РЕШЕНИЕ
№ 1811
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г.СТ. Г.
при участието на секретаря И.Р. А.
като разгледа докладваното от Г. СТ. Г.Административно наказателно дело №
20241110217581 по описа за 2024 година
Р Е Ш Е Н И Е №
гр.София, 19.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Г.
при участието на секретаря И.А., като разгледа докладваното от съдия Г.
АНД №17581 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
1
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №24-4332-028446/21.11.2024 г. на началник
група в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР, с което на Д. Б. П. са наложени
административни наказания: глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пр.2 от
ЗДвП.
В депозираната пред съда жалба на Д. Б. П. се иска отмяна на
постановлението с всички законови последици.
Жалбоподателят Д. Б. П., редовно призован, не се явява лично, но се
представлява от адв.М., който поддържа жалбата, сочи решение на ВКС,
според което не било достатъчно следи от наркотични вещества да се
установят в кръвта на водача, необхоД. е поведението му да е повлияно от
това.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание, но чрез юрк.М. е изразил писмено
становище по жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На 28.10.2024 г. в гр.София Д. Б. П. управлявал лек автомобил “Рено
Клио“ с рег.№****** по ул.“Б******“ с посока на движение от бул.“С*******
Около 16:00 часа пред №12 Д. Б. П. бил спрян за проверка и след покана
отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с
техническо средство „Дръг Тест-5000“, с фабричен номер ARLK-0001, както и
да даде кръвна проба за медицинско изследване.
Св.А. съставил акт на жалбоподателя, в който е написано: нямам
възражения.
Въз основа на съставения акт наказващият орган в качеството си на
оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите А. и Н., както и от писмените доказателства по делото.
Поради липса на други доказателства и с оглед на непротиворечивостта
на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в достатъчна степен, за да
2
постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от разписката
за получен препис от наказателното постановление и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като съдът счита, че
същата е неоснователна, поради следното:
Жалбоподателят Д. Б. П. е извършил нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП,
защото е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични
вещества.
По чл.174, ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, който
откаже да му бъде извършена проверка за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2000 лв.
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
Нарушената материалноправна норма е посочена точно, нарушението е
словесно правилно формулирано и отговаря на установената фактическата
обстановка, както в АУАН, така и в наказателното постановление.
По делото не са установени данни за нарушаване правото на защита или
друга незаконосъобразност на акта и постановлението.
Глобата и лишаването от право да управлява МПС са съобразени по
размер с характера на нарушението – те са фиксирани от законодателя и не
подлежат на изменение.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци.
Съдът не е установил незаконосъобразност на обжалваното
постановление.
В случая безспорно е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС.
Водачът е отказал да му бъде извършена проверка за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози, въпреки издаденото
предписание за химико-токсологично лабораторно изследване за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
3
Възражението на адв.М., основано на цитираното от него решение на
ВКС, според което не било достатъчно следи от наркотични вещества да се
установят в кръвта на водача, необхоД. е поведението му да е повлияно от
това, в случая не следва да се вземе предвид, поради следното.
На първо място няма тълкувателно решение на ВКС в горния смисъл.
Само тълкувателните решения на ВКС са задължителни за съдилищата.
На следващо място, в процесния случай не се налага наказание за
шофиране след установена употреба на наркотични вещества – това деяние
съставлява престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и само при такова обвинение
съдът преценява неговата съставомерност от обективна страна.
В случая е наложено административно наказание на основание чл.174,
ал.3, пр.2 от ЗДвП за това, че водачът е отказал да му бъде извършена проверка
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози с
техническо средство и не е изпълнил издаденото предписание за химико-
токсологично лабораторно изследване за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
Ето защо за съставомерността на административното нарушение
релевантният факт е самият отказ, а не дали водачът действително е
употребил наркотични вещества или техни аналози и как това се е отразило на
поведението му.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че нарушението е доказано и
постановлението като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съдът следва да осъди Д. Б. П. да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №24-4332-028446/21.11.2024 г. на началник група
в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР като законосъобразно.
ОСЪЖДА Д. Б. П., ЕГН ********** да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на Столична дирекция на вътрешните работи.
4
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
- София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в
14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Районен съдия:
Г.Г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5