П Р О Т О К О Л
гр.Сливен,
08.10.2019 година
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на осми
октомври, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ВЕЛИЧКОВА
при
секретаря Ивайла Куманова и с участието на прокурор ВАНЯ БЕЛЕВА сложи за
разглеждане ЧНД № 526 по описа за 2019 година, докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ.
На именното
повикване в 10:00 часа се явиха:
Молителката
Л.К.И., редовно призована, се явява лично.
За Началника на Затвора - Сливен,
редовно призован, се явява П.С. – старши юрисконсулт към Затвора гр.Сливен.
За Окръжна прокуратура – Сливен,
редовно призована, се явява прокурор Белева.
Съдът РАЗЯСНИ на осъдената Л.К.И.,
че има право на защитник и съдът може да й назначи служебен защитник само
когато тя не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има
защитник и интересите на правосъдието изискват това, хипотезата на чл.439 ал.3
от НПК.
ОСЪДЕНАТА И.: Не желая адвокат.
Да се даде ход на делото.
СТ.ЮРИСК.С.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на
делото.
Съдът намира, че няма процесуална
пречка за даване ход на делото, поради което
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
Производството е образувано по молба
на изтърпяващата наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Сливен Л.К.И. с
искане да бъде допуснато условно предсрочно освобождаване. Към молбата са приложени
от страна на администрацията на Затвора гр.Сливен писмено становище на
Началника на Затвора, система за оценка на осъдения правонарушител, план за изпълнение
на присъдата /индивидуална програма за
въздействие, планиране на присъдата/ и затворническото досие на осъдената И..
Съдът РАЗЯСНИ на страните правата
им по чл.274 и чл.275 от НПК.
СТ.ЮРИСК.С.: Нямам искания за
отводи. Представям актуална справка към 08.10.2019г. за остатъка от изтърпяното
наказание на лишената от свобода Л.К.И.. Пропуснали сме стр. 3 от становището,
което представям заверено.
ОСЪДЕНАТА И.: Нямам искания за
отводи, няма да соча доказателства. Не се противопоставям да се приемат
доказателствата.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за
отводи, няма да соча нови доказателства. Моля да се приемат представените
доказателства.
Съдът НАМИРА, че следва да
приобщи към доказателствения материал по делото, представените с молбата
писмени доказателства, както и представената в днешното съдебно
заседание справка за изтърпяната част от наказанието и стр.3 от становището на
началника на затвора, поради което
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА към
доказателствения материал по делото писмено становище на Началника на Затвора,
система за оценка на осъдения правонарушител, план за изпълнение на присъдата /индивидуална програма за
въздействие, планиране на присъдата/ и затворническото досие на осъдената И.,
представената в днешното съдебно заседание справка за изтърпяната част от
наказанието на осъдената И. към 08.10.2019г., както и стр.3 от становището на
началника на затвора.
СТРАНИТЕ: Запознати сме с
писмените доказателства. Няма да сочим други доказателства.
Съдът намира делото за изяснено
от фактическа страна, поради което
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното дирене
ДАВА ХОД на
С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я:
СТ.ЮРИСК.С.: Уважаема госпожо председател,
поддържам становището на Началника на Затвора гр. Сливен. Към днешна дата не са
изпълнени кумулативните изисквания на закона за условно предсрочно
освобождаване. Лишената от свобода се характеризира с неустойчиво поведение и участие
в конфликти. През 2019г. са й наложени три дисциплинарни наказания за нарушаване
на режимните изисквания. Налице са индикации за риск от вреди спрямо индивида и
останалите осъдени лица. Лицето е неработещо по медицински причини, но и не
проявява интерес към полагане на подходяща трудова дейност. Проявява нестабилно
отношение към образованието и квалификацията си. Пасивна е и към останалите
програми за осмисляне на свободното време, което ограничава възможностите за
личностово и социално израстване. Налице е снижаване на риска от рецидив, като
се запазва риска от вреди, предвид проявената агресия и автоагресия. Необходимо
е да продължи поправителното въздействие за снижаване на риска от рецидив и
редуциране профила на нуждите. С оглед изложеното и като вземе предвид всички представени
доказателства по делото, моля да оставите без уважение молбата за условно
предсрочно освобождаване на Л.И..
ПРОКУРОРЪТ: Госпожо Председател, предлагам да оставите без
уважение молбата на лишената от свобода И., тъй като считам същата за
неоснователна. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че е
изпълнена първата формална предпоставка на разпоредбата на чл.70 от НК, тъй
като лишената от свобода е изтърпяла 13 години 2 месеца и 26 дни лишаване от
свобода. Същевременно обаче считам, че от доказателствата по делото не се
установява И. да е дала категорични доказателства за поправянето си по време на
престоя си в затвора. С оглед изразеното становище на началника на затвора от
необходимостта от поправителни въздействия и продължаване на работата с лишената
от свобода, както и предвид високия риск от рецидив, който към настоящия момент
възлиза на 92т., т.е. към горната граница на средния размер на риска от рецидив
считам, че лишената от свобода не е дала категорични доказателства за своето
поправяне, поради което молбата й се явява неоснователна и в този смисъл моля
да я отхвърлите.
