№ 720
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на осми
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20231100902100 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация
чл. 439 ГПК.
Ищецът - Ц. И. Н., действаща като едноличен търговец ЕТ „Л. – Ц. Н.“, твърди, че с
изпълнителен лист, издаден на 14.06.2012 г., по гр.д. № 25922/ 2012 г. по описа на
Софийски районен съд, 48 състав, е осъден да заплати на ответника - „Юробанк България”
АД, сумата от 165 519, 47 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 19.05.2012 г. до изплащане на вземането, сумата от 39 854, 54 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.09.2010 г. до 18.05.2012 г., сумата
от 1 908, 91 лв., представляваща такса и сумата от 7 173, 06 лв., представляваща разноски по
делото. Посочват, че за събиране на описаните вземания е образувано и.д. №
20128380407354 г. по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838, с район на действие СГС, по което
той е длъжник, а ответникът е взискател. Ищецът заявява, че в хода на това изпълнително
дело са извършени няколко изпълнителни действия, като всяко от тях е прекъснало
давността за погасяване на присъдените вземания, която не тече за периода от 2012 г. до
2016 г. Това са изпълнително действие по налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника, извършено на 01.08.2012 г., изпълнително действие по налагане на запор върху
движими вещи на длъжника, извършено на 03.09.2012 г., и изпълнително действие по
извършване в период 18.09.2012 г до 18.10.2012 г. на публична продан на собствен на
длъжника недвижим имот. В резултат на проведеното принудително изпълнение част от
описаните вземания са събрани, като непогасената част от тях е както следва: - непогасената
главница е в размер на 127 462, 12 лв., - непогасената законна лихва върху главницата,
начислена за периода от 07.11.2012 г. до 10.11.2023 г., е в размер на 144 873 лв. Ищецът
твърди, че последното искане на взискателя за извършване на конкретно изпълнително
1
действие по делото е направено с молба от 03.11.2016 г., като в периода от 03.11.2016 г. до
03.11.2021 г. по изпълнителното производство няма правено друго искане за извършване на
изпълнителни действия от взискателя, нито пък са предприети някакви действия по
изпълнението от съдебния изпълнител. Посочва, че с оглед на това на 03.11.2018 г.
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради
което и извършените след тази дата изпълнителни действия са незаконосъобразни и не могат
да породят благоприятни за взсискателя правни последици по спиране на давността за
погасяване на вземанията. Предвид изложените факти ищецът счита, че към момента
вземанията на ответника към него за получаване на сума в размер на 127 462, 12 лв.,
представляваща непогасена главница, ведно със законната лихва върху нея от 11.11.2023 г.
до окончателното плащане и на сума в размер на 144 873 лв., представляваща непогасена
законна лихва върху главницата, начислена за периода от 07.11.2012 г. до 10.11.2023 г., са
погасени по давност, която е изтекла на 03.11.2021 г. Поради изложеното ищецът моли да
бъде постановено решение, с което да бъде установено, че не дължи на ответника описаните
парични вземания. В първото заседание по делото ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение на основание чл. 238 ГПК.
Ответникът - „Юробанк България” АД, не е подал отговор на исковата молба в
законоустановения за това срок по чл. 367 ГПК.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и процесуалното
поведение на страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 238, ал.
1 и чл. 239 ГПК за постановяване по делото на неприсъствено решение, поради
следните съображения:
На първо място в производството се установява, че препис от исковата молба е
надлежно връчен на ответника „Юробанк България” АД на 12.01.2024 г. От 12.01.2024 г.
започва да тече срокът за подаване на отговор на исковата молба по чл. 367 ГПК, който
изтича на 26.01.2024 г. и до който момент такъв не е постъпил в производството. Наред с
това ответникът не е изпратил представител в първото по делото заседание, за което е бил
редовно призован на 25.04.2024 г., като не е направил и искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие. Видно от разпореждането на съда от 03.01.2024 г. и от приложената по
делото призовка от 04.01.2024 г. на ответника изрично са указани последиците от
неподаване в срок на писмен отговор и от неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът счита също, че предвид заявените в исковата молба обстоятелства и
представените с нея и приети по делото доказателства предявените искове се явяват
вероятно основателни.
С оглед на изложеното и при съобразяване на това, че ищецът е направил изрично
искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира, че са налице всички
законови предпоставки за това.
2
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.
По присъждане на направените по делото разноски:
Предвид крайния изход на делото разноски се следват на ищеца. От събраните в
производството доказателства се установява, че ищецът е представляван от адвокат М. П..
По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 10.11.2023 г., който има за
предмет извършване на правни действия по защита точно в процесното исково
производство. От съдържанието на този договор се установява, че страните по него са се
съгласили, че адвокатът се задължава да окаже безплатно адвокатска помощ на ищеца в
хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
В чл. 38, ал. 2 ЗАдв е посочено, че в случаите на оказана от адвоката безплатна
правна помощ съдът определя възнаграждението, което се следва на адвоката и чието
заплащане се възлага на насрещната страна, в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв, която е Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия
адвокатски съвет.
С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че национална
правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на член 101, параграф 1
ДФЕС. Изрично е посочено, че предвид това националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително
и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени
на адвокатските услуги. Съгласно чл. 633 ГПК решенията на Съда на Европейския съюз по
преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища, поради което
разрешенията, дадени в цитираното решение, са задължителни за настоящия съдебен състав,
който е длъжен да приеме, че Наредба № 1 от 09.07.2004 г., която е издадена от съсловна
организация на адвокатите, а именно Висшия адвокатски съвет /ВАС/ и с която се
установяват минимални размери на адвокатските възнаграждения, които могат да се
уговарят в сключени договори за поръчка, съдържа норми, които нарушават забраната за
ограничаване на конкуренцията, установена с член 101, параграф 1 ДФЕС, както и да откаже
да приложи разпоредбите на този акт. Съдът не може да приложи националната уредба,
установена в Наредба № 1/09.01.2004 г., като противоречаща на правото на ЕС, при нито
едно свое произнасяне, включително и когато в друга законова норма от действащото право
на Република България се препраща към този акт, защото тази правна норма също
противоречи в тази си част на правото на ЕС и не може да бъде приложена. Точно такава е и
нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, която в частта, в която е предвидено, че при определяне на
размера на възнаграждението, дължимо на адвокат за осъществена безплатна правна помощ,
3
съдът е ограничен от минималните размери на възнагражденията, предвидени в Наредба №
1/09.01.2004 г., противоречи на правото на ЕС и не следва да се прилага от съда. Посочените
в тази наредба размери на адвокатските възнаграждения могат да служат на съда единствено
като ориентир при произнасянето по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, но не са обвързващи за него.
При това произнасяне като ориентир за това при каква цена се възмездява извършването на
правни действия по защита на едно лице в съдебно производство могат да служат и
приетите за подобни случаи възнаграждения в Наредба за правната помощ, като съдът
следва да извърши преценката за размера на адвокатското възнаграждение при съобразяване
на тези ориентири, както и на вида на спора, на интереса на делото, на вида и количеството
на извършената работа и преди всичко на фактическата и правна сложност на делото. Това
се приема и в практиката на ВКС – Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по
т.д. № 1908/ 2022 г. по описа на ВКС, I т.о. и Определение № 343 от 15.02.2024 г.,
постановено по т.д. № 1990/ 2023 г. по описа на ВКС, II т.о.
При съобразяване на това и за да определи какъв размер на адвокатско
възнаграждение се следва на упълномощения адвокат за осъществената безплатна защита на
ищеца в настоящото производство, съдът ще вземе предвид данните за цените, при които се
възмездява осъществяването на правна защита от лице с юридическо образование по дела
като процесното, както и правната и фактическа сложност на делото и действията,
извършени от упълномощения адвокат.
Данни за цените, при които се възмездява осъществяването на правна защита от лице
с юридическо образование по дела като процесното, се съдържат в Наредбата за
заплащането на правната помощ, която, за разлика от Наредба № 1/09.01.2004 г., не е
издадена от съсловна организация, а въз основа на Постановление на Министерския съвет №
4/2006 г. В този подзаконов нормативен акт са определени размерите на възнагражденията,
които се заплащат за осъществена правна защита от адвокат, назначен по Закона за правната
помощ, както и от юрисконсулт, която защита, макар и да не се предоставя по сключен
между страната и процесуалния представител договор за поръчка, трябва да отговаря на
същите високи изисквания за ефективност, качество и стандарт, каквито са предвидени и за
предоставената адвокатска защита по договор за поръчка. Ето защо и съдът счита, че в
случая при определяне на възнаграждението, което се следва на осъществилия безплатна
правна защита адвокат, съдът следва да съобрази размерите на възнаграждението за
предоставяне на правна помощ по исково производство, определени в Наредбата за
заплащането на правната помощ, които са от 100 лв. до 360 лв. /чл. 25, ал. 1 от Наредбата/.
На следващо място при определяне на възнаграждението по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв
съдът съобразява и фактическата и правна сложност на настоящото дело, както и
извършените действия от адвоката, упълномощен да представлява ищеца. В тази връзка
първо трябва да се вземе предвид, че производството се отличава с много ниска сложност
както от фактическа, така и от правна страна. Това е така, тъй като предмет на разглеждане
са предявени отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК, по които ищецът твърди,
че претендираните от ответника вземания не съществуват не защото не са възникнали, а
4
само защото е изтекла предвидената в закона погасителна давност за тях. Ето защо и
доказателствата, които са относими към предмета на спора, са само такива, установяващи
настъпване на факти, при които се спира и прекъсва давността, което не предполага
усложнен процес на доказване. В случая изобщо не се е и развил процес на събиране на
доказателства в открито съдебно заседание, защото ответникът не е подал писмен отговор,
не се е явил в първото по делото заседание и не е направил в нито един момент изявление за
оспорване основателността на предявените искове. Делото е приключило в едно съдебно
заседание, тъй като съдът е счел за основателно направеното от ищеца искане за
постановяване на неприсъствено решение и е приключил процеса по събиране на
доказателства. С оглед на това развитие на производството и упълномощеният от ищеца
адвокат е извършил само две процесуални действия по делото – подал е искова молба и една
молба за открито съдебно заседание, в която няма направени съществени искания и
възражения, като дори не се е явил в насроченото открито съдебно заседание.
С оглед на така установените обстоятелства за размера на възнаграждението, което се
заплаща за осъществена правна защита по дело, като настоящото, и определената много
ниска степен на правна и фактическа сложност на делото и извършените от адвоката
действия, съдът счита, че възнаграждението, което се следва на упълномощения от ищеца
адвокат за осъществената безплатна правна помощ, е в размер на 150 лв. Заплащането на
това адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв е в тежест на ответника.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 439 ГПК,
предявени от Ц. И. Н., с ЕГН: **********, действаща като едноличен търговец ЕТ „Л. – Ц.
Н.“, с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, ж.к. *******, срещу „Юробанк България” АД, с
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******* че Ц. И. Н.,
действаща като едноличен търговец ЕТ „Л. – Ц. Н.“, НЕ ДЪЛЖИ на „Юробанк България”
АД следните суми: сума в размер на 127 462, 12 лв. /сто двадесет и седем хиляди
четиристотин шестдесет и два лева и дванадесет стотинки/, представляваща непогасена
главница, присъдена с изпълнителен лист, издаден на 14.06.2012 г., по гр.д. № 25922/ 2012 г.
по описа на Софийски районен съд, 48 състав, ведно със законната лихва върху нея от
11.11.2023 г. до окончателното плащане, както и сума в размер на 144 873 лв. /сто
четиридесет и четири хиляди осемстотин седемдесет и три лева/, представляваща
непогасена законна лихва върху главницата, начислена за периода от 07.11.2012 г. до
10.11.2023 г., присъдена с изпълнителен лист, издаден на 14.06.2012 г., по гр.д. № 25922/
2012 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата „Юробанк
България” АД да заплати на адвокат М. И. П. сума в размер на 150 лв. /сто и петдесет
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца Ц. И. Н. от адвоката
5
безплатна адвокатска помощ в производството.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6