№ 224
гр. София, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Нели Куцкова
Красимир Машев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502142 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 261994 от 25.03.2021г., постановено по гр.д.№ 9681/
2019г., на СГС, I ГО, 17-ти състав, са отхвърлени предявените от В. Г. Н. и А.
Г. Н. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), имащи за предмет присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 60 000 лв.,
частичен от 120 000 лв., за първия и обезщетение за неимуществени вреди в
размер на сумата от 120 000 лв. за втория, вследствие на смъртта на Г. Р. Н.,
настъпила при ПТП от 22.07.2014г. С решението на основание чл. 78, ал.3
ГПК В. Г. Н. е осъден да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
АД сумата от 235 лв., а А. Г. Н. – сумата от 470 лв., представляващи разноски
по делото.
Решението е обжалвано от ищците изцяло, с подробно изложени съо-
бражения в обстоятелствената част на жалбата.
Ответникът, в срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е подал отго-
вор на въззивната жалба, с който я оспорва. Претендира присъждане на съ-
дебни разноски пред въззивната съдебна инстанция, включително юрис-
консултско възнаграждение.
Преценявайки основателността на така депозираната жалба съобраз- но
изложените оплаквания, съдът намира следното:
Жалбата е допустима – подадена е в срок и е срещу подлежащ на въз-
зивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.
1
Предявените субективно съединени искове са с правно основание чл.
226, ал.1 КЗ (отм.) – претендират се обезщетения за неимуществени вреди от
настъпило на 22.07.2014г. ПТП, вследствие на което е починал Г. Р. Н., баща
на ищците, пряко от застрахователя по риска „Граж- данска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумите до окончателното
им изплащане.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд след ана-
лиз на събраните по делото доказателства е приел, че не са налице предпо-
ставките за ангажиране отговорността на застрахователя. Съдът е стигнал до
извод, че от доказателствата по делото е установено, че в случая е нали- це
„случайно деяние“, като произшествието е настъпило изцяло по вина на
пострадалия пешеходец, който е предприел внезапно пресичане на трам-
вайното трасе на необособено за целта място.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд на-
мира следното:
Предмет на въззивното производство са основателността на преките
искове, размерът на претендираните обезщетения, както и основателността на
заявеното от ответника възражение за изключителен принос, респектив- но за
наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.
В тежест на ищците е установяването на елементите от фактическия
състав на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), а именно: наличие на увреждане от упра-
вляващ застрахован при ответното дружество автомобил, противоправното
поведение и вина на застрахования делинквент, както и причинно-следстве
ната връзка между деянието и причинените на ищеца вреди, изразяващи се в
претърпени неимуществени и имуществени вреди.
Не се спори, че произшествието е станало с участието на превозно
средство, застраховано при ответното дружество, както и че пострадалият е
починал вследствие на получените при процесното ПТП травми. Безспорно е
също, че ищците са синове на починалия.
От заключението на приетата пред първата инстанция САТЕ се уста-
новява, че на 22.07.2014 г., около 10:20 часа в гр. София по бул. „Ботев-
градско шосе“ се движела трамвайна мотриса, управлявана от Г. П., в посока
на движение бул. „Ситняково“ към изход от гр. София в посока гр.Ботевград
със скорост около 30 – 40 км/ч. При достигане на моста над бул.
„Ботевградско шосе“, в края му, ватманката забелязала чо- век, стоящ
неподвижно продължително време. След не по-малко от 150 метра, трамваят
достигнал до пешеходеца и го ударил с предната си дясна част. Вещото лице е
изчислило, че по време на настъпване на удара трам- ваят се е движил с около
42 км/ч.
Според експерта пострадалият е имал възможност да предотврати на-
стъпването на инцидента при положение, че не е тръгнал да се движи към
трамвайните релси. Ватманката е имала възможност да види пострадалия,
както и той приближаващия трамвай, на разстоянието от 150 м.
По делото са събрани показанията на свидетелката П., водач на
процесната трамвайна мотриса, от които се установява, че управлявала
превозното средство от площад „Подуяне“ в посока площад „Пирдоп“. На
2
мястото имало мост, под който минавал трамвая, в края на който свидетел-
ката забелязала, че стои човек. При навлизането си под моста последната
подала звуков сигнал, за да може човекът да види, че трамваят приближа- ва.
През цялото време човекът седял на едно място, като в момента, в който
машината се изравнила с него, той направил крачка и се ударил встрани на
трамвая. Свидетелката спряла машината и извикала „Бърза помощ“. Не знае
дали пострадалият е видял трамвая, като посочва, че тя го е видяла около две
минути преди да стигне до него. Той просто стоял на тротоара, където било
забранено за пешеходци. Водачката се движила с около 30-40 км/ч, като
намалила, когато го видяла. Пострадалият не показал с нищо, че имал
намерение да пресича.
Съдът не кредитира изцяло свидетелските показания, тъй като са в
противоречие с установеното от САТЕ, а именно в частта им, в която сви-
детелката твърди, че е намалила скоростта си на движение, когато е видяла
пешеходеца. Експертизата приема, че дори при настъпването на удара трам
ваят е продължавал да се движи със скорост от 42 км/ч, с която се е движил и
преди това. Освен това свидетелката твърди, че е преминала разстоянието от
момента, в който е можела да види пострадалия до мястото на удара за около
2 минути, като вещото лице е изчислило, че със скоростта й на дви- жение
това става за 15 – 17 секунди.
Съдът намира за основателни възраженията на ищците за необосно-
ваност на извода на първоинстанционния съд за липса на предпоставките за
ангажиране отговорността на застрахователя. В случая водачката на трам- вая
е имала възможност и реално е възприела пешеходеца от значително
разстояние. Въпреки, че пострадалият е стоял неподвижен продължително
време, последният се е намирал на банкета до трамвайните релси, на място, на
което, както самата свидетелка е посочила, е забранено за пешеходци.
Липсват данни, от които може да се установят намеренията, които постра-
далият е имал, стоейки на това място, както и в какво състояние е бил.
Именно, поради обстоятелството, че последният се е намирал на забранено за
преминаване место, в непосредствена близост до трамвайното трасе, ви- димо
на сериозна възраст, допускаща неадекватност в реакциите, следва да се
приеме, че пешеходецът е представлявал предвидима опасност за дви-
жението, и ватманката е следвало да го възприеме като такава. Последната е
имала възможност и е била длъжна да предприеме необходимите дейст- вия,
като намали скоростта си на движение и при необходимост да спре, за да
избегне възникналата опасност за движението, което не сторила в нару-
шение на чл.20,ал.2 ЗДвП.
По отношение размера на претенциите, настоящият състав намира
следното:
По делото са събрани показанията на свидетелката Б. (племен- ница на
починалия), от които се установява, че след настъпването на ин- цидента
пострадалият бил приет в болница, където бил в кома за известно време
преди да почине. През този период съпругата на Г. и синът му В. били
непрекъснато покрай него, за да полагат необходимите грижи. Другият му
син – А., страдал от хронично заболяване, което се влошило. Последният се
3
оплакал на свидетелката, че получил и херния и трябвало да се оперира.
Съпругата на Г. се самоубила. Г. бил много жизнен човек и се грижил за жена
си. Поддържал контактите си с близките и не дотягал с претенции за помощ.
А. живеел в гр. ***, а В. в гр. ***. Г. живеел в гр. ***, като синовете му често
го посещавали.
От показанията на свидетелката Н. (съпруга на ищеца В.) се установява,
че съпругът й останал доста шокиран от неочаквания инци- дент и внезапната
смърт на баща си. В. пътувал постоянно до болни- цата, за да полага грижи за
баща си. Последният бил много привързан към него и приел случилото се
доста тежко. Съпругът й се виждал с баща си, били доста близки.
Свидетелката няма представа каква е връзката на све- къра й с останалите му
роднини.
Съдът кредитира горните показания, тъй като не са в противоречие с
останалия доказателствен материал по делото и възпроизвеждат лични и не
посредствени впечатления.
След преценка на релевантните за определяне на обезщетенията об-
стоятелства, а именно: възраст на починалия – на 84 години, и на ищците – на
61г. (В.) и 50 г.(А.), установените от свидетелските показа- ния добри и
сърдечни отношения на привързаност и обич в семейството им, скръбта по
внезапната смърт загуба на човек, който като родител е бил с важно
присъствие в живота им, в добро за възрастта си здраве, обичан от близки и
познати, социално-икономическите условия на живот в страната ни към
процесната 2014г., намира, че сумата от по 60 000 лв. за всеки от ищците е
справедливото в случая обезщетения по смисъла на чл.52 ЗЗД. При
определяне на справедливия размер на обезщетенията съдът взе пред- вид, че
починалият е бил на преклонна възраст, и двамата му синове са се отделили
от родителите си и са заживели в различни населени места, като самите те са
достигнали до възраст, предполагаща самостоятелност и неза- висимост от
баща си много преди загубата. Видно от удостоверението за наследници,
наследодателят е имал преживяла съпруга и още един син, т.е. броят на
наследниците, имащи право на обезщетение, включително и въз- можния
разширен кръг на правоимащи е допълнителен критерии при пре- ценка на
размерите.
По възражението за съпричиняване, каквото се съдържа в довода за
изключителен принос на пострадалия: Настоящият състав приема, че ос-
новният принос за настъпването на инцидента има самият пешеходец. По-
следният се е намирал на забранено за преминаване място, като в действи-
телност сам се е поставил в опасна близост до трамвайната мотриса. Имал е
достатъчно време да възприеме приближаващата трамвайна мотриса, която е
била видима за него на разстоянието от над 150 м, а освен това е подаден и
звуков сигнал, който да индикира наближаващата опасност. Пешеходецът е
предприел пресичане в момент, в който трамваят вече е бил в непосред-
ствена близост до него, като независимо от скоростта на движение на по-
следния, за ватманката ударът е бил непредотвратим, съгласно експертното
заключение.
4
При това положение настоящият състав намира за основателно въз-
ражението на ответника, че пострадалият с действията си е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат, като определя приноса му на 80%.
Размерът на така определените обезщетения по справедливост следва да
бъде намален съобразно размера на приетото съпричиняване на вредо- носния
резултат от страна на пострадалия от 80%, при което следва да се редуцират
на по 12 000 лв.
По възражението на ответника, поддържано и във въззивната жалба, за
погасеност на вземанията по давност, намира следното:
По делото не се спори, че смъртта на родственика на двамата ищци е
настъпила на 20.08.2014 г., следователно, считано от тази дата е започнала да
тече погасителната давност, която е петгодишна за главницата и три годишна
за лихви. Исковата молба е постъпила в съда на 18.07.2019 г., видимо от
приложеното по делото пощенско клеймо, т.е. преди изтичане на пет
годишния давностен срок. С исковата молба исковете за обезщетение за
неимуществени вреди са предявени като частични за по 30 000 лв. от по
120 000 лв. за всеки от ищците. Предвид изложеното, относно претенцията на
ищците до размер от по 30 000 лв., възражението в отговора на исковата
молба на ответника за настъпила погасителна давност е неоснователно.
Поради уважаване на исковете в рамките на първоначално предявените раз-
мери, възражението за давност относно направеното в о.с.з. от 12.03.2021 г.
увеличение на исковете на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК не следва да се
разглежда.
Основателно е възражението на ответното дружество за изтекла пога-
сителна давност на претенцията за присъждане на законна лихва, считано от
дата на деликта. Исковете са предявени на 18.07.2019 г., към която дата е бил
изтекъл тригодишният давностен срок за лихвите за периода от 20.08. 2014г.
до 18.07.2016г., след който момент следва да се присъди законна лих ва върху
сумите на определените обезщетения.
Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции, решението след- ва
да се отмени в частите, с които са отхвърлени исковете за обезщетяване на
неимуществени вреди на В.Н. и на А.Н. за сумите от по 12 000 лв., ведно със
законната лихва върху сумите, начиная от 18.07.2016 г. до окончателното им
изплащане, като се постанови ново, с което се уважат за посочените размери.
При този изход на спора за първоинстанционното производство
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати ищеца В.Н. разноски
в размер на 270лв., на основание чл.78,ал.1 ГПК; на адв. Т. Б. адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 ЗА в размер на 786 лв., съобразно уважената
част от претенциите. Решението следва да се отмени в частта, с която А.Н. е
осъден да заплати над сумата от 362 лв. Решението, в частта, с която другият
ищец В.Н. е осъден да заплати на ответното дружество разноски от 235 лв.,
което е по-малко от дължимото и то при уважаване на част от претенцията, не
следва да се изменя, доколкото ответникът не е искал изменение на
решението в тази част по реда на чл.248 ГПК.
За въззивното производство ответникът следва да бъде осъден да
5
заплати на адв. Т. Б. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА в размер
на 786 лв. – общо за представителство на двамата ищци, и на ищеца В.Н. –
120 лв., съответната част от платената държавна такса, съобразно размера на
уважената/обжалвана част от претенциите. Ищците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ответника разноски от по 200 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.78,ал.6 ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на САС д.т. в размер на
720лв.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261994 от 25.03.2021г., постановено по гр.д. №
9681/2019г., на СГС, I ГО, 17-ти състав, в частта, в която е отхвърлил
предявените от В. Г. Н., ЕГН: ********** и А. Г. Н., ЕГН: ********** срещу
ЗАД „Булстрад Виена Иншу- рънс Груп“ АД, ЕИК: ********* искове с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), за сумата от по 12 000 лв. за всеки
от ищците, представляващи обезщетения за неимуществени вреди вследствие
на смъртта на баща им Г. Р. Н., настъпила вследствие на ПТП от 22.07.2014 г.,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от 18.07.2016 г. до
окончателното им изплащане, както и в частта, в която А. Г. Н., ЕГН:
********** е осъден да заплати разноски на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД, ЕИК: ********* над сумата от 362 лв., вместо което постанови:
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК: 00069
4286 да заплати на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) на В. Г. Н.,
ЕГН:********** и на А. Г. Н., ЕГН: 640410 4647 сумата от по 12 000 лв.,
представляващи обезщетения за неимущест- вени вреди вследствие на
смъртта на баща им Г. Р. Н., настъпила вследствие на ПТП от 22.07.2014 г.,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от 18.07.2016 г. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК: 00069
4286 да заплати на В. Г. Н., ЕГН: ********** разноски за
първоинстанционното производство в размер на 270лв.; разноски за
въззивното производство в размер на 120 лв.; и на адв.Т. Б. на основание чл.38
ЗА адвокатско възнаграждение в размер на по 786 лв. за двете инстанции.
ОСЪЖДА В. Г. Н., ЕГН: ********** и А. Г. Н., ЕГН: ********** да
заплатят на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК: *********, на
основание чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК, сумата от по 200 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК: *********
да заплати в полза на Софийски апелативен съд държавна такса в размер на
6
720 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261994 от 25.03.2021г., постановено по
гр.д. № 9681/2019г., на СГС, I ГО, 17-ти състав, в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на преписи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7