Решение по в. гр. дело №2153/2025 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1205
Дата: 4 ноември 2025 г.
Съдия: Надежда Наскова Дзивкова Рашкова
Дело: 20255300502153
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 юли 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1205
гр. Пловдив, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20255300502153 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на Р. В. Н. против Решение №
3137/20.06.2025 г., пост. по гр.д.№ *** г., ПРС, с което е отхвърлен предявеният от
жалбоподателя против Община Пловдив иск с пр. осн. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв., представляващи обезщетение
за неимуществени вреди – претърпени болки, страдания, страх, стрес, битови
неудобства, изразяващи се в това, че ищецът не е могъл да излиза до магазина, живеел
изолирано в дома си, не е могъл да излиза на разходка, изпитвал затруднения в
обслужването, всичките настъпили в резултат на инцидент на *** г. в гр.Пловдив на
тротоара на ул.***, при който вследствие на пропадане в необезопасена шахта Р. Н.
счупил пръст на левия си крак, ведно със законната лихва за забава от датата на
увреждането до окончателното изплащане.
Жалбоподателят Р. Н. поддържа, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че следва да бъде ангажирана отговорността на ответника
поради факта, че шахтата се намира на тротоар, който е общинска собственост.
Твърди, че е налице практика на ПОС в същата насока, но не представя такава. Счита
за неоснователен довода на съда, касаещ собствеността върху процесната шахта, а
именно че същата е собственост на „БТК“ ЕАД или „Виваком България“ ЕАД. Развива
1
съображения, че документът предоставен от общ. Пловдив относно собствеността
върху тази техническа инфраструктура няма характер на официален документ, тъй
като същият изхожда от самата страна. Моли съда за отмяна на решението и уважаване
на предявения иск. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна Община Пловдив е подала отговор на въззивната жалба, в
който я оспорва. Развива подробни доводи за нейната неоснователност и
необоснованост. На първо място се сочи, че въззивната жалба е бланкетна и не сочи
конкретни оплаквания против постановеното решение. Поддържа се, че изводът на
съда, че по делото няма доказателства ответната община да е отговорна за
поддръжката на съответния участък, за правилен, в който смисъл счита, че общината
не е материално правно легитимирана да отговаря по така предявения иск. Развива
доводи, че инцидентът, ако изобщо е настъпил такъв, е резултат не на неизправност на
тротоара, а на шахта, която е компрометирана и е част от инфраструктурата на
телекомуникационно дружество. Посочва нормативната база, която регламентира
статута на въпросните съоръжения и обекти, тяхната собственост и поддържане в
изправност. Счита, че по делото са представени надлежни удостоверяващи документи
относно местонахождението и съществуването на процесната шахта. Счита, че съдът
правилно е разпределил доказателствената тежест на страните и е съобразил
ангажираните доказателства, като подробно обсъжда всички събрани по делото
доказателства и развива своите тези въз основа на тях. Развива доводи и за евентуално
съпричиняване на увреждането по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД, като счита, че ищецът,
сега жалбоподател по делото, не е спазвал правилата за движение и за безопасност
непосредствено преди и по време на инцидента, като отново обсъжда събраните
доказателства за състоянието на тротоара и шахтата, метеорологичната обстановка,
състоянието на съоръжението по пътната настилка. Освен това поддържа и че ищецът
сам е забавил своето възстановяване, като не е ползвал необходимата медицинска
помощ. С оглед на развитите подробни съображения счита, че жалбата е
неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено, претендира разноски. Прави
евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна
– ищец останал недоволен от отхвърлителното решение, откъм съдържание е редовна,
поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
2
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита.
Предявен е иск от Р. Н. против Община Пловдив за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 20 000лв., от претърпян инцидент – пропадане в
необезопасена шахта на тротоара на ул. ***, гр. Пловдив, на ***г. около 22,00ч., при
който получил счупване на пръста на левия крак – интраантикуларна фрактура в
основата на пета метатарзална кост. Твърди се, че в резултат на получената травма се
наложила имобилизация за срок от 35 дни, както и че изпитвал болки и страдания,
страх, стрес и битови неудобства.
Ответникът Община Пловдив е оспорил иска, като е застъпил становището, че
не отговаря за поддържането на въпросната шахта, а само на тротоарната настилка.
Посочил е, че процесната жахта е част от преносната мрежа на Виваком АД, поради
което не е пасивно легитимиран да отговаря по иска за вреди. Оспорил е всички
твърдения по настъпване на инцидента и на вредите от него. Направил е възражение за
съпричиняване от страна на ищеца, който не е внимавал при придвижването си, както
и че не е приложено правилно медицинско лечение.
За да отхвърли иска първоинстанционният съд е приел, че по делото остава
недоказано ответната община да отговаря за стопанисването и поддържането на
процесната шахта. Приел е за доказано, че същата е част от електронната мрежа на
Виваком България ЕАД, което се установява от представеният ситуационен план на
подземната техническа инфраструктура. Позовал се е на разпордбите на §1, т.3 и т.4 от
ДР на ЗП, в които не е посочено, че кабелните шахти са част от пътното съоръжение,
нито са пътна принадлежност. В същото време е приел, че уредбата на такива шахти е
дадена от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура,
като съгласно §1, т.10 от ДР на същия закон този вид шахти представляват част от
електронната съобщителна инфраструктура. Приел е ,че съгл. чл.58, ал.1 от посочения
закон, операторите на тези мрежи са техни собственици. По тези съображения е
достигнал до извода, че ответната община няма отношение към задължението за
поддържане в изправност на процесната шахта и е отхвърлил иска.
Предявеният иск е с пр. осн. чл.49 от ЗЗД – ангажиране на отговорността на
този, който е възложил на другиго някаква работа, за вредите причинени при или по
повод изпълнението й. Това е гаранционно-обезпечиелна отговорност на възложителя
на дадена работа за вреди, причинени от другиго, без да е необходимо самият
възложител да има противоправно поведение. За доказване на този иск е необходимо
установяване на елементите от фактическия състав на хипотезиса на нормата -
правоотношение по възлагане на работа; осъществен деликт по чл.45 от ЗЗД от
3
изпълнителя / противоправно поведение, вреди, причинно-следствена връзка помежду
им и вина на деликвента, която се презямира/, причиняване на вредите при или по
повод работата – било чрез действия, било чрез бездействия.
Активната материално-правна легитимация принадлежи на лицето, което твърди
да е понесло вреди, а пасивната - на възложителя на работата. Основното възражение
по делото на ответника Община Пловдив е, че за нея липсва пасивна легитимация да
отговаря по иска, доколкото не е собственик на процесната шахта, нито същата е част
от пътен участък, за който тя има задължение да поддържа в изправност.
По делото е представено заверено копие от ситуационен план на подземната
техническа инфраструктура на ул. ***, като в обяснителното писмо е записано, че
шахтата пред №** е на БТК ЕАД/Виваком/. Приложени са и два констативни
протокола на Община Пловдив. В първия, от 01.11.2024г., е констатирано, че на
посоченото място в гр. Пловдив, ул. *** е налице телекомуникационна шахта, чийто
капак е силно компрометиран и опасен за преминаващите пешеходци, като капакът е
обезопасен с лента. Във втория констативен протокол от 10.11.2024г. е установно, че
капакът е подменен с нов от ползвателя на шахтата „Виваком България“ ЕАД. При
тези доказателства съдът намира за установено, че процесният капак на шахта е част
от техническата инфраструктура на последното дружество.
По спорния въпрос – кой отговаря за поддържане на соченият капак на шахта в
изправно състояние, при което да не се застрашават преминаващите по тротоара хора,
приложение намират няколко нормативни акта. В Закона за пътищата – чл.31, ал.1 е
предвидено задължение на общините да изграждат, поддържат и ремонтират
общинските пътища. Съгл. §7, ал.1, т.7 от ПЗР на ЗМСМА, собственост на общините
са мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната,
енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-
защитната система, които обслужват само територията на съответната община и не са
включени в уставния фонд на търговски дружества. Независимо от факта, че в
настоящия случай се установява, че шахтата е собственост на "Виваком България"
ЕАД, безспорен е фактът, че тя е разположена върху тротоар, който е публична
общинска собственост. Този статут е регаментиран в чл.2, ал.1, т.2 във вр. с чл.3, ал.2,
т.1 от Закона за общинската собственост, във вр. с чл.8, ал.3 от Закона за пътищата и
§7, т.4 от ПЗР на ЗМСМА. Като носител на правото на собственост, общината има и
задължения за ремонт и поддръжка на пътната настилка и на тротоарите на своята
територия, които задължения са разписани в чл.29, чл.31 и чл.36 от ЗП, чл.167, ал.1 от
ЗДвП във вр. с §1, т.2, т.13 и т.14 от ДР на ЗП. Нормата на чл.48, т.2 от ППЗП пък
изрично е разписано задължение на съответната община да организира дейностите по
поддръжка на общинските пътища и на тротоарите, подземните съоръжения,
велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното
4
озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в
границите на селата и селищните образувания. В чл.11 от ЗОС пък е посочено, че
имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в
общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.
Предвид изложената уредба, съдът намира, че задължение на съответната
община е да стопанисва, поддържа и управлява улиците, тротоарите и съответните
принадлежности, както и да осигурява спокойното и безпрепятствено преминаване по
тях. След като е допуснала разполагането на вещи на трети лица върху собствеността
си, е следвало да извършва контрол в изпълнение на задълженията й по чл.11 от ЗОС.
При причиняване на вреди от тези вещи, то приложение намира чл.53 от ЗЗД – ако
увреждането е причинено от неколцина, то те отговарят солидарно. В същото време
увреденото лице не е задължено да насочва иска си задължително към солидарно
отговорните длъжници, а може да претендира обезвреда от който и да е от тях. Ето
защо съответната община е надлежен ответник по иск за вреди, причинени от
неизправност на тротоар поради неизпълнние на задължението за поддръжката му в
състояние осигуряващо безопасното преминаване на пешеходци. Дали е налице
неизпълнение /бездействие/ или лошо изпълнение на правно регламентирани
задълженията на нейните служители, отговорни за поддръжката е без значение за
ангажиране на отговорността на общината по реда на чл.49 от ЗЗД.
Така, в обобщение може да се направи извод за неоснователност на
възражението на Община Пловдив за липса на материално-правна легитимация да
отговаря по предявения иск за вреди, причинени от неравност на тротоар –
компрометиран капак на шахта.
За конкретния инцидент от фактическа страна се установява от горепосочените
два констативни протокола, съставени от Общ. Пловдив и представен снимков
материал, че капакът на шахтата, разположена на тротоар на ул. *** № ** е силно
компрометиран – изронена е бетонната пбоча и е останала единствено металната
армировка. От показанията на свидетелят И. В. /съжител на майката на ищеца/ се
установява, че на *** отивали да вечерят в ресторанта на моста на ***. Паркирали
наблизо и пеша се придвижвали към ресторанта по тротоара. На ул. *** до №**
ищецът пропаднал в шахта. Същата била без бетоново покритие, само с арматура.
Помогнали на Р. да извади крака си. Той казал, че ще му мине и не поискал да бъде
заведен до болнично заведение. Имало осветление на улицата, но шахтата не била
обезопасена и сигнализирана за опасност.
По делото липсват твърдения от страна на ищеца, че мястото не е било
осветено, че е имало лоша метеорологична обстановка или че са извършвани ремонти,
за да се обсъждат доказателствата, събирани от ответната община в тази насока. Не
може да се приеме и тезата за съпричиняване от страна на пострадалия поради това, че
5
не е тгледал постоянно в настилката на тротоара, за да забележи препятствието, т.к. се
предполага, че тротоарите в населените места са изградени така, че да осигуряват
безпрепятственото преминаване по тях.
Свидетелката Д. Г., съжителка на Р. Н. твърди, че на *** Р. претърпял инцидент-
счупил се ***. Възстановяванто му продължило 35 дни. Не можел да излиза от вкъщи,
ходел с патерици, не можел да изпълнява елементарни битови задачи – сервирали му
храна, пазарували му. Свидетелката твърди, че лечението се изразявало в мазане с
кремове и повдигане на крака на високо. Кракът бил подут и посинял. Р. изпитвал
болки когато стъпвал. Свидетелката твърди и че Р. бил уволнен от работа, но по
делото не е представена уволнителна заповед.
Относно здравословното състояние на ищеца по делото е представена
медицинска документация – талони за преглед и ренген, амбулаторни листове. Същите
документи са обсъждани от приетата по делото СМЕ, която съдът кредитира като
обективна и компетентна, поради което и няма да обсъжда тези писмени доказателства
поотделно.
Съгл. СМЕ, изготвена от д-р Б., на Р. Б. му е причинено счупване на
шиловидния израстък на петата стъпална кост на лявото ходило. Изживял е стрес при
инцидента, а след това леки, на моменти до умерени болки и страдания. Нуждаел се е
от помощни средства за придвижване, поради което е изпитвал битови неудобства.
Механизвът на процесното счупване е стъпване на външната част на стъпалото и
усукваненето му, а не травма при самото падане. Според експерта при стъпване върху
шахта, чийто капак е с разрушено бетонно покритие, стъпалото пропада повече от
необходимото и в резултат на неравностите /празнини между армировката/ се
получава усукване и препъване с последващо падане. Предписаното лечение – студени
процедури за 48 часа , покой и тендивал за мазане, да не стъпва на крака за 35 дни и
ходи с патерици, е съответно на травмата. Възсатновителния период е 2-3 месеца при
прилагане на рехабилитация и 3-4 месеца без нея.
При тази фактическа обстановка, съдът намира, че безспорно се установява от
доказателствата по делото, че на ***г. Р. Н. е претърпял инцидент на тротоара на ул.
*** №**, гр. Пловдив. Тротоарът е публична общинска собственост, за поддръжката
на който отговаря общ. Пловдив. Доказва се по делото от показанията на свидетеля
Вулджев и от констативния протокол на Общ. Пловдив, че на тротоара имало
препятствие – капак на шахта от телекомуникационната инфраструктура, който е
силно компрометиран – с изронен бетон и останал на метална армировка. Доказва се ,
че при преминаване през тротоара левият крак на ищеца е пропаднал в шахата , при
което е получил счупване на кост от ходилото на този крак. Доказа се от медицинската
документация и СМЕ, че счупването е установено чрез образно изследване, че е
назначено лечение и че в рамките на 35 дни е предписано на пострадалия да не стъпва
6
на крака си. СМЕ установява, че възстановителния период от подобна травма трае 35
дни обездвижване на крака и общо 2-3 месеца до пълното възстановяване при
провеждана рехабилитация. По делото няма данни за провеждана такава. От
свидетелските показания на свидетелката Г. се установява едниствено, че Н. е изпитвал
болки, че е имал затруднения в бита, че е ходел с патерици 35 дни.
Както вече бе коментирано предявените искове са с правна квалификация чл.49
във вр. с чл.45 от ЗЗД, при което за уважаване на исковата претенция е необходимо да
се установят следните елементи от фактическия състав на посочените норми: деяние,
противоправност на същото, вина , настъпване на вреди и причинна връзка между тях,
като в случая се ангажира отговорността на възложителя на работа, от която са
произтекли вредите.
Изпълнителното деяние, в настоящия случай е бездействие или лошо
изпълнение на работата от страна на лицата, на които общината е възложила да
поддържат тротоарите в състояние годно за безопасната им експлоатация от
гражданите. В качеството си на юридическо лице, общината не извършва тази дейност
сама, а чрез свои служители или чрез възлагане на съответна работа. По делото се
установява кой е поставил процесната шахта, но общината като собственик и
възложител на работата носи отговорност за състоянието на тротоарите. Ето защо
съдът намира, че в конкретния случай Община Пловдив отговаря за настъпилия
инцидент с Р. Н., т.к. причината за настъпването му е наличието на неравности на
тротоара – изронен бетон от капак на шахта, а общината като собственик на имота е
възложила поддържането на другиго.
Това налага извода, че следва да се ангажира гаранционно обезпечителната
отговорност на общината по чл.49 от ЗЗД , т.к. е налице неизпълнение или лошо
изпълнение на работата по поддържане в изправност на тротоара, собственост на
общината.
Съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, като
по настоящото дело не е оборена тази законова презумпция.
По отношение на вредите съдът намира, че от приетата по делото и неоспорена
СМЕ се установява категорично, че в резултат на падането Р. Н. е получил счупване на
кост на стъпалото на долен ляв крайник –счупване на шиловидния израстък на петата
стъпална кост на лявото ходило“. Посредством посочената експертиза се доказва и
механизмът на причиняване на вредата – усукване на стъпалото поради пропадане в
неравности на пътя. Пострадалиян е бил обездвижен за срок от 35 дни, като е можел
да се придвижва единствено с патерици. Експертизата установява, че търпените болки
били слабо до умерени, а оздравителният период нормално продължава 2-3 месеца.
Изводите на СМЕ кореспондират със свидетелските показания, поради което и
съдът ги кредитира изцяло.
7
Така описаните неимуществени вреди са резултат на падането на Р. Н., поради
наличие на неравности на тротоара, които са резултат от неизпълнението на
задължението на служителите на които е възложено от общината поддържането му в
изправно състояние. Установява се причинната връзка между вредите и деянието –
противоправното бездействие на служителите на ответника.
На обезщетение подлежат всички преки и непосредствени вреди, като при
неимуществените, съгл. чл.52 от ЗЗД, съдът определя размера на обезщетението по
справедливост. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени
във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с
оглед вида, характера и степента на уврежданията, интензивността на причинените
страдания, продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и
психическо състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и
адаптация. Следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/64 г.,
понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат
предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства са
възможността на адаптация , срока за връщане към нормален живот, възможността
лицето да изпълнява трудовата си дейност, конкретния психо - емоционален статус на
пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху
психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/.
За посочените в исковата молба страдания бяха ангажирани гласни
доказателствени средства, като изводи във връзка с конкретните увреди и
оздравителния процес се правят и въз основа на заключението на СМЕ. Касае се за
млад мъж, без данни за трудова заетост. Случилото се е довело Н. за период от около
35 дни да не води нормалния си живот, да не може да се придвижва нормално, а с
помощта на патерици. Търпял е леки до умерени болки. Не се е налагало да бъде
обслужвана от друг човек за ежедневните си нужди и тоалет, а едниствено за
пазаруване, готвене и обличане. Поради тези съображения съдът приема, че ищецът е
търпял страдания за непродължителен период от време, които към момента са
преодолени. Поради това и съдът стига до извод, че справедливото обезщетение
следва да бъде съобразено с фактите, сочещи на различни негативни преживявания,
които са отшумели към момента Ето защо и при съобразяване на всички факти, имащи
значение за делото, съдът счита, че дължимото от ответника обезщетение следва да
бъде определено на 5000лв..
Постановеното решение на първоинстанционният съд, в което е отхвърлил иска
като неоснователен е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да
бъде постановено ново такова, в което искът бъде уважен до посочения размер.
8
По разноските
По отношение на присъденитето в първоинстанционното производство
разноски, решението следва да бъде отменено за частта над дължимите 562,50лв. до
присъдените 750лв. разноски, дължими от ищеца на ответника, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
На осн. чл.78 Община Пловдив ще следва да заплати на пълномощника на
ищеца Р. Н. - адв. В. С. С., АК П. сумата от 200лв., съразмерно на уважената част от
иска от определеното от съда по реда на чл.38 от ЗА възнаграждение от 800лв. за
първоинстанционното производство. За въззивното производство разноски не са
претендирани.
На осн. чл.78 от ГПК Р. Н. следва да заплати на въззиваемата страна Община
Пловдив сумата от 112,50лв., юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство, съразмерно на отхвърлената част от иска от определеното от съда
възнаграждение за въззивното производство в размер на 150лв.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3137/20.06.2025 г., пост. по гр.д.№ *** г., ПРС, в частта, в
която е отхвърлен иска на Р. В. Н., ЕГН **********, с адрес град Пловдив, бул. ***,
срещу Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан
Стамболов“ № 1, с правна квалификация чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД, ЗА ОСЪЖДАНЕ на
Община Пловдив, ЕИК *********, да заплати на Р. В. Н., ЕГН **********, сумата от
5000лв. – представляващи обезщетение за неимуществени вреди - претърпените
болки, страдания, страх, стрес, битови неудобства, изразяващи се в това, че ищецът не
е могъл да излиза до магазина, живеел изолирано в дома си, не е могъл да излиза на
разходка, изпитвал затруднения в обслужването, всичките настъпили в резултат на
инцидент от дата *** г. в гр. Пловдив, на тротоара на улица „***“ срещу №**, при
който вследствие на пропадане в необезопасена шахта Р. В. Н. счупил пръст на левия
си крак, ведно със законната лихва за забава върху обезщетението за претърпени
неимуществени вреди от датата на уреждането - ***г. до окончателното й изплащане,
както и в частта, в която Р. В. Н., ЕГН **********, с адрес град Пловдив, бул. ***, е
осъден да заплати на на Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл.
„Стефан Стамболов“ № 1, както и в частта за разноските за сумата над 562,50лв. до
присъдените 750лв. разноски в първоинстанционното производство,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан
Стамболов“ № 1, да заплати на Р. В. Н., ЕГН **********, с адрес град Пловдив, бул.
9
***, сумата от 5000лв. – представляващи обезщетение за неимуществени вреди -
претърпените болки, страдания, страх, стрес, битови неудобства, изразяващи се в това,
че ищецът не е могъл да излиза до магазина, живеел изолирано в дома си, не е могъл
да излиза на разходка, изпитвал затруднения в обслужването, всичките настъпили в
резултат на инцидент от дата *** г. в гр. Пловдив, на тротоара на улица „***“ срещу
№**, при който вследствие на пропадане в необезопасена шахта Р. В. Н. счупил пръст
на левия си крак, ведно със законната лихва за забава върху обезщетението за
претърпени неимуществени вреди от датата на уреждането - ***г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан
Стамболов“ № 1, да заплати на адв. В. С. С., АК П. сумата от 200лв., съразмерно на
уважената част от иска по реда на чл.38 от ЗА за осъществена правна защита и
съдействие на Р. В. Н., ЕГН **********, в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Р. В. Н., ЕГН **********, с адрес град Пловдив, бул. ***, да заплати
на Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ №
1, сумата от 112,50лв., юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

10