О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година 2018 г. Град Бургас
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД наказателен състав
На
двадесет и първи ноември Година 2018
в
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар:
Петя Ефтимова
Прокурор:
Андрей Червеняков
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева
ЧН дело номер 1009 по
описа за 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437
и сл. от НПК, във вр. с чл.
70 от НК. Постъпила е молба от лишения от свобода Г.А.Е. за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание
лишаване от свобода.
В съдебно заседание молбата се поддържа,
като молителя твърди, че наказанието му
е оказало необходимия превъзпитателен ефект и занапред ще съобразява
поведението си с обществените изисквания .
Представителят на БОП дава становище за
неоснователност на искането, поради липса на еднозначни и устойчиви показатели
за поправянето на осъдения изтърпяващ наказание лишаване от свобода . Посочва ,
че независимо от снижения в рамките на изтърпяната до момента част от
наказанието риск от вреди , то значителен като продължителност е остатъка от
наложеното му с присъдата наказание лишаване от свобода и започналите процеси
на установяване на трудови навици следва да продължи, както и учи, за да е
пригоден за живот на свобода. На следващо място , посочва липсата на дори
минимално изплащане на присъденото обезщетение на граждански ищец –майка на
убитото от Е. лице, на държавната такса върху уважения иск за неимуществени
вреди и разноските по делото, от което прави извод за липсата на нагласи и
реални усилия, насочени към съобразяване с обществените правила и изпълнение на
финансови отговорности за причиненото страдание другиму, както и изплащания на
дължими към към държава задължения . Същевременно възможност за ежемесечни
плащания е налице , тъй като от 2015г. до настоящият момент същия работи и
получава съответното възнаграждение за този труд . Полагането на труда обаче е мотивирано
единствено от личния интерес да се преизчисли изтърпяното наказание и така да
изтърпи по-скоро наложеното му наказание и да се отчете като индикация за добро
поведение. Липсва желание да се изпълни присъдата в цялост, като се изплати
обезщетението на пострадалата, за което е осъден със същата присъда, обявена му
в съдебно заседание, обжалвана по въззивен и касационен ред. Затова счита , че целта на наказанието в
неговата цялост на поправяне и превъзпитание не е постигната и е необходимо
корекционната работа с лишения от свобода да продължи в условията на местата за
лишаване от свобода.
Процесуалния представител на началника
на затвора също счита молбата за неоснователна, посочвайки наличието на
необходимост от продължаване на корекционната работа с лишения от свобода.
След като се запозна с направеното искане,
становищата на страните изразени в днешното съдебно заседание, и събраните по
делото писмени доказателства, съдът приема следното:
Осъденият Г.А.Е. е за първи път в затвора . С присъда по НОХД №175/09г. на
БОС, изменена с Решение по ВНОХД№ 86/10г. на БАС и потвърдена с решение по
н.д.№419/2010г. на ВКС , в законна сила от 07.01.2011г. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.199, ал.2, т.2, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК, при правилата на чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 16 години, при първоначален строг режим. Приспаднато е
задържането на лицето в периода 11.03.2009г. до привеждане в изпълнение на
присъдата.
Към настоящият момент осъденият е
изтърпял общо 11 години , 8 месеца и 6 дни от същото. От тях фактически 9
години 8 месеца и 10 дни, следователно повече от половината от цялото наказание
лишаване от свобода. Зачетено е и времето на обществено полезен труд ,
увеличаващ изтърпяното наказание с 1 година 11 месеца и 26 дни/ . Остатъкът от
наказанието е 4 години 3 месеца и 24 дни.
Според справките от Затвора-Бургас,
лишеният от свобода Е. до момента не е освобождаван предсрочно от изтърпяване
на наказание лишаване от свобода .
Според доклада на инспектор СДВР към
затвора-Бургас, при постъпването в затвора адаптацията му към условията и
изискванията на затвора протича трудно. Първоначалната оценка на риска от рецидив е в размер на 48 точки, а проблемните
зони са отношение към правоналушението, образование и обучение, умения за
мислене. Рискът от вреди е към средния. Завършил успешно в края на 2015г.
четвърти клас на училищно образование . През същата година е изготвена втора по
ред оценка, която сочи снижаване до 38 точки риска от рецидив. Намалени са стойностите в проблемните зони .
Изменен на 17.06.15г. е и режимът на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода от строг на общ. От 30.07.15г. Е. е назначен и работи на щат на
длъжност работник в затворническата кухня, където продължава да полага труд и
до момента. През изтеклия период Е. е многократно награждаван с домашен отпуск
за добро поведение и стриктно изпълнение на трудовите задължения.Не е допускал
дисциплинарни нарушения. Изготвената на 19.09.18г. трета по ред оценка на риска
от рецидив отчита поредно понижаване на същия до 24 точки, като е констатирана
устойчива позитивна промяна в мисленето и поведението на лишения от свобода.
Същевременно до момента не са извършвани плащания от Е. на държавна такса или
по уважения граждански иск , с присъдата наказанието по която се търпи.
Уточнява се също, че удръжки не са правени за тези задължения, поради
непостъпването на изпълнителни листи в тази връзка.
Тези обстоятелства се подкрепят от
приложените документи в досието на лишения от свобода, така и от представените
допълнително от началника на затовора-оценки на риска, първоначален план на
присъдата, препланиране на същия, характеристика от 2012г., решение на
педагогическия съвет, характеристика на ученика от 2015г., удостоверение за
завършев начален етап на основно образование
и заповед за назначаване на работа.
Според доклада за пробационен надзор лишеният
от свобода е заявил, че приема отговорността за извършеното престъпление ,
съжалява за стореното и идентифицира факторите допринесли за извършването му.
Демонстрира нагласи за въздържане от криминално поведение в бъдеще.
Началникът на затвора застъпва
становището, че корекционната работа с лишения от свобода е необходимо да
продължи освен за затвърждаване трудовите навици и дисциплина, но и за
завършване на образованието си до 7 клас, което би спомогнало за реализацията
му след освобождаването от затвора. Мнението му е, че целите на наказанието не
са изцяло изпълнени , поради което с оглед отсъствието на положителните
материалноправни предпоставки на чл.70
от НК, молбата за условно предсрочно освобождаване не следва да бъде уважавана
.
Пред съда, лишеният от свобода Е.
заявява, че да извърши престъплението е било резултата от грешка в младостта,
която осъзнава и съжалява. Чувствал се по-добре след прекараните години в
затвора и смята, че след като е изтекъл формално минималния изискуемия срок от
половината от наказанието , то е време да бъде освободен предсрочно, за да
продължи живота си на свобода. Потвърждава, че полагането на труд в условията
на затвора е подчинено единствено на желанието за по-скорошно освобождаване.
Запитан за причините да не изпълни в цялост присъдата, в частта и на паричните
задължения към държавата –за 245лв. и гражданския ищец 60 000лв. за
уважения по граждански иск и таксата по него, същия отвърна, че знае за тези
задължения, но не считал нуждо за извършва плащания чрез удръжки от
възнаграждението си за труд , щом не са постъпвали изпълнителни листи в
затвора. Безразлично му било също дали ще продължи да учи до 7 клас каквато
възможност е предвидена за лишените от свобода, или пък не.
Безспорно от данните представени от
затворническата администрация, осъденият е претърпял значително положително
развитие. Посочените в тях
констатации дават основание да се приеме, че процесът на поправяне и
превъзпитание в неговото съзнание е в своя краен заключителен. Наред с това
обаче , за съда стана ясно, че у лишения от свобода не е настъпило търсеното
осъзнаване на последствията то постъпките си и желанието да се поеме
репарирането на причинените с престъплението вреди във финансово отношение, за
което е осъден надлежно с присъдата, въпреки тригодишния период на полагане на
ежемесечен труд и получаване на съответно възнаграждение за него. Не е
направено дори минимално усилие в насока изпълнението на присъдата в тази й
част. Липсата на всякаква дезинтересираност към изпълнението на тези задължения
се заявяват от лишения от свобода съвсем ясно пред съда. Това сочи , че Е. не
приема освен отговорностите си , но и не зачита правата на останалите членове
на обществото, в конкретния случай възникнали пряко от присъдата с която е
признат за виновен и осъден. Това
налага корекционната работа с него да продължи именно в условията на местата за
лишаване от свобода, в тази насока. Така също, би могъл да продължи и
образованието си до 7 клас, с цел разширяване възможностите за трудова
реализация при живот на свобода.
Изложеното обосновава извод, че не са
налице категорични доказателства за трайни, съзнателни и цялостни положителни
промени в неговото съзнание, характер и поведение, които да сочат, че същият се
е превъзпитал и поправил. В този смисъл следва да се приеме, че лишеният от
свобода не се е поправил трайно след осъждането му, не са постигнати целите
визирани в чл.36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, поради което
не е налице втората кумулативно дадена предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1
от НК.
По изложените съображения настоящата инстанция
намира, че молбата на лишеният от свобода Г.Е. за условно предсрочно
освобождаване не следва да бъде уважавана,
а корекционната работа по отношение на същия следва да продължи .
Мотивиран от
горното и на основание чл. 440, ал. 1 НПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Г.А.Е., ЕГН ********** за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му по НОХД № 175/2009 г.
на Окръжен съд Бургас наказание лишаване от свобода.
Препис от
настоящото определение да се изпрати на Началника на затвора Бургас за сведение
и на Окръжна прокуратура Бургас.
Определението
подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на затвора и на протест от
прокурора в седемдневен срок пред Апелативен съд Бургас, по реда на Глава ХХII НПК.
На основание чл.
441 НПК ново предложение или молба за условно предсрочно освобождаване могат да
бъдат направени не по-рано от шест месеца от деня на влизане в сила на
настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: