Решение по дело №1195/2019 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

393/24.6.2019г.

 

№......................                                     24.06.2019 г.                                          гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                        Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1195 по описа на ШРС за 2019 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

            Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 19-0869-000980 от 12.04.2019 г. на Началник сектор Пътна полиция – Шумен към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на А.А.Ю., ЕГН **********,***,                ул. “Шейново“ № 14 е наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП за нарушение по чл. 102, т. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява лично, а изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излага и допълнителни мотиви в тази насока.

            Процесуалният представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено, излагайки подробно съображенията си за това.

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката А.А.Ю. е лизингополучател на лек автомобил марка „Ауди Кю С”, ДК № В 0990 НН. На 15.03.2019 г. около 22.00 часа в гр. Шумен, по бул. “Симеон Велики“ до “КООП“ в посока ул. “Климент Охридски“ при спиране за проверка от служители при ОД на МВР – гр. Шумен на посочения по-горе автомобил било констатирано, че същият се управлява от лицето Ф.Ю., ЕГН ********** – съпруг на жалбоподателката, както и че посоченото лице не притежава валидно свидетелство за управление на МПС на територията на РБългария. В тази връзка на А.А.Ю. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 115733 от 15.03.2019 г., за това, че в качеството си на собственик на лек автомобил е допуснала управлението на посоченото МПС от лице, което не притежава СУМПС валидно на територията на Република България. Актосъставителят е посочил, че с описаното деяние от страна на жалбоподателката е нарушена разпоредбата на чл. 102, т. 1 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителката, като е изложила под формата на възражения, че има такива, но без да ги конкретизира. Впоследствие не се е възползвала от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и не е депозирала допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 19-0869-000980 от 12.04.2019 г. на Началник сектор Пътна полиция – Шумен към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на А.А.Ю., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП за нарушение по чл. 102, т. 1 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Р.Н.Н.  и на свидетеля С.Б.С. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че с най – голямо значение за изясняване на обективната истина по делото са показанията на свидетелите Р.Н. и С.С.. Същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателката и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това, показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителката, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление № 19-0869-000980 от 12.04.2019 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 812з – 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Разпоредбата на чл. 102, т. 1 от ЗДвП забранява на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство да предоставя моторното превозно средство на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство.

Съгласно разпоредба на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. За да управлява МПС водачът трябва да притежава СУМПС /чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП/, което се издава от органите на МВР при наличието на предвидените в закона условия /чл. 151 от ЗДвП и чл. 152 от ЗДвП/ и удостоверява правоспособността на водача, т. е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. Самата правоспособност да се извършва такава дейност не се поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му и се извежда от сложен фактически състав, визиран в чл. 150 от ЗДвП - чл. 152 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 161 от ЗДвП свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията, като чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република България, могат да управляват моторни превозни средства на територията на страната със свидетелство, което не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, до една година от датата на издаване на документ за пребиваване /арг. от чл. 162, ал. 2 от ЗДвП/.

В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателката е лизингополучател на лек автомобил марка „Ауди Кю С”, ДК № В 0990 НН, че същият на 15.03.2019 г. е бил управляван от лицето Ф.Ю. /съпруг на жалбоподателката/, както и че последният е чужденец със статут на постоянно пребиващ. Водачът е притежавал национално свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, издадено на 30.12.2009 г. в Република Турция, стар образец, като впоследствие водачът се е снабдил с ново национално СУМПС от Република Турция, със срок на валидност до 19.03.2029 г. Доколкото обаче Ф.Ю. е чужденец със статут на постоянно пребиващ в Република България, българското законодателство ограничава срока на валидност на националното му СУМПС. С разпоредбата на чл. 162, ал. 2 от ЗДвП /в сила от 21.07.2017 г./, както бе посочено по-горе, е въведено ограничение за чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република България. Съобразно цитираната правна норма обаче чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република България, могат да управляват моторни превозни средства на територията на страната със свидетелство, което не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, до една година от датата на издаване на документ за пребиваване. Следователно след този срок, ако желае да управлява МПС на територията на Република България, водачът трябва да изпълни императива на чл. 162, ал. 2 от ЗДвП и да се сдобие с българско свидетелство за управление на МПС. А в ал. 4 на чл. 162 от ЗДвП е предвидено, че чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС на български гражданин или чужденец, издадено от държава, която не е членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, се заменя с българско свидетелство за управление без полагане на изпит, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията. Фактът, че водача Ф.Ю. /съпруг на жалбоподателката/ е получил статут на постоянно пребиваващ чужденец в Република България от 05.04.2012 г., го е задължило в едногодишен срок след тази дата да замени свидетелството си за управление на МПС, издадено в Република Турция, с такова, което да отговоря на изискванията на закона - да е издадено от Република България или от Република Турция, но при условие, че същото отговаря на изискванията на Приложение № 6 от Конвенцията за движението по пътищата.  Представеното към момента на проверката СУМПС, ведно с легализиран превод към него, на името на Ф.Ю. не е отговаряло на изискванията на Конвенцията и на приложение № 6 към нея. В процесния случай това е направено, но по-късно. Видно от приложената Справка за нарушител от региона водача Ф.Ю. /съпруг на жалбоподателката/ е получил СУМПС № *********, издадено на 24.04.2019 г., с валидност 10 години, т. е. до 24.04.2029 г., т. е. едва след извършване на процесната проверка водача Ф.Ю. /съпруг на жалбоподателката/ е предприел необходимите действия и си е извадил ново валидно СУМПС, което да отговаря на изискванията на Конвенцията и на Приложение № 6 към нея, респ. на ЗДвП. Последното всъщност е своеобразно признание на нарушението, защото съпруга на жалбоподателката все пак е изпълнил задължението, което в процесното наказателно постановление се твърди, че е към датата на проверката. При това положение следва да се приеме, че в действителност съпруга на жалбоподателката е бил неправоспособен водач по смисъла на българското право, тъй като същият не е изпълнил изискването за подмяна на свидетелството си в предвидените за това срокове.

Действително в Закона за движението по пътищата се говори за чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република България. В практиката си обаче съдилища в страната по административни и наказателни дела приемат, че към визираните лица следва да се причислят и постоянно пребиваващите такива, тъй като престоят им страната е разрешен за неопределен срок, т. е. над една година /в т. см. Решение № 2170/            02.11.2018 г.по гр. дело № 2178/2018г. по описа на Районен съд - Бургас,  Решение от            09.05.2013 г.по адм. дело № 1545/2013г. по описа на Районен съд - София и др./.

Действително, в конкретния случай с жалбоподателката е бил сключен договор за финансов лизинг на процесния автомобил, а не за продажба. В практиката си Административен съд – Шумен приема, че договорът за лизинг е с предмет временно и възмездно ползване на вещта и право да се придобие собствеността върху същото след изплащане на всички лизингови вноски. В случая обаче жалбоподателката А.А.Ю. като  лизингополучател и ползвател е била длъжна на територията на Република България да съобрази правилото, визирано в разпоредбата на чл. 162, ал. 2 от ЗДвП и да предостави управлението на лекия автомобил само на лице, което има валидно СУМПС за управление в Република България. Не се спори по делото, че жалбоподателката е предоставила автомобила на посоченото лице, неин съпруг. А с оглед на изложеното същата, в качеството си на лизингополучател /ползвател/ е имала задължението да се увери, че лицето на когото предоставя управлението на МПС е правоспособен водач с валидно СУМПС за управление в Република България. Последната е била напълно наясно какви права притежава нейния съпруг, но видно от съдържанието на жалбата ѝ срещу издадената Заповед за прилагане на ПАМ № 19-0969-000326/15.03.2019 г. на мл. контрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен е имала убеждението, че тези документи удостоверяват правоспособност. Това е вярно, но само за период от една година от издаването на документа за пребиваване, а този срок е изтекъл преди години.

С оглед спецификата на конкретния казус и задължението по смисъла на чл. 102, т. 1 от ЗДвП се налага извода, че жалбоподателката е могла и е била длъжна предварително да се увери, че предоставя управлението на правоспособен водач, който има валидно СУМПС за управление в Република България, и доколкото не го е сторила чрез бездействие е осъществила състава на посоченото административно нарушение. В същото време от изложеното по-горе се налага извода, че деянието е осъществено с вина под формата на небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, административните нарушения, извършени по непредпазливост, са наказуеми във всички случаи, освен в изрично предвидените изключения, а доколкото в случая, не е регламентирано изключение от общия принцип, то следва да се приеме, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна състава на визираното нарушение.

            Също така, настоящия съдебен състав счита, че деянието не следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира, че с оглед естеството на казуса, следва да бъде отчетен факта, че управлението на МПС е правно регламентирана дейност, която се подчинява на строго предвидени правила и норми и следва да се осъществява само от лица, придобили свидетелство за управление на МПС по съответния ред. Лицето, което е управлявало лизинговия лек автомобил на жалбоподателката не е такова лице. А с оглед на изложеното съдът намира, че деянието, описано в обжалваното наказателно постановление с оглед степента на неговата обществена опасност и риска, който носи за околните, не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.  

            Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки деянието, като административно нарушение по чл. 102, т. 1 от ЗДвП. Административно-наказателната разпоредба на чл. 177 ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП предвижда наказание “глоба” от 100 до 300 лева за собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или което е лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или свидетелството му е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.  Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно посочената разпоредба, налагайки на нарушителката наказание в размер на минимума, предвиден в посочената разпоредба, съобразявайки и разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде  да бъде потвърдено изцяло, а жалбата следва да бъде оставена без уважение.   

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0869-000980 от 12.04.2019 г. на Началник сектор Пътна полиция – Шумен към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на А.А.Ю., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП за нарушение по чл. 102, т. 1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: