Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ИРИНА СТОЕВА
при
участието на секретар Ивайла Желязкова и в присъствието на прокурор Танаицова, като разгледа докладваното от съдия Стоицев ВНОХД №3839/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава XXI от НПК.
С присъда на Софийски
районен съд, НО, 108 с-в от 16.07.2020 г. по НОХД № 3116/20 г. подс. Н.Н.А. е
признат за виновен в това, че за времето от месец септември 2013 г. до месец
юли 2018 г. включително, в гр. София, кв. „Левски“, ул. „*******, след като е
бил осъден с решение от 21.05.04 г. на Великотърновски районен съд, 4-ти
граждански състав, постановено по гр.д.№1985/03 г. по описа на съда, влязло в
законна сила на 14.06.04 г., изменено с решение № III-88-211 от 06.11.13 г. на СРС, III ГО, 88
с-в по гр.д.№10409/13 г. по описа на съда, влязло в законна сила на 06.02.14
г., да издържа свой низходящ – дъщеря си М.Н.А., чрез нейната майка и законен
представител И.В.И., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 59 пълни месечни вноски, както следва:
за периода от месец септември 2013 г. до месец януари 2014 г. включително – пет
пълни месечни вноски, всяка на стойност от по 30 лв., на обща стойност 150 лв.,
съгласно решение от 21.05.04 г. на Великотърновски районен съд, 4-ти граждански
състав, постановено по гр.д.№1985/03 г. по описа на съда, влязло в законна сила
на 14.06.04 г.; за периода от месец февруари 2014 г. до месец юли 2018 г.
включително – 54 пълни месечни вноски, всяка на стойност от по 100 лв., на обща
стойност 5400 лв., съгласно решение № III-88-211 от
06.11.13 г. на СРС, III ГО, 88
с-в по гр.д.№10409/13 г. по описа на съда, влязло в законна сила на 06.02.14 г.,
с което е изменено решение от 21.05.04 г. на Великотърновски районен съд, 4-ти
граждански състав, постановено по гр.д.№1985/03 г. по описа на съда, влязло в
законна сила на 14.06.04 г., като общата дължима сума на цялата издръжка е в
размер на 5550 лв., поради което и на основание чл.183, ал.1 от НК е осъден на
пробация, включваща следните пробационни мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от една година два пъти седмично; задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от една година.
Срещу присъдата е постъпила въззивна
жалба от
адв. П.Я., служебен защитник на подс. А.. Във въззивната жалба и допълнението
към нея се твърди, че присъдата на районния съд е несправедлива в частта
относно наложеното наказание пробация, което не съответства на тежестта на
престъплението.
Производството пред въззивния съд протича
задочно по отношение на подс. А., при условията на чл.269, ал.3, т.2 от НПК.
В съдебно заседание пред
въззивния съд защитникът излага съображения, че вината на подсъдимия не е
доказана, доколкото последният от дълги години отсъства, не поддържа връзка с
дъщеря си и местонахождението му не е известно.
Прокурорът счита, че
присъдата на районния съд е правилна и законосъобразна.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, VI-ти въззивен състав, след като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:
Първоинстанционният съд е установил правилно
фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подс.
А. и св. И.В.И. имали сключен граждански брак, който бил прекратен с решение от
21.05.04 г. на Великотърновски районен съд, 4-ти граждански състав, постановено
по гр.д.№1985/03 г. по описа на съда, влязло в законна сила на 14.06.04 г. С
посоченото съдебно решение упражняването на родителските права върху роденото
от брака дете - М.Н.А., било предоставено на майката св. И., а подс. А. бил
осъден да заплаща месечна издръжка на детето чрез неговата майка и законен
представител в размер на 30 лв. До месец септември 2012 г. подсъдимият не
плащал издръжка, като тогава изплатил наведнъж цялата дължима до този момент.
От месец септември 2013 г. до месец януари 2014 г. включително подсъдимият не
платил пет пълни месечни вноски за издръжка, всяка на стойност от по 30 лв., на
обща стойност 150 лв.
С решение
№III-88-211 от 06.11.13
г. на СРС, III ГО, 88 с-в по
гр.д.№10409/13 г. по описа на съда, влязло в законна сила на 06.02.14 г.,
размерът на дължимата за детето издръжка бил увеличен на 100 лв. От месец
февруари 2014 г. до месец юли 2018 г. включително подсъдимият не платил 54
пълни месечни вноски за издръжка, всяка на стойност от по 100 лв., на обща
стойност 5400 лв., за които бил осъден с решението на СРС.
Изложената
фактическа обстановка е установена от съда въз основа на събраните по делото
гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите И. и А., заключение
на основна и допълнителна СИЕ, съдебно решение на Великотърновски районен съд
от 21.05.04 г., съдебно решение на СРС от 06.11.13 г.
При
правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил законосъобразен
извод, че с деянието си подс. А. е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.183,
ал.1 от НК.
От
обективна страна подс. А. за времето от месец септември 2013г. до месец юли
2018 г. включително, в гр. София, кв. „Левски“, ул. „*******, след като е бил
осъден с решение от 21.05.04 г. на Великотърновски районен съд, 4-ти граждански
състав, постановено по гр.д.№1985/03 г. по описа на съда, влязло в законна сила
на 14.06.04 г., изменено с решение № III-88-211 от 06.11.13 г. на СРС, III ГО, 88 с-в по гр.д.№10409/13 г. по
описа на съда, влязло в законна сила на 06.02.14 г., да издържа свой низходящ –
дъщеря си М.Н.А., чрез нейната майка и законен представител И.В.И., не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 59
пълни месечни вноски, както следва: за периода от месец септември 2013 г. до
месец януари 2014 г. включително – пет пълни месечни вноски, всяка на стойност
от по 30 лв., на обща стойност 150 лв., съгласно решение от 21.05.04 г. на
Великотърновски районен съд, 4-ти граждански състав, постановено по
гр.д.№1985/03 г. по описа на съда, влязло в законна сила на 14.06.04 г.; за
периода от месец февруари 2014 г. до месец юли 2018 г. включително – 54 пълни
месечни вноски, всяка на стойност от по 100 лв., на обща стойност 5400 лв.,
съгласно решение № III-88-211
от 06.11.13 г. на СРС, III
ГО, 88 с-в по гр.д.№10409/13 г. по описа на съда, влязло в законна сила на
06.02.14 г., с което е изменено решение от 21.05.04 г. на Великотърновски
районен съд, 4-ти граждански състав, постановено по гр.д.№1985/03 г. по описа
на съда, влязло в законна сила на 14.06.04 г., като общата дължима сума на
цялата издръжка е в размер на 5550 лв.
От
субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл – подсъдимият е
съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване.
Въззивният
съд намира за неоснователни доводите в жалбата за несправедливост на наложеното
наказание. Районният съд правилно е отчел като смекчаващо вината обстоятелство
чистото съдебно минало на подсъдимия. Обстоятелството, че делото се гледа
задочно по отношение на подсъдимия, не може да се взема под внимание при
индивидуализацията на наказателната му отговорност, каквито съображения развива
защитника в жалбата. Като отегчаващо вината обстоятелство, от друга страна,
следва да се съобрази дългият период от време, през който не е била заплащана
издръжка и големият брой неплатени месечни вноски – общо 59, който многократно
надвишава предвидените в закона две неплатени месечни вноски, над които
деянието става съставомерно. Първоинстанционният съд е наложил наказание в
по-леката алтернатива, предвидена в закона – пробация /при предвидено в закона
наказание лишаване от свобода или пробация/ и е определил срока й на една
година, като въззивният съд счита, че няма основание за намаляване на това
наказание.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 и чл.338
от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VI-ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда на Софийски
районен съд, НО, 108 с-в от 16.07.2020 г. по НОХД № 3116/20 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.