№ 225
гр. Видин, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Владимир К. Крумов
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Владимир К. Крумов Гражданско дело №
20231320100950 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1,
предложение първо от ЗЗД от „Е. - Т.“ Е., ЕИК: *********, адрес: гр. В., ул. „Я.“ № *, ет.*
против ОБЩИНА БРЕГОВО, ЕИК *********, адрес: гр. Брегово, обл. Видин, пл.
„Централен“ № 1.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са: Страните са
били в облигационни отношения с твърдяното в исковата молба съдържание, породени от
Договор № 9 от 26.05.2016 г., Договор № 10 от 26.05.2016 г., Анекс от 09.03.2020 г. към
Договор № 9 от 26.05.2016 г., Договор № 26 от 01.07.2021 г. Ищцовото дружество посочва,
че е изпълнило задълженията си за точно изпълнение във време по договорите. Твърди, че
ответникът заплатил сумите по фактурите със закъснение, поради което дължи обезщетение
за забава.
Ищецът излага, че заплащането на задължението, макар и със закъснение, приемането
на работата съгласно двустранно подписани протоколи между страните и осчетоводяването
на фактурите от страна на Община Брегово без забележки за процесния период по същество
представлява изрично признание на дължимата сума, предмет на настоящото производство
от страна на ответника.
Иска се да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищцовото дружество сума,
произтичаща от договор № 9 от 26.05.2016 г. с предмет „Събиране и транспортиране на
смесени битови отпадъци и почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и
другите територии на населените места, предназначени за обществено ползване на
територията на Община Брегово, Договор № 10 от 26.05.2016 г. година с предмет
1
„Поддържане на зелените площи на местата за обществено ползване“ на територията на
Община Брегово, както и Анекс от 09.03.2020 г. към Договор № 9/26.05.2016 г. и Договор №
26/01.07.2021 г. в общ размер на 4500.98 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане за периода от 31.05.2020 г. до 31.01.2022 г.
Претендират се и разноски по производството.
От ответната страна е постъпил писмен отговор. Оспорва основателността на
исковете. Сочи, че между страните е подписано Споразумение от 15.09.2021 г., ведно с
Приложение № 2 към споразумението от 15.09.2021 г. относно уреждане на финансовите
отношения между страните, съгласно които ответната страна не дължи обезщетение за
забава.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът, като се запозна със становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна :
Не е спорно между страните наличието на твърдените облигационни отношения за
исковия период. Между страните са сключени следните договори: Договор за услуга след
проведена обществена поръчка по ЗОП, а именно: Договор № 9 от 26.05.2016 г. с предмет
„Събиране и транспортиране на смесени битови отпадъци и почистване на уличните платна,
площадите, алеите, парковете и другите територии на населените места, предназначени за
обществено ползване на територията на Община Брегово“ и Договор № 10 от 26.05.2016 г. с
предмет „Поддържане на зелените площи на местата за обществено ползване“ на
територията на Община Брегово“, всичките след проведени процедури по реда на ЗОП,
както и Анекс от 09.03.2020 г. към Договор № 9/26.05.2016 г. и Договор № 26/01.07.2021 г.
По делото са представени подписани от страните Споразумение от 15.09.2021 г. и
Приложение № 2 към Споразумението от 15.09.2021 г., които обхващат финансовите
взаимоотношения между Община Брегово и „Е. - Т.“ Е. във връзка с всички дължими суми
от Община Брегово по договори № 9/26.05.2016 г., Договор № 10/26.05.2016 г. и Договор №
236/01.07.2021 г. във връзка с изпълнението на които са били образувани и описаните в
споразумението дела.
Вещото лице е посочило в заключението си, че след направената проверка при
ищеца установило, че „Е. - Т. „ Е. е издало на Община Брегово 27 бр. данъчни фактури по
сключените договори между страните, които са отразени в дневниците за продажби по ДДС
за съответните месеци, които са платени от ответника на датите посочени подробно в
експертизата. Изчислило е, че общата стойност на обезщетението за забавено плащане на
главниците по периоди на възникване към 31.01.2022 г. е в размер на 5137.73 лева.
Посочило е, че на 15.09.2021 г. е подписано Споразумение между страните за
уреждане на финансови взаимоотношения, съгласно т. 5 от което страните се споразумяват,
че сумите по фактури от 2021 г., следва да се изплатят най-късно до края на месец януари
2
2022 г., независимо от месечната вноска по споразумението.
От експертизата се установява, че издадените фактури през 2021г. от ищеца към
ответника са включени в т. 1 от експертизата и са с предни номера от ред 13 до ред 27
включително, всички фактури са платени. Фактурите са платени с платежно нареждане от
21.07.2021 г. - платени фактури от р. 13 до р. 20; с платежно нареждане от 26.10.2021г. -
платени фактури от р. 21 до р. 24; с платежно нареждане от 29.12.2021г. - платени фактури
от р. 25 до р. 26 и последно направено плащане с платежно нареждане от 28.01.2022 г. -
платена фактура от р. 27. Начислено обезщетение за забава по фактури от р. 13 до р. 27 в
размер от 2 387,19лв.
Вещото лице е посочило, че фактурите, описани в т.1 от експертизата от ред 1 до
ред 12 са издадени през 2020 г. и са платени от ответника до 18.01.2021 г.: с платежно
нареждане от 13.04.2020 г. е платена фактура на р. 1; с платежно нареждане от 05.06.2020 г. е
платена фактура на р. 2; с платежно нареждане от 31.07.2020 г. са платени фактури на р. 3 и
р. 4; с платежно нареждане от 10.09.2020 г. е платена фактура на р. 5; с платежно нареждане
от 27.10.2020 г. е платена фактура на р. 6; с платежно нареждане от 18.01.2021 г. са платени
фактури от р. 7 до р. 12.
Начислено обезщетение за забава по фактури от р. 1 до р. 12 в размер от 2 750,54
лв.
В подписаното на 15.09.2021 г. Споразумение, в т. 1 е записано, че „Община
Брегово признава за безспорни вземанията като цяло според Претенцията на „Е.-Т." Е. по
Граждански дела № 3/2020г., № 22/2020г. и № 40/2020 г. Общата сума на Претенцията на „Е.-
Т." Е. по тези дела към 31.08.2021 г.е 786314,87 лв., включваща главници, лихви и разноски.
Цитираните граждански дела, не са предмет на настоящото дело и за вещото лице не става
ясен периода на издадените фактури, поради което не може да отговори на въпроса
процесните фактури от № 1 до № 12, включени ли са в Споразумението.
В т. 1 от Приложение № 2 към Споразумението от 15.09.2021 г. е записано
"разликата в размер на 15 320,69 лв. се приспада от ИЛ от 21.07.2021 г."
В т. 2 от Приложение № 2 към Споразумението от 15.09.2021 г. е записано, че
„останалата сума в размер на 721314,87 лв. представлява сумата с начислена законна лихва
към 31.08.2021 г., с начало на плащане 01.01.2022 г. и падеж всяко 15-то число на месеца.
Дължимата законна лихва след 01.09.2021 г. се дължи през шестата година след изчисляване.
Всички издадени фактури през 2020 г. от р. 1 до р. 12 са платени от ответника до 18.01.2021
г. Няма начислени лихви след 31.08.2021 г. не платени до 01.01.2022 г.
В заключение вещото лице е посочило, че издадените 24 бр. фактури са описани в
дневниците за продажба по ДДС при ищеца, отразени са в счетоводството и на ответника.
Всички фактури са платени до 31.01.2022 г. Размерът на обезщетението за забавено плащане
на главниците от ответника е 5 137,73 лв. Начисленото обезщетение за забава по фактури от
р. 13 до р. 27 е в размер от 2 387,19 лв. Всички издадени фактури през 2021 г. са платени от
ответника с платежни нареждания до 28.01.2022 г. Начисленото обезщетение за забава
3
по фактури от р. 1 до р. 12 е в размер от 2750,54 лв. Всички издадени фактури през 2020 г. от
р. 1 до р. 12 са платени от ответника до 18.01.2021 г.
Със заключението на вещото лице е даден отговор на поставените задачи. Същото е
обективно, компетентно изготвено и относимо към предмета на доказване в производството,
поради което е прието от съда.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Лихвата е предмет на
вземане, което възниква в резултат на неплащане на дадено парично задължение.
Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, според която когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му, а именно счита, че след изтичане на 30 – дневния срок съгласно Раздел V, т. 4
от Договорите, сключени между страните и описани по-горе ответникът е изпаднал в забава,
поради което счита, че последният му дължи обезщетение за забава в общ размер на 4500.98
лева за периода от 31.05.2020 г. до 31.01.2022 г.
Не се оспорва между страните обстоятелството, че ответникът е заплатил на ищеца
сумите по процесните фактури, като видно от заключението на вещото лице това е сторено
до до 18.01.2021 г. за фактурите от 2020 г. и до 28.01.2022 г. за фактурите от 2021 г.
Ответникът твърди недължимост на обезщетението за забава за процесния период,
като се позовава на сключено между страните Споразумение от 15.09.2021 г. и Приложение
№ 2 към Споразумението от 15.09.2021 г., които обхващат финансовите взаимоотношения
между Община Брегово и „Е. - Т.“ Е. във връзка с всички дължими суми от Община Брегово
по договори № 9/26.05.2016 г., Договор № 10/26.05.2016 г. и Договор № 236/01.07.2021 г. във
връзка с изпълнението на които са били образувани и описаните в споразумението дела.
В съдебно заседание на 25.11.2024 г. процесуалният представител на ищеца е
изразил становище, че представеното от ответника Споразумение от 15.09.2021 г. и
Приложение № 2 към него са несъотносими към предмета на делото и към претендирания
период, за който се дължи обезщетение за забава.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 20 от ЗЗД съдът следва да извърши
тълкуване на волята на страните, изразена в сключеното между ищеца и ответника
Споразумение от 15.09.2021 г. и Приложение № 2 към Споразумението от 15.09.2021 г. На
тълкуване по реда на чл. 20 ЗЗД подлежат неясни, непълни, неточни, двусмислени,
противоречиви и други подобни договорни клаузи, за да се установи действителната воля на
страните. Същото се отнася и за тези договорни каузи, които макар и разбираеми от външна
страна, са предмет на спор между страните. При това тълкуване съдът трябва да преценява
уговорката не самостоятелно сама за себе си, а във връзка с останалите уговорки на
договора, като при това се изхожда от смисъла на цЕ.я договор и целта на същия.
Тълкуването се извършва без да се подменя формираната при сключване на договора и
4
обективирана в съдържанието му воля на договарящите.
Съдът счита, че в споразумението и приложението към него не са налице
противоречия, а съдържанието им е ясно и категорично.
В т. 1 от Споразумението ответникът Община Брегово е признал за безспорни
вземанията по цитираните в същото граждански дела. Страните са уговорили, че общата
сума на претенцията на „Е. – Т.“ Е. по тези дела към 31.08.2021 г. е 786 314.87 лева –
включваща главници, лихви и разноски.
По надолу в следващите точки страните са уговорили, че „Е. – Т.“ Е. приема да се
намали горецитираната сума от 786 314.87 лева с 65 000.00 лева.
В т. 5 от Споразумението страните са се споразумЕ. сумите по горецитираните дела
след тяхното прекратяване и намаление с 65 000 лева, възлизащи на 721 314.87 лева да се
разсрочат за срок от 60 месеца, като месечната вноска ще е в размер на 12 022.00 лева. В
изречение последно на т. 5 от Споразумението ищецът се е съгласил сумите по фактури от
2021 г. да се изплатят най-късно до края на месец януари 2022 г., независимо от месечната
вноска по споразумението.
В т. 2 от Приложение № 2 към Споразумение от 15.09.2021 г. е уговорено, че
останалата сума по споразумението в размер на 721 314.87 лева представлява сумата с
начислена законна лихва към 31.08.2021 г. с начало на дължимата законна лихва след
01.09.2021 г. се дължи през шестата година след изчисляване.
С оглед гореизложеното съдът намира, че в посочената т. 5 от Споразумението
ищецът е дал срок и възможност на Община Брегово да изплати всички фактури от номер 12
до номер 26, издадени през 2021 г. в срок до края на януари 2022 г., което Община Брегово,
както се установи по-горе от заключението на вещото лице е изпълнила в срока до
31.01.2022 г., т.е. плащанията по тези фактури не са забавени, тъй като със Споразумението е
уговорен друг срок на плащане – до 31.01.2022 г., различен от 30-дневния срок, посочен в
Раздел V, т. 4 от Договорите, сключени между страните и описани по-горе. В тази връзка
съдът намира, че денят за изпълнение на задължението е определен от ищеца в срок до
31.01.2022 г., ответникът е заплатил задълженията по фактурите от 2021 г. в този срок,
поради което не е изпаднал в забава и не дължи съответно обезщетение за забавено плащане
по тези фактури.
Относно претендираното обезщетение за забава по останалите фактури, издадени
през 2020 г. съдът намира, че същото не се дължи от ответника, тъй като видно от текста на
цитираното по горе Споразумение в сумата от 786 314.87 лева се включват главницата,
лихвите и разноските. Тази сума е намалена с 65 000.00 лева, като останалата сума по
Споразумението в размер на 721 314.87 лева представлява сумата с начислена законна лихва
към 31.08.2021 г. с начало на изплащане 01.01.2021 г., като е посочено, че същата се дължи
през шестата година. Т.е. страните са договорили, че за всички издадени фактури, дължими
суми до 31.08.2021 г. лихвата е начислена и включена в главницата в размер на 721 314.87
лева, която лихва е равна на обезщетението за забава, което се претендира от ищеца. В
5
случая съдът намира, че ищецът претендира лихви върху лихвите, тъй като както се посочи
по-горе всички лихви до 31.08.2021 г. са формирани като главница и тепърва ще се
изплащат. От заключението на вещото лице пък е видно, че всички издадени фактури през
2020 г. от р. 1 до р. 12 са платени от ответника до 18.01.2021 г. В тази връзка съдът намира,
че на ищеца не се дължи обезщетение за забава по фактурите, издадени през 2020 г.
С оглед гореизложените мотиви за неоснователност на иска съдът намира, че
същият следва да бъде отхвърлен.
По разноските
Ответникът претендира разноски в производството в размер на 200.00 лева –
възнаграждение на вещо лице и 1500.00 лева – адвокатско възнаграждение. В съдебно
заседание на 17.02.2025 г. процесуалният представител на ищеца е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно.
С оглед изхода на делото ищецът следва да заплати на ответника разноски по
настоящето производство в размер на 200.00 лева – възнаграждение за вещо лице и
адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.)
възлизащо на 750.10 лева.
Воден от горното Съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е. - Т.“ Е., ЕИК: *********, адрес: гр. В., ул. „Я.“ № *,
ет.* против ОБЩИНА БРЕГОВО, ЕИК *********, адрес: гр. Брегово, обл. Видин, пл.
„Централен“ № 1 иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1,
предложение първо от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума,
произтичаща от Договор № 9 от 26.05.2016 г. с предмет „Събиране и транспортиране на
смесени битови отпадъци и почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и
другите територии на населените места, предназначени за обществено ползване на
територията на Община Брегово, Договор № 10 от 26.05.2016 г. година с предмет
„Поддържане на зелените площи на местата за обществено ползване“ на територията на
Община Брегово, както и Анекс от 09.03.2020 г. към Договор № 9/26.05.2016 г. и Договор №
26/01.07.2021 г. в общ размер на 4500.98 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане за периода от 31.05.2020 г. до 31.01.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Е. - Т.“ Е., ЕИК: *********, адрес: гр. В., ул. „Я.“ № *, ет.*, да заплати на
ОБЩИНА БРЕГОВО, ЕИК *********, адрес: гр. Брегово, обл. Видин, пл. „Централен“ № 1,
разноски по настоящето производство в размер на 200.00 лева – възнаграждение за вещо
лице и адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) в
6
размер на 750.10 лева, като отхвърля искането до пълния претендиран размер от 1500.00
лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Видин в
двуседмичен срок считан от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
7