Р Е Ш
Е Н И Е
София, 24.09.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І-3 с-в в закритото заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА СТОЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Желявска частно гражданско дело № 9112 по описа за
2098 год. за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е по реда на чл. 435,
ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 89234/09.07.2019 г. на СГС /вх.№ 34556/13.05.2019
г. на ЧСИ/, подадена от длъжника „Ч.Е.Б.“ АД против Постановление за разноски,
инкорпорирано в Покана за доброволно изпълнение, изх. № 21870/24.04.2019 г. по
изпълнително дело № 20198510400711 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851, с район
на действие СГС.
Жалбоподателят сочи, че не е ясно каква
е основата за изчисляването на тези разноски. Възразява, че същите са
недължими за сумата над 110,40 лв. до
претендирания им размер от 182,40 лв. Моли съда да отмени постановлението за
разноски по изпълнителното дело, обективирано в поканата за доброволно изпълнение,
в частта ме за сумата над 110,40 лв., като му присъди и сторените в настоящото
производство разноски и съдебни такси.
Взискателят по изпълнителното дело ЕТ „А.А.“, в
срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е депозирал възражение за неоснователност на
подадената частна жалба, като заявява, че ЧСИ е разпределил разноските правилно
и законосъобразно.
В приложените по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК
са изложени съображения за неоснователност на подадената жалба, като моли
същата да бъде оставена без уважение.
Софийски градски съд
след като се запозна с доводите на страните, изложени в частната жалба и
доказателствата по делото, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20198510400711 на ЧСИ М.П.
с рег. № 851 е образувано на 24.04.2019 г. по писмена молба с вх. № 31290 на ЕТ
А.А., в качеството му на взискател чрез пълномощника му адв. В.К.срещу „Ч.Е.Б.“
АД, в качеството му на длъжник, въз основа на издаден изпълнителен лист от 01.04.2019
г. по г.д. № 37056/2016 г. по описа на СРС, І ГО, 36 с-в за заплащане на сумата
от 520 лв., представляваща разноски за производството пред СРС.
С молбата взискателят е поискал от ЧСИ М.П. да пристъпи към
принудително изпълнение като наложи запор върху вземанията по банковите сметки
на длъжника, както и да извърши справки за наличие на банкови сметки, да прави
справки, да набавя документи и др.книжа, както и да определи начина на
изпълнението по посоченото дело.
Приложен е договор от 01.03.2019 г. за правна защита и
съдействие, съгласно който уговореното и платено възнаграждение на адвоката на
взискателя е 300 лв.
Към молбата е приложен и изпълнителен лист, въз основа на
който е придобито вземането на взискателя.
По молбата на 24.04.2019 г. е образувано изпълнително дело №
20198510400711 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 – СГС срещу длъжника „Ч.Е.Б.“
АД, като на последния на 02.05.2019 г. му е връчена покана за доброволно
изпълнение, в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело е както
следва: присъдени разноски 520 лв., разноски по изп.дело 300 лв., такси по Тарифата
към ЗЧСИ 182,40 лв., дължими към 08.05.2019 г.
На 13.05.2019 г. в кантората на ЧСИ е депозирано възражение,
с което длъжника възразява срещу размера на приетото за събиране адвокатско
възнаграждение, както и настоящата жалба от 13.05.2019 г. срещу начислените
такси.
С Разпореждане от 16.05.2019 г. СИ е намалил приетото за
събиране адвокатско възнаграждение до минималните размери съгласно Наредба №
1/2004 г. и е съобщил на длъжника за своя акт на 20.05.2019 г. Срещу това
разпореждане длъжника не е подал жалба.
При така
установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Настоящият съдебен състав е сезиран с жалба против
постановлението за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение от 24.04.2019
г. по изпълнително дело № 20198510400711 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851, в
частта, в която са определени разноски в тежест на длъжника „Ч.Е.Б.“ АД в
размер на 182,40 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ.
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител - постановление за разноските (чл. 435, ал. 2, пр. последно ГПК, в относимата му за спора редакция преди изменението с ДВ бр. 86/2017 г.).
Съобразно задължителните разяснения, дадени с т. 2 на
Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълк.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да приеме, че жалбата срещу поканата за доброволно изпълнение в
частта й за посочените в нея разноски по изпълнението също е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Според чл. 79 ГПК (в относимата му за спора редакция преди
допълнението с ДВ бр. 86/2017 г. ), разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати, съгласно
чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда. Следователно, съгласно тази уредба,
длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два
случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е
изпълнил задължението си по него преди това, и когато изпълнителните действия
бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали
случаи, дори когато длъжникът е изпълнил в срока за доброволно изпълнение, той
отговаря за разноски в изпълнителното производство. Ако дължимите авансови
такси са внесени от взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се
предава на взискателя, а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се
събира от длъжника и се задържа от съдебния изпълнител ( така т. 11 на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС; решение № 601/07.07.2009 г. по гр. д. № 348/2009 г. на ВКС, ІV ГО ;
решение № 82/08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г. на ВКС, ІV ГО).
Поради това доводите в жалбата за недължимост на таксите по
изпълнението съдът намира за неоснователни. Длъжникът не е платил сумата по
изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното дело, поради което същият
дължи таксите по ТТРЗЧСИ за извършените по делото изпълнителни и други действия
(чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ).
От приложените към изпълнителното дело два броя сметки,
изготвени от съдебния изпълнител е видно, че са начислени обикновени такси по
т.1, т.5 и т.9 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, както следва: по
сметка № **********/16.05.2019 г. – обикновени такси по т.1, т. 5 и т. 9 в общ
размер на 66,00 лв. с включен ДДС и по сметка и № **********/31.05.2019 г. –
такса по т. 3, т. 4, т. 31 и т. 26 в общ размер на 123,60 лв. с включен ДДС.
Установява се, че съдебният изпълнител е образувал изпълнителното дело и е
извършил действия по събиране на вземането, като преценени съобразно
материалите по делото и ТТР към ЗЧСИ тези такси са начислени правилно и
законосъобразно, с изключение на таксата по т. 26 от Тарифата за таксите
и разноските към ЗЧСИ. По отношение на тези такси съдът не споделя възраженията
на жалбоподателя за допуснати нарушения от страна на ЧСИ М.П. при приемането им
за разноски по изпълнителното дело.
Жалбата срещу постановлението за разноски, обективирано в
поканата за доброволно изпълнение, в частта на определената от ЧСИ
пропорционална такса в размер на 78 лв. по т. 26 от ТТРЗЧСИ, обаче, се явява
частично основателна. Това е така, защото съгласно т.26, б. „б“ от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира
пропорционална такса върху събраната сума, която ако е от 100 лв. до 1000 лв. е
10 лв. + 10 % за горницата над 100 лв. Според забележка т.4 към т.26 от ТТРЗЧСИ
в размера на паричното вземане не се включван авансовите такси. В същия не
следва да се включват и никакви такси и
разноски по самото изпълнителното дело, а само вземането, което е предмет на
изпълнителния лист. Изрични в този смисъл са и мотивите на решение №
517/28.06.2010г. по гр.д. № 1249/2009г. на ВКС, ІІІ ГО. Освен това следва да се
има предвид, че под понятието „парично вземане“ се включва само дългът, предмет
на изпълнението, но не и разноските по него. В противен случай би означавало да
се събират такси върху разноските, което не отговаря на законодателната идея.
Следователно материалният интерес по изпълнителното производство е сумата, която
е присъдена с изпълнителния лист, в случая 520 лв. Ето защо, задължението на
жалбоподателя, обуславя размер на пропорционалната такса по т. 26, б. „а“ от
ТТРЗЧСИ от 62,40 лв. / с вкл. ДДС/. За разликата над посочената сума от 62,40
лв. до сумата 78,00 лв. постановлението за разноските в тази му част се явява
незаконосъобразно и подлежи на отмяна като последица от подадената жалба.
По изложените съображения жалбата на „Ч.Е.Б.“ АД срещу
постановлението относно разноските по изпълнително дело № 20198510400711 на ЧСИ
М.П. се явява основателна в частта, с която е изчислена пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за разликата над
сумата от 62,40 лв.
В останалата й част жалбата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Искането за присъждане на разноски в полза
на жалбоподателя следва да бъде оставено без уважение, с оглед спецификата на
производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Предмет на
съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на
органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за
обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по
реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното
производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият
ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е
неприложим. Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и
имаща право на такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни
действия и актове на съдебния изпълнител.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Ч.Е.Б.“ АД постановление за разноски по
изпълнително дело № 20198510400711 на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ,
обективирано в Покана за доброволно изпълнение с изх. № 21870/24.04.2019 г., в
частта с която в тежест на длъжника са възложени разноски по изпълнението,
представляващи пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за разликата над сумата
от 62,40 лв. до размера на 78 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.