Решение по дело №1054/2019 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 декември 2019 г. (в сила от 20 декември 2019 г.)
Съдия: Росица Веселинова Чиркалева-Иванова
Дело: 20197260701054
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1023

 

20.12.2019г. гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                   Председател: Хайгухи Бодикян 

                                                                                          Членове: Пенка Костова  

                                                                                                          Росица Чиркалева

 

при секретаря Диана Д. и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура, гр.Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева – Иванова  АНД (К) № 1054 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба от „Симплекс-1“ ЕООД, гр.Х., представлявано от управителя Г.П.М., подадена чрез пълномощник, против Решение №175 от 22.05.2019г., постановено по АНД №349 по описа на Районен съд – Хасково за 2019г.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Последното се обосновава с това, че съдът не обсъдил възраженията на жалбоподателя срещу законосъобразността на наказателното постановление. Изложените от съда съображения не били конкретни, а бланкетни. Съдебният контрол бил формално проведен, без да били обсъдени оплакванията на дружеството. Неправилно било прието, че АУАН и НП отговаряли на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Същите не съдържали пълно и ясно описание на нарушението, датата и мястото, както и обстоятелствата, при които било извършено и описание на доказателствата, които го потвърждавали. Нарушен бил чл.42, т.4 от ЗАНН. Навежда се и довод за нарушено право на защита, поради неконкретизиране на обвинението, не било ясно и в какво точно се изразявало нарушението. Словесно не било изразено в АУАН и НП на кое конкретно изискване за безопасност не отговаряли описаните в тях стоки. Не били посочени ясно фактите и обстоятелствата, обосноваващи извод за наличие на извършено нарушение на чл.77, ал.1 от ЗЗП. Сочи се, че в закона липсвала правна норма, която да препраща към разрешенията на БДС EN 14682:2015, като задължително правило по отношение на всички детски облекла с връзки за пристягане в областта на качулката, какъвто бил конкретния случай. Счита се, че цитираната в АУАН и НП заповед на председателя на КЗП не била нормативен акт и не можело с нея да се въвеждат изискванията на стандарта като общовалидни и задължителни за всички дистрибутори по отношение на всички детски облекла с връзки в областта на качулката. Актът не бил относим в случая. Неправилно районният съд приел, че не било налице нарушение на материалния закон при съставяне на АУАН и издаване на НП. В тази връзка се твърди, че наказващият орган допуснал нарушение на чл.18 от ЗАНН, като се изтъква, че дружеството, според изискванията на стандарт БДС EN 14682:2015, нарушило три изисквания за безопасност, касаещи облекла за деца на различна възраст, съответно били налице няколко нарушения, а с НП било наложено едно наказание. На следващо място се приема за неправилен изводът на съда  за липса на основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Твърди се, че случаят е маловажен предвид извършване на нарушението за първи път и откритото в обекта минимално количество (3 броя) на стоките, предмет на нарушението. Иска се отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него наказателно постановление, алтернативно се моли да се приложи чл.28 от ЗАНН.

Ответникът, Комисия за защита на потребителите – Регионална дирекция Пловдив, в писмено становище излага съображения в подкрепа неоснователност на жалбата и законосъобразност на атакувания съдебен акт.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С атакуваното Решение №175/22.05.2019г., постановено по АНД №349/2019г., Районен съд – Хасково потвърдил Наказателно постановление (НП) №К-0047790 от 21.11.2018г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора при Комисия за защита на потребителите, с което на „Сиплекс-1“ ЕООД, гр.Хасково, за нарушение на чл.77, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), на основание чл.216 от ЗЗП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв.

За да постанови решението си, районният съд не констатирал при съставяне на АУАН и издаване на НП да били допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на санкционния акт. Не били допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН, а АУАН и НП отговаряли на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и били издадени от компетентни органи. Приел за доказано описаното в посочените актове нарушение. Както в хода на проверката, така и пред съда се установило, че в търговски обект на дружеството, находящ се в гр.Хасково, били предлагани детски спортни комплекти за възраст 6-7 години ,7-8 години и 9-10 години, състоящи се от две части - панталон и суичер, като последния бил изработен с качулка, снабдена с връзки със свободни краища, необезопасена срещу разнищване, като процесните стоки действително не отговаряли на изискванията за безопасност по БДС 14682, според които детски облекла с размери за малки деца до 7 години и големи деца и юноши от 7 до 14 години, като спортни екипи, суитчери, костюми за маскиране, облекла за ски, панталони, поли, рокли, блузи, бански костюми, якета, камизолки, шорти и други детски облекла, да не били проектирани, изработени или снабдени с връзки, функционални и декоративни шнурове, еластични шнурове, колани за връзване, пояси, раменни презрамки, примки и щрифелки за регулиране. Посочил, че дружеството е годен субект на административнонаказателна отговорност и от обективна страна осъществило признаците на състав на административно нарушение по чл.216, вр. чл.77, ал.1 от ЗП. Последното било правилно квалифицирано от административнонаказващия орган. Преценил, че случаят не е маловажен с мотив - характера на засегнатите обществени отношения, регулирани с цитираната разпоредба, уреждащи материя, пряко отнасяща се до защита правата на потребителите, още повече, че процесните стоки се отнасяли до особено уязвима категория – деца до 7  и над 14 години и касаели тяхната безопасност.

При касационната проверка на оспореното решение настоящата инстанция намира, че същото е законосъобразно.

Правилно е прието, че при провеждане на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП съдържат всички необходими реквизити, визирани в чл.42, респ. в чл.57 от ЗАНН. Ясно са посочени датата и мястото на нарушението, в какво се изразява то. Визирани са нарушените разпоредби и обстоятелствата по извършване на деянието, както и доказателствата, които го потвърждават.

Обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Изводите на районния съд, че от дружеството е извършено описаното в НП административно нарушение, са правилни и обосновани, същите не противоречат на събраните по делото доказателства и се споделят от настоящия състав.

Неоснователно е възражението за липсва в АУАН и НП на дата и място на извършването на нарушението. Напротив напълно ясно е, че към дата 08.10.2018г. в търговския си обект в гр. Х. на бул.“Бъ.“, Покрит пазар, сектор ., магазин ., касаторът предлага за продажба продукти, който не са съобразени с изискванията за безопасност.

При липса на спор относно установените външни характеристики на детските дрехи, съдът правилно приема, че същите са проектирани и реализирани в нарушение на изискванията на БДС EN 14682, поради което тези стоки представляват сериозен риск и са опасни за здравето и безопасността на своите потребители. Съгласно чл.77, ал.1 от ЗЗП, дистрибуторът /какъвто е и касаторът/ е длъжен да действа с необходимата грижа, така че да допринася за спазване на задължението за обща безопасност, по-конкретно като не доставя стока, за която знае или би трябвало да знае въз основа на информацията, с която разполага и в качеството му на търговец, че не отговаря на изискването за обща безопасност. Тоест, дружеството, като дистрибутор по смисъла на ЗЗП, носи задължението да следи за безопасността на предлаганите от него стоки, като полагайки необходимата грижа доставя /предлага/ стока, която отговаря на изискването за обща безопасност. В случая е безспорно установено, че  в обекта на касатора са били предлагани детски спортни комплекти за възраст 6-7 години ,7-8 години и 9-10 години, състоящи се от две части - панталон и суичер, като последния бил изработен с качулка, снабдена с връзки със свободни краища, необезопасена срещу разнищване, в нарушение на установените изисквания в на БДС EN ….

Легална дефиниция на понятието „безопасна стока или услуга“ и всички относими аспекти за преценката дали една стока е такава, се съдържат в чл.70 и чл.71 от ЗЗП. Нормата на чл.70, ал.1 на ЗЗП урежда критериите, въз основа на които се извършва проверката дали една стока е безопасна или не в контекста на общата безопасност на стоките от гледна точка на ЗЗП. А съгласно чл.70, ал. 3 от ЗЗП като опасна стока се квалифицира всяка стока, която не е безопасна по смисъла на закона.

Не споделя становището изложено в жалбата, че липсва правна норма, която да препраща към разрешенията на БДС EN …:2015, като задължително правило по отношение на всички детски облекла с връзки за пристягане в областта на качулката, какъвто бил конкретния случай. БДС EN 14682:2015 въвежда изисквания за безопасност за връзки и шнурове на облекло за деца в съответствие с общото изискване за безопасност на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно общата безопасност на продуктите. Съгласно §13а, т.6 от ДР на ЗЗП, посочената директива е въведена и в българското законодателство, респ. поставените в нея изисквания към общата безопасност на продуктите са възприети и от българския законодател. Тоест БДС EN 14682:2015 е нормативно предвиден, той се явява задължителен за спазване от правните субектите, включително и от всеки търговец, който е зает в тази област и в тази връзка е пределно ясно, че незнанието на закона не е основание за освобождаване от отговорност. В настоящия случай, констатациите на проверяващите органи, отразени в съставените констативни протоколи, представени по делото, относно наличието на несъответствието на предлаганите детски облекла със стандарта, не са опровергани по никакъв начин от касатора, от което следва, че описаните в НП артикули безспорно не отговарят на общото изискване за безопасност на облеклото за деца.

Следва да се има предвид, че в БДС EN 14682:2015 се препоръчва се да се извършва индивидуална оценка на риска върху всяка дреха, за да се гарантира, че тя не представлява опасност за потребителя. По следното в случая е било извършено от контролните органи, като основателно е прието, че стоките предмет на проверка и нарушение не отговарят на изискването за обща безопасност, като наред с това е конкретно, че артикулите не отговарят на изискванията по т.3.1.1, т.3.2.1 и т.3.3.1 от БДС EN .…. Според  изискване т. 3.1.1, свободните краища на връзките, функционалните шнурове и коланите за връзване или поясите не трябва да имат триизмерни допълнителни апликация или възел и трябва да бъдат осигурени срещу разнищване, например чрез гореща спойка или с прикрепено тяло. Изискване т.3.2.1 гласи, че облекла предназначени за малки деца, не трябва да бъдат проектирани, изработвани или снабдени с връзки, функционални шнурове или декоративни шнурове в качулката или областта на врата за деца до 7 години и представляват стоки опасни за здравето, и безопасността на потребителите. А съгласно изискване т.3.3.1 от БДС EN 14682, връзките на качулка и област на врата на облекла за големи деца и юноши не трябва да имат свободни краища. При отвор на облеклото поставено в хоризонтално положение не трябва да има подаващи се примки. При отвор на облеклото в неговата най-тясна част, т.е размерът е подходящ за своето предназначение, примката не трябва да се остава напред с максимална обиколка от 150 мм.

Заповед на Председателя на КЗП № 842/26.10.2015г. за забрана производството, вноса, износа, възмездното и безвъзмездно пускане на пазара на детски облекла с размери за малки деца до 7 години и големи деца от 7 ди 14 години, които са в несъответствие с изискванията на стандарт БДС EN 14682:2015 - “Текстил. Безопасност на детското облекло. Връзки и шнурове на детско облекло.Изисквания“ е обнародвана в ДВ бр.96 на 09.12.2015г. Същата  е свързана с изискванията на БДС EN 14682:2015 и предвид публикуването им в Държавен вестник се приема, че същите са публично известни на гражданите и юридическите лица. В тази връзка не се споделя оплакването за словесно неизразяване в АУАН и НП на кое конкретно изискване за безопасност не отговаряли описаните в тях стоки, съответно за нарушено право на защита.

Относно възражението, че цитираната в АУАН и НП заповед на председателя на КЗП не е нормативен акт и не може с нея да се въвеждат изискванията на стандарта като общовалидни и задължителни за всички дистрибутори по отношение на всички детски облекла с връзки в областта на качулката, следва де има предвид, че задължението на нарушителя за спазване на общото изискване на разпоредбата на чл.77, ал.1 от ЗЗП не е обвързано в посочената в санкционния акт заповед. В тази връзка фактът, че същата е цитирана в НП не представлява нарушение на закона, като ангажирането на административнонаказателната отговорност в случая не е въз основа на заповедта, а въз основа на ЗЗП.

Не се споделя твърдението, че наказващият орган допуснал нарушение на чл.18 от ЗАНН, тъй като дружеството, според изискванията на стандарт БДС EN 14682:2015, нарушило три изисквания за безопасност, касаещи облекла за деца на различна възраст. Касае се за наложена санкция на дружеството-касатор, за това, че като дистрибутор не е изпълнило административното си задължение по чл.77, ал.1 от ЗЗП, тъй като в търговския си обект предлага детски облекла, които не отговарят на изискванията за безопасност, съгласно БДС EN .., въведен като български стандарт през 2015г. В разпоредбата на чл.77, ал.1 от ЗЗП законодателят борави с понятието стока като родово понятие, поради което ако е налице нарушение, то е едно и касае цялата стока, която не отговаря на изискването за обща безопасност.

Правилно административнонаказващият орган е определил и санкционната разпоредба на чл.216 от ЗЗП, и е наложил санкция в минималния размер, предвид липсата на обстоятелства смекчаващи или отегчаващи отговорността. Касационният състав не намира основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението не се различава по своята степен на обществена опасност от останалите нарушения по този състав. Твърдяната продажби на незначителен брой артукули от процесните стоки не може да обоснове извод за маловажност на случая, доколкото борят на предлаганите стоки не е от значение, предвид необходимостта от опазване на значимо обществено благо – здравето и животът на децата. Наличието на вредни последици, изразяващи се в пострадали деца, или липсата на такива, също не може да обоснове прилагане на благоприятната за търговеца разпоредба на чл.28 от ЗАНН, доколкото неизпълненото задължение е на разпоредба, предназначена за превенция именно на такива инциденти. Налагането на санкция в минималния предвиден в чл.216 от ЗЗП размер съответства на тежестта на нарушението. Размерът е съобразен с характера и спецификата на конкретния случай и значимата обществена опасност на извършеното.

Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Преценявайки фактите, Районен съд - Хасково е анализирал правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните правни изводи, поради което неговото решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №175 от 22.05.2019г., постановено по АНД №349 по описа на Районен съд – Хасково за 2019 г.

Решението е окончателно.

 

 

 

Председател:                                         Членове: 1.      

 

 

                                                                                  2.