителната
му част.
Във въззивната жалба, депозирана от ищеца М.Н.Д., починал в хода на производството
и заместен на основание чл. 227 ГПК от неговите наследници С. М. Н. и Н. М. Н., са
изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част. Изложени са
съображения, че първоинстанционният съд неоснователно е занижил размера на
обезщетението за неимуществени вреди, тъй като така определеният размер не съответства
на повдигнатото обвинение и не отчита наложената мярка за неотклонение, както и
личностите качества и обществено положение на ищеца. Посочва се, че районният съд
неправилно е приел, че заплатеното в наказателното производство адвокатско
възнаграждение е в размер на 750 лева вместо претендираното в размер на 1 300 лева. Моли
се съдът да отмени решението в обжалваните части и вместо него да постанови ново, с което
4
да уважи предявените искове изцяло. Претендират се разноски.
Във въззивната жалба, депозирана от ответника Прокуратурата на Република България,
са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част. Твърди се, че
първоинстанционният съд е определил размер на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди, който не кореспондира на събраните по делото доказателства. Отделно от това, се
сочи, че определеният от районния съд размер на обезщетението не съответства не само на
характера и степента на търпените неимуществени вреди, но и на вида и степента на
упражнената наказателна репресия. Навежда се, че по делото липсват доказателства за
направени разходи за адвокатско възнаграждение в присъдения от съда размер. Моли се
съдът да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него да
постанови ново, с което да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди, както
и да намали размера на обезщетението за имуществени вреди от 750 лева на 300 лева.
С оглед горепосоченото определение № 2703 от 30.05.2024 г., постановено по к. гр. д.
№ 4463/2023 г. по описа на ВКС, IV г. о., 3- ти състав, с което е оставена без разглеждане
касационната жалба на Прокуратурата на Република България в частта, с която се обжалва
въззивното решение, с което е уважен за сумата 750 лева по иск, предявен за сумата 1300 лв.
– представляваща обезщетение за претърпени отпочиналия в хода на производството по
делото наследодател ищец М.Н.Д. имуществени вреди – разноски за заплатен адвокатски
хонорар във връзка с незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1
НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда,постановена по н.о.х.д. № 24474/2011 г. РС –
София, както и с оглед горепосоченото решение № 609 от 22.10.2024 г., постановено по к.
гр. д. № 4463/2023 г. по описа на ВКС, IV г. о., 3- ти състав, в което изрично е посочено, че
касационната жалба в частта й, с която се обжалва решението относно иска, предявен за
сумата от 1 300 лева – представляваща обезщетение за претърпени от починалия в хода на
производството по делото наследодател ищец М.Н.Д. имуществени вреди – разноски за
заплатен адвокатски хонорар във връзка с незаконното обвинение в извършване на
престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда, постановена
по н. о. х. д. № 24474/2011 г. РС – София, заедно със законната лихва върху тази сума,
същата с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК следва да се остави без разглеждане,
настоящият съдебен състав намира, че решението на СГС, постановено при първото
разглеждане на делото пред въззивната инстанция, е влязло в сила по отношение на иска с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за сумата в размер на 1 300 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца Д.починал в хода на първото
разглеждане на делото от въззивната инстанция/ имуществени вреди от незаконното
обвинение.
Ето защо, с оглед развилото се касационно производство и дадените от ВКС указания
досежно новото разглеждане на делото от друг въззивен състав, настоящият въззивен състав
счита, че следва да разреши спора по същество единствено по отношение на предявения иск
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за сумата в размер на 14 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца Д.починал в хода на първото
5
разглеждане на делото от въззивната инстанция/ неимуществени вреди от незаконното
обвинение.
Съдът, като обсъди доводите във въззивните жалби относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбите са подадени в срок от легитимирани страни, поради което същите са
допустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението въззивният съд намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
В разглеждания случай за основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да
докаже: настъпването на посочените в исковата молба неимуществени вреди, техния размер,
както и причинната им връзка с повдигнатото обвинение в извършване на престъпление, за
което ищецът е бил оправдан с влязъл в сила съдебен акт.
Между страните във въззивното производство не се спори, а и от събраните по делото
писмени доказателства /ДП № 286/2011 г. по описа на 03 РУП-СДВР, пр. пр. № 61710/2010 г.
по описа на СРП, НОХД № 24474/2011 г. по описа на СРС, ВНОХД № 2038/2018 г. по описа
на СГС/ се установява, че е образувана преписка за извършено от Д. деяние, като на
30.08.2011 г. е извършено претърсване и изземване в гр. София, ж. к. „*********“ II част,
********* в присъствието на Д.; че Д. е дал обяснения на 12.10.2010 г., на 14.10.2010 г. и на
20.12.2010 г., след което с постановление от 17.01.2011 г. е образувано досъдебно
производство срещу него за извършено престъпление по чл. 194 НК; че Д. е привлечен като
обвиняем с постановление от 04.11.2011 г. за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, като спрямо
него е взета мярка за неотклонение „подписка“ и същият е разпитан в качеството на
обвиняемо лице; че на 28.11.2011 г. на Д. са предявени материалите по разследването.
Между страните във въззивното производство не се спори, а и от събраните по делото
писмени доказателства /ДП № 286/2011 г. по описа на 03 РУП-СДВР, пр. пр. № 61710/2010 г.
по описа на СРП, НОХД № 24474/2011 г. по описа на СРС, ВНОХД № 2038/2018 г. по описа
6
на СГС/ се установява, че с обвинителен акт от 21.12.2011 г. на Д. е повдигнато обвинение
пред съд за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, като въз основа на така внесения
обвинителен акт е образувано НОХД № 24474/2011 г. по описа на СРС и с разпореждане от
24.02.2012 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е
потвърдил взетата мярка за неотклонение „подписка“.
Не е спорно пред настоящата инстанция, а и от събраните по делото писмени
доказателства /ДП № 286/2011 г. по описа на 03 РУП-СДВР, пр. пр. № 61710/2010 г. по описа
на СРП, НОХД № 24474/2011 г. по описа на СРС, ВНОХД № 2038/2018 г. по описа на СГС/
се установява, че по образуваното НОХД № 24474/2011 г. по описа на СРС са проведени
множество открити съдебни заседания /общо 17/, на които Д. се е явявал лично и с
упълномощен защитник /първоначално адв. Б.М., а впоследствие – адв. Н. Б./.
От представената по делото присъда от 09.05.2017 г., постановена по НОХД №
24474/2011 г. по описа на СРС, 103- ти състав, се установява, че Д. е признат за невиновен и
е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпления по чл. 194, ал. 1 НК, а с
протоколно определение е отменена взетата мярка за неотклонение „подписка“.
Между страните във въззивното производство не се спори, а и от събраните по делото
писмени доказателства /ДП № 286/2011 г. по описа на 03 РУП-СДВР, пр. пр. № 61710/2010 г.
по описа на СРП, НОХД № 24474/2011 г. по описа на СРС, ВНОХД № 2038/2018 г. по описа
на СГС/ се установява, че по протест на СРП срещу постановената оправдателна присъда е
образувано ВНОХД № 2038/2018 г. по описа на СГС, като с определение от 08.05.2018 г.
съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, на което Д. се е явил
лично и с упълномощен защитник адв. Б..
От представеното по делото решение № 905 от 20.08.2018 г., постановено по ВНОХД
№ 2038/2018 г. по описа на СГС, се установява, че първоинстанционната присъда е изцяло
потвърдена, като решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Влизането в сила на оправдателна присъда обосновава извод за незаконност на
обвинението, като доколкото същото е било повдигнато от ответника, несъмнено е, че
неговото поведение е било противоправно. Незаконността на обвинението съставлява
основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните
правозащитни органи по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца
вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение.
Относно причинените вреди и връзката им с воденото срещу ищецът Д.починал в
хода на първото разглеждане на делото от въззивната инстанция/ наказателно производство
пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите А.Д. и С. Н.. Последната е дъщеря
на ищеца Д., починал в хода на първото разглеждане на делото от въззивната инстанция, и тя
заедно с Н. Н. като негови наследници по закон е конституирана като страна в настоящото
производство на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия М.Д.. Ето защо,
настоящата въззивна инстанция счита, че дадените от нея пред първоинстанционния съд в
качеството й на свидетел показания не следва да бъдат обсъждани.
7
От друга страна, настоящата инстанция счита, че показанията на св. Д. не разкриват
недостоверност, преднамереност и/или непълнота. От показанията на разпитания свидетел
се установява, че Д. е изживял негативни емоции, изразяващи се в емоционални и
психически терзания на личността на последния, в резултат на воденото наказателно
производство за посоченото по- горе престъпление, а именно – ищецът е приел тежко
случилото се, изолирал се е от външния свят и е променил нормалния си ритъм на живот,
преживял е силен стрес от воденото срещу него наказателно производство. От показанията
на разпитания свидетел се установява още, че ищецът се е чувствал отпаднал физически, в
общуването си с околните постоянно е говорел за преживяното и е описвал нахлуването на
полицейските органи и извършваните с него действия по разследването /претърсване и
разпити/, като чувството му за чест също е било накърнено.
Във връзка с горното анализът на събраните по делото доказателства обосновава
несъмнен извод, че Д. е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника –
Прокуратурата на Република България, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, независимо от
това дали са причинени виновно от длъжностното лице – чл. 4 ЗОДОВ. В тази връзка спорен
пред настоящата инстанция е и въпросът относно размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди.
Обезщетението за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнатото и
поддържано обвинение в извършено престъпление се определя съгласно чл. 52 ЗЗД – по
справедливост. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързана с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на дължимото обезщетение –
тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване,
вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на
подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е
извършил, респ. което не съставлява престъпление, се е отразило негативно на физическото
му здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в
обществото, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените
морални страдания.
Във връзка с горното следва да се отчете обстоятелството, че Д. е бил обект на
разследване във връзка с извършено умишлено престъпление от общ характер, което е тежко
по смисъла на чл. 93, т. 7 НК и за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до
осем години.
Отделно от това, както вече беше посочено, спрямо Д. са извършвани редица
процесуални действия – претърсване и изземване, множество разпити, като на 04.11.2011 г. е
взета и мярка за неотклонение „подписка“, отменена на 09.05.2017 г.
Наказателното производство е продължило 6 години, 11 месеца и 3 седмица, като
настоящият въззивен състав намира, че същото не се е развило и не е приключило в разумен
8
срок. Продължителността на наказателното преследване, осъществено спрямо Д. несъмнено
се е отразило негативно на психиката и на личността му, доколкото в посочения
продължителен период от време последният е живял в неизвестност дали ще бъде признат за
виновен в извършването на престъплението, за което е бил обвинен. Същевременно не се
установява продължителността на наказателното преследване да се дължи на
недобросъвестно процесуално поведение от страна на Д..
На следващо място, при определяне на размера на обезщетението настоящият
въззивен състав взе предвид и характеристичните данни на увредения. По делото се
установява, че последният не е осъждан, поради което несъмнено воденото наказателно
производство се е отразило негативно върху психиката му като неосъждан човек.
Отделно от изложеното дотук, както вече беше посочено, от събраните в
производството гласни доказатества се установява, че Д. е преживял психически и
емоционални страдания във връзка с неоснователното обвинение, които са се отразили на
отношенията му с околните, на нормалния му ритъм на живот, както и на цялостното му
физическо и психическо състояние.
Съобразявайки всички изложени по- горе обстоятелства, свързани с тежестта на
повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство,
интензивността на упражнената репресия, степента на засягане на емоционалния и личния
живот на увредения, данните за личността му, предвид общото социално и икономическо
състояние на обществото, въззивният съд намира, че обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 14 000 лева отговаря на критериите, предвидени в чл. 52 ЗЗД, поради което се
явява справедливо.
Ето защо, първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която
предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата
над присъдената сума от 8 000 лева до пълния предявен размер от 14 000 лева, като вместо
него следва да се постанови ново, с което искът следва да се уважи и за сумата от 6 000 лева.
Доколкото, както вече беше посочено, ищецът М.Д. е починал в хода на първото
разглеждане на делото пред въззивната инстанция и на негово място са конституирани
наследниците му С. Н. и Н. Н., то на всеки един от тях следва да се присъди сумата от по
3 000 лева при съобразяване с наследствените им права. Първоинстанционното решение
следва да се потвърди в частта, с която предявеният иск е уважен.
По разноските:
С оглед указанията, дадени в решение № 609 от 22.10.2024 г., постановено по к. гр. д.
№ 4463/2023 г. по описа на ВКС, IV г. о., 3- ти състав, с което делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав, при новото разглеждане на делото настоящата въззивна
инстанция следва да присъди и дължимите се за всички инстанции разноски.
С оглед изхода на спора право на разноски имат ищците.
За първоинстанционното производство ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищците сумата от още 545 лева или по 272,50 лева на всеки един от тях, а за първото
9
разглеждане на делото пред въззивната инстанция – сумата в размер на 1 010 лева или по
505 лева на всеки един от тях.
За касационната инстанция ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. А. С.
Б. адвокатско възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска помощ и съдействие, като
съдът счита, че същото следва да бъде определено в размер на 600 лв. с оглед фактическата
и правна сложност на делото, както и реално извършената от адвоката работа. За
настоящата въззивна инстанция ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. А. С. Б.
адвокатско възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска помощ и съдействие, като
съдът счита, че същото следва да бъде определено в размер на 600 лв. с оглед фактическата
и правна сложност на делото, както и реално извършената от адвоката работа.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20156472 от 13.07.2021 г., постановено по гр. д. № 16940/2021 г.
по описа на СРС, 27- ми състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от М.Н.Д., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж. к. „*********“ II част, ********* срещу Прокуратурата
на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за разликата
над уважената сума от 8 000 лева до пълния предявен размер от 14 000 лева, която сума
представлява обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на
незаконно обвинение, за което е бил оправдан с присъда от 09.05.2017 г. по НОХД №
24474/2011 г. по описа на СРС, НО 103, състав, потвърдена с решение № 905/20.08.2018 г. по
ВНОХД № 2038/2018 г., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С. М. Н., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж. к. „*********“ II част, *********, конституирана на
основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на производството ищец М.Н.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. „*********“ II част, *********, на основание чл.
2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ сумата в размер на 3 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ищеца М.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.
к. „*********“ II част, *********, починал в хода на производството и заместен на
основание чл. 227 ГПК от неговите наследници С. М. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж. к. „*********“ II част, ********* и Н. М. Н., ЕГН: **********, с адрес: ж. к.
„*********“ II част, *********, в резултат на незаконно обвинение, за което е бил оправдан
с присъда от 09.05.2017 г. по НОХД № 24474/2011 г. по описа на СРС, НО 103- ти състав,
потвърдена с решение № 905/20.08.2018 г. по ВНОХД № 2038/2018 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Н. М. Н., ЕГН:
**********, с адрес: ж. к. „*********“ II част, *********, конституиран на основание чл.
227 ГПК на мястото на починалия в хода на производството ищец М.Н.Д., ЕГН: **********,
с адрес: гр. София, ж. к. „*********“ II част, *********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1
ЗОДОВ сумата в размер на 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
10
неимуществени вреди от ищеца М.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к.
„*********“ II част, *********, починал в хода на производството и заместен на основание
чл. 227 ГПК от неговите наследници С. М. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к.
„*********“ II част, ********* и Н. М. Н., ЕГН: **********, с адрес: ж. к. „*********“ II
част, *********, в резултат на незаконно обвинение, за което е бил оправдан с присъда от
09.05.2017 г. по НОХД № 24474/2011 г. по описа на СРС, НО 103- ти състав, потвърдена с
решение № 905/20.08.2018 г. по ВНОХД № 2038/2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20156472 от 13.07.2021 г., постановено по гр. д. №
16940/2021 г. по описа на СРС, 27- ми състав, в частта, с която Прокуратурата на Република
България е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ да заплати на М.Н.Д., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж. к. „*********“ II част, *********, починал в хода на
производството и заместен на основание чл. 227 ГПК от неговите наследници С. М. Н., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж. к. „*********“ II част, ********* и Н. М. Н., ЕГН:
**********, с адрес: ж. к. „*********“ II част, *********, сумата в размер на 8 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени ищеца М.Н.Д., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж. к. „*********“ II част, *********, починал в хода на
производството и заместен на основание чл. 227 ГПК от неговите наследници С. М. Н., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж. к. „*********“ II част, ********* и Н. М. Н., ЕГН:
**********, с адрес: ж. к. „*********“ II част, *********, в резултат на незаконно
обвинение, за което е бил оправдан с присъда от 09.05.2017 г. по НОХД № 24474/2011 г. по
описа на СРС, НО 103- ти състав, потвърдена с решение № 905/20.08.2018 г. по ВНОХД №
2038/2018 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С. М. Н., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж. к. „*********“ II част, *********, конституирана на
основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на производството М.Н.Д., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж. к. „*********“ II част, *********, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от още 272,50 лева, представляваща разноски за първата инстанция, както
и сумата в размер на 505 лева, представляваща разноски за първото разглеждане на делото
пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Н. М. Н., ЕГН:
**********, с адрес: ж. к. „*********“ II част, *********, конституиран на основание чл.
227 ГПК на мястото на починалия в хода на производството М.Н.Д., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ж. к. „*********“ II част, *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от още 272,50 лева, представляваща разноски за първата инстанция, както и сумата в размер
на 505 лева, представляваща разноски за първото разглеждане на делото пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адв. А. С. Б., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ул. „********* на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата в
размер на 1 200 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за безплатно
оказана адвокатска помощ и съдействие при новото разглеждане на делото във въззивното
11
производство и в касационното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.
280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12