Р Е Ш Е Н И Е
№……..
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр.София, 30.10. 2020 г.
Софийски
градски съд, Търговско
отделение, VІ-11 състав, в закрито
заседание на тридесети октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
като разгледа докладваното от съдия
Вранеску ч. гр. д. № 9541/2020 г.
за да постанови определение, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Н.Д.С. и П.И.Т.чрез адв. Н. П.срещу
постановление от 02.07.2020 г., по изп. д. №20208580400431, с което частен
съдебен изпълнител У.Д., рег. №858 на КЧСИ отказва да прекрати изпълнителното
производство по изп. д. №20208580400431.
Жалбоподателят намира обжалвания акт за неправилен и
незаконосъобразен. Твърди, че вземането по изпълнителен лист от 10.01.2020 г.
издаден по гр. д. № 13989/2014 г. по описа на СРС, 54 състав, въз основа на
който е образувано изп. д. №20208580400431 е погасено по давност. Сочи, че изпълнителното
производство е образувано на 05.03.2020 г., към който момент правото на
кредитора да иска принудително изпълнение е погасено с пет годишна погасителна
давност. Моли, обжалваното постановление да
бъде отменено, а изпълнителното дело прекратено.
Писмено
възражение от взискателя „Т.С.“ ЕАД не е постъпило в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК.
На
основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е депозирал мотиви по
жалбата, в които е изложил съображения за нейната неоснователност. Поддържа се,
че възражението за настъпването на правопогасяващ принудителното изпълнение
юридически факт - погасителна давност не може да бъде обсъждано и проверявано
от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния процес.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
05.03.2020 г. по молба на взискателя „Т.С.“ ЕАД е образувано е образувано изп.
д. №20208580400431 срещу Н.Д.С. и П.И.Т., въз основа на изпълнителен лист от
10.01.2020 г. издаден по гр. д. № 13989/2014 г. по описа на СРС, 54 състав в
размер общо на 1 050.00 лева.
Покана
за доброволно изпълнение е връчена на длъжника П.И.Т.на 08.06.2020 г., а на
длъжника Н.Д.С. на 12.06.2020 година.
С
възражение вх. № 12817/26.06.2020 г. на ЧСИ У.Д., длъжниците по изпълнителното
дело чрез адв. П.са поискали прекратяване на изпълнителното производство, тъй
като същото е било образувано след изтичане на давностния срок за вземането
посочено в изпълнителния лист, послужил за образуването на изп. д.
№20208580400431.
С
обжалвания акт съдебният изпълнител е отказал прекратяване на изпълнителното
производство като е приел, че не са налице основания по чл. 433, ал. 1 ГПК за
прекратяване на изпълнителното дело.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предвидените
в ГПК основания за прекратяването на изпълнителното производство са
изчерпателно уредени в чл. 433, ал. 1 ГПК. Сред изброените в този текст
основание не е предвидено погасяване на вземането поради изтекла в полза на
длъжника погасителна давност по чл. 110 и сл. от ЗЗД. Твърдението за наличие на
правопогасяващ принудителното изпълнение юридически факт - погасителната
давност, не може да бъде обсъждано и проверявано от съдебния изпълнител в
рамките на изпълнителния процес, респ. в производството по чл. 435 и сл. от ГПК. Съдебният изпълнител не може да
решава дали притезателното право, което е материализирано в изпълнителния
титул, съществува или не и дали същото е погасено по давност. При това
положение, единствената възможност на длъжника, който се позовава на
погасителна давност, е да се защити срещу изпълнението чрез иск по реда на чл.
439 от ГПК. В рамките на исков процес следва да бъде установено по окончателен
и безспорен начин със сила на пресъдено нещо, че кредиторът, макар и вземането
му да продължава да съществува в неговия патримониум, не би могъл да предприема
валидни действия по принудителното му събиране.
Ето
защо давността може и следва да бъде навеждана като довод само в рамките на
нарочното съдебно състезателно производство, при участието на двете страни, но
не и в производството по чл. 435 от ГПК. Предвид изложеното съдебният
изпълнител правилно и законосъобразно е
отказал прекратяване на изпълнителното производство а жалбата като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Така
мотивиран, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Н.Д.С. **********
и П.И.Т.ЕГН ********** срещу Постановление от 02.07.2020 г., по изп. д.
№20208580400431, с което частен съдебен изпълнител У.Д., рег. №858 на КЧСИ
отказва да прекрати изпълнителното производство
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.