Р
Е Ш Е
Н И Е
№
416
гр.
Русе, 06.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 5
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: АНЕТА
ГЕОРГИЕВА
Членове: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
НИКОЛИНКА
ЧОКОЕВА
при секретаря ЕВА Д.
и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от съдията Н. ЧОКОЕВА
в. гр. д. № 661 описа за 2019 г., за се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
„А1 България“ ЕАД е обжалвало решението на Русенския
районен съд по гр. д. № 94/2019 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от
него установителен иск за дължимост на неустойки по договори, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр. д. № 7620/2018 г.
на РРС. Излага оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част и
моли то да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което искът да се уважи
и да му се присъдят деловодни разноски.
Ответникът Е.П.Д. в писмен отговор оспорва основателността
на жалбата и моли тя да не се уважава. Претендира заплащане на адвокатско
възнаграждение на упълномощения адвокат по чл.38 ал.2 от ЗА.
Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от
заинтересована страна по спора, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е
извел обосновани и законосъобразни изводи за липсата на основание за плащане на
претендираните от ищеца суми - неустойки по договори за услуги, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр. д. № 7620/2018 г.
на РРС, като е приел, че клаузите, от които произтичат вземанията за неустойка
са неравноправни по смисъла на ЗЗП. В тази си част обжалваното решение е
постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон, изводите
са обосновани и съобразени с трайната съдебна практика, поради което и на основание
чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите, че клаузите
са нищожни на основание ЗЗП,
тъй като не са индивидуално договорени. Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗП,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Такива
клаузи съобразно разпоредбата на чл.146 ал.1 от ЗЗП са нищожни, с изключение на
тези, които са индивидуално уговорени, а предвид ал.2 на цитирания текст, не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Така е и
в конкретния случай – клаузите са бланкетни, а не индивидуално уговорени и са в
хипотезата на договор при общи условия.
В тежест на жалбоподателя е да установи, че клаузите са били индивидуално
договорени, което не е сторено в процеса.
Разпоредбите на глава шеста от ЗЗП са
приложими спрямо настоящото материално правоотношение, тъй като по силата на
същото ищецът е предоставил услуга и приложимите норми са както тези на вътрешното ни
право, обективирани в ЗЗП, така и тези от правото на ЕС, в частност - Директива
93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
които са станали част от нашето законодателство.
Доколкото нищожността е уредена с императивни материалноправни
норми, съдът е длъжен да следи служебно. При служебно извършената проверка съдът
констатира, че неравноправни са клаузите, съдържащи се в т.5.3.1 и 6.3.1 от Приложение № 1 към договорите. Правоотношенията между страните са предсрочно
прекратени не от потребителя, а по инициатива на оператора, като основание за
това е забавеното плащане на задълженията от страна на ответника. При наличието на неизпълнение на парично
задължение от страна на потребителя, операторът би могъл да претендира единствено лихва
за забава върху главницата или неустойка за забава, като се държи сметка,
че последната не може да е в необосновано висок размер (арг. чл.143 т.5 от ЗЗП). Неравноправна се явява клаузата, която позволява на оператора да прекрати
договора и същевременно да претендира като неустойка услуга, която не е предоставил на абоната –
чл.143 т.6 пр.2 от ЗЗП. След като самият ищец е предпочел да прекрати договора с потребителя вместо да
запази неговото действие и да претендира изпълнение по него заедно с
обезщетение или неустойка за забава, то той не разполага с възможност
едновременно с това, под формата на неустойка да претендира и изпълнението на
прекратения договор от страна на потребителя, още повече за пълния срок на неговото действие, без
да предлага насрещно изпълнение.
Следователно цитираните клаузи са неравноправни и поради това - нищожни, поради което исковете следва да се отхвърлят.
Като е достигнал до
тези изводи, районният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който
следва да бъде потвърден в обжалваната част.
Ищецът дължи
заплащане на адвокатско възнаграждение на ответника за въззивната инстанция на
основание чл.38 ал.2 от ЗА.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1155 от 27.06.2019 година по
гр. д. № 94/2019 год. по описа на Русенски районен съд в частта, с която са
отхвърлени предявените искове и в частта за разноските.
ОСЪЖДА „А1
България“ ЕАД гр. София, ЕИК ***да заплати на адвокат К.И.Б., ЕГН ********** сумата
от 400 лева – възнаграждение за въззивната
инстанция на основание чл.38 ал.2 от ЗА.
Решението в
частта, с която е признато за установено, че Е.П.Д. дължи на „А1 България“ ЕАД
суми и в частта, с която е прекратено производството, като необжалвано е влязло
в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: