№ 9659
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря ЦВ.ИВ.ЯН
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20231110134962
по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Н.Л.“ ЕООД ЕИК
******** срещу „Б. Ч“ ООД, ЕИК ********, с която са предявени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 361 ТЗ, вр. чл.
266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца следните суми: 4 459,30 лева с ДДС, представляваща остатък от
незаплатено възнаграждение за превоз на товари по фактура №
*******/03.11.2022 г., ведно със законната лихва считано от дата на
предявяване на исковата молба до окончателно изплащане и сумата от 37,16
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 23.11.2022 г. до
22.12.2022 г.
В исковата молба се твърди, че между страните съществуват търговски
отношения. Твърди се, че ответникът е направил запитване по телефона за
предоставяне на оферта за осигуряване и организиране на транспорт на
метали до 24 тона от товарен адрес в И до разтоварен адрес в Б., гр. В., ул.
„И“ 3, в отговор на което ищецът предоставил оферта в размер на 1 900 евро
без ДДС, с която оферта ответникът се съгласил. С оглед изложеното ищецът
сочи, че страните са сключили спедиционен договор. В изпълнение на
задължението си за предоставяне на превоз на товар, ищецът сключил от свое
име договор за международен превоз на товар с трето лице превозвач „Тепих
Транс“ ООД, за което на ищеца била издадена фактура от превозвача. За
превоза твърди, че е издадена и международна товарителница ЧМР,
доказваща предоставения транспорт на товар. Сочи, че е издал на ответника
фактура № *******/03.11.2022 г., която била получена от същия на 16.11.2022
г. Плащането по фактурата следвало да се извърши 5 дни след получаването
й, но такова към момента не било постъпило. С оглед изложеното претендира
1
и лихва за забава. При тези твърдения моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва
наличието на договор между страните, както и всички изложени твърдения от
страна на ищеца относно постигнати договорки във връзка с превоза. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложена фактура № **********/03.11.2022 г. на
стойност 4459,30 лева с ДДС.
Представено е извлечение от електронна кореспонденция между ищеца
и ответника, от която е видно, че от името на ответника са изпратени на
ищеца данни за клиента, чиито товари ще бъдат превозвани, както и
информация за адрес, до който следва да се извърши превоза. От
кореспонденцията е видно, че е уговорено превозът да се извърши с
автомобили с рег. номера, който номера са посочени и във фактурата от
03.11.2022 г.
Представена е товарна програма от 02.11.2022 г. с референция, която
съответства на референцията по фактура.
Представена е покана за доброволно изпълнение, адресирана до
ответника, с която се претендира заплащане на задължението по фактура №
**********/03.11.2022 г. на стойност 4459,30 лева с ДДС. Прието е и
извлечение от справка на куриерска фирма, от която справка е видно, че
пратка, изпратена от ищеца, е доставена на ответника на 16.11.2022 г.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
издадената от ищеца фактура № **********/03.11.2022 г. на стойност 4459,30
лева с ДДС е надлежно осчетоводена както в счетоводството на ищеца, така и
в това на ответника. От ответното дружество фактурата е осчетоводена на
03.11.2022 г. По нея ответникът е ползвал данъчен кредит по смисъла на
ЗДДС с резултата на справка-декларация за ДДС за м. 11.2022 г. /участва в
резултата/, като е възстановен ДДС в размер на 743,22 лева. По реда на чл.
200, ал. 2 ГПК в проведеното открито съдебно заседание на 29.01.2024 г.
вещото лице уточнява, че е изследвала счетоводството и на двете дружества
/Н.Л.“ ЕООД и Б. Ч“ ЕООД /. При ищеца салдото е дебитно, а при ответника
– кредитно. И в двете дружества е осчетоводена процесната фактура.
Дружеството ответник е предоставило дневник на покупките и извлечение от
счетоводна сметка 401, в която е отразена тази фактура, влиза в резултата на
данъчния период, т.е. тя участва като задължение за плащане, но приспадане
от дневника на покупките и се отразява в крайния резултат на справката-
декларация.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като изготвено от
специалист с необходимата компетентност, отговарящо пълно на поставените
въпроси и непораждащо съмнение в неговата правилност.
2
По делото е приложен и превозен документ – международни
товарителници за автомобилен превоз /CMR/.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 361 ТЗ,
вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на исковата претенция в тежест на ищеца е да
докаже, че е бил в облигационно отношение с ответника по силата на сключен
с него спедиционен договор, по който ищецът е престирал надлежно –
извършил е за ответника процесните услуги и те са били приети без
възражения. При доказване на тези предпоставки в тежест на ответника е да
докаже погасяване на вземанията.
Не може да се сподели доводът на ответника, че между страните не е
сключен спедиционен договор. Няма изискване за форма на този договор. От
изявленията, обективирани в електронните съобщения по делото, се
установява, че ответникът е възложил на ищеца осигуряването на превоз на
товари, като му е посочил конкретен адрес, до който следва да се извърши
превоза.
От заключението по изслушаната и приета съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че в счетоводството на ответното дружество е
осчетоводена процесната фактура, като по нея и ползван данъчен кредит.
Фактът на отразяване на фактурата, съдържаща индивидуализиращите
облигационното правоотношение елементи в счетоводството на длъжника,
включването й в дневника за покупки по ДДС и ползването на данъчен
кредит по нея, представляват недвусмислено признание на задължението на
купувача и доказват неговото съществуване. Установяването им по делото
недвусмислено сочи наличието на приемане на работата и обоснована
задължението за плащане на цената.
Предвид изложеното, съдът намира, че претендираната от ищеца сума
по процесната фактура е дължима предвид извода за приемане на работата.
Доколкото ответникът не доказва плащане на претендираното вземане, то
искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 361 ТЗ, вр. чл.
266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4459,30 лв., представляваща възнаграждение по
неформален спедиционен договор, за което вземане е издадена фактура №
**********/03.11.2022 г. на стойност 4459,30 лева с ДДС, се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 294, ал. 1 ТЗ във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска следва да се установи наличието на главен
дълг и забава в погасяването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 ТЗ, ако не е уговорен срок за
плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок
от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на
получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи
или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката
3
или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на
стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са
отпреди това.
В процесната фактура е посочен падеж на плащане – 04.11.2022 г.
Фактурата е осчетоводена в счетоводството на ответното дружество на
03.11.2022 г. Предвид установеното по счетоводната експертиза, че фактурата
е получена от ответното дружество, то на осн. чл. 303а, ал. 3, изр. 1 ТЗ
последното е изпаднало в забава за плащането, считано от 05.11.2022 г.
Ищецът претендира като начален момент на забавата по-късна дата, а
именно – 23.11.2022 г.
Дължимото обезщетение за забава върху сумата от 4459,30 лв. за
периода от 23.11.2022 г. до 22.12.2022 г. съдът на основание чл. 162 ГПК с
помощта на общодостъпен калкулатор на НАП определи като възлизаща на
сумата от 37,16 лв.
Следователно искът с правно основание чл. 294, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на присъждане на разноски има само
ищецът.
От ищцовата страна се претендират следните разноски: 228,40 лева –
ДТ, 5,00 лева – ДТ за ОЗ, 250,00 лева – депозит за ССчЕ, 899,58 лева –
адвокатски хонорар, 74,50 лева – такси по ИД № 28/2023 г.
От ответника своевременно е направено възражение за прекомерност на
претендираните разноски.
Настоящият състав намира, че възражението е основателно по
отношение на претендираното адвокатско възнаграждение.
На първо място, съдът взема предвид, че с Решение на СЕС по дело С-
438/22 от 25.01.2024 г. СЕС е постановил, че член 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. На следващо
място, СЕС е посочил, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да
договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази
4
разпоредба. На последно място е уточнено, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава
забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да
откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни
цени на адвокатските услуги. Настоящата съдебна инстанция е обвързана от
горепосоченото решение на СЕС и изводите в него, поради което и с оглед
гореизложеното е длъжна да откаже да приложи националната правна уредба,
в случая НМРАВ.
За да прецени дължимото възнаграждение, съдът съобразява преди
всичко фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и
характера и броя на извършените процесуални действия.
Настоящият състав намира, че делото не се характеризира с висока
фактическа или правна сложност. Процесуалният представител на ищеца не
се е явявал в открити съдебни заседания. Депозирал е становища. Осъществил
е процесуално представителство и в обезпечителното производство. Като
съобразява особеностите на производството и на предоставената услуга по
осъществяване на процесуално представителство, съдът намира че
справедливото възнаграждение, което следва да се присъди на ищеца възлиза
на 600 лева с ДДС.
Не следва да се присъждат разноските, сторени в изпълнителното
производство, тъй като същите следва да се съберат в него от съдебния
изпълнител. Изпълнителното дело е образувано въз основа на годно
основание – обезпечителна заповед. Това производство, макар и следващо
производството пред съда по допускане на обезпечението, има самостоятелен
характер след образуването си, поради което в него следва да се съберат
съдебно-изпълнителните разноските, дължими от длъжника по ОЗ.
С оглед на гореизложеното на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 1083,40 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б. Ч“ ООД, ЕИК ******** да заплати на „Н.Л.“ ЕООД ЕИК
******** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 361 ТЗ, вр. чл. 266,
ал. 1 ЗЗД сумата от 4 459,30 лева с ДДС, представляваща незаплатено
възнаграждение за превоз на товари по фактура № *******/03.11.2022 г.,
ведно със законната лихва считано от дата на предявяване на исковата молба
/22.12.2022 г./ до окончателно изплащане, както и на основание чл. 294, ал. 1
ТЗ, р. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 37,16 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата от 4 459,30 лева за периода от 23.11.2022 г. до 22.12.2022 г.
ОСЪЖДА „Б. Ч“ ООД, ЕИК ******** да заплати на „Н.Л.“ ЕООД ЕИК
******** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1083,40 лв.,
представляваща разноски в производството.
5
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 –
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6