Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 27.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VІ-5 състав, в закрито заседание на двадесет и седми
септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
РАЙКИНСКА
При
секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т.д. №
6784 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл. 247 ГПК.
Ответникът „Д.З.“ АД е депозирал
молба на 01.06.2018 г., с която иска да бъде допусната поправка на очевидна
фактическа грешка, изразяваща се в грешка в пресмятането при изчисление на
дължимото се застрахователно обезщетение, като на стр. 28 от решението съдът
неправилно посочил, че от общо определената стойност 2 685 904.80
лева следва да се извадят 10% печалба, равни на 244 173.16 лева. Според
ответника 10% печалба са равни на 268 590.48 лева, а не на 244 173.16
лева. Съответно тази грешка в размера на печалбата е довела и до грешно
изчислен краен размер на дължимото обезщетение, като при вярно изчисление
дължимото обезщетение би било в размер на 824 104.38 лева, а не 829 715.91
лева. Освен това съдът неправилно е приложил формулата, използвана от вещото
лице С., като предварително извадил 300 000 лева самоучастие, а вещото
лице ги изваждало едва след изчисление размера на вредата по формула. При
правилно приложение на формулата се получавало обезщетение в размер на
745 870.84 лева, а не 829 715.91 лева.
Ищецът
е депозирал отговор на молбата, в който изразява становище за нЕ.ната частична
основателност, а именно само по отношение изчислението на 10% печалба.
Третото
лице помагач „Е.“ АД не е депозирало отговор.
Съдът,
като обсъди доводите на двете страни и съобрази доказателствата по делото,
както и постановеното решение, намира следното:
Очевидна
фактическа грешка е налице, когато е налице несъответствие в изразената от съда
воля в мотивите на решението и постановения диспозитив. Такава грешка е налице
и в случай, че в мотивите на решението е налице грешка при пресмятането.
В
мотивите на решението от 23.05.2018 г. съдът е приел, че „...стойността на вредите от валежите и наводнението, предизвикано от
тях в процесните периоди следва да се изчисли според средните пазарни цени на
материалите и труда към момента на застрахователното събитие, като се включи
цена на натрошен камък, а не земна маса за подмяна на насипите, като не се
начислява печалба 10%, нито ДДС (според условията на полицата) и като се вземат
предвид ограниченията по полицата, че за едно събитие се покриват вреди върху
трасе до 3000 метра, както и че за всяко събитие застрахованият има самоучастие
в размер на 10% от щетите, но не по-малко от 300 000 лева.“ Прието е
още, че „…следва да се приеме като
меродавен варианта на заключение относно стойността им, определена от вещото
лице инж. С. в първоначалното заключение по средни пазарни цени, като
допълнително от така определените цени се извадят общо 300 000 лева –
самоучастие по общата щета и включената в заключението му 10% печалба. Или като
от общо определената от него стойност 2 685 904.80 лева се извадят 10
% печалба, равни на 244 173.16 лева, се получава обезщетение в размер на
2 441 731.64 лева. Като се извадят общо 300 000 лева самоучастие
по обобщената щета, застрахователното обезщетение възлиза на
2 141 731.64 лева. Следва да се приложи и ограничението за
обезщетяване на щети на площ до 3000 кв.м., като се съобрази, че горните
изчисления са за площ от 5 100 кв.м. поради което и като се използва
формулата, посочена в заключението на инж. С. (3000 х 2 131 731.64
лева делено на 5 010) се установява, че се дължи обезщетение в размер на
1 276 486.01 лева.“
Както
е посочено, при изчисленията съдът е възприел първоначалното заключение на
вещото лице С. във вариант на оценката по средни пазарни цени (СЕК – Справочник
на цените в строителството“) относно крайната претенция на ищеца, оформена като
обща щета (л. 630 и сл.). Според тази част на заключението крайната претенция
на ищеца е 2 685 904.80 лева, както е прието и в решението. Тази сума обаче е с включени 10%
печалба. Съдът е приел, че при изчисляване на обезщетението не следва да се
начисляват 10% печалба към стойността на ремонтните работи за отстраняване на
щетите от наводнението и стойността на същата следва да бъде извадена от стойността
на обезщетението. 10% печалба е начислена върху стойността на ремонтните работи
и е прибавена към тази стойност, за да се получи крайната претенция.
Следователно, стойността на тези 10% печалба следва да се изчисли само върху
стойността на ремонтните работи, а не върху тяхната стойност плюс
прибавените 10% печалба, (който сбор всъщност е 2 685 904.80 лева),
както смята ответникът. Или, за да се изчисли колко е размерът на 10% печалба
върху стойността на ремонтните работи, включен в крайната претенция в размер на
2 685 904.80 лева, може да се състави следната формула, в която х е
размерът на възстановителните строителни работи: х+10%х=2 685 904.80
лева или това е равно на 100х+10х = 268 590 480 или х =
2 441 731.64 лева. Като начислим 10% печалба върху тази сума се
получава размер на печалбата 244 173.16 лева. Следователно, неоснователно
е твърдението на ответника, че съдът неправилно е пресметнал размера на 10%
печалба, включени в общата претенция 2 685 904.80 лева.
По
отношение по нататъшните изчисления и приложението на използваната от вещото
лице С. формула в мотивите на решението, съдът намира възражението на ответника
за неоснователно. Невярно е твърдението на ответника, че последователността на
последващите изчисления представлява очевидна фактическа грешка. Дори да е
вярно възражението, че логически правилно е самоучастието от 300 000 лева
да се извади накрая, а не преди да се намали обезщетението до ограничението от
разходи до 3000 м., то тази грешка е логическа грешка, а не техническа и
поправянето й може да стане само по пътя на инстанционния контрол. Противното
становище означава първоинстанционният съд да ревизира сам фактическите си, а
от там и правните си изводи, което е недопустимо в производството по чл. 247 ГПК.
В същото време съдът намира, че е допуснал една очевидна
техническа грешка, довела до грешка в пресмятането - видно от мотивите на стр.
28 от решението, въпреки че след изваждане на 10% печалба съдът е получил размер
на обезщетението от 2 141 731.64 лева, при последвалото изчисление
погрешно е използвана сумата 2 131 731.64 лева вместо
2 141 731.64 лева, т.е., допусната е печатна грешка в една от
цифрите. Тази грешка е довела и до грешния резултат 1 276 486.01
лева.
При използване на вярната цифра се получава следния краен резултат: (3000 х
2 141 731.64 лева делено на 5 010) дължи се обезщетение в размер на 1 282 474.04
лева. При изчисляване на 65% от тази вярна стойност, съобразно приетото от
съда, че ответникът отговаря само за 65% от застрахователното обезщетение, се
получава сумата 833 608.13 лева, вместо погрешно изчислените 829 715.91
лева.
Предвид
всичко изложено, следва да бъде допусната поправка на очевидна фактическа
грешка в решението, изразяваща се в грешка при изчислението на дължимото
застрахователно обезщетение, като вярната стойност се посочи като 833 608.13
лева вместо погрешно изчислените 829 715.91 лева.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА
ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в решението от 23.05.2018 г.,
изразяваща се в грешка при пресмятането вследствие техническа грешка при
изписване на л. 28 на цифрата 2 131 731.64
лева вместо 2 141 731.64 лева, като в мотивите и диспозитива
на решението сумата на обезщетението, дължимо от „Д.З.“ АД на „П.П.“ АД да се чете 833 608.13 лева (осемстотин
тридесет и три хиляди шестстотин и осем лева и тринадесет стотинки) вместо
погрешно изчислените 829 715.91 лева (осемстотин двадесет и девет хиляди
седемстотин и петнадесет лева и деветдесет и една стотинки), като т. 1 от
постановения диспозитив придобива следния вид:
„ОСЪЖДА “Д.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “П.П.“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***,
следните суми: 1. Сумата 833 608.13 лева (осемстотин
тридесет и три хиляди шестстотин и осем лева и тринадесет стотинки),
представляваща дължимото застрахователно обезщетение по договор за
застраховане, обективиран в застрахователна полица № 111 008 000 439 „Всички
строителни рискове: (М.РЕ), сключена на 27.11.2011 г. между „Д.З.“ АД и „К.М.Ч.-
Ч.М.Ч.ди Р.”, за настъпили в периода 03.08.2014 г. до 23.09.2014 г. и от
23.10.2014 г. до 28.10.2014 г. застрахователни
събития – вреди от дъждове и наводнения на обект автомагистрала „Марица“/А-1/,
Оризово-Капитан Андреево, раздел LOT 1, раздел Оризово – Димитровград, от км
5+000 до 36+400, на основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.), като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
2 250 778.60 лева, като неоснователен.“
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на „Д.З.“ АД за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в
решението от 23.05.2018 г., изразяваща се в грешка при пресмятането на 10%
печалба, включени в сумата 2 685 904.80 лева, както и в погрешно
използване формулата на вещото лице С..
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ответника „Д.З.“ АД – „Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: