МОТИВИ към присъдата
по НОХД № 118/2013 г. на РС- Свиленград от 07.05.2013 г.
Гр.Свиленград
,20.05.2013г.
С
Обвинителен акт по Досъдебно производство №552/2011 година по описа на РУП-
Свиленград, прокурорска преписка с вх.№1425/2011 година по описа на Районна
прокуратура – Свиленград, Антон Стоянов –Районен Прокурор при Районна
прокуратура – Свиленград повдига обвинения на:
Подсъдимия Г.Г.А. - роден на ***г***,
българин, български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование,
жив. гр.Свиленград, ул.”Света гора” № 61, с ЕГН **********, не работи , за това
че : В съучастие с Х.П.Д., като
подбудител умишлено го е склонил и като помагач умишлено го е улеснил,чрез
набавяне на средства
/предоставяне на пари за заплащане на необходимото гориво за пътуването/ на 03.09.2011г. през ГКПП
"Капитан Петко Войвода"-шосе, общ.Свиленград, обл.Хасково да преведе през границата на страната от Република България в
Република Гърция, чуждата гражданка Т.У. - гражданка на Република Молдова, без разрешение на надлежните органи на властта, като за
превеждането е използвано МПС-лек автомобил марка "Опел Корса" с рег.№ X3422ВМ, собственост
на Панайот П.К. *** -престъпление по
чл.280,ал.2 ,т.3 и т.4 вр.ал.1 вр с
чл.20,ал.3 и ал.4 от Наказателния кодекс
Участващият в делото прокурор поддържа обвинението, както относно фактическата
обстановка, така и относно правната квалификация на деянието. Счита, че събраните писмени
и гласни доказателства по безспорен начин
установяват обвинението. При
определяне на наказанието, моли съда да наложи на подсъдимият наказания в
минимални размери при условията на чл.54 от НК,като що се отнася до наказанието
Лишаване от свобода моли съда да вземе впредвид предходните осъждания на
подсъдимия и в тази връзка да постанови подсъдимият да изтърпи наказанието
ефективно при първоначален строг режим.
В съдебно заседание подсъдимият и защитника му –
адвокат Е.М. заявяват, че са съгласни да не се провежда разпит на свидетелите И.П.С., Д.П.К., Д.П.Г., В.П.И., С.И.Ш. и Ж.Д.П., а при постановяване на
Присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи от
досъдебното производство.
На основание чл.372, ал.3, вр.чл.371, т.1 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че действията по разследването са извършени
при условията и по реда, предвиден в НПК, с Определение обяви, че одобрява
изразеното съгласие на подсъдимият и защитника му да не се провежда разпит на горепосочените
свидетели.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които анализирани
поотделно и в съвкупност, дават основание на съда да приеме за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият А. *** както и св.Х.Д.,като
двамата се познавали добре, тъй като живеели в един и същи квартал на
гр.Свиленград и подържали приятелски отношения. Подсъдимият бил безработен, а
св.Д.Д. работел в
Гърция и всеки ден пътувал до Гърция и обратно като често молил
подсъдимият да го кара до работата му.На 02.09.2011г. св.Д.
*** от Р.Гърция, където ходел да работи сезонна работа, като през деня
многократно провеждал разговори с телефонния номер,който използвал подсъдимия.
Вечерта на същата дата около
22,00часа св.Д.
се срещнал с подс. А. в заведение "Орион", намиращо се в близост до
ЖП гарата в гр.Свиленград.В заведението двамата си поръчали по питие/бира/ и
подс. А.
предложил на св.Д. да преведе през границата от
Р.България в Р.Гърция едно момиче, като
му обяснил че момичето е молдовска гражданка и нямало значение от къде ще бъде
прекарана,дали през зелена граница или през гранично пропусквателния пункт
"Капитан Петко войвода",а важно било да отиде в Р.Гърция и да я
остави в близките до границата гръцки села. Подсъдимият
обяснил на св.Д.,че трябвало да я преведе през
границата в Р. Гърция,за което обещал да му плати сумата от 200 лева. Свидетелят
Д. се съгласил с предложението и се уговорили да се срещнат на следващия ден
сутринта.
На 03.09.2011г. сутринта около 07.00ч.
молдовската гражданка Т.У. била докарана до гр.Свиленград от неустановени по
делото лица, които я предали на подс. А..Той я отвел до магазина на
свидетелката Ж.П., намиращ се в кв.”Капитан Петко войвода” на гр.Свиленград,
като я оставил да седне на една от масите пред магазина. След това отишъл до
дома на Х.Д.. Забрал го и двамата се върнали при У.. Докато стояли на масата У.
показала на двамата неистинската българска лична карта, която била на името на
Тания Лазарова Красимирова. А. и Д. я разгледали и им направило впечатление, че
е много лошо изработена и ясно личи, че е неистинска. подс.А.
предложил на св.Д. да преведе У. през полето, като
заобиколят ГКПП „Капитан Петко войвода”, тъй като служителите осъществяващи граничния
контрол лесно ще разберат, че личната карта е неистинска. В това време пред
магазина спрял с лекия си автомобил марка „Опел Корса” с рег. № Х3422ВМ,
свидетеля Д.К., който зареждал магазина с мляко. Виждайки го св.Д. решил да преведе У. с автомобила на К.. Споделил това
с подс. А., който се съгласил и обещал да заплати горивото за пътуването. Подс.
А. и св.Д. отишли при свидетеля К., с когото се
познавали, и го попитали дали ще има възможност да закара Д. и момичето/У./
до Р.Гърция. подс.А. обещал, че ще му заплати
необходимото за пътуването гориво, като ще оставят момичето в Р.Гърция в
близост до държавната граница. Св. К. ,който и преди бил карал св.Христов до
Р.Гърция се съгласил и подс.А. му дал 20 лева да
зареди гориво. Св.К. отишъл до бензиностанцията да
зареди, а подс.А., св.Д. и св.У. го изчакали в близост до училището в същия квартал,
както се били уговорили. След като св.К. заредил
гориво в автомобила отишъл на уговореното място, от където в автомобила се
качили св.Д. и свидетелката У.. Потеглили към ГКПП
„Капитан Петко войвода”, където пристигнали около 09.00ч. на 03.09.2011г. и се
установили за извършване на паспортен контрол за излизане към Р.Гърция.Св.У. дала на водача на автомобила св.К. неистинската, българска лична карта на името на Тания
Красимирова, който без да я разглежда, заедно със своята и тази на Д. ги
представил на служителя на гранична полиция, свидетеля И.С.. Последния се
усъмнил в истинността на личната карта,представена от У. и задържал пътуващите
в автомобила. При извършените проверки се установило, че лична карта с този
номер на името на Тания Лазарова Красимирова не е издавана. Св.Д.
признал пред служителите на гранична полиция, че се е опитал да преведе У.,
знаейки че е с неистинска лична карта, срещу заплащане от 200лева обещано му от
подс. А..Едва след задържането им на граничния пункт,свидетеля К. разбрал, че У.
е чужда гражданка и е използвала неистинска лична карта, т.к. от момента на
тръгването им от гр.Свиленград до гранично пропусквателния пункт , свидетелката
не говорела. Същия ден свидетелката Ш. предала истинския молдовски паспорт на У. на
служителите на гранична полиция, като не е дала логично обяснение за това как е
попаднал у нея, а заявила ,че неизвестно лице,което не било от гр.Свиленград и
предало личната карта на свидетелката,т.к. знаело ,че същата била задържана.Срещу
У. е било образувано друго досъдебно производство за извършените от нея
престъпления по чл.279 и чл.316 от НК. Според показанията на У. неистинската
лична карта и е била осигурена от лица, за които не може да посочи достатъчно
данни, за да бъдат идентифицирани. В хода на разследването не са били събрани
доказателства за съпричастност към извършеното деяние на други лица, достатъчни
да обосноват предявяване на обвинение.
В обясненията си подс.А. не се признава за виновен по повдигнатото
обвинение. Твърди,че никога не бил виждал св. У. и не знаел,че св.Д.
ще превежда същата през границата. Твърди,че на 02.09.2011година св.Д. му се обжадал по телефона,но той нарочно не му
отговарял,т.к. предполагал,че щял да го моли да го забере от Р.Гърция, а
вечерта на същата дата случайно се били видял с Д.,който само го попитал защо
не му вдига,когато му звъни. На 03.09.2011год. рано сутринта се видял със св.Д. пред едно квартално кафене,но не знаел за никакво момиче,а
само се поздравили и той тръгнал към животните които отглеждал.
Съдът намира обясненията
на подсъдимият за нелогични и противоречащи на останалия събран по делото
доказателствен материал, поради следните съображения. Съгласно прочетените и
приобщени свидетелски показания на Д.П.К./ в предвид реда по който прочете
съдебното следствие, а именно чл.371,т.1 от НПК/ на 03.09.2011година около
08,00-08,30часа пристигайки до магазина, стопанисван от неговата майка ,забелязал
че отвън на една маса седят подсъдимия А.,
св.Д. и едно момиче, като след като го видяли А. и Д.
го помолили да откара момичето до Гърция,за което щели да му заплатят горивото
и след като свидетелят К. се съгласил лично подсъдимият А. му дал 20 лева за да
зареди колата си.В тази връзка са и показанията на св.Д.
,прочетени и приобщени по реда на чл.281,ал.4 вр с ал.2 вр с ал.1 т.1 и т.2 от НПК, дадени от свидетеля в качеството му на обвиняем в протокол за разпит на
обвиняем от 26.01. 2012год./л.26 от ДП/ от които показания се установява,че
подсъдимият и св.Д. са предложили на св.К. да откара св. У. до Гърция, след което подсъдимият
предал една банкнота от 20 лева на св.К. за да зареди
гориво.От посочените показания на двамата свидетели се установява,че
подсъдимият е виждал св. У., бил е с нея
на процесната дата и лично той е
разговарял със св.К. да откара свидетелката в Гърция
,като в същото време е дал 20 лева за зареждане на гориво,необходимо за
процесното пътуване от гр.Свиленград до Р.Гърция, което от своя страна оборва
твърдението на подсъдимия ,че никога не е бил виждал превежданата свидетелка и не е знаел,че
същата ще пътува през процесния ден със св.Д. и св.К.. Обясненията му за липсата от негова страна за
знание,че свидетелката У. ще преминава държавната граница,без да има
необходимите за това документи, т.като не познавал същата, а и не бил
разговарял преди това със св.Д. се оборва от
приобщените по делото св.показания на В.П.
И./л.38/39 от ДП/, от чиито показания се установява,че след проведени
оперативни беседи със св. У. , св.Д. и св.К. свидетеля е установил ,че именно подс.А. е предложил на св.Д. да преведе св. У. през държавната граница
като е обещал за извършената усуга да му заплати 200лева.В тази насока са и
показанията на св.Д. прочетени
и приобщени по реда на чл.281, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НПК дадените в хода на досъдебното производство обяснения от свидетеля Х.П.Д. в качеството му на
обвиняем в Протокол за разпит на
обвиняем пред съдия от 12.09.2011г. по ЧНД №755/2011г. по описа на РС - Свиленград,
находящи се на лист 20-22 от
досъдебно производство №
552/2011г. по описа на РУП – Свиленград , показанията на Д. прочетени и приобщени на основание чл.281, ал.
4, вр. ал.2, вр. ал. 1, т.1 и т.2 от НПК обясненията на свидетеля Х.П.Д., дадени му качеството на
обвиняем в Протокол за разпит на
обвиняем от 03.09.2011г., находящ се на
лист 18 от ДП № 552/2011г. по описа на
РУП – Свиленград, от които се
установява,че подсъдимият е предложил на Д. да преведе молдовската гражданка
срещу възнаграждение в размер на 200лева.От така посочените показания на св.Д. се установява,че именно
подсъдимият е запознал св.Д. със свидетелката У.,
организирал е превеждането й като е уговорил св.Д. да
я преведе през държавната граница срещу сумата от 200 лева и е заплатил горивото на св.К.
в размер на 20лева, след съгласието му да я закара до Гърция. Също така се
установява,че на 03.09.2011година подсъдимият е видял личната карта на
молдовската гражданка и е бил наясно ,че същата е неистинска,поради което е
предложил на св.Д. да я преведе през зелена граница,тъй
като е изпитвал притеснения ,че граничните полицаи ще установят неистиността на документа.
Действително има несъществени
разминавания в показанията на св.Д.,но не може да се
пренебрегне факта,че от извършване на деянието до постановяване на присъдата е
изминал доста голям период от време,което обосновава тези разминавания,като тук е мястото да се
посочи,че показанията дадени в съдебно заседание от св.Д.
не се кредитират ,а се кредитират тези които са прочетени и приобщени по реда
на чл.281 от НПК, тъй като самият свидетел сочи,че именно те са достоверни,
което е логично впредвид непросредственото им даване след извършване на
деянието.Доводът на защитата,че св.Д. бил във вражда
с подсъдимият и нарочно Д. посочил подсъдимият А. като организатор на
процесното,а сумата от 20 лева предоставена за гориво била дадена в заем на св.Д. ,не се споделя от настоящият съдебен състав. Както се
посочи по горе св.К. сочи,че
именно подсъдимият му е предал сумата от 20 лева за да зареди лекият си
автомобил за да може да откара молдовската гражданка до Гърция ,като преди това самият подсъдим исв.Д.
го помолили да я откара,като му обещали да му заплатят горивото. Тези показания
,които съдът кредитира с доверие,дадени от лице ,което е очевидец и незаинтересован от изхода на делото
,оборват твърдението на защитата,че Д.
поради вражда с подсъдимият е излъгал при разпитите му в досъдебното
производство. От друга страна самият свидетел Д. при разкриване на деянието от
граничните служители е обяснил механизма на деянието,като е посочил,че именно
подсъдимият е организирал всичко,но тъй като му е бил ядосан е решил да пробва
да премине през граничния пункт,като е мислел ,че ако случайно бъде разкрит да
разкрие организатора,тъй като е имал съмнения във връзка с изплащане на
обещаното заплащане на сумата от 200 лева , а от друга страна е сформирал
убеждение,че той няма вина за случая. По изложените доводи ,следва да се
игнорира от доказателствения материал и липсата на извършено разпознаване от
страна на св. У. в хода на досъдебното производство,тъй като
кредитираните по горе показания на свидетелите Д.,К. и В.П. И.
установяват по категоричен и безспорен начин,че У. е познавала
подсъдимия и то дори преди да се
запознае със св.Д..
По така изложените по горе доводи
съдът намира обясненията на подсъдимия за защитна позиция, целящи да установят благоприятни за А. обстоятелства ,
оневиняващи същият по повдигнатото от прокуратурата обвинение, но доколкото
остават изолирани от останалия събран по делото доказателствен материал ,който
се кредитира от съда с доверие ,съдът намира ,че следва да ги игнорира
/обясненията/ и да не се ползва от тях.
Видно
от прибощеното по делото справка от Бюро съдимост, подс. А. е осъждан 5 пъти , включително и на Лишаване от
свобода.
От ДСМПИС на подсъдимия се
установява,че същият не е сеемен ,не
работи и не притежава на свое име движимо или недвижимо имущество ,а от
характеристичната справка се установява ,че същият е криминално проявен.
Приети
са и като доказателства по делото писмени такива находящи се към приложеното ДП
№552/2011г.по описа на РУП-Свиленград имащи значение за делото и които
допринасят за цялостното и пълно изясняване на фактичаската обстановка.Тук е
мястото да се посочи,че от прибощените по делото справки от мобилните оператори
за разговорите провеждани от св.Д. и подсъдимият се
установява,че двамата са разговаряли многократно на 02.09.2011година,което пък
от своя страна оборва твърдението на подсъдимия,че не бил отговарял на
телефонните обаждания на св.Д., тъй като били във
влошени отношения.
От така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят
следните правни изводи: При анализа на събраните по делото
доказателства гласни /разпита на свидетели в съдебно заседание и прибощените
по реда на чл.281 от НПК и прочетените и
приобщените съгласно изискванията на чл.371,т.1 от НПК/,които се кредитират от
съда с доверие по изложените по горе доводи
и писмени такива,приобщени по делото
поотделно и в тяхната съвкупност настоящият съдебен състав прие,че с действията си подсъдимият от
обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл.280,ал.2 ,т.3 и т.4
вр.ал.1 вр с
чл.20,ал.3 и ал.4 от Наказателния кодекс.
Установява се от кредитираните
от съда по- горе показания на свидетели Христов
и В.И.П.,че подс. А. въпреки знанието му ,че св. У. няма необходимите документи за преминаване по
легален начин на държавната ни
граница,т.к. същата е молдовска гражданка ,а му е показала българска лична
карта, която очевидно на пръв поглед е била неистинска ,умишлено е подбудил св.Д. да извърши престъпление по чл.280 от НК ,като е обещал
на свидетеля след реализиране на деянието да получи материална облага ,
изразяваща се в получаване на парични средства в размер на 200лева. С тези свои
действия ,подсъдимия е въздействал върху психиката на св.Д.
по начин, че у последния възникнало
решение за извършване на престъплението и в последствие е престъпил към
неговото реализиране.От друга страна по делото са събрани и гласни
доказателства- показанията на св.К., св.Христов и св.В.И.П., които
установяват ,че подсъдимият умишлено е подпомогнал св.Д.
в извършване на престъплението по чл.280 от НК, като е създал условия за
неговото реализиране,а именно предоставил е сумата от 20 лева на св.К. за да зареди гориво на лекият си автомобил, за да
може св. У. да бъде откарана до близките
до границата гръцки села.
Поради изложеното съдът
намира ,че извършеното от подс. А. е доказано по безспорен и категоричен начин.
Престъплението извършено от подс. А.
е правилно квалифицирано като довършено,
тъй като той е подбуждал и подпомагал Д. да извърши довършено престъпление по
чл.280 от НК, а не опит за такова, тъй като в правната теория е прието,че
подбудителство може да има към извършване на дадено престъпление ,а не към
извършване на опит,като съответно
обстоятелството,че престъплението е останало на фазата опит следва да бъде отчетено при наказуемостта на
съучастниците. Престъплението на Д. е останало във фазата на опита по смисъла
на чл.18, ал.1, от НК, тъй като служителите на гранична полиция са
предотвратили довършването му, като са задържали Д. и превежданата У., преди да
преминат държавната граница.
Субектът на престъплението има качеството на наказателно отговорно лице – пълнолетно и вменяемо.
Авторът на деянието е установен по безспорен начин
в производството - от показанията на свидетелите и съгласно
приложените и приети писмени документи. Изпълнителното деяние като механизъм на извършване се описва и доказва - по времето, начина, мястото и механизма на деянието. Причините за извършеното деяние се коренят
в подценяване на обществената му опасност от страна
на подсъдимия и незачитането
на законовия ред. Налице е противоправност и наказуемост на деянието, които
са обективни елементи от състава на
престъплението, както и причинна връзка между изпълнителното
деяние и настъпилите общественоопасни последици. Горното резултатира в доказаност на елементите от
състава на повдигнатото обвинение, за което следва
да бъде ангажирана
наказателната отговорност на дееца.
От обективна страна подсъдимият Г.Г.А. - роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, жив. гр.Свиленград, ул.”Света гора” № 61, с ЕГН **********,
не работи
е осъществил престъплния състав визиран
в чл.280,ал.2 ,т.3 и т.4 вр.ал.1 вр с чл.20,ал.3 и
ал.4 от
Наказателния кодекс, а именно: в съучастие с Х.П.Д., като
подбудител умишлено го е склонил и като помагач умишлено
го е улеснил,чрез набавяне на средства /предоставяне на пари за заплащане
на необходимото гориво за пътуването/ на 03.09.2011г. през ГКПП "Капитан Петко Войвода"-шосе, общ.Свиленград, обл.Хасково
да преведе през границата на страната
от Република България в Република Гърция, чуждата гражданка Т.У. - гражданка на Република
Молдова, без разрешение на надлежните органи на властта,
като за превеждането
е използвано МПС-лек автомобил марка "Опел Корса" с рег.№ X3422ВМ, собственост на Панайот П.К. ***.
От субективна
страна подсъдимият е извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11,
ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Разбирал е
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на
извършеното от него деяние, предвиждал
е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване.Подсъдимият е бил напълно наясно с необходимите документи и реда за
преминаване на държавната граница,но въпреки това е умишлено е подбудил св.Д. да преведе
молдовската гражданка Т.У. през държавната
граница,която е нямала необходимите документи за това, като в същото време и е
подмогнал Д. в реализиране към подбуденото престъпление като е предоставил
сумата от 20 лева за зареждане на необходимото гориво на лекият автомобил на св.К., като с тези си действия подсъдимият е бил наясно ,че
у св.Д. може да възникне решение за извършване на
престъплението /по чл.280 от НК/, предвиждал е обществено опасните последици,
които ще последват от деянието на извършителя Д., съзнавал е обществено опасния
характер на деянието и е искал
настъпването на престъпния резултат,а що се отнася до подпомагането от
страна на подсъдимия от субективна страна, същият е предвиждал
извършване на престъплението и неговите обществено опасни последици,като е
съзнавал че деянието му улеснява св.Д. и е целял това
улесняване, като е искал настъпването на престъпния резултат.
При определяне на вида
и размера на наказанието на подсъдимия съдът взе предвид,
от една страна,
степента на обществена опасност на деянието,
което в настоящият случай е високо впредвид наказанията предвидени от
законодателя за процесното деяние, а от друга, степента на обществена опасност
на дееца,
която също е висока с оглед лошите характеристични данни на А. и предходните му
осъждания
и подбудите за извършването му. Отчете се
също като
смекчаващи вината обстоятелства: тежкото
социално положение на подсъдимия и редът по който протече съдебното
производство,а именно съкратено съдебно следствие, които процесуални действия в
съдебната практика се приемат за отговорно процесуално поведение,водещо до
облекчаване на съдебното производство,като отегчаващи вината
обстоятелства,съдът констатира предходните пет осъждания и недобрите характеристич
-ни данни на подсъдимия . Всичко това обуславя извод,
че следва да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК с баланс
на смекчаващи и оттегчаващи вината обстоятелства за извършеното престъпление. Следва да се
посочи,че при определяне на наказанието ,съдът отчита обстоятелството,че
деянието извършено от св.Д. е останало на фазата
опит, тъй като отговорността на подбудителя и помагача е обективно обусловена
от това ,което конкретно е осъществено от извършителя,защото степента на
засягане на обекта зависи от действително извършеното.
С оглед на гореизложеното , Съдът постанови Присъдата си, с която
призна подсъдимият за виновен и му наложи
справедливи наказания, а именно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за
срок от 1/една/ година и „Глоба” в размер на 1000лева.Като
съобрази съдебното минало на подсъдимия
и изискванията предвидени в
чл.66,ал.1 от НК съдът прие ,че
подсъдимият следва да
изтърпи наложеното наказание
Лишаване от свобода ефективно, предвид
неприложимостта на чл.66 от НК. Като при определяне на режима , съдът
взе впредви разпоредбата на чл.61,т.2 във вр.с. чл.60,ал.1 от ЗИНЗС ,
поради което прие че подсъдимият следва да изтърпи наказанието при „Строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Определеното при горепосочените съображения наказание , Съдът намира за
една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане
на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно
- да се поправи
и превъзпита осъдения към спазване на
законите и добрите нрави, да се
въздействува предупредително
върху него и да му се
отнеме възможността да върши други
престъпления, да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Не се констатираха направени разноски по делото,поради което съдът не се
произнесе.
Водим от изложеното съдът постанови присъдата.
Районен
Съдия:...................
