О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.С.,
… юни 2017 година
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
след като изслуша
докладваното от съдията Радева т.д.№ 893 по описа за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.15 ГПК.
Делото е образувано по
искова молба на „В.Е.“ ЕООД, ЕИК ******; „Ф.С.“ ЕООД, ЕИК ******; „С.1.“ ЕООД,
ЕИК *******; „ с.“ ЕООД, ЕИК *******; „ Х.С.1“ ЕООД, ЕИК *******; „ И.С.“ ЕАД,
ЕИК *******; „ С.П.“ ЕАД, ЕИК *******; „ Д.Б.С.“ ЕООД, ЕИК *******и „Ч.С.П.“
ЕООД, ЕИК ******, чрез адв.К.И.С.,***, „ С.Е.Е.К.М.ЛЛП- клон Б./ Д.У.“ срещу Р.Б., представлявана от М.
на ф. с адрес гр.С., ул.“*******“№**. В исковата молба са обективирани
предявени, от всеки от ищците, осъдителни претенции, съединени при условие на
евентуалност, с правно основание чл.55, ал.1,пр.1 ЗЗД и искове с правно основание
чл.59 ЗЗД.Твърденията на които основават претендираното
вземане е отпадане действието на законова норма, задължаваща производителите на
електрическа енергия от слънчева енергия, по смисъла на чл.35а, ал.3 ЗЕВИ, да
заплащат такса към бюджета.Отпадане действието на нормите от цитирания
нормативен акт е в резултат на постановено Решение№13/31.07.2014г. на КС на Р.Б.,
с което е обявена противоконституционността на
разпоредбите, вменяващи задължение на производителите на електрическа енергия
да заплащат такси към бюджета.Тази такса е удържана от ищците и внесена в
бюджета от обществения доставчик на електрическа енергия/НЕК ЕАД/.Задължени да
плащат тази такса са категориите от правни субекти, посочени като производители
на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, каквото качество има
всеки от ищците.Въпреки постановеното решение от страна на КС на Р.Б., „ЕВН Б. Е.“
ЕАД е удържала, така, както е посочено таксата от всеки от ищците.Внесените
такси за периода от 01.07.-10.08.2014г. са постъпили в бюджетните сметки на
КЕВР, а оттам са прехвърлени в държавния бюджет.Молят съда, след като установи
верността на фактите, да постанови решение, с което осъди държавата да заплати
на всеки претендираните суми, като съобрази петитума , съобразно молба от ищците от 29.03.2017г.
В срока за отговор ответникът по делото – Р.Б.,
чрез министъра на финансите, оспорва възможността предявените искове да бъдат
разгледани от общите съдилища.Излага доводи за липса на подведомственост на
този спор на гражданските съдилища, основавайки тезата си на това, че спорът
касае суми, представляващи държавни такси, които са определени едностранно от
държавата и тези отношения са на власт и подчинение.Липсата на равнопоставеност на субектите във възникналото
правоотношение предпоставя липса на подведомственост,
а оттам и на допустимост на предявените искове.Моли съда да прекрати делото.
При условие на евентуалност, ако съдът достигне до
извод, че разполага с правораздавателна власт и спорът е подведомствен на
общите съдилища – то да отхвърли исковете, по съображения, подробно изложени в
отговора от 22.05.2017г.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
По отводът за
подведомственост.
Подведомствеността за съдилищата
е предоставената им от Конституцията
и законите правораздавателна
власт и обхваща всички видове дела
относно разрешаване на правен спор.
В настоящият случай ответникът твърди, че общите
съдилища и в частност СГС не разполага с правораздавателна власт да реши този
спор, тъй като претендираните да им бъдат
възстановени, на посочените основания суми, от страна на ищците, представляват
публични държавни вземания по смисъла на чл.162,т.3 ДОПК, отношенията между
субектите във възникналите правоотношения не са белязани от равнопоставеност,
а са на власт и подчинение, поради което институтът на неоснователното
обогатяване е неприложим към настоящия правен спор.
Настоящият състав на съда приема отвода за
неподведомственост на ответника за основателен.
Ищците претендират възстановяване, на някое от
посочените основания, суми, които са им удържани, на база нормативен акт – ЗЕВИ,
чийто конкретни разпоредби /чл.35а-35вЗЕВИ/, са създадени с точки 2 и 3 от § 6 от заключителните разпоредби на Закона
за държавния бюджет за 2014 г. (ДВ, бр. 109 от 2013 г.).Последните
с Решение № 13/31.07.2014 година по конституционно дело № 1/2014 година КС на Р.Б. е обявил
за противоконституционни. Тези суми са постъпили в бюджета
неправомерно и следва да бъдат възстановени на ищците.
По отношение на характера на платените от ищците
парични средства.Същите са определени от законодателя, с разпоредбата на чл.35а
ЗЕВИ като такси, внася се в държания бюджет и върху нея се начислява лихва съгласно Закона за
лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни
вземания. Просрочената такса по чл. 35а
подлежи на принудително изпълнение от публичен изпълнител
по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.Характеристиките, дадени от законодателя определят това
вземане като държавно и то публично, по смисъла на чл.162, ал.2, т.3 ДОПК. Правоотношенията, които
са се развивали между държавата и юридическите лица по повод събиране на
публични държавни вземания, каквито са таксите по ЗЕВИ са с публичноправен
характер.
Обобщена,
тезата на ищците е, че държавата им дължи възстановяване на заплатените такси,
по съображения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба.Таксите са
събрани въз основа на законова норма, чиято противоконституционност
била прогласена с решението на КС.
Обобщена
тезата на ответника, във връзка с направения отвод за подведомственост е, че
претенциите са недопустими, поради характера на възникналите въз основа на
закона правоотношения и това, че събраните вземания имат характер на
публично-правни.
Настоящият
състав на съда намира, че производството следва да бъде прекратено.
Налице
е специален ред за удовлетворяване претенциите на ищците и този ред не е ГПК.
По
виждане на състава това не е нормата на чл.128 ДОПК.Тази разпоредба,
регламентира субективно потестативно право на лицата, които
са платили недължимо - на несъществуващо или на отпаднало основание,
суми. Това право е пряка функция
на конституционния принцип, че гражданите
и юридическите лица плащат само данъци
и такси, установени със закон - чл.
60, ал. 1 от Конституцията. Това значи, че тогава,
когато не е налице фактическият състав на установени
в закон данък или такса задължението
не е дължимо и държавата или общината
дължи връщане на полученото. Разпоредбата установява, че предмет на
правото на платилите лица са публичните вземания,
породени от задължение за данъци,
задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по
приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи
на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство. Видно е, че законодателят не е посочил всички
публични задължения по смисъла на
чл. 162, ал. 2 ДОПК, а изрично е ограничил предметния обхват на субективното право, което се
реализира по реда на чл.128 ДОПК Законодателят изрично е ограничил и публичните вземания, с които може да се
извърши прихващането. Това са публичните
вземания, събирани от Националната агенция за приходите.
Съгласно чл. 2, т. 2 от Закона за
националната агенция за приходите (ЗНАП), Агенцията установява публичните вземания за данъци и задължителни
осигурителни вноски по основание и по размер. Въведеното от законодателя предметно ограничение в правомощието за възстановяване и прихващане е обусловено от самата
компетентност на органа по приходите
в Националната агенция за приходите - няма как органите
по приходите да извършват възстановяване
и прихващане на задължения, които те не са
компетентни да установяват. Това би значело да
навлязат в компетентността на други органи
- нещо, което законът не позволява.
В хипотезата на орган по приходите
в общинската администрация,
с оглед на предметния обхват на компетентността им по установяване
на публични задължения, такова навлизане в чужда компетентност няма да се осъществи
- никой друг орган освен органа
по приходите в общинската администрация не е компетентен да установи публичните
задължения за местни такси./В този смисъл Решение№8145 от 04.07.2016г.
по адв.д.№6839/2015г. на VII отд. на ВАС/.
При положение, обаче, че ищците
поискат от компетентния административен орган възстановяване на платените
държавни такси и това искане не бъде удовлетворено, то отказът на
административния орган подлежи на обжалване по АПК или пък ищците да дирят
обезщетение по правилата на този кодекс и по този ред следва да се реши
въпросът относно възстановяване на заплатените държавни такси.
Поради наличие на специален закон,
който дерогира общия, исковете се явяват процесуално
недопустими пред СГС и възражението за неподведомственост следва да бъде
уважено, делото прекратено и изпратено на АССГ.
При изложеното съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.15,
ал.1ГПК, производството по т.д.№893/2017г.
по описа на СГС, ТО, 6-6 състав и изпраща делото на АССГ.
Определението подлежи на обжалване
пред САС в 1-седмичен срок от връчването му на страните, с частна жалба.
СЪДИЯ: