Решение по дело №4849/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1278
Дата: 10 август 2021 г. (в сила от 26 август 2021 г.)
Съдия: Иван Георгиев Бекяров
Дело: 20215330204849
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1278
гр. Пловдив , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на десети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
в присъствието на прокурора Цветана Валентинова Бързинска (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330204849 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемата П. Н. Б. - родена на ***, б., б. г., със средно
образование, разведена, работеща, с постоянен адрес и адрес за призоваване
***, неосъждана, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на 27.03.2019 год.
на неустановено място, чрез друго неустановено лице, е съставила пет броя
частни документа – годишни данъчни декларация по чл. 50 от Закона за
данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ и приложенията към
нея: приложение № 3 доходи от друга стопанска дейност и приложение № 10
ползване на данъчни облекчения, и през периода от 27.03.2019 год. до
29.03.2019 год., включително, в гр. Пловдив ги е употребила, за да докаже, че
съществува задължение, както следва:
- На 27.03.2019 год. на неустановено място, чрез друго неустановено
лице е съставила частни документи – годишни данъчни декларации по чл. 50
от ЗДДФЛ и приложенията към тях: приложение № 3 доходи от друга
стопанска дейност и приложение № 10 ползване на данъчни облекчения с
посочени декларатори Н. В. К., ЕГН *** от ***, Пена Костова Божилова, ЕГН
********** от *** и С. Д. С., ЕГН *** от ***, и на 27.03.2019 год. в гр.
1
Пловдив, пред служител при ТД на НАП – Пловдив ги е употребила, за да
докаже, че съществува задължение – задължение за подаване на годишна
данъчна декларация,
- На 27.03.2019 год. на неустановено място, чрез друго неустановено
лице е съставила частни документи – годишни данъчни декларации по чл. 50
от ЗДДФЛ и приложенията към тях: приложение № 3 доходи от друга
стопанска дейност и приложение № 10 ползване на данъчни облекчения с
посочен декларатор Н. Н. Б., ЕГН *** от *** и на 28.03.2019 год. в гр.
Пловдив, пред служител при ТД на НАП – Пловдив ги е употребила, за да
докаже, че съществува задължение – задължение за подаване на годишна
данъчна декларация,
- На 27.03.2019 год. на неустановено място, чрез друго неустановено
лице е съставила частен документ – годишна данъчна декларация по чл. 50 от
ЗДДФЛ и приложенията към нея: приложение № 3 доходи от друга стопанска
дейност и приложение № 10 ползване на данъчни облекчения с посочен
декларатор М. П. П., ЕГН *** от ***, и на 29.03.2019 год. в гр. Пловдив, пред
служител при ТД на НАП – Пловдив ги е употребила, за да докаже, че
съществува задължение – задължение за подаване на годишна данъчна
декларация, поради което и на основание чл. 309, ал. 1 от НК вр. чл. 78А от
НК я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като й НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА обвиняемата П. Н. Б. да
заплати по сметка на ОДМВР гр. Пловдив направените по делото разноски в
размер на 847.50 лева.

Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд – Пловдив по реда на глава ХХІ от НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 1278 от 10.08.2021 г. по АНД №
4849/2021 г. по описа на ПРС, НО, XI с.

Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано постановление
предложение обвиняемата П. Н. Б. за това, че на 27.03.2019 г. на неустановено място,
чрез друго неустановено лице, е съставила пет броя частни документа - годишни
данъчни декларация /ГДД/ по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица /ЗДДФЛ/ и приложенията към нея: приложение № 3 доходи от друга
стопанска дейност и приложение № 10 ползване на данъчни облекчения, и през
периода от 27.03.2019 г. до 29.03.2019 г., включително, в гр. Пловдив ги е употребила,
за да докаже, че съществува задължение, както следва:
- На 27.03.2019 г. на неустановено място, чрез друго неустановено лице е
съставила частни документи - годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ и
приложенията към тях: приложение № 3 доходи от друга стопанска дейност и
приложение № 10 ползване на данъчни облекчения с посочени декларатори Н. В. К.а,
ЕГН ********** от ***, П. К. Б., ЕГН ********** от *** и С. Д . с., ЕГН **********
от ***, и на 27.03.2019 г. в гр. Пловдив, пред служител при ТД на НАП - Пловдив ги е
употребила, за да докаже, че съществува задължение - задължение за подаване на
годишна данъчна декларация.
- На 27.03.2019 г. на неустановено място, чрез друго неустановено лице е
съставила частни документи - годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ и
приложенията към тях: приложение № 3 доходи от друга стопанска дейност и
приложение № 10 ползване на данъчни облекчения с посочен декларатор Н . Н. Б.,
ЕГН ********** от *** и на 28.03.2019 г. в гр. Пловдив, пред служител при ТД на
НАП - Пловдив ги е употребила, за да докаже, че съществува задължение - задължение
за подаване на годишна данъчна декларация,
- На 27.03.2019 г. на неустановено място, чрез друго неустановено лице е
съставила частен документ - годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и
приложенията към нея: приложение № 3 доходи от друга стопанска дейност и
приложение № 10 ползване на данъчни облекчения с посочен декларатор М. П . П.,
ЕГН ********** от ***, и на 29.03.2019 г. в гр. Пловдив, пред служител при ТД на
НАП Пловдив ги е употребила, за да докаже, че съществува задължение за подаване на
годишна данъчна декларация - престъпление по чл. 309. ал. 1 от НК
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната
процедура по глава XXVIII НПК.
В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура Пловдив
поддържа повдигнатото обвинение и моли обвиняемата да бъде освободена от
наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като й се наложи
административно наказание глоба в размер, ориентиран към минимума.
Защитникът на обвиняемата адв. И. пледира по размера на наказанието, което
следва да се наложи на обвиняемата, като изтъква смекчаващите отговорността
обстоятелства, оттам приемането на техния превес над отегчаващите и налагането на
наказание в минимален размер.
Обвиняемата в правото си на лична защита и последна сума се съгласява със
становището на защитника си, моли за най-ниско наказание и изразява съжалението си
за стореното.
1
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:
Обвиняемата П. Н. Б. е родена на ***, б., б. г., със средно образование,
разведена, работеща, с постоянен адрес ***, ***, неосъждана, с ЕГН **********.
За периода от 14.12.2012 г. до 06.11.2018 г. обвиняемата работела в кметството
на *** в служба „***“. Във връзка с дейността, която осъществявала тя имала достъп
до лични данни на живущите в селото. Отделно от това тя била запозната със здравния
статус и притежаваните недвижими имущества на част от живущите в селото, тъй като
тя им оказвала помощ при попълването на документи и им копирала такива, понеже в
кметството имало копирна машина, която жителите му чрез нея ползвали. В тази
връзка обвиняемата Б. знаела здравния статус на Н. К., П. Б., С .С., М. П. и Н. Б., т.е. че
въпросните лица били освидетелствани и разполагали с експертни решения на ТЕЛК.
На 27.03.2019 г. П.Б. на неустановено място, в неустановен час, чрез друго
неустановено лице, съставила годишни данъчни декларация по чл. 50 от Закона за
данъци те върху доходите на физическите лица и приложенията към нея: приложение
№ 3 доходи от друга стопанска дейност и приложение № 10 ползване на данъчни
облекчения на лицата Н. К., П. Б., С .С., М. П. и Н. Б.. В тях обвиняемата чрез
неустановеното лице отразила, че те са реализирали доходи от друга стопанска
дейност, поради което следва да подадат годишна данъчна декларация по чл. 50 от
ЗДДФЛ, макар това да не било така, т.е. те не са реализирали такива доходи. На същата
дата в неустановен час обвиняемата Б. посетила пощенския клон на Български пощи в
***. Там тя закупила пликове, в които поставила посочените по-горе декларации.
Самите пликове обвиняемата надписала собственоръчно. Тя изписала на ръка имената
на свидетелите Н. К., П. Б., С .С., М. П. и Н. Б. като изпращачи, адреса на получателя –
ТД на НАП Пловдив, както и пощенския код. След надписването Б. пуснала писмата до
посочения адресат, под формата на препоръчано писмо с обратна разписка. В
последствие писмата, в които били поставени годишната данъчна декларация по чл. 50
от ЗДДФЛ и приложенията към нея от името на горепосочените лица били получени в
ТД на НАП - Пловдив на следните дати: на Н. К., П. Б. и С. Н. на 27.03.2019 г., на П. Б.
на 28.03.2019 г., а на М. Н. на 29.03.2019 г. След получаването на декларациите, на
09.09.2019 г. Н. К. подала заявление за отпускане на целева помощ за отопление с
твърдо гориво. По заявлението й била извършена проверка, при която се установило,
че тя има деклариран финансов доход в посочената по-горе декларация. Поради тази
причина на Н. К. й било отказано отпускането на желаната от пея помощ. След отказа
тя решила да сигнализира Районна прокуратура гр. Пловдив, тъй като не е реализирала
доходи от друга стопанска дейност и съответно не е декларирала такива. По този повод
било образувано и наказателно производство.
В хода на проведеното разследване била назначена и изготвена
съдебнопочеркова експертиза, предмет на която били годишните данъчни декларации
по чл. 50 от ЗДДФЛ и приложенията към тях: приложение № 3 доходи от друга
стопанска дейност и приложение № 10 ползване на данъчни облекчения с посочени
декларатори Н. К., П. Б., С .С., М. П. и П. Б.. Съгласно заключението на вещото лице
ръкописният текст /буквен и цифров/ в полегата за данни, без полето „Входящ номер и
дата“ в годишните декларации, както и ръкописният текст /цифров/, изписан в полетата
за данни и подписите на „Подпис на декларатора“ в Приложение № 3 и Приложение №
2
10 не са изписани от никой от свидетелите, както и от обвиняемата П.Б.. В
заключението се допълва, че ръкописният текст, изписан върху пощенските пликове -
имена на изпращача, адрес и пощенски код, в които пликове са приложени всяка една
от декларациите на Н. К., П. Б., С .С., М. П. и Н. Б. и приложенията към нея са
изпълнени от обвиняемата П.Б..

По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
формалните признания на обвиняемата П.Б., дадени пред съда, както и гласните
доказателства – показанията, дадени на досъдебното производство от свидетелите Н.
К., Р. В., С. Г., В. К., Ц. И., М. Р., С .С., П. Б., М. П., В. К., В. Ф., Н. Б., Т. Р. и К. А. (л.
12), писмените доказателства – съдебнопочеркова експертиза № 149 на експерт от
БНТЛ, съдебнопочеркова експертиза № 773 на експерт от БНТЛ, съдебнопочеркова
експертиза № 146 на експерт от БНТЛ, кореспонденция с ТД на НАП Пловдив, писмо
от „Български пощи“ ЕАД, Регионално управление „Южен централен регион“, ГДД
вх. № 1643919220250/27.03.2019 г. ведно с приложение № 3 и № 10, експертно
решение № 1765/17.09.2014 г. и пощенски плик, ГДД вх. №
164391900217106/27.03.2019 г. ведно с приложение № 3 и № 10, експертно решение №
1014/18.03.2013 г., справка от база данни декларирана и изплатена сума и пощенски
плик, ГДД вх. № 164391900226439/27.03.2019 г. ведно с приложение № 3 и № 10,
експертно решение № 139/17.02.2014 г. и пощенски плик, ГДД вх. №
164391900225501/29.03.2019 г. ведно с приложение № 3 и № 10, експертно решение №
3043/26.07.2017 г. и пощенски плик, ГДД вх. № 164391900226514/27.03.2019 г. ведно с
приложение № 3 и № 10, експертно решение № 3118/30.06.2017 г. и пощенски плик,
справка за съдимост, характеристична справка и останалите доказателства събрани по
досъдебното и съдебното производство и прочетени от съда.
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия. Същите
еднопосочно и непротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на мотивираното постановление.
Показанията на всички свидетели са достатъчно подробни, логични и
последователни, като всеки един от тях допринася за изясняване на фактическата
обстановка и подкрепя показанията на другите, което потвърждава тяхната
достоверност и съответстват на формалното признание на обвиняемата пред съда.
Всички те отговарят на събраните писмени доказателства – годишни данъчни
декларации, приложенията към тях № 3 и № 10, пощенските пликове, с които са били
изпратени до ТД на НАП Пловдив, както и изготвените на досъдебното производство
съдебнопочеркови експертизи. Свидетелите К., Б., С., Б. и П. са категорични, че не са
подавали данъчни документи до приходната агенция и не са декларирали доход. Затова
и на показанията на свидетелите съдът даде вяра и оцени като установяващи
изложената фактическа обстановка.
Изготвените и прочетени от съда по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК
съдебнопочеркови експертизи съдът намери за изготвени от вещи лица в техния кръг
на компетентност, с необходимите професионални познания и опит, поради което ги
намира за пълни и достоверни и им се довери изцяло.
От справка за съдимост на обвиняемата се установява, че същата не е осъждана,
нито е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел IV на глава Осма
от Общата част на НК.
3

От правна страна:
С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че по отношение
на обвиняемата са налице всички елементи от обективна и субективна страна на
престъпния състав по чл. 309, ал. 1 от НК, за това, че на 27.03.2019 г. на неустановено
място, чрез друго неустановено лице, е съставила пет броя частни документа -
годишни данъчни декларация /ГДД/ по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица /ЗДДФЛ/ и приложенията към нея: приложение № 3 доходи от друга
стопанска дейност и приложение № 10 ползване на данъчни облекчения, и през
периода от 27.03.2019 г. до 29.03.2019 г., включително, в гр. Пловдив ги е употребила,
за да докаже, че съществува задължение, както следва:
- На 27.03.2019 г. на неустановено място, чрез друго неустановено лице е
съставила частни документи - годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ и
приложенията към тях: приложение № 3 доходи от друга стопанска дейност и
приложение № 10 ползване на данъчни облекчения с посочени декларатори Н. В. К.а,
ЕГН ********** от ***, П. К. Б., ЕГН ********** от *** и С. Д . с., ЕГН **********
от ***, и на 27.03.2019 г. в гр. Пловдив, пред служител при ТД на НАП - Пловдив ги е
употребила, за да докаже, че съществува задължение - задължение за подаване на
годишна данъчна декларация.
- На 27.03.2019 г. на неустановено място, чрез друго неустановено лице е
съставила частни документи - годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ и
приложенията към тях: приложение № 3 доходи от друга стопанска дейност и
приложение № 10 ползване на данъчни облекчения с посочен декларатор Н . Н. Б.,
ЕГН ********** от *** и на 28.03.2019 г. в гр. Пловдив, пред служител при ТД на
НАП - Пловдив ги е употребила, за да докаже, че съществува задължение - задължение
за подаване на годишна данъчна декларация,
- На 27.03.2019 г. на неустановено място, чрез друго неустановено лице е
съставила частен документ - годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и
приложенията към нея: приложение № 3 доходи от друга стопанска дейност и
приложение № 10 ползване на данъчни облекчения с посочен декларатор М. П . П.,
ЕГН ********** от ***, и на 29.03.2019 г. в гр. Пловдив, пред служител при ТД на
НАП Пловдив ги е употребила, за да докаже, че съществува задължение за подаване на
годишна данъчна декларация.
От обективна страна се установява, че на 27.03.2019 г. на неустановено място
обвиняемата Б. чрез другиго, неустановено по делото лице, е съставила пет броя
неистински частни документи, ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и приложенията към тях № 3 и
№ 10, и в периода 27.03.2019 г. – 29.03.2019 г., включително, ги употребила, за да
докаже, че съществува задължение – задължение за подаване на ГДД.
Престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК е двуактно и за осъществяването му е
необходимо освен съставянето на съответния документ, посочен в диспозицията на
правната норма, и употребата му пред съответния компетентен орган /в случая ТД на
НАП Пловдив/. Употребата трябва да е с цел да се докаже съществуването или не на
едно право, задължение или някое правно отношение, или че те са изменени.
Престъплението е формално, поради което с факта на осъществяване на
изпълнителното му деяние, то е било довършено от обективна страна, без
необходимост от настъпването на някакъв допълнителен или вредоносен резултат.
Фактическият състав на престъплението преди всичко изисква съставянето на
4
документа сам или чрез другиго. Безспорно установено по делото е, че данните по
самите декларации, попълнени на ръка, нямат за автор обвиняемата, в който смисъл
категорично са дали становище вещите лица. Следователно обоснован следва да е
изводът, че след като не са изпълнени от обвиняемата, то друго лице ги е изпълнило.
Оттук и се доказва, че съставянето на декларациите и приложенията по тях са
съставени от другиго. Отделно от това се доказва по безспорен по делото начин, че
пощенските пликове, с които инкиминираните документи са изпратени до ТД на НАП
Пловдив са изписани лично от обвиняемата. Доказана е от обективна страна и липсата
на съответствие между попълненото в инкриминираните документи съдържание и
волята на подписалите документа лица. Оттук и безспорно се установи авторството на
деянието, а именно извършено от обвиняемата.
Съдът приема, че от правна страна се доказа инкриминираните по делото
документи да съставляват именно неистински документи. Съгласно разпоредбата на
чл. 93, т. 6 от НК неистински документ е този, на който е придаден вид, че
представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което
действително го е съставило. В процесната хипотеза годишните данъчни декларации и
приложенията към тях са изцяло изпълнени от неустановено по делото лице, поради
което чрез него тя е съставила документите. По този начин им е придаден вид, че са
конкретни писмени изявления до приходната агенция на подписалите ги К., Б., С., Б. и
П., въпреки че не те са положили подписите си върху тях. По тези съображения
документът е неистински от правна страна.
На следващо място съдът намира, че процесните по делото документи са и
частни. В доктрината и съдебната практика е трайно установено, че частен е този
документ, който не съдържа белезите на официалния съгласно чл. 93, т. 5 от НК.
Действително процесните документи са били предназначени за държавната
администрация, но това не им придава характеристиката на официален документ. По
делото са инкриминирани единствено действията по попълване им. Затова и
документите са частни. Това е така, защото те не са били съставени нито от
длъжностно лице в кръга на службата му, нито от представител на обществеността в
кръга на възложена му функция, каквото е изискването на чл. 93, т. 5 от НК.
Сетне съставения неистински частен документ следва да се употреби от дееца.
Изпълнителното деяние в тази част на нормата съдът намира за осъществено от
обвиняемата чрез действията й по оформяне на пощенските пликове, надписване на
необходимото им съдържание отгоре, поставянето на инкриминираните документи в
тях и изпращането им до държавната администрация. Именно това активно поведение
от нейна страна съдът счете, че изпълва понятието употреба в конкретния случай, т.е.
тези документи да бъдат използвани съгласно тяхното предназначение с посочената
допълнителна субективна цел. Именно изпращането им до приходната агенция би
могло да доведе до тази субективна цел, а именно да удостовери пред ТД на НАП
Пловдив, че за конкретните лица съществува задължение за подаване на годишна
данъчна декларация и за плащането на данък върху доходите на физическите лица. С
тези си действия тя е изпълнила и втория елемент от двуактното престъпление по чл.
309, ал. 1 от НК.
Безспорно се установява времето и мястото на деянието, доколкото
декларациите имат входящ номер и дата на постъпването им в териториалното
поделение на приходната агенция, а от своя страна и това се намира в гр. Пловдив.
От субективна страна съдът прецени, че обвиняемата е извършила деянието
виновно при форма на вината пряк умисъл. Обвиняемата е съзнавала, че документите
5
не са изписани от посочените в тях лица като автори и не техни са били подписите им.
Формирала е представа и че като тя чрез друго лице, което попълни съдържанието им,
ще придаде на документите вид да са съставени именно от лицата сочени като техни
автори. И е искала да бъдат употребени за постигането на специфична субективна цел,
за което свидетелстват действията и по изпращането им до ТД на НАП Пловдив.
Преследването на тази цел във волево отношение се доказва именно от тези й действия.
На следващо място е съзнавала и че К., Б., С., Б. и П. не са имали желание да
предприемат действия по деклариране на доходи. Щом е съзнавала тези факти, то
обвиняемата е формирала представа и че действителната им воля не е била да съставят
годишни данъчни декларации и приложенията към тях, поради което попълненият
ръкописен текст в инкриминираните документи не е съответствал на волята на лицата,
афиширани като техни автори.
По тези съображения съдът приема, че по делото е безспорно доказано, че
обвиняемата е осъществила от обективна и от субективна страна престъплението, за
което й е повдигнато обвинение.

По на административното наказание:
Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките за прилагане на
правилото по чл. 78а от НК, поради което съдът е длъжен да приложи особените
правила за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. За извършеното от обвиняемата престъпление е
предвидено наказание „лишаване от свобода“ до две години, обвиняемата е
неосъждана. Тя не е и освобождавана от наказателна отговорност по реда, прилаган в
настоящото производство, нито от деянието има причинени съставомерни
имуществени вреди. Не са налице и пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК, изключващи
приложението на особените правила по глава XXVIII от НПК. По тези съображение
съдът приема, че обвиняемата трябва да бъде освободена от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. Съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК пълнолетно
лице се освобождава от наказателна отговорност и съдът му налага административно
наказание глоба, което се определя в размер от 1 000 лева до 5 000 лева.
При индивидуализацията на размера на административното наказание съдът
съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства изразеното съжаление и
разкаяние за стореното от страна на обвиняемата, здравословното и трудово състояние,
чистото съдебно минало, както и добрите й характеристични данни. По делото като
отегчаващи отговорността обстоятелства се установиха деянията в кумулативната
верига. Известно е в съдебната практика, че преценката на смекчаващите с
отегчаващите отговорността обстоятелства не е математически и механичен сбор, а се
преценява винаги конкретно съобразно тяхната тежест.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че административното
наказание „глоба“ следва да бъде индивидуализирано при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и в размер на предвидения в закона минимум, като
обвиняемата бъде освободена от наказателна отговорност и да й бъде наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева. Същото ще отговори на
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, като ще предупреди, поправи и
превъзпита обвиняемата към спазване на установения правен ред, както и да се
въздейства предупредително и възпитателно на другите членове на обществото. От
друга страна размерът а това наказание съответства на финансовото и здравословното
6
й състояние и по този начин няма да надхвърли целите си.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемата се осъди да заплати в полза и по
сметка на ОД на МВР Пловдив направените на досъдебното производство разноски за
съдебни експертизи в размер на 847,50 лева.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7
Съобщи за изтекли лични данни