РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. Враца, 01.06.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, Четвърти състав, в публично заседание
на 03.05.2017 г./ трети май две
хиляди и седемнадесета/ година в състав:
АДМ. СЪДИЯ:
ЖАНЕТА МАЛИНОВА
при
секретаря Маргаритка Алипиева, като разгледа докладваното от съдия Малинова адм.
дело № 29 по описа на АдмС – Враца за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр.със Закона за защита на личните
данни/ЗЗЛД/.
Образувано е по жалба на
С.Г.Г. *** против Решение за предоставяне на лични данни № 18/09. 01.2017г. на
Кмета на Община Враца, с което е отказано предоставяне на лични данни, поискани
от жалбоподателя по отношение на лицето В.Х.В. от гр.Враца.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като
се твърди, че същото е издадено в противоречие с влязло в сила съдебно решение
№ 76/20.07.2015г. по гр.дело № 152/2015г. на Апелативен съд-Бургас, с което на
жалбоподателя е допуснато предоставяне на информация за биологичния му произход
на основание чл. 105, ал.1 от СК. Позовава се и на мотивите, залегнали в
допълнително решение № 291/11.09. 2015г. на Апелативен съд-Бургас и определение
№ 357/08.06.2016г. по в.ч.гр.д. № 258/2016г. на Апелативен съд-Бургас, въз
основа на които обосновава твърденията си, че отказът на кмета на Община Враца
за предоставяне на исканите лични данни е незаконосъобразен.Развиват се подробни
съображения в тази насока, като се навеждат и доводи, че исканата информация е
необходима на жалбоподателя във връзка с негово специфично и хронично
заболяване, за което са представени и писмени доказателства - епикризи и др.
Направено е искане да се отмени отказа на кмета на Община Враца за предоставяне
на информация за роднините му по произход и да се задължи кмета на общината да
предостави исканата информация.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован не се явява и не се представлява. Депозира заявление, с което поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения и допълнителни такива изложени в депозираното
заявление.
Ответникът
– Кмет на Община Враца, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И.И. оспорва
жалбата, като неоснователна и недоказана, с искане да се отхвърли, като
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата
по делото са писмени. Прието е заверено копие на административната преписка по
издаване на оспореното решение, както и представените от жалбоподателя писмени
доказателства, по опис.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателствата, намира за установено
от фактическа страна следното:
Производството
по издаване на оспореното решение е започнало по инициатива на жалбоподателя,
който е депозирал искане пред Столична Община, район „Слатина“, изпратено по
компетентност на Община Враца, с искане за предоставяне на лични данни,
свързани с лицето В.Х.В. и имащи за предмет следната информация:
1.Справка
от Национална база данни “Население“ за лицето В.Х.В., с посочено ЕГН от
гр.Враца, както и нейните роднини по права и съребрена линия до четвърта степен
вкл.(
в това число родители, деца, съпруг, братя сестри, племенници, внуци и т.н., вкл.
дадени за осиновяване и/или починали, за които да се предостави и смъртен акт ).
2.
Справка за промените(по дати и свързани лица) в
гражданското състояние на В.Х.В.-граждански брак, развод, семейно положение,
смърт.
3.
Копие на следните данни (както и измененията им)
от личен регистрационен картон на същото лице: семейно
положение; акт за сключен граждански брак-номер, дата, място на съставяне,
съпруг-ЕГН или дата на раждане, име, пол, постоянен адрес, гражданство, а за
починалите лице-номер, дата и място на съставяне на акта за смърт; съдебно
решение за развод-номер, дата и място на постановяване; деца-ЕГН или дата на
раждане, име, пол, постоянен адрес, гражданство, а за починалите-номер, дата и
място на съставяне на акта за смърт.
Към
молбата-заявление са представени по опис следните писмени документи: заверено
копие на решение № 76/20.07.2015г. по гр.дело № 152/ 2015г. на Апелативен
съд-Бургас, с което е отменено решение № 197/ 07.05. 2015г. по гр.д. №
1979/2014г. по описа на Окръжен съд-Бургас и вместо него е допуснато да бъде
предоставена информация на настоящия жалбоподател С.Г.Г. за биологичния му
произход на основание чл. 105, ал.1 от СК чрез осигуряване достъп и издаване на
преписи от решение № 1472 / 19.12.1977г. по гр.дело № 3024/1977 по описа на
БРС, за допускане на осиновяване. Върху решението е налице отбелязване, че е
влязло в сила на 28.08.2015г.; Акт за раждане № II-822от 22.10.1977г., вписан в регистъра на
населението т.74, стр.165.; заверено копие на решение № 291 от 11.09.2015г. по
гр.дело № 152/2015г. на Апелативен съд-Бургас, с което е отхвърлена молбата на С.Г.
за допълване на решение по гр.д.№ 152/2015г. на АС-Бургас; Решение № 1472 от
19.12.1977г. по гр.дело № 3024/1977г. по описа на Районен съд-Бургас,
Удостоверение за идентичност на лице с различни имена относно лицето В.Х.В.,
епикризи и медицински изследвания
относно обективирани заболявания на жалбоподателя/л.129-131/
При така изложената
фактическа обстановка и като съобрази разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК,
съгласно която съдът извършва проверка на административния акт
на всички основания посочени в чл.146 т.1-5 вкл., съдът прави следните правни изводи :
Жалбата
е подадена от лице - адресат на
оспореното решение, в 14-дневния
преклузивен срок по чл.149, ал.1
от АПК, при наличие на правен интерес от обжалване по смисъла на чл. 147, ал.1
от АПК и срещу индивидуален
административен акт, подлежащ на обжалване по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган
- Кмета на Община Враца, който съгласно чл.38, ал.1 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация е орган на изпълнителната власт в
общината и длъжностно лице по гражданското състояние, съгласно изричната
разпоредба на чл.35, ал.3 от на Закона
за гражданската регистрация, от което следва, че оспореното решение съответства
на изискването на чл.146, т.1 от АПК, тъй
като е издадено от компетентен орган и следователно не е нищожно.
Оспореното
решение отговаря на изискването за форма
по чл.59, ал.2 от АПК, като е издадено в писмена форма, посочени са правни и фактически основания за
издаването му и е подписано от неговия
издател- кмета на Община Враца, при което не е налице отменителното основание
по смисъла на чл.
146, т.2 от АПК.
При
издаване на оспореното решение са спазени административно-производствените
правила и не е налице отменителното основание по смисъла на чл. 146, т.3 от АПК. Към административната преписка е приложената декларация от В.Х.В., с която
същата е декларирала, че отказва да бъдат предоставени личните й данни във
връзка с образуваната преписка в Община Враца по искане на лицето С.Г.Г..
Оспореното
решение е издадено в съответствие с материалния
закон и не е налице отменителното основание по смисъла на чл.146, т.4 от АПК.
Съгласно приложимата за случая разпоредба на чл. 26, ал.1 от ЗЗЛД всяко
физическо лице има право на достъп до отнасящи се за него лични данни. Алинея
втора на чл.26 от ЗЗЛД регламентира случаите, когато при осъществяване правото
на достъп на физическото лице, могат да се разкрият лични данни и за трето
лице, като в тези случаи администраторът е длъжен да предостави на съответното
физическо лице достъп до частта от тях, отнасяща се само за него. Възможност да
се предоставят лични данни на трето физическо лице е регламентирана и в
разпоредбата на чл.36з от ЗЗЛД, която се отнася само до лични данни, получени
по реда на чл.1, ал.6 от ЗЗЛД, която хипотеза в случая не е налице.
От
съдържанието на заявеното искане на жалбоподателя, адресирано до регистратора
на лични данни се установява, че данните, които жалбоподателят иска да му бъдат
предоставени се отнасят изцяло до трето лице – В.Х.В., включително и нейни
роднини по права и съребрена линия до
четвърта степен, пълна справка за гражданското й състояние, данни-копие на
личен регистрационен картон на същото лице: семейно положение; акт за сключен
граждански брак-номер, дата, място на съставяне, съпруг-ЕГН или дата на
раждане, име, пол, постоянен адрес, гражданство, а за починалите лице-номер,
дата и място на съставяне на акта за смърт; съдебно решение за развод-номер,
дата и място на постановяване; деца-ЕГН или дата на раждане, име, пол,
постоянен адрес, гражданство, а за починалите-номер, дата и място на съставяне
на акта за смърт. Изброените данни, предмет на искането на жалбоподателя
попадат в хипотезата на чл.1, ал.3 от Закона за гражданската регистрация, както
е прието и в оспореното решение, а предоставянето на информация и на документи,
в които се съдържат лични данни на физически лица е действие по обработване на
съдържащите се в тях лични данни и същото следва да се извърши при спазване на
разпоредбите на ЗЗЛД. В чл.4, ал.1 от ЗЗЛД са определени условията, при
наличието на които е допустимо обработването на лични данни. Съгласно чл.4
ал.1 от ЗЗЛД обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато е
налице поне едно от следните условия:
1.
обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на
администратора на лични данни;
2.
физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие;
3.
(изм. - ДВ, бр. 91 от 2006г.)
обработването
е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице,
за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи
сключването на договор и предприети по негово искане;
4.
обработването е необходимо, за да се защитят животът и здравето на физическото
лице, за което се отнасят данните;
5.
обработването е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в
обществен интерес;
6.
обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон
на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните;
7.
обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на
администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните,
освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото
лице, за което се отнасят данните.
От
посоченото изброяване следва извода, че само в случая не е налице нито едно от
посочените изисквания в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД, при което да може да се приеме за
допустимо обработването и предоставянето на лични данни за посоченото в
искането трето лице. Доколкото третото лице не е дало съгласие да предоставяне
на исканите за него лични данни, то не е налице хипотезата на чл.4, ал.1, т.2
от ЗЗЛД, както правилно е приел и ответника в оспореното решение.
Съдът
приема, че не е налице и хипотезата на чл.4, ал.1, т.4 от ЗЗЛД, тъй като от
представените писмени доказателствата/в т.ч. епикризи за заболяване на
жалбоподателя/, не може да се обоснове извод, че обработването и разкриването
на исканата информация по отношение на трето лице и негови роднини по права и
съребрена линия до 4 степен е необходима, за да се защити животът и здравето на
жалбоподателя, който безспорно страда от посоченото в жалбата заболяване, което
е обективирано и в приложената медицинска документация-епикризи/. Изключението
в хипотезата на чл.4, ал.1, т.4 от ЗЗЛД има предвид защита живота и здравето на
лицето, за което се отнасят данните, която хипотеза в случая не е налице. Аргумент в подкрепа на изводите
за законосъобразност на оспореното решение е и обстоятелството, че в Глава
Шеста на ЗЗЛД, озаглавена „Предоставяне на лични данни на трети лица“ не е
предвидена хипотеза, при която администраторът да предоставя на физически лица
данни за други лица, включително и като изключение от общата забрана по чл.4 от
ЗЗЛД. Нещо повече разпоредбата на чл.35 от ЗЗЛД, с която е била регламентирана
възможност за предоставяне на лични данни на трети лица при определени условия е
отменена с изменението на закона / ДВ, бр. 91 от 2006г./, с което при сегашната
редакция на ЗЗЛД не съществува възможност да се предоставят лични данни на
трето лице, по негово искане.
Мотивите
на Решение № 291/2015г. по гр.дело № 152/2015г. по описа на Апелативен
съд-Бургас, на които се позовава жалбоподателя и обосновава основателността на
искането за разкриване на исканата информация за трето лице, не са задължителни
за настоящия съд при разглеждане на процесния казус, по аргумент от
разпоредбата на чл. 298, ал.1 от ГПК във вр. чл.144 от АПК, съгласно която решението
влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание.
Мотивите към решението обвързват страните по делото, но нямат задължителна сила
за третите лица, за разлика от
диспозитива на съдебното решение, което съгласно чл. 297 от ГПК е задължително
за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в
Република България. Диспозитивите на приложените и влезли в сила съдебни
решения, не пораждат задължение за сезирания административен орган да
предостави исканата от жалбоподателя информация по отношение на посоченото в
искането лице.
По
изложените съображения, съдът приема, че оспореното решение, с което кметът на
Община Враца е отказал предоставяне на исканите от жалбоподателя лични данни за трето лице е
законосъобразно, а подадената срещу него жалба неоснователна и следва да се
отхвърли.
Предвид
изхода на спора и заявеното искане от процесуалния представител на ответника за
присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение,
при съобразяване с разпоредбата на
чл.143, ал.3 от АПК и чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. чл.37 от ЗПП, във вр. чл.24
от Наредба за заплащане на правната помощ, съдът приема, че следва да се
присъдят такива, като се осъди жалбоподателя да заплати разноски на Община Враца за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100/сто лева/.
Водим от
гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2 от
АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.Г.Г. ***, ателие № 2 против
Решение за предоставяне на лични данни № 18/09. 01.2017г. на Кмета на Община
Враца.
ОСЪЖДА
С.Г.Г., ЕГН ********** ***, ателие №
2 да заплати на Община
Враца разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 / сто/ лева.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба чрез Административен съд – Враца пред Върховен
административен съд на Република България – София в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
На
основание чл. 138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМ. СЪДИЯ: