Русенската окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия В.С.В. с ЕГН **********, в това,
че:
На 06.03.2014год. в гр.Русе, в условията на опасен рецидив,
отнел чужда движима вещ- мобилен телефон, марка „Samsung Galaxi nexus”, на стойност 450 лв., от владението на С.П.С. ***,
с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това заплашване-
престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. с чл.198 ал.1 от НК.
Делото е разгледано по реда на
глава двадесет и седма от НПК, като е проведено съкратено съдебно следствие при
условията на чл.373 ал.2 вр. с чл.372 ал.4 вр. с чл.371 т.2 от НПК, след като
подсъдимият е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се е съгласил да не се събират показания за тези факти, а
съдът е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще ползва това
самопризнание без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Прокурорът
ПОДДЪРЖА обвинението, като счита, че при фактическата обстановка изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт, следва да се приеме, че подсъдимият
В.В. е осъществил от обективна и субективна стрА. състава на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение. Иска окръжният съд да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. с чл.198 ал.1 от НК. Предлага съдът да определи на
подсъдимия наказание шест години лишаване от свобода, което на основание чл.58а
ал.1 от НК да намали с 1/3 и да му наложи наказание четири години лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, в затворническо
заведение от закрит тип, като на основание чл.59 от НК се приспадне периода на
предварителното задържане.
Адв.М.Б. ***- служебен защитник
на подсъдимия В.В., не оспорва фактическите обстоятелства изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и правната квалификация на деянието
на подсъдимия направено от прокурора. Излага доводи за наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства и с оглед съдебната практика и спазването на
принципа на справедливостта, моли съда, ако постанови осъдителна присъда, да
определи на подсъдимия наказание около минимума- пет години лишаване от
свобода, което на основание чл.58а от НК да бъде намалено с 1/3 и да бъде
приспаднато времето на предварителното задържане.
Подсъдимият В.С.В. прави
самопризнание по реда на чл. 371 т.2 от НПК, като признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за извършеното, признава вината си и
желае съда да го осъди справедливо.
След преценка на събраните по
делото доказателства, направеното от подсъдимия В.В. самопризнание по чл.371
т.2 от НПК и на основание чл.373 ал.3 вр. с чл.372 ал.4 от НПК, съдът приема за
установено от фактическа стрА. следното:
Подсъдимият В.С.В. е роден на ***г***, живее в същия град, български гражданин, неженен, с начално образование, не работи, осъждан, ЕГН ***********.
Подсъдимият
е осъждан шест пъти за кражби, грабежи и обсебване. Последно с Присъда № 78/13.04.2010год.
по НОХД №448/2010год. по описа на Русенски районен съд, за престъпление по
чл.195 ал.1 т.3 пр.1 и т.4 пр.2 вр. с чл.194 ал.1 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от единадесет месеца; за престъпление по чл.198
ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от две години и единадесет месеца; за престъпление по чл.206 ал.1 вр. с чл.26
ал.1 от НК му е наложено наказание „Пробация”, като на основание чл.23 ал.1 от НК наказанията са групирани и е определено едно общо наказание, най-тежкото от
тях, а именно лишаване от свобода за срок от две години и единадесет месеца,
което да изтърпи при първоначален строг режим, в затворническо заведение от
закрит тип. Със същата присъда на
основание чл.25 вр. с чл.23 от НК са групирани така определеното наказание, с
наказанията наложени на В.С.В. по НОХД № 630/2008год., НОХД № 2150/2008год.,
НОХД № 1734/2008год. и по НОХД № 696/2008год., всички по описа на Русенски
районен съд, като е определено едно общо наказание, най-тежкото от тях, а
именно лишаване от свобода за срок от четири години, което да изтърпи при
първоначаен строг режим, в затворническо заведение от закрит тип. На основание
чл.25 ал.2 от НК е приспадната изтърпяната част от наказанията, а на основание
чл.59 ал.1 от НК и срока през който В. и бил задържан по тези дела. На
основание чл.68 ал.1 от НК е постановено В.С.В. да изтърпи отделно при
първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип отложеното
наказание лишаване от свобода за срок от една година, наложено му по НОХД №
3921/2005год. по описа на Русенския районен съд. Присъдата влязла в сила на
23.06.2010год. и наказанието по нея било изтърпяно от подсъдимия на
28.12.2012год.
През
пролетта на 2014год. подс.В. бил безработен и се нуждаел от средства, за да
преживява. За целта решил да извърши грабеж на мобилен телефон от някой ученик
на улицата, да го продаде и така да се сдобие с пари.
На
06.03.2014год., вечерта около 20,15 часа, св.С.П.С., на **
години, се прибирал към дома си, като вървял по ул.”Чипровци” в гр.Русе в
посока от стадион „Дунав” към жп-прелеза до Кооперативния пазар. По същото
време в района се намирал и подс.В.. Когато св.С.С. се намирал в близост до
спирката пред училище „Олимпи Панов”, подсъдимият, който бил на отсрещния
тротоар, го видял и решил да му вземе мобилния телефон, като използва за целта
заплаха. Подсъдимият пресякъл улицата и викнал към св.С., който вече отминавал,
да се върне обратно. Св.С. се върнал назад, тъй като се уплашил, понеже наоколо
нямало никой, било вече тъмно, а подсъдимият бил по-едър и по-силен от него.
Подсъдимият попитал св.С., как се казвал и къде живеел. Св.С. му обяснил, след
което подс.В. му поискал една цигара. Св.С.С. му дал. След това подс.В. му
казал: ”Ще ти го кажа мъжката, защото съм мъжкар! Дай да звънна на един номер, иначе
ще те пребия! Не искам, обаче ако се правиш на интересен,ще те набия!” Св.С. се
изплашил от тези закани, извадил от джоба си мобилния си телефон, марка „Samsung Galaxy
nexus”, и го дал на подс.В.. В телефона била СИМ-картата на св.С. с телефонен
номер **********. Подсъдимият В. набрал
номер 0876 535 418, на който отговарял неговият познат Г.П.П.. Подс.В. го
попитал къде се намира и му казал, че искал да говори с него. После приключил
разговора и се обърнал към св.С., като му казал, че ако искал да си получи
телефона, трябвало да тръгне с него, защото очаквал да му звъннат обратно. Св.С.
му казал, че трябвало да се прибира в дома си и си поискал телефона, но подсъдимият
тръгнал в посока към кръстовището на ул.”Чипровци” и ул.”Сърнена гора”. Като
видял това, св.С. го помолил да му даде телефона, за да предупредял баща си,че
ще закъснее. Подс.В. заявил, че очаква да го потърсят и отказал да му го даде,
като започнал да го обижда и да го нарича „грозно пишлеме”. После тръгнал към
близкото заведение „Палма”, а св.С. вървял след него и го молел да му върне
телефона, тъй като трябвало да се прибира вече. Подс.В. му казал да го изчакал
там 10 минути, след което щял да му върне телефона и заминал в посока към
бл.”Боримечка”. Като видял това, св.С. се уплашил, че В. ще извика някого на
помощ, за да го набият и побягнал към дома си. От своя стрА. подс.В. се насочил
към дома на своя познат- св.Б.Р. в *****,
защото смятал да му продаде телефона. По пътя изхвърлил СИМ-картата,която била
в апарата. Срещнал св.Р. пред близкия магазин и му казал, че го търси, защото
му трябвали пари на заем. Първоначално св.Р. отказал да му даде и тогава
обвиняемият извадил телефона на св.С. и предложил да му го остави като
гаранция, че ще му върне парите до другия ден на обяд. Не му обяснил как се е
сдобил с този телефон. Св.Р. се съгласил и му дал 20лв. На следващия ден, 07.03.2014год.,
подсъдимият се обадил на св.Р. и двамата
се уговорили да се видят. На срещата подс.В. казал на св.Р., че имал проблеми, заради
които се налагало да изчезне и че му трябвали пари. За това предложил на св.Р.
да купи телефона или да го продаде и двамата да си разделят парите. Св.Р.
заявил, че не искал да купува телефона и двамата се уговорили да се чуят
по-късно, за да се разберат. Междувременно св.Р. излязъл да се разходи заедно с
приятелката си А. Б. и решил да продаде телефона. Влязъл в магазин за продажба
на мобилни телефони и аксесоари, намиращ се в гр.Русе на ул.”Александровска”73.
Попитал св.Р.Н., който работел като продавач в магазина, колко ще струва
разблокирането на апарата. Св.Н. му посочил цена от около 15лв., след което св.Р.
попитал за колко би могъл да му го продаде. Св.Н. му предложил 150лв. и Р. се
съгласил. Св.Н. попълнил договор за покупко-продажба, в който написал имената
на св.Р., а приятелката му А. Б. оставила и една своя визитна картичка. Св.Н.
платил на св.Р. 150лв. и взел телефона. По-късно вечерта, св.Р. се чул с подс.В.
и двамата се срещнали. На срещата св.Р. дал на подс.В. 120лв., като си удържал
дадените на заем 20лв. и още 10лв.за разходи. Тогава подс.В. му казал, че
телефонът всъщност бил краден и имал проблеми заради него. Св.Р. му отвърнал,
че не иска да има нищо общо с това, след което двамата се разделили.
След
разкриването на извършителя на грабежа, св.Н. предал доброволно телефонния
апарат и същият бил върнат на св.С. срещу разписка.
Стойността
на предмета на престъплението- мобилен телефон марка „Samsung Galaxy nexus”, възлиза на 450лв., в съответствие с действащите
пазарни цени към датата на инкриминираното деяние.
Изложената
фактическа обстановка съдът намира за установена от самопризнанието на
подсъдимия В.С.В. по реда на чл. 371 т.2
от НПК и от събраните в досъдебното производство доказателства, които го подкрепят: показания на свидетелите С.С., Б.Р.,
Р.Н., Н.В., протокол за доброволно предаване, разписка, протокол за
разпознаване на лица, договор за покупко-продажба, визитна картичка,
гаранционна карта, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, справка за съдимост, заключение по ценова стокова експертиза. Представената
от прокурора и приета в съдебно заседание справка /писмо/ от Виваком-БТК
Дирекция „Сигурност”, също подкрепя самопризнанието на подсъдимия.
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Подсъдимият
В.С.В. е осъществил от обективна и
субективна стрА. състава на престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. с чл.198 ал.1
от НК, тъй като на 06.03.2014год. в гр.Русе, в условията на опасен рецидив,
отнел чужда движима вещ- мобилен телефон, марка „Samsung Galaxy nexus”, на стойност 450 лв., от владението на С.П.С. ***,
с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това заплашване.
От обективна стрА., на инкриминирА.та
дата подсъдимият отнел мобилния телефон на св.С., като прекъснал владението на
пострадалия и установил свое владение върху инкриминирА.та движима вещ. За
отнемането на мобилния телефон от владението на пострадалия, подсъдимият
употребил принуда под формата на
заплашване. Подсъдимият казал на пострадалия: ”Ще ти го кажа мъжката, защото съм мъжкар! Дай да звънна на един номер,
иначе ще те пребия! Не искам, обаче ако се правиш на интересен, ще те набия!”
Заплахата на подсъдимия да набие св.С., в съчетание с това, че същата била
отправена в тъмната част на денонощието, на място в близост до което липсвали
други лица и това, че подсъдимият бил видимо физически по-едър и по-силен от
св.С., мотивирали последния да му даде мобилния си телефон.
Престъплението е извършено от
подс.В.В. при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” от НК-
след като с Присъда№ 78/13.04.2010год.
по НОХД №448/2010год. по описа на Русенски районен съд е бил осъден за престъпление по чл.198 ал.1 от НК, което е
умишлено и тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК, на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по реда на
чл.66 от НК и преди да изтече петгодишния срок по чл.30 от НК от изтърпяване на
наказанието. Ето защо, от обективна стрА. е налице квалифициращият признак по
чл.199 ал.1 т.4 от НК- „опасен рецидив”.
От субективна стрА., съдът
намира, че подс. В.В. е извършил инкриминираното деяние при пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият
е заплашил св.С. с цел последният да му предаде владението на мобилния си
телефон, като намерението му било да присвои противозаконно мобилния телефон на
пострадалия. За това съдът прави извод от действията на подсъдимия по време и
след извършването на деянието. Извършените от подсъдимия разпоредителни
действия с отнетата вещ, категорично сочат, че той е извършил деянието с
намерение противозаконно да присвои същата. При извършването на деянието,
подсъдимият е съзнавал всички фактически обстоятелства които принадлежат към
състава на извършеното престъпление, включително и факта, че го извършва, след
като е бил осъден с присъдата по НОХД
№448/2010год. по описа на Русенски районен съд за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година и преди да са
изминали пет години от изтърпяване на наказанието му.
По изложените съображения съдът
намира, че подс. В.В. следва да бъде признат за виновен и осъден за извършеното
от него престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. с чл.198 ал.1
от НК, за което му е било повдигнато обвинение с обвинителния акт на Русенската
окръжна прокуратура.
За престъплението по чл.199 ал.1 т.4 вр. с чл.198 ал.1 от НК законът предвижда наказание
лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и
конфискация до една втора от имуществото на виновния.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия за извършеното от него
престъпление, съдът съобрази следното :
Предвид проведеното по делото съкратено съдебно следствие и на основание
чл.373 ал.2 от НПК, наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при
условията на чл.58а от НК.
Съдът намира, че като смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да се отчетат относително ниския интензитет
на упражнената принуда от подсъдимия за отнемането на мобилния телефон на
пострадалия, която е под формата на заплашване, липсата на невъзстановени вреди
от престъплението, направеното самопризнание пред оперативния работник, с което
е подсъдимият е съдействал за разкриването на престъплението и изразеното по
време на съдебното производство съжаление за извършеното. Направеното от
подсъдимия на съдебното производство самопризнание по чл.271 т.2 от НПК, не
следва да се отчита като смекчаващо обстоятелство, тъй като същото е
предпоставка за провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл.373
ал.2 от НПК и определяне на наказанието му при условията на чл.58а от НК.
Съдът намира, че като отегчаващо
отговорността обстоятелство следва да се отчете съдебното минало на подсъдимия,
тъй като видно от справката му за съдимост подсъдимият е осъждан за извършени в
миналото значителен брой тежки умишлени престъпления, като е налице и осъждане,
което е извън необходимото за квалифициране на извършеното престъпление като
такова в условията на опасен рецидив.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че е налице значителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, но не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла
на чл.55 от НК, поради което на подсъдимия следва да се определи наказание при
условията на чл.54 от НК- над минимума за престъплението, а именно ШЕСТ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.58а ал.1 от НК,
така определеното наказание шест години лишаване от свобода следва да бъде намалено
с 1/3 и на подсъдимия В.В. да се наложи наказание четири години лишаване от свобода.
Размерът на наказанието лишаване
от свобода, който е над три години и обстоятелството, че подсъдимият е осъждан
в миналото на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
изключват възможността за отлагане изтърпяването на наказанието с определянето
на изпитателен срок на основание чл.66 от НК. Ето защо, подсъдимият следва да
изтърпи ефективно наложеното му наказание четири години лишаване от свобода.
Подсъдимият следва да изтърпи наложеното
му наказание четири години лишаване от свобода, при първоначален СТРОГ режим в
затворническо заведение от ЗАКРИТ тип. Подсъдимият е рецидивист по смисъла на §
3 ал.1 т.2 от ДР на ЗИНЗС и на основание чл.60 ал.1 от ЗИНЗС следва да се
изпрати в затворническо заведение от закрит тип, а съгласно чл.61 т.2 от ЗИНЗС,
първоначалния режим, който съда следва да определи за изтърпяване на
наказанието на осъдените, които се настаняват в затворнически заведения от
закрит тип, е строг режим.
На основание чл.59 ал.1 т.1 пр.1
от НК, при изпълнение на наложеното наказание
лишаване от свобода, следва да се приспадне времето, през което подс.В.В. е бил
задържан, считано от 12.03.2014год., като един ден задържане се зачете за един
ден лишаване от свобода.
На основание чл.45 ал.1 от НК, на
подсъдимия В.В. не следва да се налага факултативно предвиденото наказание
конфискация, тъй като подсъдимият не
притежава налично имущество, което може да бъде предмет на това наказание.
Освен това, съдът намира, че целите на наказанието по чл.36 от НК могат да
бъдат постигнати и без налагането на наказание конфискация.
По преценка на съда, така наложеното наказание е справедливо и съответства в пълна степен на обществената
опасност, както на
подсъдимия, така и на извършеното от него престъпление. С него ще се постигнат в
максимална степен целите по чл.36 от НК, както по отношение на специалната, така и на генералната превенция.
Ще се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави,
ще се въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да
върши други престъпления, ще се въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
На основание чл.189 ал.3 от НПК,
подсъдимият В.С.В. следва да бъде осъден
да заплати в полза на ОД на МВР-Русе сумата от 30 лв. /тридесет лева/,
представляващи направени на досъдебното производство разноски за възнаграждение
на вещо лице за ценова стокова експертиза.
Мотивиран
така, съдът постанови присъдата си.
Председател: