№ 6897
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20221110105606 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на деветнадесети октомври 2021 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
5606/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
и чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
1
Ищецът „... твърди в депозираната искова молба, че е сключил като кредитополучател със
„.. четири договора за кредит, както следва: № MS16-00017/20.04.2016 г. , № MS16-
00018/18.04.2016 г. , № MS16-00073/19.12.2016 г. и № MS16-00074/19.12.2016 г. Твърди, че
съгласно чл. 2.7.3 от първите два договора при предсрочно погасяване на кредитите със
собствени средства кредитополучателят дължал такса от 1 % от погасяваната сума, а по
вторите два договора в тази хипотеза не се дължала такса изобщо. Твърди, че съгласно чл.
2.7.3 от всичките 4-ри договора при предсрочно погасяване на кредитите с рефинансиране
от друга банка кредитополучателят дължал такса от 5 % от погасяваната сума. Твърди, че
правата и задълженията по 4-те договора се прехвърлили върху ответника „... по силата на
реорганизация на „.. – вливане от 05.02.2018 г. Твърди, че на 01.10.2018 г. погасил напълно
задълженията си по 4-те договора за кредит, но ответника приел, че погасяването е с
рефинансиране от друга банка и му начислил неоснователно такса от 5%. Така се получили
следните неоснователни удържания на суми при следните погасявания: договор за кредит №
MS16-00017/20.04.2016 г. – погасени 161 138,35 евро и начислена в повече такса от 6 441,24
евро /разликата между 1% и 4 %/, № MS16-00018/18.04.2016 г. - погасени 70 000 лв. и
начислена в повече такса от 2 800 лв. /разликата между 1% и 4 %/ , № MS16-
00073/19.12.2016 г. - погасени 126 671 лв. и начислена такса от 6 333,55 лв. /такса от 5 % при
дължима такса 0 %/ и № MS16-00074/19.12.2016 г. - погасени 133 330 лв. и начислена такса
от 6 666,50 лв. /такса от 5 % при дължима такса 0 %/. Твърди още, че при погасяването на
сумата от 161 138,35 евро по договор за кредит № MS16-00017/20.04.2016 г. превел сума в
лева, която била превалутирана от ответника в евро по курс 1,956 лв. за едно евро, а не по
обичайния за банката курс от 1,95 лв. за едно евро, което му нанесло вреда от 966,83 лв.
Предвид гореизложеното, моли ответника да бъде осъден да му заплати сумите от 6 441,24
евро, 2 800 лв. , 6 333,55 лв. , 6 666,50 лв. , 966,83 лв. , ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. Претендира
деловодни разноски.
Ответникът оспорва иска изцяло по съображения, изложени в отговор на исковата молба.
Претендира деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, този който е получил нещо без
основание е длъжен да го върне. Липсата на основание съществува тогава, когато
икономически блага преминават от една правна сфера в друга извън валидно
правоотношение. В конкретния случай, страните не спорят и съдът приема за установено по
делото, че ищецът е сключил като кредитополучател със „.. четири договора за кредит, както
следва: № MS16-00017/20.04.2016 г. , № MS16-00018/18.04.2016 г. , № MS16-
2
00073/19.12.2016 г. и № MS16-00074/19.12.2016 г. /л.л. №№ 18-34 от изпратеното по
подсъдност дело на РС гр. Пловдив./. Съгласно чл. 2.7.3 от първите два договора при
предсрочно погасяване на кредитите със собствени средства кредитополучателят дължи
такса от 1 % от погасяваната сума, а по вторите два договора в тази хипотеза не се дължала
такса изобщо. Съгласно чл. 2.7.3 от всичките 4-ри договора при предсрочно погасяване на
кредитите с рефинансиране от друга банка кредитополучателят дължи такса от 5 % от
погасяваната сума. Съдът приема посочените уговорки за валидни и обвързващи страните
със силата на закон, съгласно разпоредбите на чл. 9, ал. 1 от ЗЗД и чл. 20а от ЗЗД. По
посочената валидност страните и не спорят. Спори се по факта на рефинансирането на
договорите с пари от друга банка. Страните не спорят, че правата и задълженията по 4-те
договора се прехвърлили върху ответника по силата на реорганизация на „.. – вливане от
05.02.2018 г. Безспорно е, че на 01.10.2018 г. ищецът е погасил напълно задълженията си по
4-те договора за кредит, като ответникът е приел, че погасяването е с рефинансиране от
друга банка и е начислил и събрал от ищеца такса от 5%. Безспорно е, че са се получили
следните удържания на суми при следните погасявания: договор за кредит № MS16-
00017/20.04.2016 г. – погасени 161 138,35 евро и начислена в повече такса от 6 441,24 евро
/разликата между 1% и 4 %/, № MS16-00018/18.04.2016 г. - погасени 70 000 лв. и начислена
в повече такса от 2 800 лв. /разликата между 1% и 4 %/ , № MS16-00073/19.12.2016 г. -
погасени 126 671 лв. и начислена такса от 6 333,55 лв. /такса от 5 % при дължима такса 0 %/
и № MS16-00074/19.12.2016 г. - погасени 133 330 лв. и начислена такса от 6 666,50 лв. /такса
от 5 % при дължима такса 0 %/. Безспорно е, че при погасяването на сумата от 161 138,35
евро по договор за кредит № MS16-00017/20.04.2016 г. ищецът е превел сума в лева, която е
била превалутирана от ответника в евро по курс 1,956 лв. за едно евро, а не по курс от 1,95
лв. за едно евро, което е довело да разлика от 966,83 лв. в повече за ищеца.
Както се посочи по-горе, страните спорят по факта дали е налице погасяване на договорите
за кредит със собствени средства или чрез рефинансиране от друга банка по смисъла на
горецитираната разпоредба 2.7.3 от договорите. По делото се приеха две ССЕ /л.л. №№ 11-
30 и 61-82/, които не се оспориха от страните, и от които е видно, че преди датата на
погасяване на кредитите – 01.10.2018 г. , ищецът сключва като кредитополучател три
договора за кредит със „..., а именно – на 23.02.2018 г. , на 27.08.2018 г. и на 21.08.2018 г. ,
по които получава съответно 200 000 лв. , 717 000 лв. и 349 000 лв. Във вторите два
договора изрично е посочено, че сумите се отпускат с цел погасяване на договорите за
кредит с ответника. Видно от цитираните две ССЕ /л.л. №№ 11-30 и 61-82/, преди
отпускането на кредитите от „..., които са в размер достатъчен да погаси договорите за
кредит с ответника, ищецът няма достатъчно налични средства, дори твърде малко. След
отпускането на кредитите от „... кредитите с ответника са погасени на 01.10.2018 г. и сметки
на ищеца в други банки са захранени с пари. Ищецът не доказа други източници на доходи.
Всъщност, защитната позиция на ищеца е не да докаже, че има източници на доход
различни от кредитите със „..., а че отпускането на кредит, съответно даването на пари в
заем, не е рефинансиране на кредит, доколкото заемът на пари, превръща последните в
собствени на заемателя. Действително, разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД постановява, че
3
природата на договора за заем е да даде в собственост пари на заемателя, доколкото
задължението му е да върне стойност, а не конкретните пари. Тази правна фигура, обаче, не
бива да дерогира смисъла на договорката по чл. 2.7.3 от договорите, а именно – да се дължи
5 % такса, когато предсрочното погасяване е с рефинансиране от друга банка. Съдът тълкува
разпоредбата по правилата на чл. 20 от ЗЗД и приема, че общата воля на страните е да се
заплаща по-висока такса при предсрочно погасяване на договора, когато
кредитополучателят прави това с пари, взети в кредит от друга банка. По делото това се
установи. Не е необходимо преводът да е непременно между двете банки без преминаването
на сумата през сметка на ищеца, доколкото смисълът на договорката на страните по чл. 2.7.3
от договорите е конкретно да се таксува 5 % погасяването на кредита с кредит от друга
банка независимо от механизма на тази операция. В този смисъл, начисляването и
събирането на такса от 5 % при предсрочното погасяване на кредитите не е незаконно,
поради което исковете следва да се отхвърлят изцяло.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, този който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Обогатяването следва да е станало по начин, различен от този, посочен в чл.
55, ал. 1 от ЗЗД, а именно, чрез предаване на нещо на обогатяващия се, който го задържа без
правно основание. В конкретния случай страните не спорят, че при погасяването на сумата
от 161 138,35 евро по договор за кредит № MS16-00017/20.04.2016 г. , ищецът е превел сума
в лева, която е била превалутирана от ответника в евро по курс 1,956 лв. за едно евро, а не
по курс от 1,95 лв. за едно евро, при което се е получила разлика от 966,83 лв. за ищеца.
Съдът приема, че е законно кредитът в евро да се върне в същата валута. Превеждайки сума
в лева за да погаси кредит в евро ищецът се е съгласил с курса на банката, който е бил
общодостъпен и известен. Следователно, не може да се твърди, че ответникът се е обогатил
неоснователно поради неприлагането на друг валутен курс. В този смисъл, искът е изцяло
неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят деловодни разноски в
размер на 2 900 лв. Прилагайки чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът уважава частично възражението
на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответника от 3 600 лв. , като намалява същото до 2 000 лв. За да процедира така съдът взема
предвид минимума по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – 1 409,81 лв. и го отнася към фактическата и правна сложност на делото.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
4
Р Е Ш И :
ОТХЪВРЛЯ изцяло исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, предявени
от ищеца „... за осъждане на ответника „... да му заплати сумите от 6 441,24 евро, 2 800 лв. ,
6 333,55 лв. и 6 666,50 лв.
ОТХЪВРЛЯ изцяло иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, предявен от ищеца „... за
осъждане на ответника „... да му заплати сумата от 966,83 лв.
ОСЪЖДА ищеца „... да заплати на ответника „..., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата
от 2 900 лв. – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5