Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1907 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове
с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - „А.П.С.Е.К.П.В.П.” ЕАД, твърди, че на 29.08.2017 г., между него, като производител на електрическа енергия, и ответника „А.С.” АД, като купувач, е сключен договор за продажба на електрическа енергия. В изпълнение на този договор той произвел и продал на ответното дружество през месец ноември 2017 г. електрическа енергия в количество от 3 218, 49 МВтч, чиято цена възлиза на сумата от 149 208, 73 евро с ДДС, за което е издадена фактура № 191/ 30.11.2017 г. През месец декември 2017 г. ищецът произвел и продал на ответника електрическа енергия в количество от 3 218, 49 МВтч, чиято цена възлиза на сумата от 149 208, 73 евро с ДДС, за което е издадена фактура № 193/ 31.12.2017 г. Ответникът заплатил част от възникналото в негова тежест задължение за заплащане на цената за доставената през месец ноември електрическа енергия, като към настоящия момент продължава да дължи сума в размер на 12 782, 60 евро по фактура № 191/ 30.11.2017 г. Той не е изпълнил изцяло задължението за заплащане на цената на доставената електрическа енергия за месец декември 2017 г. С чл. 25 от договора страните са уговорили, че при забава изпълнението на задължението за заплащане на цената, купувачът дължи неустойка за забава в размер на 1% на ден от дължимата и неизплатена сума, но не повече от 10 %. Ответникът изпаднал в забава изпълнението на задължението за заплащане на цената за доставената през месец ноември 2017 г. електрическа енергия и дължи неустойка за забава за периода от 10.12.2017 г. до 17.09.2018 г., която е в размер на 1 278, 26 евро. Той изпаднал в забава изпълнението на задължението за заплащане на цената за доставената през месец декември 2017 г. електрическа енергия и дължи неустойка за забава за периода от 10.01.2018 г. до 17.09.2018 г., която е в размер на 17 082, 73 евро. Поради изложеното ищецът моли „А.С.” АД да бъде осъдено да му заплати сума в размер на 12 782, 60 евро, представляваща неплатена част от цената за доставената електрическа енергия за месец ноември 2017 г. съгласно фактура № 191/ 30.11.2017 г., сума в размер на 1 278, 26 евро, представляваща неустойка за забавено изпълнение на задължението за заплащане на цената за доставената електрическа енергия за месец ноември 2017 г., начислена за периода от 10.12.2017 г. до 17.09.2018 г., сума в размер на 149 208, 73 евро, представляваща цената за доставената електрическа енергия за месец декември 2017 г. съгласно фактура № 193/ 31.12.2017 г., сума в размер на 17 082, 73 евро, представляваща неустойка за забавено изпълнение на задължението за заплащане на цената за доставената електрическа енергия за месец декември 2017 г., начислена за периода от 10.01.2018 г. до 17.09.2018 г. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по исковете - „А.С.” АД, ги оспорва. Твърди, че ищецът не му е доставил такова количество електрическа енергия, което е в претендирания в исковата молба размер. Посочва, че към размера на уговорената с договора цена за доставената електрическа енергия не следва отделно да се прибавя и размера на дължимия ДДС, тъй като той е включен в нея. Поради изложеното моли предявените искове да се отхвърлят.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Ищецът основава претенциите си за получаване на цена на закупената от ответника електрическа енергия на съществуващи между страните облигационни отношения, произтичащи от договор за продажба на електрическа енергия, който е действал за процесния период от 01.11.2017 г. до 31.12.2017 г. Ето защо и за да бъде уважен предявения в процеса иск, на първо място следва да се прецени дали от представените доказателства се установява, че е сключен твърдения договор, както и дали той обвързва страните по него за спорния период.
В Закона за енергетиката /ЗЕ/ е предвидено, че продажбата на електрическа енергия се осъществява въз основа на сделки, които се сключват по регулирани от комисията /КЕВР/ цени, по свободно договорени между страните цени и на борсов пазар, както и на балансиращ пазар на електрическа енергия, при спазване разпоредбите на този закон и правилата за търговия с електрическа енергия /чл. 91, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ/. Страни по тези сделки могат да бъдат само субектите, изрично посочени в закона, а именно: общественият доставчик на електрическа енергия, крайният снабдител на електрическа енергия, производителят, крайният клиент, който може да бъде битов и небитов, операторът на електропреносната мрежа, операторът на електроразпределителна мрежа, търговецът на електрическа енергия, доставчикът от последна инстанция, координаторът на балансираща група и операторът на борсов пазар на електрическа енергия /чл. 92 ЗЕ/.
Между страните в производството не е спорно, а и това се установява от представените писмени доказателства, че ищецът „А.П.С.Е.К.П.В.П.” ЕАД има качеството на производител на електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 46 от ДР на ЗЕ, тъй като е юридическо лице, което произвежда електрическа енергия от възобновяеми източници. Безспорно е и обстоятелството, че ответникът „А.С.” АД има качеството на търговец на електрическа енергия по смисъла на чл. 96 ЗЕ, който е получил лиценз за дейността си като такъв. Така установените факти водят до правния извод, че ищецът и ответникът имат такова качество в процеса по производство и доставка на електрическа енергия, което ги легитимира като страни по договор за продажба на електрическа енергия съгласно чл. 92 ЗЕ.
Между страните
по делото не се спори, че за процесния период, който е от 01.11.2017 г. до
31.12.2017 г., те са били обвързани от облигационни отношения, възникнали от
договор за продажба по свободно договорени цени на електрическа енергия от
възобновяеми източници, произвеждана от ищеца в собствената му фотоволтаична
електрическа централа „Караджалово“ . Това се твърди в производството както от
ищеца, така и от ответника, като това обстоятелство се и установява от приетия
като доказателство по делото договор за продажба на електрическа енергия от
29.08.2017 г. Този договор е подписан от представители на двете
страни по сделката и обективира тяхното съгласие за сключването му. С него ищецът се е задължил да продава на
ответника произведена от него, нетна активна електрическа енергия, с изключение
на количествата, които той ползва за собствени нужди и която е над количествата
по чл. 31, ал. 5, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/.
С договора ответникът, в качеството му на търговец на електрическа енергия и
купувач по тази сделка, е поел насрещно задължение за срока му на действие,
който съгласно чл. 2 от договора е от 31.08.2017 г. до 31.12.2018 г., да
заплаща покупна цена за доставеното количество електрическа енергия съгласно
регистрираните дневни графици за доставка в информационната система на
електроенергийния системен оператор /ЕСО/, по цена 75, 56 лева/ MWh, но не по-малко от цената за излишък на балансиращия пазар съгласно чл.
31, ал. 5, т. 2 ЗЕВИ. От съдържанието на този договор е видно, че с него
страните не са постигнали конкретна уговорка за количеството електрическа
енергия, която ищецът като продавач се е задължил да достави на ответното
дружество, като с клаузата на чл. 5 от договора те са се съгласили, че договарянето
на количеството електрическа енергия, която е предмет на продажбата ще се
извършва с дневни графици, които ще се съставят по общо
съгласие на страните и които продавачът се задължава да изпрати на ЕСО.
По делото са представени две фактури - фактура № 191/ 30.11.2017 г. и фактура № 193/ 31.12.2017 г., които са издадени от „А.П.С.Е.К.П.В.П.” ЕАД и в които като получател на стоката, за която са съставени е посочено ответното търговско дружество, като тези две юридически лица са страните по процесната сделка. От съдържанието на тези счетоводни документи е видно, че те са съставени в изпълнение на договор за продажба на електрическа енергия и във връзка с осъществената продажба на електрическа енергия на свободния пазар през месец ноември 2017 г. и през месец декември 2017 г., като записаната в тях единична цена на електрическата енергия съвпада с тази, уговорена в сключения между страните договор от 29.08.2017 г., който се сочи като правопораждащ предявените вземания факт. След като посочените във фактурата данни за страни по сделката, за вида на стоката, която се продава, за продажната цена и за периода от време, когато е осъществена продажбата, съвпадат с тези, които са уговорени с процесния договор за продажба на електрическа енергия, то съдът счита, че тези счетоводни документи са съставени именно във връзка с този договор. Издадените фактури носят информация за съдържанието на всички характерни задължения, които възникват за насрещните страни по договора за продажба на електрическа енергия, като в тях е посочено и точното количество електрическа енергия, която производителят се задължава да достави за съответния период от време, както и размера на цената, която търговецът на електрическа енергия се задължава да заплати за количеството произведена и доставена енергия.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено и след проверка на счетоводството на ответника, се доказва, че фактура № 191/ 30.11.2017 г. и фактура № 193/ 31.12.2017 г., които са издадени от „А.П.С.Е.К.П.В.П.” ЕАД, са осчетоводени от „А.С.” АД за цялата стойност, за която са съставени. Отразяването в счетоводството на ответника на задълженията към производителя за заплащане на цената за закупената електрическа енергия е такова действие, което е конклудентно по своя характер и с което последният, в качеството си на търговец на електрическа енергия и купувач по процесната сделка за продажба, е изразил съгласие да закупи продадената от ищеца електрическа енергия в количеството, което е посочено в издадените фактури. Това означава, че в производството се доказа, че и двете насрещни страни по сделката са постигнали съгласие за това, че количеството електрическа енергия, което е уговорено ищецът да продава на ответника в дневните графици, представени пред ЕСО, през целия месец ноември 2017 г. и през целия месец декември 2017 г., е това, посочено в описаните два счетоводни документа.
За да възникне задължението на търговеца на електрическа енергия да заплати дължимата цена за закупената електрическа енергия, трябва да бъде установено, че продавачът реално му е доставил такава в уговореното между страните място за доставка.
Осчетоводяването от ответното дружество на издадените от „А.П.С.Е.К.П.В.П.” ЕАД фактури, което както се посочи се установява от заключението на изготвената по делото ССЕ, по своята същност представлява действие, което има характер и на изявление за извънсъдебно признаване, изразено от това лице, че в негова тежест е възникнало задължението за заплащане на цена за доставената електрическа енергия в посочения в счетоводните документи размер, което включва в себе си и признание на обстоятелството, че на уговореното в договора място за доставка е доставена електрическа енергия в записаното в тези фактури количество, тъй като единствено при настъпване на този факт за търговеца възниква насрещното задължение да заплати на продавача цената за това, която е уговорената като размер за единица количество в съдържанието на сключения между страните договор. В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 23/ 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 336/ 10.06.2010 г. по т.д. № 90/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 708/ 02.11.2011 г. по т.д. № 82/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.
След като в производството се доказа, че между страните е сключен договор за продажба на електрическа енергия, както и че през месец ноември 2017 г. и през месец декември 2017 г. на ответника реално е доставена електрическа енергия, то се налага изводът, че в тежест на последния е възникнало задължение да заплати на ищеца покупната цена за това, която е в размер на 291 826, 92 лв. с ДДС за доставеното през месец ноември 2017 г. количество електрическа енергия и в размер на 334 109, 09 лв. с ДДС за доставеното през месец декември 2017 г. количество електрическа енергия. От изводите на вещото лице, направени в заключението на изготвената ССЕ, се установява, че част от задължението за заплащане на покупна цена за доставената през месец ноември 2017 г. електрическа енергия е погасено преди завеждане на делото, като останалата неплатена част от него възлиза на 25 000 лв. От ответника не се твърди и не са ангажирани доказателства, че е погасил остатъка от дълга си чрез плащане. Това прави предявените главни осъдителни искове изцяло основателни.
Съдът констатира, че ищецът претендира ответникът да бъде осъден да изпълни своите задължения за заплащане на цената на доставената електрическа енергия не в български лева, а в чуждестранна валута – в евро. В чл. 18 от сключения между страните договор за продажба на електрическа енергия обаче страните са постигнали съгласие, че това парично задължение възниква в конкретно посочена валута - в левове. В тази клауза е определен размерът на покупната цена за 1 МWh електрическа енергия, който е 75, 56 лева. В договора няма уговорка, която да предвижда, че купувачът на електрическа енергия ще изпълнява това задължение в каквато и да е друга чуждестранна валута, включително в евро, както се претендира. Съгласно чл. 20а ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили и те не могат да бъдат изменени без взаимно съгласие на страните ако няма основания за това, предвидени в закона. Ето защо съдът следва да се съобрази с постигнатото между страните по договора за продажба на електрическа енергия съгласие за това в каква валута трябва да бъдат изпълнение процесните задължения и това е в лева и не може при постановяване на съдебното решение да задължи длъжникът да изпълни нещо различно от уговореното, а именно да заплати цената на закупената електрическа енергия в евро. В Тълкувателно решение № 4 от 29.04.2015 г., постановено по тълк.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС са дадени задължителни указания за това как трябва да се произнесе съдът тогава, когато ищецът претендира ответника да бъде осъден да изпълни задълженията във валута, различна от тази, в която е уговорено между страните, че трябва да стане това, като е прието, че той е длъжен да счете, че е сезиран с иск за заплащане на паричната сума във валутата, в която е уговорено да бъде изпълнено задължението в сключения договор, въпреки че ищецът претендира присъждане на сума в друга валута, както и че когато съдът служебно присъжда вземането във валута, различна от сочената от ищеца, не се нарушава диспозитивното начало /чл. 6, ал. 2 ГПК/, защото не се променя предметът на делото - не се присъжда друго, а същата стойност, която се претендира. Това означава, че в случая съдът трябва да осъди ответника да изпълни процесните парични задължения в лева, която е валутата, в която е уговорено те да възникват и да се плащат, а не в евро, както е поискано с исковата молба.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са и претенциите на ищеца за присъждане в негова полза на неустойка за забавено изпълнение от страна на ответника на възникналите в негова тежест парични задължения по договора за продажба на електрическа енергия.
С чл. 25 от договора за продажба на електрическа енергия, сключен на 29.08.2017 г., страните са уговорили неустойка, която неизправната страна дължи на изправната страна при неизпълнение на задълженията за плащане по договора, която е в размер на 1 % на ден от сумата по съответното неизвършено дължимо плащане на фактура, но не повече от 10 %.
Цитираната договорна клауза, доколкото представлява отнапред уговорено от
страните обезщетение при неточно във времево отношение изпълнение на паричните задължения на страните по сделката,
има характер на уговорка за дължимост на мораторна неустойка. При тълкуване на
волята на съдоговорителите, изразена в съдържанието на чл. 25 от договора,
следва да се приеме, че предвидената с нея неустойка има за цел да обезпечи
точното изпълнение на всяко едно парично задължение, което възниква по силата
на договора както за производителя на електрическа енергия, така и за купувача,
каквото е и процесното задължение, което възниква в тежест на купувача да
заплати цената на доставената електрическа енергия.
С уговорката на чл. 25 от договора страните са постигнали съгласие и за размера на неустойката, която неизправната страна ще дължи при неточно във времево отношение изпълнение на свое парично задължение, като са предвидили, че тя ще е в размер на 1 % върху дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от размера на забавената сума.
Задължението за заплащане на цената, дължима по договора за продажба на електрическа енергия, е срочно, тъй като страните са уговорили момента, в който същото следва да бъде изпълнено, който съгласно чл. 19, ал. 2 от договора е до десет календарни дни след края на отчетния месец. Следователно падежът на задължението за заплащане на покупна цена за доставената през месец ноември 2017 г. електрическа енергия е 11.12.2017 г., при съобразяване, че 10.12.2017 г. е неприсъствен ден, поради което и на основание чл. 72, ал. 2 ЗЗД срокът изтича в първия присъствен ден, който следва последния ден от срока, който е неприсъствен. Падежът на задължението за заплащане на покупна цена за доставената през месец декември 2017 г. електрическа енергия е 10.01.2018 г.
В чл. 84, ал.1, изр. 1 ЗЗД е предвидено, че при срочните задължения, като процесното, длъжникът изпада в забава с настъпването на падежа и непрестиране на дължимия резултат на него. Самият срок, като прави вземането изискуемо, функционира още като покана за изпълнение и поставя длъжника в забава със самото си настъпване.
По делото се доказа, че ответникът не е изпълнил възникналите в негова тежест задължения за заплащане на цената на доставената електрическа енергия, които са предмет на иска за главница, на падежа, като те не са изпълнени и към настоящия момент, което означава, че е налице неточно във времеви аспект изпълнение на тези задължения. Той е в забава изпълнението на задължението за заплащане на част от цената на електрическата енергия, доставена през месец ноември 2017 г., която е в размер от 25 000 лв. от деня, следващ падежа, т.е. от 12.12.2017 г. Забавата в изпълнението на това задължение продължава и към момента, предвид липсата на представени доказателства за извършено плащане, поради което и следва да се приеме, че мораторната неустойка се дължи до крайната дата, до която това вземане е претендирано в настоящия процес – 17.09.2018 г. Размерът на дължимата неустойка за така посочения период на забава, а именно от 12.12.2017 г. до 17.09.2018 г., и при съобразяване на изчисленията, направени от вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, възлиза на сумата от 2 500 лв.
Ответното дружество е в забава изпълнението на задължението за заплащане на цената на електрическата енергия, доставена през месец декември 2017 г., която е в размер от 334 109, 09 лв. от деня, следващ падежа, т.е. от 11.01.2018 г. Забавата в изпълнението на това задължение също продължава и към момента, предвид липсата на представени доказателства за извършено плащане, поради което и мораторната неустойка се дължи до крайната дата, до която това вземане е претендирано в процеса – до 17.09.2018 г. Размерът на дължимата неустойка за периода на забава от 11.01.2018 г. до 17.09.2018 г. съгласно изчисленията, направени от вещото лице по изготвената съдебно-счетводна експертиза, възлиза на сумата от 33 410, 91 лв.
С оглед изложеното, се налага крайния извод, че акцесорните искове по чл. 92, ал. 1 ЗЗД са основателни за пълния предявен размер и за посочения период на забава, като искът за заплащане на неустойка за забавено плащане на главното задължение за месец ноември 2017 г. трябва да се отхвърли за периода от 10.12.2017 г. до 11.12.2017 г., а искът за заплащане на неустойка за забавено плащане на главното задължение за месец декември 2017 г. трябва да се отхвърли за 10.01.2018 г. По съображенията, изложени при произнасяне по основателността на главните искове, съдът е длъжен да осъди ответника да изпълни задължението за неустойка в лева, в която валута е уговорено, че се дължи в сключения договор, а не в евро, както се претендира от ищеца.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед изхода на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разноски в общ размер от 36 768, 78 лв., от които 15 900, 83 лв. – платена държавна такса за подаване на исковата молба, 2 100 лв. – платени депозити за възнаграждения на вещи лица, 18 767, 95 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено.
В полза на ищеца не следва да се присъждат разноски, които се твърди, че са направени в производството по обезпечаване на бъдещ иск, тъй като не са представени доказателства за провеждане на това производство и за извършване на разноски в него.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „А.с.”
АД, с ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „А.П.С.Е.К.П.В.П.” ЕАД, с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сума в размер на 359 109, 09 лв. /триста петдесет и девет хиляди сто и
девет лева и девет стотинки/, представляваща покупна цена за електрическа
енергия, произведена и доставена за периода от 01.11.2017 г. до 31.12.2017 г.,
съгласно договор за продажба на електрическа енергия, сключен на 29.08.2017 г.,
за които суми са издадени фактура № 191/ 30.11.2017 г., по която
неплатената част от задължението е в размер на 25 000 лв. и фактура № 193/
31.12.2017 г., по която неплатеното задължение е в размер на 334 109, 09 лв., ведно
със законната лихва върху сумата за периода от 17.09.2018 г. – датата на
подаване на исковата молба, до окончателното й плащане, както и на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД
сума в размер на 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лева/, представляваща
неустойка за забавено плащане на задължението за заплащане на цената за
доставената електрическа енергия за месец ноември 2017 г., за което е издадена фактура
№ 191/ 30.11.2017 г., която неустойка е начислена за периода от 12.12.2017 г.
до 17.09.2018 г. и е дължима на основание чл. 25 от договор за продажба на електрическа енергия, сключен на 29.08.2017 г., и сума
в размер на 33 410, 91 лв. /тридесет и три хиляди четиристотин и десет лева
и деветдесет и една стотинки/, представляваща неустойка за забавено плащане
на задължението за заплащане на цената за доставената електрическа енергия
за месец декември 2017 г., за което е издадена фактура № 193/ 31.12.2017 г., която
неустойка е начислена за периода от 11.01.2018 г. до 17.09.2018 г. и е дължима
на основание чл. 25 от договор за
продажба на електрическа енергия, сключен на 29.08.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска
с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка за забавено
плащане на главното задължение за месец ноември 2017 г. за периода от
10.12.2017 г. до 11.12.2017 г., както и иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка за забавено плащане на главното задължение за
месец декември 2017 г. за 10.01.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „А.с.” АД да заплати на „А.П.С.Е.К.П.В.П.” ЕАД сума в размер на 36 768, 78 лв. /тридесет и шест хиляди седемстотин шестдесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: