Определение по дело №115/2021 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260398

гр.Пловдив 15.02.2021г.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ХІV граждански състав, в закрито заседание на 15.02.2021г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                       ИВАН АНАСТАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов възз.ч.гр. дело № 115 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производство е по реда на чл.274, ал.1, т.1, вр. чл.130 от ГПК.

Подадена е частна жалба от С.С.К. против определение № 262439/23.10.2020г. по гр.д.№ 8190/2020г. на ПдРС, VІ гр.с., с което е върната исковата молба от жалбоподателя против Р.С.С. за постановяване на решение, с което да се прогласи недействителност на отказа на ищеца от наследството на Е. И. С., поч. на 27.05.1963г., допуснат с определение от 29.10.2014г. по ч.гр.д. № 1133/2014г. на РС- Карлово, заведен под № 21 от 29.10.2014г. в Особената книга по чл.49, ал.1 ЗН и производството по делото е прекратено.

В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК дава възможност за установяване по исков ред на всякакви права и правоотношения, от установяването на които ищецът има правен интерес. Вписаният от името на жалбоподателя отказ от наследство, водел до загуба на имуществени права. Отказът от наследство не бил от значение само при решаване на съдебни дела относно конкретни имущества, включени в наследството, а имал глобално значение за качеството на жалбоподателя като наследник.

От въззиваемата Р.С.С.- ответник по първоинстанционното дело, е подаден отговор на частната жалба, с който се поддържа, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Производството по гр.д.№ 8190/2020г. на ПдРС, VІ гр.с. е образувано по искова молба от С.С.К. против Р.С.С., с която е направено искане за постановяване на решение, с което да се прогласи недействителност на отказа на ищеца от наследството на Е. И. С., поч. на 27.05.1963г., допуснат с определение от 29.10.2014г. по ч.гр.д. № 1133/2014г. на РС- гр.Карлово, заведен под № 21 от 29.10.2014г. в Особената книга по чл.49, ал.1 ЗН.            С разпореждане от 15.07.2020г. исковата молба е била оставена без движение, за отстраняване на констатирани от съда нередовности, вкл. и обосноваване на правен интерес от предявяване на установителен иск за нищожност на отказ от наследство. По делото е постъпила уточняваща молба от 31.07.2020г., в която е посочено, че е предявен един иск за недействителност на отказ на ищеца от наследството на Е. И. С., като недействителността е обоснована с факта на приемане на наследството чрез извършване на правни и фактически действия по разпореждане с част от наследствената маса, преди вписване на отказа от наследство. В уточняваща молба са изложени обстоятелства за водени между страните делбени дела. След размяна на книжата, по делото е постъпил писмен отговор от Р.С.С., със становище за недопустимост на предявения иск, евентуално за неговата неоснователност.

Съгласно т.3, б.“д“ от Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС, иск за установяване, че е прието наследство, и за нищожност на заявен отказ от наследство не може да се предяви в отделно производство, освен ако наследникът не разполага с друг иск, към който да присъедини този иск. В мотивите към т.3, б.“д“ се приема, че е допустим самостоятелен иск само за унищожаване на отказа от наследство поради порок на волята, тъй като „искът за унищожаване на отказа е конститутивен, а не установителен“. Цитираното Постановление на Пленума на ВС е актуално и понастоящем и е задължително за съдилищата / в мотивите към т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГК е прието единствено, че не намира приложение само т. 8, буква "б" на Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на ВС и само в хипотезата на одобряване на съдебна спогодба за делба с поемане на задължение за издръжка и грижи/. Несъмнено предявеният по първоинстанционното дело иск не се основава на твърдение за порок на волята за вписване на отказа от наследство и няма характер на конститутивен иск за унищожаемост. Ето защо, частната жалба ще следва да бъде оставен без уважение.

            Предвид гореизложеното, съдът

 

                                                              ОПРЕДЕЛИ :

           

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от С.С.К. частна жалба против определение № 262439/23.10.2020г. по гр.д.№ 8190/2020г. на ПдРС, VІ гр.с., с което е върната исковата молба от жалбоподателя против Р.С.С. за постановяване на решение, с което да се прогласи недействителност на отказа на ищеца от наследството на Е. И. С., поч. на 27.05.1963г., допуснат с определение от 29.10.2014г. по ч.гр.д. № 1133/2014г. на РС- Карлово, заведен под № 21 от 29.10.2014г. в Особената книга по чл.49, ал.1 ЗН и производството по делото е прекратено.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: