Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 26.04.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б
въззивен състав, в закрито заседание
на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл. съдия
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Симеонова ч. гр. д. № 3752 по
описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 - 438 ГПК, вр. с чл. 78 ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 02964/23.02.2021 г., подадена
от длъжника по изпълнението „Специализирана
болница за активно лечение по акушерство и гинекология - Майчин дом“
ЕАД, ЕИК ******, чрез процесуалния му представител адвокат Д.П., срещу разпореждане от 09.02.2021 г. по изпълнително дело № 20207810400234 по описа на ЧСИ Г.Д.,
рег. № 781 на КЧСИ, с което е отказано да се намали адвокатският хонорар на взискателя за разликата над
200 лв. до 2 445 лв. (същият е намален от 7 000 лв. на 2 445 лв.)
В жалбата се
излагат съображения, че определеното адвокатско възнаграждение, макар и
редуцирано, е прекомерно. В случая усилията и действията на процесуалния
представител на взискателя се изчерпват с подаване на молба за образуване на
делото, като предвид обстоятелството, че жалбоподателят е заплатил изцяло
главницата и лихвите преди предоставяне на срок за доброволно изпълнение, не са
налице действия по водене на изпълнителното дело, за които да се дължи
възнаграждение. Посочва се, че длъжникът е лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от
Закона за лечебните заведения, по отношение на което не е необходимо пълно
проучване на имуществото му, освен това дружеството притежава банкова сметка, ***
претендираното вземане. Поддържа се, че дължимите към ЧСИ такси и разноски са
съобразени с Тарифата за таксите и разноските към Закона за ЧСИ (ТТРЗЧСИ) и са платени
от длъжника, видно от представеното към жалбата платежно нареждане. Предвид
изложеното се моли за намаляване на размера на определеното от ЧСИ адвокатско възнаграждение
до минимално определеното в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) по чл.
10, т. 1 - 200 лв.
В законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение
вх. № 04186/15.03.2021 г. от взискателя по изпълнителното
дело - Н.Г.Т., чрез адвокат С.В., с доводи за недопустимост
и неоснователност
на жалбата. Твърди се, че
същата е просрочена - поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника
на 18.05.2020 г., а жалбата е подадена едва на 08.03.2021 г. Посочва се, че с
определение № 124/26.05.2020 г. по гр. д. № 3467/2019 г. по описа на ВКС, III г. о. е спряно изпълнението на невлязлото в сила решение
№ 182/22.01.2019 г. по в. гр. д. № 2603/2018 г. по описа на Софийски апелативен
съд, следователно срокът е спрял да тече на 26.05.2020 г. и е продължил да тече
от 19.11.2020 г., когато с решение № 162/19.11.2020 г. по гр. д. № 3467/2019 г.
ВКС се е произнесъл с краен съдебен акт. Следователно срокът за обжалване на
разноските по делото е изтекъл на 26.11.2020 г. Излагат се и доводи, че жалбата
е неоснователна - поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на
18.05.2020 г., а плащането е направено едва на 22.02.2021 г., като след влизане
в сила на решението на ВКС на 19.11.2020 г. длъжникът е бил длъжен да
организира и да разплати задължението си. В случая са извършвани множество изпълнителни
действия, които излизат извън обхвата на образуване на изпълнителното дело.
Освен това при определяне на адвокатското възнаграждение следва да се вземат
предвид и процесуалните действия по подадени становища по жалби, вкл. и
действията по настоящата жалба. Сочи се, че СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД не е лечебно
заведение по смисъла на чл. 5 ЗЛЗ, а такова по чл. 3 ЗЛЗ. Именно проучването,
което е направил процесуалният представител на взискателя е довело до
ефективност по изпълнителното дело и в крайна сметка до събиране на вземането.
На
основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК по жалбата са изложени мотиви от съдебния изпълнител, с доводи за нейната неоснователност.
Твърди се, че
предвидените от законодателя размери на адвокатските хонорари в Наредбата са
минимални, което не означава, че претендираните от взискателя такива следва да
бъдат начислявани до тези размери, а следва да бъдат съобразени с фактическата
и правна сложност на делото. В случая са извършени както първоначални, така и
последващи действия от страна на пълномощника на взискателя, във връзка с
водене на изпълнителното дело, допълнителни справки, осъществено е процесуално
представителство, включително и във връзка с настоящото производство, за което
се дължи възнаграждение. Предвид изложеното се
моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и съобрази представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от представените в заверен препис книжа по изпълнително дело № 20207810400234
по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 на КЧСИ, производството по изпълнителното дело е образувано по молба вх. № 04089/20.03.2020 г. на Н.Г.Т. (с предишно име Г.), чрез адвокат С.В., и изпълнителен лист, издаден на 29.01.2019 г., на
основание невлязло в сила въззивно решение по в. гр. д. № 2603/2018
г. по описа на Софийски апелативен съд, против
длъжника СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД за принудително удовлетворяване на парично
вземане в размер на 130 000 лв., обезщетение за нанесени неимуществени вреди -
болки, страдания и притеснения, причинени във връзка с настъпила злополука на
02.03.2010 г. с асансьор с № 6647, ползван от СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД и поддържан от „Асансьор - МБ - 97 ООД“, ведно със законната лихва от 02.03.2010 г. до
окончателното погасяване на вземането. В молбата е поискано
на основание чл. 426, ал. 1 ГПК да
бъде образувано изпълнително дело за събиране на сумите по изпълнителния
лист,
както и за събиране на разноските, направени в
изпълнителното дело от взискателя. Като изпълнителен
способ е посочен запор върху банковите сметки на длъжника в „Централна кооперативна
банка“ АД, посочена
е и банкова сметка, *** делото
суми.
Към молбата за образуване на
изпълнителното дело е приложен изпълнителен лист от 29.01.2019
г. по в. гр. д. № 2603/2018
г. по описа на Софийски апелативен
съд, адвокатско пълномощно от 10.03.2020 г., с което Н.Т.е упълномощила адвокат
В.В. и адвокат С.В. да изготвят и подадат молба за образуване на изпълнително
дело срещу СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД и да осъществяват процесуално
представителство с право на получат събраните суми, както и договор №
858763/10.03.2020 г. за правна защита и съдействие, сключен с адвокат В.Г., с
предмет изготвяне и подаване на молба за образуване на изпълнително дело срещу „Майчин дом“ ЕАД и процесуално представителство, с договорено и
изплатено в брой възнаграждение в размер на 7 000 лв.
Въз основа на
подадената молба е образувано изпълнително дело и до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 04538/13.05.2020
г., с посочване в същата, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 135
379,11 лв. - вземания по изпълнителния лист, 7 000 лв. - адвокатски хонорар и
10 614,10 лв. - такси, с даден двуседмичен срок за доброволно изпълнение на
задълженията.
Поканата за доброволно изпълнение е
връчена на длъжника на 18.05.2020 г.
С молба вх. № 05670/26.05.2020 г., подадена от адвокат Д.П. - пълномощник на длъжника СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, е поискано спиране на
изпълнителното производство предвид факта, че с определение № 312/15.04.2020 г.
по гр. д. № 3467/2019 г. по описа на ВКС, III г.
о., приложено към молбата, е допуснато касационно обжалване на въззивното
решение № 182/22.01.2019 г. по в. гр. д. № 2603/2018 г. по описа на Софийски
апелативен съд, по което е издаден изпълнителният лист. Приложена е и молба вх.
№ 3735/22.05.2020 г. по входящия регистър на ВКС от адвокат Д.П. за спиране на
изпълнението на въззивното решение.
С молба вх. № 05917/28.05.2020 г., подадена от адвокат Д.П. - пълномощник на длъжника СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, е приложено определение №
124/26.05.2020 г. по гр. д. № 3467/2019 г. по описа на ВКС, III г. о., с което е спряно изпълнението на невлязлото в
сила въззивно решение. Поискано е ЧСИ да преустанови действията по изпълнението,
както и да спре изпълнителното производство. Молбата е уважена с разпореждане
на ЧСИ от 19.05.2020 г.
С молба вх. № 01317/27.01.2021 г., подадена от адвокат
С.В. - пълномощник на взискателя Н.Т., е приложено решение № 162/19.11.2020 г.
по гр. д. № 3467/2019 г. по описа на ВКС, III г.
о., с което е отменено частично въззивното решение, като е отхвърлен предявеният
от Н.Г.Г. (сега Т.) срещу СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД иск по чл. 49 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 70 000
лв. до сумата 130 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.03.2010 г.,
като въззивното решение е потвърдено в останалата част. Осъдено е СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД да заплати на Н.Т.на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК разноски общо в размер на 12 691,54 лв., както и е осъдена Н.Т.да
заплати на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
разноски общо в размер на 6 664,62 лв. С молбата на адвокат В. е поискано
възобновяване на изпълнителното дело и прилагане на посочения в молбата за
образуване на делото изпълнителен способ - запор върху банковите сметки на
длъжника.
С разпореждане от 28.01.2021 г. ЧСИ е
възобновил изпълнителното дело за заплащане на сумата от 70 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.03.2010 г.
до окончателното плащане на вземането, ведно с таксите и разноските по
изпълнението, наложил е запор върху вземанията на длъжника в „Централна кооперативна
банка“ АД, за което е уведомил длъжника със съобщение изх. № 01308/28.01.2021
г., получено от последния на 29.01.2021 г.
Запорното съобщение е получено от банката
на 29.01.2021 г., като в него изрично е посочено, че дългът възлиза на сумата
70 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
02.03.2010 г. до окончателното изплащане, 7 000 лв. - адвокатски хонорар и 7
796,09 лв. - такси.
С молба - възражение вх. №
01869/05.02.2021 г., подадена от адвокат Д.П., пълномощник на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, е поискано длъжникът да бъде
уведомен за конкретния размер на присъединените за събиране такси и разноски,
както и те да бъдат преизчислени, с оглед окончателното решение на ВКС, като е
заявено, че длъжникът е заплатил доброволно дължимата като главница сума, както
и законната лихва, за което е представено преводно нареждане от 02.02.2021 г. за сумата от 148 032,68 лв. Поискано е
да се намали адвокатското възнаграждение като прекомерно, при съобразяване, че
усилията на процесуалния представител на взискателя се изчерпват с подаване на
молба за образуване на изпълнително дело, както и да се преизчислят таксите по
изпълнителното дело.
С обжалваното разпореждане от 09.02.2021
г. ЧСИ е намалил адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
взискателя от сумата 7 000 лв. до сумата 2 445 лв., както и таксите по
изпълнителното дело от сумата 10 614,10 лв. до сумата 7 692,38 лв., за което
длъжникът е уведомен на 16.02.2021 г. и на 23.02.2021 г. е депозирал жалбата,
по която е образувано настоящото производство.
От приложеното към жалбата платежно
нареждане от 22.02.2021 г. се установява, че длъжникът е заплатил по банкова
сметка ***,38 лв. - такси по изпълнителното дело.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител - постановление за разноските по изпълнението (чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради което е процесуално допустима. В тази връзка съдът намира за
неоснователни доводите на насрещната страна за недопустимост на жалбата. Срокът
за подаване на същата е започнал да тече от 16.02.2021 г., на която дата
длъжникът е бил уведомен за отказа на съдебния изпълнител да редуцира
авокатския хонорар до сумата от 200 лв., като видно от данните по делото
жалбата е подадена в предвидения в закона едноседмичен срок - на 23.02.2021 г.
По изложените съображения съдът намира жалбата за допустима и следва да се
произнесе по нейната основателност.
Разгледана по
същество, жалбата срещу постановлението на съдебния изпълнител, с което е
отказано намаляването на разноските за заплатено от взискателя адвокатско
възнаграждение до сумата 200 лв. е основателна.
Компетентен
да се произнесе по искане за коригиране на вече начислени като дължими разноски
по изпълнителното производство е органът, който е овластен да извършва
предписаните в ГПК изпълнителни действия и който
начислява и събира разноските. Такъв орган е съдебният изпълнител. Актът на последния
по повод на възражение срещу начислени в тежест на длъжника разноски подлежи на
съдебен контрол.
Предмет на проверката при жалба срещу
постановлението за разноските по реда на чл. 435,
ал. 2, т. 7 ГПК са всички сторени в
изпълнителното производство разноски, възложени в тежест на длъжника, вкл. и дължимост на възнаграждение за
адвокат за водене на изпълнително дело и такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ.
Въпросът
за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата
му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи
правила”. Тази част важи както за исковия процес във всичките му етапи, така и
за изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е изрично
уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати
съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство, или когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от
съда, или когато разноските, направени от взискателя,
са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Във всички останали случаи се дължат разноски по изпълнението.
В случая по делото няма
данни, че процесното вземане е било погасено от длъжника преди
образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил
доброволно задълженията си преди иницииране
на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма
основание за отпадане на отговорността му за
направените разноски от взискателя.
Същевременно приложение в
изпълнителното производство намира разпоредбата на чл.
78, ал. 5 ГПК, която позволява да се иска намаляване
на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна, когато то е
прекомерно. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 г.
по т. д. № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение
поради прекомерност по реда на чл.
78, ал. 5 ГПК, съдът не обвързан от предвиденото в
(§) 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен
да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер.
Спорът в настоящото
производство е дали в случая се дължат разноски освен по чл. 10, т. 1, така и
по т. 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения при твърдения за липса на извършени допълнителни действия от
процесуалния представител на взискателя, и налице ли са предпоставките за
намаляване на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК, съобразно действителната правна и фактическа сложност по делото.
По делото е установено от
посочените по - горе адвокатско пълномощно и договор за
правна защита и съдействие от 10.03.2020 г., че взискателят е възложил на
адвокат да образува и води изпълнителното дело, за което е уговорил и заплатил
сумата от 7 000 лв.
Съдът приема, че сложността на
делото не предполага възлагане в тежест на длъжника на разноски на взискателя за адвокат в размери над минималните такива по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Изпълнителното дело, за което са
заплатени спорните разноски, не се отличава нито с фактическа, нито с
правна сложност. Взискателят е посочил изпълнителен способ с молбата за
образуване на изпълнителното дело, но това е условие за нейната редовност,
тоест посочването на способ за изпълнение е
действие по образуване на делото. В
рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която
е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя
не е извършил други действия, насочени към удовлетворяване на процесните вземания.
Депозирана е единствено молба за
възобновяване на изпълнителното дело от
27.01.2021 г., към която е приложен препис
от решението
на ВКС по чл. 290 ГПК, с искане за прилагане на първоначално посочения способ за
изпълнение. Съдът приема, че с молбата от 27.01.2021 г. адвокатът на взискателя
не е провел същински действия по водене на делото (изпълнителният
способ вече е бил посочен в молбата за образуване на изпълнителното дело) и
възнаграждение за адвокат за същото по реда на чл. 10,
т. 2 от Наредбата не се дължи. Видно е, че длъжникът по изпълнителното дело е
предприел действия по спиране изпълнението на въззивното решение по допустим от
процесуалния закон начин, при което изпълнението е спряно още преди да е
изтекъл срокът за доброволно изпълнение, като в тази връзка следва да се посочи, че самото изпълнително дело
е образувано в противоречие с разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК. От спиране на
изпълнението за длъжника не следва да произтичат неблагоприятни правни
последици - самото спиране не повишава фактическата
и правна сложност на делото и не обуславя заплащането на допълнително
адвокатско възнаграждение в полза взискателя. Подаването
на становище
по жалбата на длъжника срещу отказа на ЧСИ да намали
разноските за адвокатски хонорар до сумата 200 лв., не следва да
бъде взето предвид при преценка за дължимост на адвокатския хонорар, тъй като не
представлява искане за предприемане на изпълнителни действия.
При тези данни настоящият съдебен състав
намира, че по изпълнителното дело не се е осъществило процесуално
представителство, обуславящо заплащане
на хонорар, различен от този за образуване на делото по чл. 10, т. 1 от Наредбата в размер на 200
лв. (съгласно действащата към
момента на образуване на изпълнителното дело и на уговаряне
на адвокатския хонорар редакция от 22.01.2019 г.). В случая
следва да се вземе предвид и обстоятелството,
че длъжник по процесното изпълнително дело е лечебно заведение по чл. 5, ал. 1
от Закона за лечебните заведения (както е прието
и в определението на ВКС за спиране на изпълнението), поради което и своевременното получаване на сумите
по изпълнителния лист не би било особено затруднено за взискателя. Следва да
бъде отчетен и фактът, че непосредствено след получаване на 29.01.2021 г. на съобщението на съдебния изпълнител с
посочване на актуалния размер на дълга след постановяване на решението на ВКС,
длъжникът доброволно и в кратък срок е изплатил на 02.02.2021 г. дължимата
главница от 70 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.03.2010 г.,
както и таксите по изпълнението, намалени от ЧСИ
до сумата от 7 692,38 лв., тоест не се налага извършването на други действия по водене
на изпълнителното дело.
В допълнение въззивният съд посочва, че видно
от договора за правна защита и съдействие уговореното адвокатско възнаграждение
в размер на 7 000 лв. е заплатено в брой в полза на адвокат В.В., за която няма
данни по делото да е извършвала действия по процесуално представителство на взискателя.
При така установеното,
съдът приема, че на взискателя се дължат разноски за
адвокат единствено за образуване на изпълнителното дело, но не и за
воденето му. С оглед изложеното отговорността на
длъжника пред взискателя за разноски по изпълнителното дело следва да бъде
намалена до сумата 200 лв. съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и частната жалба следва да бъде уважена изцяло.
На основание чл. 437, ал. 4 ГПК настоящото
решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане от
09.02.2021 г. по изпълнително дело №
20207810400234 по описа на частен съдебен изпълнител Г.Д.,
рег. № 781 на КЧСИ, в частта, с която е отказано да се измени постановлението
за разноски от 28.01.2021 г.,
съдържащо се в съобщение до длъжника изх. № 01308/28.01.2021 г. и в запорно
съобщение изх. № 01309/28.01.2021 г., като се намалят разноските на
взискателя за възнаграждение за адвокат до сумата 200 лв. (или
за разликата над 200 лв. до определените от ЧСИ 2 445 лв.),
и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ постановление
за разноски от 28.01.2021 г.,
съдържащо се в съобщение до длъжника изх. № 01308/28.01.2021 г. и в запорно
съобщение изх. № 01309/28.01.2021 г., в частта за разноските, като НАМАЛЯВА разноските, поставени в тежест на длъжника СБАЛАГ „Майчин
дом“ ЕАД, ЕИК ******, до сумата 200 лв., начислена като разноски на взискателя за възнаграждение за адвокат по изпълнителното
дело.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати
на ЧСИ и страните за сведение и съобразяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.