№ 120
гр. Добрич, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20223230100262 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Постъпила е искова молба от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез юрисконсулт, с която
срещу Е. К. А., ЕГН ********** с адрес: ***, е предявен иск за постановяване
на решение, по силата на което да се признае по отношение на ответника, че
дължи на ищцовото дружество суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д№ 3192/2021г., както следва:
- 4 347,20 лева лева - главница, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението
-938,86 лева -договорна възнаградителна лихва, начислена за периода
от 01.02.2020 г. до 01.07.2021 г.
-607,04 лева -лихва за забава, начислена за периода от 02.02.2020 г. до
11.10.2021 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.
ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА:
На 02.01.2020 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България", ЕИК *** и Е. К. А., ЕГН ********** е сключен Договор за
потребителски паричен кредит с номер ***наричан по-долу Договор за
кредит/.
Съгласно чл. 1 от Условията по договора кредитодателят - ответник
изрично се съгласява предоставената му в кредит сума да бъде изплатена
пряко на упълномощения Търговски партньор, като направеното плащане
съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави на
кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор. Като приложение
към настоящата искова молба, представя извадка от счетоводната система на
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България", която доказва
направения паричен превод.
1
Договорът за кредит е сключен при фиксиран лихвен процент по
смисъла на §1, т.5 ЗПК, който в размер на 25,83 %. Кредитодателят БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" е изпълнил всички свои
задължения по Договора за кредит.
От своя страна кредитополучателят се задължава да върне
предоставения кредит (главница), ведно с дължимите лихви на 18 броя
месечни погасителни вноски, чиито размер и срок са посочени в погасителен
план, намиращ се на първата страница от договора за кредит. Всяка месечна
погасителна вноска съдържа главница по кредита, ведно с надбавка, която
представлява печалбата на Кредитора (договорна възнаградителна лихва).
Кредитополучателят преустановил плащанията, като падежът на
първата неплатена вноска настъпил на 01.02.2020г. Считано от следващия
ден длъжникът изпаднал в забава. В този случай дължи на основание чл. 86
ЗЗД обезщетение за забава (лихва за забава), чийто размер се изчислява
спрямо действащата законна лихва, както и уговорената договорна
възнаградителна лихва.
Крайният срок за изпълнение на договора за кредит настъпил на
01.07.2021 г., с което станал изискуем целият неизплатен остатък от главното
задължение - главницата, ведно със законната лихва за забава
На 22.04.2020 г. между кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България" ЕИК *** в качеството му на цедент и „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ***, в качеството му на цесионер е сключен
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който
цедента прехвърля на цесионера на всеки три месеца за срока на договора
портфолио от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1. На
18.06.2020 г. е подписано Приложение N1, в което подробно са
индивидуализирани и описани цедираните със същото вземания.
С оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България" ЕИК *** упълномощил цесионера
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД да уведоми Е. К. А., за прехвърлянето
на вземанията спрямо нея.
Ищецът, в качеството на пълномощник на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България" ЕИК ***, изпратил чрез „Български пощи"
ЕАД препоръчана пратка, съдържаща уведомление за цесия до посочения
адрес в договора за кредит. Същият е посетен от пощенски служител, който
не е открил нито длъжника нито друго пълнолетно лице, което е съгласно да
получи пратката и поради тази причина я е върнал в цялост.
Към исковата молба се представя за връчване при размяната на
книжата по чл. 131 ГПК на насрещната страна уведомление по реда на чл. 99
ЗЗД, изготвено от ищеца в качеството му на пълномощник на цедента, като
датата на връчване на преписа от исковата молба ведно с приложенията на
ответника се сочи каото най-късния момент, в който същия ще бъде уведомен
за цесията. /В този смисъл се сочи и съдебна практика - Решение №
123/24.06.2009г. на ВКС по т.д.№ 12/2009г.,11 т.о,ТК/.
Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните
му задължения ищецът, в качеството си на цесионер по Договора за кредит, се
снабдил със заповед за изпъленние по образуваното ч. гр. д. № 3192/2021 г. по
описа на PC Добрич, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК.
С исковата молба се претендират и сторените в установителното
производство съдебни разноски и разноските в заповедното производство.
2
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника,
представляван от назначения му особен представител.
Искът е определен за недопустим тъй като вземанията в настоящото
производство не съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение,
същата не е подадена в срока по чл. 415, ал.4 от ГПК.
По същество искът се оспорва като неоснователен.
Конкретните възражения са:
-между страните не са възникнали договорни отношения;
-ищецът не е изпълнил задължението си по договора да преведе заетата
сума на упълномощения търговски партньор;
- извършването на плащането по посочения начин не съставлява
изпълнение на задължението на кредитора да предостави на
кредитополучателя кредита, предмет на договор за потребителски кредит ***
от 02.01.2020г.;
- чл. 2 и чл. 3 от договор за потребителски кредит ***, сключен на
02.01.2020г., са неравноправни клаузи в потребителския договор по смисъла
на чл. 143, ал.1 на Закона за защита на потребителите и на чл. 143, ал.2 т.10,
т.11 и т.12 от Закона за защита на потребителите. Липсва ясна и конкретно
разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените
изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти -
пазарни индекси и/или индикатори, конкретната формула за определяне на
възнаградителната лихва ;
- искът се оспорва по размер;
-липсва договор за цесия, който да легитимира ищеца като частен
правоприемник на кредитодателя, както и се оспорва твърдението,, че с
Приложение №1а, е индивидуализирано и описано вземането към ответника.
- „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК:***, не е
извършила потвърждение за прехвърляне на процесното вземане по чл.99,
ал.З от ЗЗД, на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД с ЕИК: ***.
- Е. К. А. с ЕГН: ********** не е уведомена за Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020г. и за Приложение №1а от
18.06.2020 г.;
-вземането е погасено по давност;
Районният съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1217 от 15.10.2021г. по
ч.гр.д. № 3192/2021г. по описа на ДРС, е разпоредено ответникът да заплати
на кредитора – ищец по делото следните суми:
- 4347,20 лв./ четири хиляди триста четиридесет и седем лева 20 ст. / -
главница по договор за потребителски кредит *** от 02.01.2020г., вземанията
по който са прехвърлени с Договор за цесия –Рамков договор запродажба и
прехвърляне на вземания от 19.08.2019г. и Приложение № 1 от 18.06.2020г.
заедно със законната лихва от датата на заявлението -12.10.2021г. / дата на
пощенското клеймо/ до окончателното плащане;
- 938,86 лв. /деветстотин тридесет и осем лева 86 ст. / - договорна
възнаградителна лихва за периода 01.02.2020г. – 01.08.2021г. ;
- 607,04 лв./ шестстотин и седем лева 4 ст. / - лихва за забава за периода
02.02.2020г. – 11.10.2021г. / с изключение на периода 13.03.2020г. –
13.07.2020г. вкл./;
-117 лв. / сто и седемнадесет лева/- платена държавна такса;
3
- 50 лв./ петдесет лева/- юрисконсултско възнаграждение.
Съдът е уведомил длъжника за издадената заповед за изпълнение по
реда на чл.47 ал.5 от ГПК, като е дал указания на заявителя да предяви
установителен иск за съдебно установяване вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение. Това указание е връчено на заявителя на дата
29.12.2021г. В законовия едномесечен срок, на 27.001.22г. заявителя
предявява иска, предмет на настоящото производство.
На 02.01.2020год. от Е. К. А. е подписан стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски паричен кредит
на обща стойност 4347.20лв. Общата стойност на дължимата сума по кредита
съгласно формуляра е 5564.06лв., платима на 18 вноски по 293.67лв. и една
първоначална вноска от 278.00лв.
В общия размер на кредита 4347.20лв. са включени покупка на стоки на
стойност 3800.00лв. и 547.20лв. /18 броя месечни вноски - сигурност на
плащанията по 30.40лв./ В договора фигурира сумата на застраховката по
застрахователна групова полица №5/2008год. в размер на 547.20лв.
На същата дата 02.01.2020год. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А“ клон България и Е. К. А. е сключен Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта ***, оторизационен код ***.
Общия размер на кредита - 4347.20лв. включва:
> Финансирана стока смартфон *** на стойност 2679.00лв.
> Финансирана стока смартфон *** на стойност 1399.00лв.
> Първоначална вноска 278.00лв. /разликата между общата
стойност на финансираната стока - 4078.00лв. и общия размер на кредита -
4347.20лв. е 269.20лв./
Паричният заем е отпуснат при фиксиран годишен лихвен процент -
25.83% и годишен процент на разходите по заема - 29.12%.
Размерът на месечната погасителна вноска, опредЕ. с договора е
293.67лв. Срока за погасяване на заема е до 01.01.2021год. а броя на
погасителните вноски - 18.
Към договора е приложен Сертификат за застраховка „Закрила на
плащанията *** - *** с дата 02.01.2020год.
От ищеца по делото е представена счетоводна справка и касов бон за
платена сума по фактура №****/ 02.01.2020год. от банкова сметка Уникредит
Булбанк АД в размер на 4078.00лв.
В касовия бон изплатената с кредитна карта сума е 3800.00лв., а платени
в брой са 278.00лв. или общо 4078.00лв.
По делото е представен сключен на 22.04.2020г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А“ клон България и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ"
ЕАД рамков договор за прехвърляне на вземания.
Неразделна част от договора за цесия е приложение № 1, в което е
индивидуализирано вземане в общ размер на 5352,74лв., в това число
4347,20лв главница, 938,86лв договорна лихва и 66,68лв. наказателна лихва.
Представено е и писмено потвърждение от цедента изготвено на осн.
чл.99 ал.3 от ЗЗД относно извършената продажба на вземания съгласно
Приложение№ от 18.06.2020г.
По делото е представено нарочно пълномощно от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А“ клон България, с което упълномощава „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД да уведоми вместо цедента длъжниците по
цедираните вземания.
4
С уведомително писмо от 27.01.2022год. до Е. К. е отправено
изявление от„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД , с което
кредитополучателя се уведомява за извършото прехвърляне на вземането по
договора за кредит. Липсва разписка за получаване на изявлението.
По делото е депозирано заключение по приетата като доказателство от
съда съдебно-счетоводна експертиза с вх.рег. № 1006/17.01.2023г.
Експертизата не е оспорена от страните по делото. Вещото лице установява
следното:
1. Размерът на усвоения паричен кредит по Договор за
потребителски паричен кредит с номер ***, съгласно платената сума по
фактура №****/ 02.01.2020год. от банкова сметка Уникредит Булбанк АД на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ клон България е 4078.00лв. В касовия
бон изплатената с кредитна карта сума е 3800.00лв., а платените в брой са
278.00лв.
2. От ответника няма извършени плащания за погасяване на
задължения по Договор за потребителски паричен кредит с номер ***.
3. Първата изцяло непогасена месечна вноска по Договора за
потребителски паричен кредит с номер *** е с дата 01.02.2020год.
4. Размерът на остатъчното задължение на кредитополучателя по
Договор за потребителски паричен кредит с номер *** е 5016.86лв.
> Главница - 4078.00лв.
> Договорна лихва - 938.86лв.
С включената застраховка от 547.20лв. дължимата сума е 5564.06лв.
Вещото лице изчислява размера на начислената законна лихва за забава
за периода от 02.02.2020год. до 11.10.21год., с изключение на периода от
13.03.2020год. до 13.07.2020год., върху установената главница от 4078.00лв. в
размер на 356.90лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Исковете черпят правно основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД чл. 99 и сл. от ЗЗД. Предявени са като установителни в срока по чл. 415,
ал. 1 от ГПК, след надлежно връчени указания до заявителя. Това е
специалният иск уреден от закона, който се предявява когато вземането по
заповедта е оспорено от длъжника или когато заповедта за изпълнение не
може да му се връчи.
Ищецът е доказал по делото заявените в обстоятелствената част на
исковата молба обстоятелства, а именно: сключен договор за потребителски
кредит, отпускане на потребителски кредит, с който е заплатена сумата по
фактура №****/ 02.01.2020год. в размер на 4078.00лв. Съгласно чл. 1 от
Условията по договора за кредит кредитодателят - ответник изрично се
съгласява предоставената му в кредит сума да бъде изплатена пряко на
упълномощения Търговски партньор, като направеното плащане съставлява
изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави на
кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор.
Представения касов бон от магазин „Технополис“ Добрич е от датата на
сключване на договора за кредит и удостоверява заплащане на стока
смартфон *** на стойност 2679.00лв. и смартфон *** на стойност 1399.00лв.
Съгласно поле „Финансирани стоки и услуги“ от Договора, е
предвидено кредитора да финансира услуга по сключване на застраховка по
групова полица № 5/2008г. в размер на 547,20лв.
В случая, крайният срок на договора е настъпил на 01.07.2021г., с което
5
целият неизплатен остатьк от натрупаните задължения по договора са станали
изискуеми.
Неоспорената по делото експертиза установи начинът на изплащане на
заетата сума. Безспорно вещото лице установява размера на остатъчното
задължение на кредитополучателя по Договор за потребителски паричен
кредит с номер ** – ***1, в общ размер на 5016.86лв., в това число
> Главница - 4078.00лв.
> Договорна лихва - 938.86лв.
С включената застраховка от 547.20лв. дължимата сума е 5564.06лв.
Вземането по заплатеното застрахователно обезщетение следва да се прибави
към главното задължение, доколкото кредитора е финансирал съгласно
договора заплащането на застрахователната премия и е издаден сертификат за
застраховка, т.е е предоставена застрахователната услуга, а длъжникът е поел
задължението разсрочено да възстанови в анюитетните вноски заплатената
премия.
Вещото лице изчислява размера на начислената законна лихва за забава
за периода от 02.02.2020год. до 11.10.21год., с изключение на периода от
13.03.2020год. до 13.07.2020год., в размер на 356.90лв.
В настоящия случай, правното твърдение на цесионера е че длъжника е
бил известен за цесията, като се сочат две приложими при алтернативност
хипотези, въведени в исковата молба: получаване на изрично писмено
уведомление до длъжника по пощата; връчване на уведомлението като
приложение към сезиращата съда искова молба, по която е образувано
настоящото исково производство
Относно изпратеното уведомление от цедента или цесионера като негов
пълномощник, до длъжника липсва разписка за връчването .
По отношение второто твърдение следва да се отбележи, че в
настоящото производство ответникът е бил представляван от назначени от
съда представител, след провеждане на процедура по чл.47 ГПК, на които са
били връчени съдебните книжа. С оглед гореизложеното съдът приема, че с
факта на редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата
към нея, включващи и договора за цесия и пълномощното и уведомление за
извършената цесия, изходящо от цедента, на основание чл. 47, ал.5 от ГПК, с
изтичането на срока за получаването на книжата, длъжникът е получил
изходящото от цедента, чрез пълномощник, до него уведомление.
Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е
от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото на основание чл. 235, ал.3 от ГПК. Проверката за
редовност на връчването по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК се прави с оглед
залепването на уведомление на настоящ и постоянен адрес на ответника -
физическо лице при неоткриването му на адреса и изтичането на срока по ал.2
и тя предхожда назначаването на особен представител на ответника,
съобразно ал.6 на чл. 47, поради което и получаването на книжата от
особения представител е ирелевантно към редовността на връчването на
исковата молба и доказателствата към нея. Това е така на първо място защото
никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение,
изразяващо се в случая в нарушение на нормите на чл. 94, ал.1 и чл. 99, ал.1
от Закона за гражданската регистрация. Същите повеляват, че настоящ адрес
е адресът, на който лицето живее, респективно всяко лице е длъжно в срок 30
дни да заяви промяната на настоящия си адрес. Тези норми са създадени в
публичен интерес включително за осигуряване на обществена сигурност в
6
гражданския и търговския оборот и след като ответникът съзнателно се е
отклонил от тях, като е напуснал вписания в съответните регистри за
гражданско състояние постоянен и настоящ адрес /видно от изпратените до
него съобщения в исковото, както и в заповедното производство/, то същият
не следва да извлича позитиви от това обстоятелство. Адресите, на които са
връчени книжата до ответника и който е посочен в процесния договор за
кредитна карта съвпадат, което означава, че сам длъжника е посочил този
адрес за кореспонденция с кредитора си, но е осуетил сам възможността за
осъществяване надлежно връчване.
В аспект на всичко гореизложено, следва да се приеме, че длъжникът е
бил валидно уведомен от цедента за прехвърляне на вземанията му на нов
кредитор – ищеца, поради което правата на ищеца да търси вземанията си от
ответника са консолидирани, противопоставими са на ответника.
Предявеният установителен иск е основателен, а именно за следните суми,
установени от вещото лице:
-4347,20 лв./ четири хиляди триста четиридесет и седем лева 20 ст. / -
главница по договор за потребителски кредит *** от 02.01.2020г., заедно със
законната лихва от датата на заявлението -12.10.2021г. / дата на пощенското
клеймо/ до окончателното плащане;
-938,86 лв. /деветстотин тридесет и осем лева 86 ст. / - договорна
възнаградителна лихва за периода 01.02.2020г. – 01.08.2021г. ;
-356,90 лв./ шестстотин и седем лева 4 ст. / - лихва за забава за периода
02.02.2020г. – 11.10.2021г. / с изключение на периода 13.03.2020г. –
13.07.2020г. вкл./;
За горницата от установеното вземане за обезщетение за забава от
356,90лв. до претендирания размер от 607,04лв. искът подлежи на
отхвърляне.
При така установеното задължение, съдът следва да разгледа и
направеното своевременно възражение за погасяване по давност на
дължимите суми.
Съгласно трайната съдебна практика при договора за заем е налице
неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на
погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в
периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни
вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна
на длъжника на части – аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД. Това
обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора. (В този смисъл
Решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., ТК).
От така изложеното следва, че падежът на задължението по сключения
договор за кредит, настъпва на крайната дата на същия, а именно: 01.07.2021
г. От тази датата до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, от който момент се считат предявени и настоящите
установителни искове – 12.10.2021 г. петгодишният давностен срок по
отношение на вземанията за главница не е изтекъл. Доколкото се установява
вземането за главница да не е погасено по давност и същото в претендирания
размер да не е платено нито към датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение, нито към датата на приключване на съдебното
дирене в настоящото производство, то и искът за признаване на дължимостта
на главницата следва да се уважи, като основателен и доказан. Главницата е
за лихвоносно вземане и съответно следва да се уважи и искането за
7
присъждане на законна лихва.На осн.чл.86 от ЗЗД, върху главното
задължение се дължи законната лихва за забава, считано от датата на
подаване заявлението в заповедното производство- 12.10.2021г.
Съдът счита за неоснователно възражението на ответника за погасяване
по давност на претенцията за обезщетение за забавено плащане, доколкото
същата се погасява с изтичане на тригодишен срок. С оглед разпоредбата на
чл.111, б.”в” ЗЗД вземанията за лихви преди датата 12.10.2021 г., т.е. за три
годишния период преди датата, на която се счита, подадена исковата молба,
не погасени по давност.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на осн. чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца по
делото следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважена и
отхвърлена част от исковите претенции. Следва да се съобразят и
направените и претендирани от ищеца разноски в заповедното производство,
доколкото съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
Ищецът е представил списък на разноски по чл. 80 ГПК в исковото и
заповедното производство. Последния е заплатил в настоящото
установително производство 156,02лв държавна такса, 230лв. за вещо лице,
625лв. депозит за особен представител.
Доколкото ищцовото дружество е представялвано от юрисконсулт, на
осн. чл.78 ал.8 от ГПК в полза на юридическото лице следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение На основание чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя юрисконсулстко
възнаграждение в полза на ищеца в размер на 120 лв. за настоящото исково
производство.
С оглед резултата от спора, в тежест на ответника следва да се присъдят
следните разноски: 149,40лв държавна такса, 220,24лв. за вещо лице,
114,90лв. юрисконсултско възнаграждение и 625лв. депозит за особен
представител.
С оглед изхода на спора и съобразно уважения изцяло иск за главница
и частичното уважаване на иска за обезщетение за забава в полза на ищеца
следва да се редуцират и разноските в заповедното производство. В тежест на
ответната страна следва да се възложат разноските в заповедното
производство в размер на 112 лв. държавна такса и 47,88лв. юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1
от ГПК, че Е. К. А., ЕГН ********** с адрес: ***, дължи на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д№ 3192/2021г.
по описа на РСДобрич, както следва:
- 4 347,20 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на
8
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението
-938,86 лева -договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от
01.02.2020 г. до 01.07.2021 г.
-356,90 лева -лихва за забава, начислена за периода от 02.02.2020 г. до
11.10.2021 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над така установената сума до претендираната
от 607,04лв.
ОСЪЖДА Е. К. А., ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК ***, ***, разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 3192/2021г. по описа на ДРС, в размер
на 112 лв. държавна такса и 47,88лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Е. К. А., ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК ***, ***, разноски в исковото
производство - 149,40лв държавна такса, 220,24лв. за вещо лице, 114,90лв.
юрисконсултско възнаграждение и 625лв. депозит за особен представител.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ДОБРИЧКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО
МУ НА СТРАНИТЕ.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9