Решение по дело №281/2010 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 109
Дата: 20 юли 2010 г. (в сила от 4 август 2010 г.)
Съдия: Палмира Димитрова Атанасова
Дело: 20104410100281
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _20.07._ 2010 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _седми юли_ 2010 г. в състав:

 

                       Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                                Съдебни заседатели:

                                                       Членове:

 

при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № ­­_20104410100281_ по описа  за _2010_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1,2 и 3 във връзка с чл. 325 от КТ.

В исковата си молба П.И. твърди, че е работила като * при ответника, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328 т. 3 и 5 от КТ, а е посочено с думи като основание за прекратяване „закриване на обекта”.  Твърди също така, че е трудоустроена, но не е взето предварително мнението на ТЕЛК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението й за незаконно и да бъде отменено, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение в размер на още две заплати общо в размер на 285 лв., тъй като са и изплатени 4 такива. Претендира и направените деловодни разноски.

Ответникът в представения отговор  изразява становище по предявените искове. Счита, че исковата претенция е неоснователна.

 

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

          По  делото е безспорно установено, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността * с място работа – обект на ответната кооперация „т.”, находящ се в *.

          Видно от представеното по делото заверено ксерокопие от заповед № 6/01.04.2010 г. е, че на основание чл. 328 т.3 и 5 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с П.И., считано от 01.04.2010 г., поради закриване на обекта.

          Към материалите по делото е представено трудовото досие на ищцата. От същото се установява /л. 86/, че П.И. е трудоустроена, като й е определена 53 % трайно намалена работоспособност. Копие от същото  решение на ТЕЛК е представено и с исковата молба.Следователно ищцата  попада в категорията работници и служители, спрямо които намира приложение предвидената в чл. 333 ал.1 от КТ специална предварителна закрила при уволнение, работодателят е имал информация за това и е бил длъжен  преди уволнението да вземе мнението и на трудово-експертната лекарска комисия и да получи предварителното разрешение на испекцията по труда.

          Разпоредбата на чл. 333 ал.2 от КТ е императивна и с нея е установена част от процедурата по провеждане на предварителната закрила при уволнение по чл. 333 ал.1 от КТ.  Работодателя е следвало да изпълни и вмененото му от закона в негова тежест задължение за получаване на предварително мнение от ТЕЛК. Мнението на ТЕЛК и разрешението на  РИТ е необходим елемент от процедурата за уволнение на лице попадащо в обсега на защитата по чл. 333 ал.1 от КТ. Мнението на ТЕЛК, когато такова се изисква, както и съответното разрешение от РИТ, са двете кумулативни предварителни предпоставки, необходими за законосъобразността на проведеното уволнение.

          Предвид изложеното, съдът счита, че като не е взел изискуемото се от чл. 333 от КТ мнение на ТЕЛК и разрешение на регионалната инспекция по труда преди уволнението на ищцата, работодателят е упражнил неправомерно правото си на уволнение, което обуславя незаконност на същото само на това формално основание и спорът не следва да бъде разглеждан по същество. В този смисъл и императивната разпоредба на чл. 344 ал. 3 от КТ.

          Във връзка с възражението на ответната страна, че оспорваната заповед е отменена със заповед № 6-1 от 17.V.2010 г., съдът приема същото за неоснователно. Видно от настоящото дело, е че исковата молба е подадена в РС Левски на 03.05.2010 г. с вх. № 2068 и въз основа на нея е образувано делото. Заповедта, с която се твърди, че е отменена оспорваната заповед е с дата 17.V.2010 г. Съгласно разпоредбата на чл. 344 ал.2 от КТ работодателят може и по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда.

          По изложените съображения, съдът приема, че следва  на основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ да бъде признато уволнението на П.И. за незаконно и същото да бъде отменено, следва П.И. на основание чл. 344 ал.1 т.2 от КТ за бъде възстановена на предишната работа – *,  на основание чл. 344 ал.1 т.3 във връзка с чл. 225 ал. 1 от КТ да бъде осъден ответника да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което същата е останала без работа в размер на 285 лв..

          При този изход на делото, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата, направените деловодни разноски в размер на 200 лв. – представляващи възнаграждение за един адвокат. Следва да бъде осъден ответника да заплати държавна такса в размер на 50 лв.

          Водим от горното, съдът

                                      Р Е Ш И :

          НА ОСНОВАНИЕ  чл. 344 ал.1 т.1 от КТ  ПРИЗНАВА уволнението на П.И. ***, ЕГН ********** със заповед № 6/01.04.2010 г. издадена от представляващия ПК „Р.” *, за НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА  П.И. на основание чл. 344 ал.1 т.2 от КТ  на предишната работа – * в ПК „Р.” *.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 344 ал.1 т.3 във връзка с чл. 225 ал. 1 от КТ  ОСЪЖДА ответника ПК „Р.” * – да заплати на П.И. обезщетение за времето, през което същата е останала без работа в размер на 285 лв.

ОСЪЖДА ответника ПК „Р.” * – да заплати на П.И. направените деловодни разноски в размер на 200 лв.

ОСЪЖДА ответника ПК „Р.” * да заплати държавна такса в размер на 50 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от датата на обявяването му - 21.07.2010 г., съгласно разпоредбата на чл. 315 ал.2 от ГПК.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: