№ 10477
гр. [******], 02.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110101826 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел 1, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Н. Р. Т., с която по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК срещу [******], е предявен иск по чл. 7, § 1, б. "в" от Регламент (ЕО) №
261/2004 г. за сумата 600,00 евро, представляваща обезщетение, дължимо на основание
Регламент (ЕО) № 261/2004 г., за закъснение на полет [******] о т [******], ведно със
законна лихва за период от 04.08.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума по
ч. гр. д. № 44350/2023 г. по описа на СРС, 41 с-в е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за въздушен превоз за
посочения полет по направление [******] – [******] - [******] , който трябвало да
бъде осъществен на [******], като излети от летище [******] в 07:10 ч. и кацне на
летище [******] в 09:00 ч. Полетът за [******] е следвало да излети от летище
[******] в 10:55 ч. местно време. Полетът от [******] за [******] е бил реализиран със
закъснение и пристигнал на летището в [******] с час и 17 минути закъснение, поради
което ищецът не е успял да се качи на планирания полет за [******], а е достигнал
крайната дестинация едва на следващия ден (08.04.2023 г.), т.е. с повече от три часа
закъснение. Ищецът е поискал от ответника да удовлетвори претенцията му
извънсъдебно, но тъй като това не било сторено, подал заявление по чл. 410 ГПК. След
постъпило от длъжника възражение по реда и в срока по чл. 415 ГПК е предявил
установителен иск и моли за уважаването му.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В подаденото в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение се позовава на изключващи отговорността на
превозвача обстоятелства – лоши метеорологични условия.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
1
В тежест на ищеца по предявения иск чл. 7, § 1, б. "в" от Регламент (ЕО) №
261/2004 г. е да докаже: наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение между страните по силата на сключен договор за въздушен превоз на
пътник, по който ответникът се е задължил на съответната дата да изпълни уговорения
полет до съответната дестинация, както и размера на обезщетението, дължимо от
превозвача.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи:
точно и навременно изпълнение на облигационното задължение по извършване на
полета; че неизпълнението му се дължи на извънредни обстоятелства, които не са
могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки, респ.
погасяване на претендираното вземане чрез плащане на обезщетение, за което с
доклада по делото съдът е указал на ответника, че не сочи доказателства.
Като безспорни в производството на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК са
отделени обстоятелствата, че между страните е бил сключен договор за въздушен
превоз за процесния полет по маршрут [******] - [******], предвиден за
осъществяване на [******], който е следвало да пристигне на летището в [******] в
09:00 ч. на същия ден, че полетът е изпълнен със закъснение, с оглед което ищецът е
изпуснал свързващия полет по направление [******] – [******] и е пристигнал в
крайната дестинация с повече от три часа закъснение. Не е спорно и разстоянието
между началната и крайната точка от пътуването на ищеца.
В конкретния случай съдът приема, че ищецът е изпълнил доказателствената
тежест и е установил в производството правнорелевантните факти, обуславящи
възникването на вземането му срещу ответника за обезщетение за вредите от
отменения полет на основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004,
доколкото между страните не е спорно, че процесното обезщетение не е изплатено на
ищеца извънсъдебно.
По възраженията срещу основателността на иска, заявени с възражението по чл.
414 ГПК съдът приема следното:
Като извънредни обстоятелства по смисъла на член 5, § 3 от Регламента могат да
се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи
на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се
намират извън ефективния му контрол. Тъй като не всички извънредни обстоятелства
освобождават от отговорност, този, който иска да се позове на тях, трябва да
установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със
ситуацията мерки, тоест чрез мерки, които в момента на настъпването на тези
извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически
условия, поносими за съответния въздушен превозвач (вж. решение от 12 май 2011 г.,
Eglitis и Ratnieks, C-294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25 и цитираната съдебна практика). В
този смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или
материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл /освен
с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към
дадения момент/ да избегне извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да
доведат до отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от три или
повече часа (вж. в този смисъл решения от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C-402/07
и C?432/07, EU: C: 2009: 716, т. 61 и от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C-294/10, EU:
C: 2011: 303, т. 25).
Нормата на чл. 5, § 3 от Регламент /Е0/ 261/2004 г., доколкото дерогира принципа,
че пътниците имат право на обезщетение, следва да се тълкува стриктно. В
действителност съгласно константната съдебна практика изброените в съображения 14
и 15 от Регламента случаи не са изчерпателно изброени, но в тежест на въздушния
2
превозвач е да установи наличието на такива "извънредни обстоятелства", които да са
станали причина за закъснението на процесния полет, като доказването следва да е
пълно и главно, доколкото се касае до правоизключващо отговорността обстоятелство.
В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са установени наведените от
ответника твърдения за наличието на извънредни обстоятелства по смисъла на
регламента, които да ограничават отговорността му да заплати на ищеца в качеството
му на страна по договора за въздушен превоз обезщетение за закъснението на полета.
По изложените съображения съдът приема, че искът е доказан по основание и
размер, с оглед което и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски за исковото
производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК възниква за ищеца, като съобразно
представените доказателства съдът приема за реално сторени разноските за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на сумата 425 лева.
Разноските за заповедното производство възлизат на сумата от 425 лева, като същите
следва да се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7,
параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и Съвета
от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, че
[******], ЕИК [******], със седалище и адрес на управление: гр. [******], [******]
[******], дължи на Н. Р. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.[******], [******],
сумата от 600 евро с равностойност 1173,50 лева, представляваща обезщетение за
закъснението на полет [******] [******] - [******], поради което пътникът е изпуснал
връзката с полет [******] [******] - [******] от [******] и е достигнал крайната
дестинация с повече от три часа закъснение, ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /04.08.2023 г./ до
окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 25395 по
чл. 410 ГПК от 25.08.2023 г. по ч. гр. д. № 44350/2023 г. по описа на СРС, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК [******], ЕИК [******], със седалище
и адрес на управление: гр. [******], [******] [******], да заплати на Н. Р. Т., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр.[******], [******], сумата от 425 лева - разноски в
исковото производство по гр.д. № 1826/2024 г. по описа на СРС, 41 състав и сумата от
425 лева - разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 44350/2023 г. по описа
на СРС, 41 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3