№ 1
гр. Благоевград, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Катя Бельова
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20221200500591 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на депозирана въззивна жалба, подадена от А. П.,
от гр.Г.Д. , ул. „Т.К.“ №15 срещу Решение № 8852/25.05.2022 г. по гр. д. №
264/2020 г. по описа на РС –Г.Д. , с което е финализирана делбата на
селскостопанска постройка , като са обособени дялове на съделителите
съобразно правилата на ЗУТ.
Жалбоподателят сочи ,че атакуваното решение е незаконосъобразно.Не са
отчетени всички обстоятелства .Сочи се още , че не са спазени изискванията
на чл.203 ал.1 ЗУТ.
Твърди, че не са налице предпоставките на чл.31, ал.2 ЗС, за да бъде
присъдено обезщетение.
Прави искане да се отмени изцяло атакуваното решение и постановено
друго, като се приеме, че имота е неподеляем. При условията на
алтернативност прави искане възлагането на самостоятелните обекти да бъде
извършено съгласно вариант първи от съдебно — техническата експертиза.
Претендират се разноски.
1
Въззиваемата страна е депозирала в срок отговор на въззивна жалба.
Твърди че въззивната жалба е неоснователна.Сочи че в хода на
производството пред първата инстанция жалбоподателя /ответник/ е
бездействал, възраженията си прави чак с въззивната жалба. При
постановяване на атакуваното решение решаващия съд се е съобразил със
събраните доказателства, в това число и с неоспореното, и прието по делото
заключение на вещото лице по назначената съдебно- техническа експертиза,
както и одобрението на главният архитект на Община Х. съобразно нормата
на чл.203. ал.1 от ЗУТ. Делбата не променя общото предназначение на
сградата, нито на обособените в нея два самостоятелни обекта . Възприетия
вариант на извършване на делба съответства в най-пьлна степен с
изискванията на разпоредбата на чл.203. от ЗУТ. Този вариант не предвиджда
и не би предизвикал значителни преустройства на процесната сградата, нито
причиняването на каквито и да са неудобства за страните. Сочи се още, че в
най-пълна степен защитава интересите на страните.
Жалбоподателят не се е възползвал от правото си да направи искане по
сметки. Излага съображения за неоснователност на въззивната жалба срещу
присъденото обезщетение. Сочи , че са били лишени от правото да ползват
собствената си част от процесната сграда за процесният период от
време.Искат жалбата да бъде отхвърлена изцяло. Претендират разноски.
Становищата на двете страни се поддържат и в рамките на проведеното
открито съдебно заседание пред БлОС от процесуалните им представители .
Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени
становищата на страните и събраните по делото , доказателства, намира за
установено следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост. Предвид
изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение , съдът счита, че не се установяват нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване
правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е
допустимо. Същото е и правилно, като решаващият въззивен състав споделя
изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл.
272 ГПК препраща към мотивите на РС.
2
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
С влязло в сила съдебно решение №8875/29.12.2020 г. на Районен съд-Г.Д.,
постановено по настоящето дело, е допуснато да се извърши съдебна делба
между въззивника А. П. и въззиваемите В. Т., М. С. и Д. Т. на съсобствен
недвижим имот, а именно: МАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА — ОБОР, със
застроена площ от 510.00 квадратни метра, построена в УПИ /парцел/ I, имот
с планоснимачен №111 от квартал 19 по регулационния план на село Н.Л.,
община Х., област Благоевград, одобрен със Заповед № 93 от 20.04.2014 г. на
кмета на олщина Х., с площ за УПИ /парцел/ I/първи/ от 2 930/две хиляди
деветстотин и тридесет/. квадратни метра, при граници за УПИ по скица: от
север - УПИ II — 111, от изток - имот с планоснимачен № 110, от юг и от
запад - имот с планоснимачен №111, при следните права в съсобствеността:
общо 1/6 ид. части за В. Т., М. С. и Д. Т. и 5/6 ид. част за А. П. . Решаващия
съд се е произнесъл по въпросите за кой имот, между кои лица, както и при
какви части за всеки съделител ще се допусне и извърши делбата.
Не се спори, че в първото по делото заседание след влизане в сила на
решението по допускане на делбата ищците са предявили искане за
заплащане на обезщетение срещу съделителя П. за това , че са били лишени
от ползване на имота. Това че ищците не са допускани и не са ползвали имота
се установява от разпита на свидетелите в съдебно заседание на 15.12.2020 г..
Решаващия съд е назначил експертиза за определяне поделяемостта на
имота. Назначена е съдебна експертиза и за определяне размера на
дължимото обезщетение.
От заключението по СТЕ, неоспорено от страните и прието от съда, е
видно, че от сградата предмет на делбата , могат да се образуват два
самостоятелни обекта. Вещото лице дава два варианта за делба на имотите.
Представени са към заключението скици с предложение за делба на сградата
съобразно размера на дяловете на съделителите. Съобразно поисканото от
ищците общият им дял 1/6 ид. ч. е обособен в самостоятелен обект, както и
делът на ответника също в самостоятелен обект.
Изпълнена е процедурата по чл.203 ЗУТ, като главния архитект е изразил
положително становището за обособяване на два самостоятелни обекта.
3
Пред съда са представени, конкретни проекти/одобрени от гл.архитект/ със
скици за разделянето на сградата.Това разделяне може да бъде реализирано
без неудобства по големи от обикновените. Така като е извършена делбата и
възложени обектите по втория одобрен вариант/заявен в срок от ищците/ се
запазват всички функционални необходими съоръжения на процесната
сградата, необходими за нейното ползване по предназначение като цяло, а
така също и на обособените в нея два самостоятелни обекта. Жалбоподателят
чак с въззивната жалба прави изявление , че иска възлагането да бъде по
първи вариант. Съдът при преценката си е отчел възможност за осигуряване
на комуникация между възложения на ищците обект по процесната делба с
друг техен самостоятелен обект в сграда, намираща се в непосредствена
близост до процесната от към северната и страна. При първи вариант би се
нарушила
свързаността между двата обекта на ищците. Освен това в дела на
жалбоподателя се намират обслужващи помещения които допринасят за
пълноценно ползване на обекта. Вариант първи е неудачен и с оглед размера
на квотите.
Неоснователно е направеното оплакване с въззивната жалба, че процесната
сградата има само един вход, находящ от северната страна на сградата/
където се намира възложеният обекта на въззиваемите/, както и че
жалбоподателят е поставил вратата.Ако той има претенции е могъл да ги
предяви в първото по делото заседание след допускане на делбата. Той не е
предявил искане по сметки. Освен това безспорно се установява от
заключението на експертизата , че вход има както от северната така й от
южната страна.
Неоснователно е наведеното възражение за неспазване на правилата на
Наредба №44 от 20.04.2006 г.. Посоченият подзаконов нормативен акт
съдържа правила за ветеринарномедицинските, включително мерките за
биосигурност и зоохигиенните изисквания към животновъдни обекти за
отглеждане на селскостопански животни, охлюви и калифорнийски червеи и
няма отношение към делбата на процесната селскостопанска сграда.
Жалбоподателят не е ангажирал доказателства пред първоинстанционния
съд във вр. с ползването на процесната сграда за отглеждане на едър рогат
добитък, или въобще на каквито и да е животни към момента на извършване
4
на съдебната делба. Този въпрос не подлежи на обсъждане и в процедурата
по чл.203 ЗУТ, няма отношение към обособяване на самостоятелни обектите
в сградата.
Неоснователна е жалбата и срещу решението в частта по сметки.
Правилно е уважен искът на ищците за заплащане на обезщетение за
периода от предявяване на иска до постановяване на решението пред
първата инстанция. От разпитаните свидетели се установява , че ищците не са
ползвали имота. Не са допускани от ответника да ползват собствеността си.
По безспорен начин се установява , че ответника е препятствал ищците да
ползват съсобствения имот. Обезщетението е правилно определено като
първостепенния съд се е позовал на заключението на в.л. С отговора по
въззивната жалба е поискано да бъде присъдено обезщетение за времето от
датата на постановяване на атакуваното решение – 26.04.2022 г. до
постановяване на въззивното решение. Съгласно заключението на в.л.
месечното обезщетение възлиза на 33.43 лева. За периода от 26.04.2022г. до
19.10.2022 г. обезщетението възлиза на 216.61 лева.Тази сума следва да бъде
платена от жалбоподателя на въззиваемите.Освен това следва да заплати по
сметка на БлОС и д.т. за обезщетението в размер на 40,76 лева /общо/.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, /л.28/
въззиваемите претендират разноски по делото в общ размер на 1800 лева –
адвокатско възнаграждение, което е посочено в договора за правна защита и
съдействие като платено в брой при подписването му, поради което
договорът следва да се приеме за достатъчно доказателство за получаването
му съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на спора, въззивника следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемите разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на
1800 лева.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8852 от 26.04.2022 г. по гр.д.№ 264/2020
5
г. по описа на РС-Г.Д..
ОСЪЖДА А. П., от гр.Г.Д. , ул. „Т.К.“ №15 ЕГН ********** да
заплати на В. Г. Т. с ЕГН**********, М. Г. С. с ЕГН**********, и Д. Г. Т. с
ЕГН**********, и трите от гр. Г.Д., сумата от 216,61 лв., представляващи
обезщетение за ползването на собствените им ид.ч. от процесния имот, както
и 1800 лева разноски във въззивното производство за адвокатско
възнаграждение.
Осъжда А. П., от гр.Г.Д. , ул. „Т.К.“ №15 ЕГН ********** да заплати по
сметка на БлОС д.т. за обезщетението в размер на 40,76 лева.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6