РЕШЕНИЕ
№ 9481
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. Н.А
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. Н.А Гражданско дело №
20231110107612 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на С. Д. М. против ЧСИ М. П..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сума в размер на 3644.94 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск и моли съда да го
отхвърли, като излага подробни съображения в тази връзка.
Софийски районен съд, като прецени всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен изпълнителен лист от 29.03.2010г., както и призовка за
доброволно изпълнение.
Приложен е препис от цялото изпълнително дело № ****/****г. на ЧСИ М. П..
Други доказателства, релевантни към предмета на спора, не са ангажирани от
страните.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ.
1
Елементите на фактическия състав на отговорността на ЧСИ съгласно чл. 441 от
ГПК, вр. чл. 74 от ЗЧСИ за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразно
принудително изпълнение очертават деликтна форма на отговорност, реализируема при
условията на чл. 45 ЗЗД. Изложеното предпоставя кумулативно наличие на
незаконосъобразно действие или бездействие на ЧСИ във връзка с дейността му на орган по
принудително изпълнение, настъпили в резултат на това противоправно поведение вреди и
причинно следствена връзка между тях и противоправното поведение на деликвента.
Противоправността се състои в процесуалната незаконосъобразност на увреждащото
действие на ЧСИ, а вината му се презюмира, на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Разпоредбата
на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, намерила аналогично отражение и в чл. 441, ал.1, изр.1 ГПК лимитира
правната рамка на отговорността на частния съдебен изпълнител за вредите, които
неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. В практиката на ВКС:
решение № 184/21.09.11 по г. д. № 1124/10, III ГО, реш. № 139/31.05.11 по г. д. № 144/09, IV
ГО, Определение № 222 от 9.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3893/2017 г., III г. о., ГК,
Определение № 1313 от 18.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4154/2015 г., IV г. о., ГК, и др./ се
приема, че „предшестващата отмяна по съдебен ред на обжалваното действие на съдебния
изпълнител формира сила на пресъдено нещо по отношение съществуването на
потестативното право да се постанови отмяната му, но не и по отношение на процесуалната
му законосъобразност по смисъла на чл. 441 ГПК. Относно обстоятелствата от значение за
отговорността по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ сила на пресъдено нещо не се формира и
правноустановителното действие на решението не се изразява в установената
противоправност на обжалваното действие на съдебния изпълнител, ако то бъде отменено.
Затова в производството по иск по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ съдът преценява процесуалната
законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител без да е обвързан
от това дали същите са били обжалвани и какво е решението на съда по жалбата.“
За да възникне имуществената отговорност за причинени имуществени вреди от
непозволено увреждане от частния съдебен изпълнител, трябва в обективната
действителност да са настъпили следните юридически факти (материални предпоставки): 1)
деяние (действие или бездействие) на частен съдебен изпълнител при, по повод или във
връзка с упражняването на неговите властнически правомощия при осъществяване на
принудителното изпълнително производство; 2) противоправност (несъответствие между
правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди 4) причинно-
следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени или
неимуществени вреди и 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2
ЗЗД оборима презумпция се предполага.
Противоправността като обективен елемент от фактическия състав, обуславяща
отговорността за непозволено увреждане, представлява по своето правно естество
несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила
поведение и фактическо осъщественото от дееца.
В Решение №264 от 08.04.2010г. по гр.д.№474/2009г., ІVг.о.; Решение
2
№139/31.05.2011г. по гр.д.№1445/2009г., ІVг.о., Решение №184/21.09.2011г. по гр.д.
№1124/2010г., ІІІг.о. и др. е прието, че предпоставките за уважаване на предявен иск по
чл.74, ал.1 от ЗЧСИ са следните: когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила
вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка. В същите
решения е посочено, че принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато
изискуемото вземане е удостоверено с изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на
принудително изпълнение и са спазени другите изисквания на процесуалния закон. На
обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Пряка последица означава директно въздействаща върху правната сфера на
увредения, при която той не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие
или бездействие на ЧСИ, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално
настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно
следствие от увреждането.
Видно от приложеното изпълнително дело, същото е образувано по молба на
взискателя на 28.12.2012г., като в молбата на основание чл. 18 от ЗЧСИ е възложено
проучването на имущественото състояние на длъжника и определяне начина на изпълнение.
От изисканата справка се установява, че постоянният и настоящ адрес на длъжника е бил в
гр. Сливен към датата на извършване на справката. На 28.12.2012г. на ищеца по настоящето
дело е била изпратена покана за доброволно изпълнение, като същата се е върнала като
„непотърсена”, видно от приложеното известие за доставяне. Едновременно с това, на
същата дата, ЧСИ е изискал справки за притежавани от ищеца МПС –та и справки за
трудови договори. На 08.01.2013г. е наложил запор върху банковите сметки на М..
На 26.03.2013г. взискателят е направил искане за налагане на запор върху
притежаваното от ищеца МПС. На 27.03.2014г., а последствие и на 27.04.2015г. и на
22.05.2017г. са налагани запори върху банковите сметки на длъжника.
На 26.03.2018г. ЧСИ е изпратил на ищеца покана за плащане, като липсват данни
същата да е връчена на М..
Действително съгласно действащата към настоящия момент разпоредба на чл. 427
ГПК не е налице местна компетентност на съдебния изпълнител да образува делото. Към
датата на образуване на изпълнителното дело обаче – 28.12.2012г. цитираната разпоредба на
чл. 427 ГПК не забранява образуване на изпълнително дело пред ЧСИ, чийто район на
действие не съвпада с адреса на длъжника. С въведеното през 2017г. изменение на нормата
липсва разпоредба в преходните и заключителните разпоредби, която да задължава ЧСИ при
вече образувано дело, да прехвърли изпълнителното дело пред друг ЧСИ, където се намира
адресът на длъжника. Ето защо, не е налице твърдяното от ищеца противоправно поведение.
Не е налице и другото твърдяно в исковата молба нарушение на закона. Законът не
само позволява, но и задължава едновременно с изпращането на поканата за доброволно
изпълнение, ЧСИ да изпрати запорно съобщение до всяко трето лице, към което длъжникът
има вземане.
3
Само поради липсата на неправомерни действия от страна на ЧСИ П., респективно
липсата на противоправно поведение, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Въпреки това, за пълнота на изложението следва да се отбележи и следното. Ищецът
не установява да е претърпял имуществена вреда в претендирания размер. Съдът намира, че
с удържаните суми са погасени дългове на ищеца - вземания на взискателя по
изпълнителното дело и разходи по изпълнителното производство съгласно чл. 79 ГПК.
Следователно имуществото на ищеца не е намаляло, а със стойността на отнетия му чрез
запора доход е намален пасивът на имуществото му. С изплащането на дълга имуществото
на ищеца не е намалено, той не е претърпяла загуба, нито реално е обеднял, а е
удовлетворено едно задължение, с което имуществото му е било обременено. Нещо повече,
ищецът не оспорва дължимостта на удържаните суми. Не може да се приеме, че със
събраната сума е причинена имуществена вреда на ищеца, тъй като е погасено парично
задължение, дължимо от него въз основа на редовно от външна страна и валидно
изпълнително основание, както и разноските по изпълнението, дължими от ищеца.
Обезщетение по смисъла на чл.441, ал.1 ГПК, вр. чл.45 от ЗЗД се дължи само за
вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Това са тези вреди,
които увреденият не би претърпял, ако не беше незаконосъобразното принудително
изпълнение.
На практика с погасяване на задължението в случая, ищецът не е претърпял вреда,
тъй като и при изпълнение от негова страна в срока за доброволно изпълнение имуществото
му би намаляло със същата сума, тъй като тя е дължима от него.
При това положение съдът намира, че липсва и вреда и причинно следствена връзка
между нея и противоправни действия на съдебния изпълнител.
Ето защо, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор и по правилата на чл. 38 от ЗА и чл. 78, ал. 3 от ГПК
следва в полза на адв. В. да бъде присъдена сумата от 797.39лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. М., ЕГН **********, със съдебен адрес (град),
(адрес) срещу ЧСИ М. Н. П., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес) иск с правно основание
чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3644.94 лв.
4
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни
действия на ЧСИ, ведно със законната лихва от 06.12.2022г. - датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С. Д. М., ЕГН **********, със съдебен адрес (град), (адрес) да заплати
на адв. В. Ас. В. - С., личен № **********, на основание чл. 38 от ЗА и чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 797.39 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5