№ 13745
гр. София, 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110167422 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
„Застрахователно еднолично акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп“
ЕАД е предявило срещу „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД
искове по чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 4767,93 лева – вземане за платено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху л.а. „К*“ с рег. № *
МК, причинени при ПТП на 07.05.2021г. в гр. София, кв. „Витоша“ и в района на ул.
„Могилата“ № 7, предизвикано по вина водач на МПС, чийто застраховател по риска
„Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва
от дата на подаване на исковата молба (26.11.2021г.) до окончателното плащане, както и за
сумата от 135,09 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
16.08.2021г. – 25.11.2021г.
Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка
платил застрахователно обезщетение за щети върху автомобил, причинени при ПТП по вина
на водач на МПС, чийто застраховател по риска “Гражданска отговорност” на
автомобилистите към датата на събитието е ответникът. По извънсъдебно предявена
претенция ответникът не извършил плащане. Ищецът претендира вземане, формирано от
платеното застрахователното обезщетение и ликвидационните разноски, както и
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете. Оспорва твърдения механизъм на ПТП. Евентуално навежда възражение за
съпричиняване, обосновано с управление на автомобила л.а. „К*“ с рег. № * МК с
несъобразена скорост (съгласно уточнителна молба от 27.09.2022г. – л.67 от делото).
Оспорва иска и по размер, като възразява, че стойността на труда при изчисляване на
дължимото обезщетение е завишена, както били завишени и количествата труд и материали
за отстраняването на щетите.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по имуществена
1
застраховка е платил застрахователно обезщетение в твърдения размер за посочените вреди,
които са предизвикани по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска
„Гражданска отговорност“ към датата на събитието e ответникът и размер на причинените
вреди.
Съдът приема за установено, че на 07.05.2021г. в тъмната част на денонощието, при суха
пътна настилка, в гр. София, в района на ул. „Могилата“ № 7, водачът на л.а. „К*“ с рег. № *
ТТ предприел включване в движението по ул. „Могилата“, при което не пропуснал
дясностоящия спрямо него и движещ се в права посока по ул. „Могилата“ водач на л.а.
„К*“ с рег. № * МК.
За да направи горните изводи, съдът взема предвид събраните свидетелски показания от
двамата водачи – участници в процесното произшествие – Е. Й. и Д. Т.. Свидетелят Е. Й. –
водач на „К*“ с рег. № * МК, посочва, че произшествието е настъпило, докато е управлявал
автомобила по ул. „Могилата“ в гр. София, при суха пътна настилка и в тъмната част на
денонощието. На пътното платно имало две ленти за движение – по една в двете посоки.
Свидетелят Й. управлявал автомобила в дясната лента. Водачът на другия автомобил не се
огледал при навлизане в ул. „Могилата“ и ударил управлявания от свидетеля автомобил. На
улицата имало огледало и водачът на другия автомобил бил в състояние да възприеме
приближаването на управлявания от свидетеля Й. автомобил. Преди да настъпи ударът
свидетелят Й. спрял и подал звуков сигнал, но не могъл да предотврати сблъсъка между
двата автомобила.
Свидетелят Д. Т. – водач на л.а. „К*“ с рег. № * ТТ, посочва, че произшествието е
настъпило през м.05.2021г. в района на ул. „Могилата“. Движел се по път без предимство.
Поради наличието на сгради в района не могъл да възприеме приближаването на другия
автомобил, който бил същата марка и модел, както и управлявания от свидетеля. Другият
автомобил се движил по път с предимство. При опит на свидетеля Т. да се включи в
движението на ул. „Могилата“ настъпил удар между двете превозни средства. Свидетелят Т.
се движил по малка улица, на която нямало знаци. На кръстовището, на което възникнал
инцидентът, важало правилото за дясностоящия. Свидетелят Т. забелязал другия автомобил
малко преди удара, като се опитал да завие максимално наляво. Първоначално между
двамата водачи възникнал спор относно вината за произшествието, но след това свидетелят
Т. признал, че има вина за пътния инцидент. Другият автомобил се движил в дясната лента и
именно в тази пътна лента настъпил ударът между двете превозни средства. Според
показанията на св. Т. скоростта, с която се движил другият автомобил, била около 50 – 60
км/час. На място пристигнали служители на пътна полиция, които дали указания на
водачите да попълнят двустранен констативен протокол поради липса на пострадали и
съществени материални щети.
Съдът кредитира така дадените свидетелски показания, тъй като същите са подробни,
безпротиворечиви и съответстват както помежду си, така и на останалите събрани по делото
доказателства, вкл. и заключение по съдебно – автотехническата експертиза, което се
кредитира от съда. Описаният по – горе механизъм напълно съответства и на
отбелязванията върху приетия като доказателство по делото двустранен констативен
протокол от 07.05.2021г. (л.12). Макар двустранният констативен протокол да не ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства,
като по същество обективира съгласуваните изявления на участниците в ПТП относно
причините за произшествието, съставен при предвидените в закона предпоставки (липса на
спор между участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него и при причинени
само материални щети, - арг. чл.5, ал.1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г., вр. чл.125а, ал.2
ЗДвП), то отразеното в него съответства на останалите доказателства – заключение на
вещото лице и свидетелски показания.
Предвид установеното от фактическа страна съдът приема, че водачът на л.а. „К*“ с
2
рег. № * ТТ е допуснал нарушение на нормата на чл.48 ЗДвП, с което е предизвикал
настъпване на произшествието. Не се твърдят и не се установяват обстоятелства, които да
оборват презумпцията за вина съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД.
Недоказано по категоричен начин (при тежест на ответника) е възражението на
ответника, че водачът нал.а. „К*“ с рег. № * МК се е движил с несъобразена скорост. По
данни на другия водач скоростта на движение на л.а. „К*“ с рег. № * МК е била около 50- 60
км/час. Не може с категоричност да се приеме, че скоростта е надвишавала ограничението от
50 км/час (чл.21, ал.1 ЗДвП), нито че скорост от 50 км/час не е съобразена с пътните
условия, доколкото не се установяват фактори по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП, които да
усложняват пътната обстановка и с оглед на това да налагат намаляване на скоростта.
Няма спор по делото, че към датата на събитието застраховател по риска „Гражданска
отговорност“ на виновния водач е ответникът.
Не се спори и за това, че към датата на произшествието л.а. „К*“ с рег. № * МК е бил
обект на сключен при ищеца договор по застраховка „каско“ по застрахователна полица №
**52/4, както и че процесното събитие – ПТП, е покрит по застраховката риск.
Страните не спорят, а и от събраните доказателства се установява, че по повод щета,
образувана във връзка с процесното събитие л.а. „К*“ с рег. № * МК е бил отремонтиран за
сметка на ищеца за сумата от 4742,93 лева (видно от платежно нареждане от 19.05.2021г. –
л.20 от делото).
С плащането на застрахователното обезщетение, респ. с възстановяване на вредите в
натура (чл.406 КЗ) застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне - чл.411 КЗ.
Обемът на отговорността по чл.411 КЗ включва платеното застрахователно обезщетение
и ликвидационните разноски. Отговорността на ответника на претендираното основание не
може да надвишава застрахователната сума (чл.386, ал.1 КЗ) и действителната стойност на
вредата (чл.386, ал.2 КЗ). Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие - действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл.400, ал.2 КЗ).
За установяване на стойността, необходима за възстановяване на вредите към датата на
събитието, по делото е изслушвано заключение по съдебно – автотехническа експертиза,
прието без възражения, което се кредитира от съда. Вещото лице е възприело вида и
степента на уврежданията по автомобила, посочени в опис – заключението на ищеца по
процесната щета, като е дало заключение, че същите са в причинна връзка с процесното
събитие. Според заключението на вещото лице стойността на ремонтно – възстановителните
работи за отстраняване на щетите, нанесени вследствие на процесното събитие върху л.а.
„К*“ с рег. № * МК, по средни пазарни цени към датата на събитието, възлиза на сумата от
4803,65 лева. Платеното от ищеца обезщетение е в по – нисък размер. При това в полза на
ищеца е възникнало вземане в размер на 4767,93 лева – платено застрахователно
обезщетение от 4742,93 лева и ликвидационни разноски – 25 лева, чийто размер съдът
намира за обичаен и установен съгласно чл.162 ГПК.
От горното следва, че искът за главното вземане следва да се уважи в предявения
размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
3
плащане.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД :
Съгласно чл.412 ал.3 КЗ застрахователят по застраховка “Гражданска отговорност”
изпада в забава за плащане на задължението по чл.411 КЗ след изтичане на 30 дни от
получаване на покана, ведно с прилагане на доказателствата, удостоверяващи фактите, на
които се основава претендираното вземане.
От приетите писмени доказателства (покана за плащане на суми по регресни щети изх.
№ 03477/07.07.2021г. и известие за доставяне – л.23 и л.24) е видно, че такава покана е
получена от ответника на 14.07.2017г. От това следва, че за процесния период ответникът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва и то възлиза на сумата от 135,09
лева, който размер съдът определя на основание чл.162 ГПК и съгласно чл.86, ал.2, вр. ПМС
№ 426/18.12.2014г. При това искът по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се уважи в пълния предявен
размер.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има само ищцовото дружество, на което
следва да се присъдят разноски съгласно списък по чл.80 ГПК в общ размер от 1179,72 лева,
за извършването на които са представени доказателства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *77,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Света София” № 7, ет.5 да плати на
„Застрахователно еднолично акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД,
ЕИК *86, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Позитано“ № 5, на основание
чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 4767,93 лева – вземане за платено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху л.а. „К*“ с рег. № * МК, причинени
при ПТП на 07.05.2021г. в гр. София, кв. „Витоша“ и в района на ул. „Могилата“ № 7,
предизвикано по вина водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ към датата на събитието е ответникът, ведно със
законната лихва от дата на подаване на исковата молба (26.11.2021г.) до окончателното
плащане, сумата от 135,09 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 16.08.2021г. – 25.11.2021г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК – сумата от
1179,72 лева – разноски.
Присъдените суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка : BG60 STSA
9300 0004 7471 60, BIC : STSABGSF – титуляр „Застрахователно еднолично акционерно
дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4