Съдът ДАВА ПРАВО на ЛИЧНА ЗАЩИТА
на осъдената Л.К.И..
ОСЪДЕНАТА И.: Искам да кажа на
съда госпожо от толкова години аз не съм в болница, нито съм лекувана от
медицинския център. Второ, което е, това което го пише, да, когато хората с
които живея са нехигиенични, които не обръщат внимание, нито надзиратели, нито
госпожи. Аз съм с белодробно заболяване. Имам конфликт, но отказвам за
участието не ми дават да участвам, защото съм с недостатъчно дишане. Имам
епикриза за това. Че много условия в това, което ми чете госпожата, не са
верни. Това ме вбесява. Всичко не е вярно, което пишат, че аз съм агресивна, аз
дето с хората конфликт няколко пъти отивам и се оплаквам на прокурора защо имам
наказание, след като една малоумница, аз отивам на лавка тя ме бута да влиза, за
другата, понеже ще и даде някоя цигара, бута ме мен, изкълчвам си пръста, става
с госпожата да се бие и на мен се пуска докладна аз имам наказание и тя ми ги
представя в съда миналото заседание. Защо тия работи така? Много лъжливи неща.
Просто си намират мотиви да не бъда пусната. В болницата в София първо ме
държаха тук в Сливен в затвора три месеца, нямат охрана, нямат нищо. В София,
съм сега в момента съм ареста с едно бельо, едни гащи и не ми дадоха да взема
неща да се окъпя. Не помня от кога съм в София, малко стоях, повече тук стоях.
Съдът ДАВА ПРАВО на ПОСЛЕДНА ДУМА
на осъдената Л.К.И.:
ОСЪДЕНАТА И.: Каквото решите,
госпожо.
Съдът се ОТТЕГЛЯ на тайно
съвещание.
След проведеното тайно съвещание
съдът постанови определението си.
Като взе предвид становището на
страните и изложените от тях доводи и съображения, и след преценка на
доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Производството
е с правно основание чл.70 ал.1 от НК и се развива по реда на чл.437 ал.2 и сл.
от НПК.
Образувано
е по молба на осъдената Л.К.И., която изтърпява наказание петнадесет години лишаване от свобода по
Присъда № 58/23.03.2005г. по НОХД № 2221/2004г. по описа на СГС. Присъдата е влязла
в сила на 09.07.2007г. С присъдата е бил определен първоначален строг режим на
изтърпяване на наказанието. На основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднато
времето, през което И. е била задържана с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.
Началото на изтърпяване на наказанието
по влязлата в сила присъда на осъдената Л.К.И. е 24.01.2008г.
Към 08.10.2019г. л.св.Л.И. фактически
е изтърпяла 11 години 8 месеца и 14 дни, прекъсване – 6 месеца и 3 дни, арест –
1 година и 17 дни, от работа - 11 месеца и 28 дни, или всичко изтърпяно – 13
години 2 месеца и 26 дни, поради което е
налице остатък в размер на 1 година 9 месеца и 4 дни.
При постъпването си в Затвора
първоначално И. е търпяла наложеното й наказание при строг режим. Със Заповед
от 18.08.2016г. режимът на изтърпяване на наказанието на осъдената И. *** И. ***
на 25.01.2008г. за четвърти път. В условията на затвора периода на първоначална
адаптация се характеризира с неустойчивост на емоционално състояние и участие в
конфликтни ситуации. Не оказват поправителен ефект приложените педагогически и
дисциплинарни мерки, като проблемите в поведението на осъдената продължават.
Има регистрирани случаи на вербални и физически конфликти с други осъдени.
Осъдената Л.И. има многократно
налагани наказания от постъпването си в затвора през 2008г. до настоящия
момент, а именно три наказания през 2008г., едно - през 2009г., три - през
2010г., две - през 2012г., две – през 2014г., едно – през 2015г., едно – през
2016г., две – през 2017г. и три – през 2019г. Осъдената периодично има
демонстративни прояви, като отказ от храна и автоагресия, опит за манипулация
на администрацията за изпълнение на необосновани претенции, включващи
съжителство с други осъдени и междуличностни конфликти.
Л.св.И. е награждавана с писмена
похвала два пъти през 2016г. и един път през 2017г.
От 21.02.2008г. осъдената не
работи по медицински причини, тъй като е с намалена работоспособност, в
резултат на белодробно заболяване. Лекува се известен период в СБАЛЛС при
Затвора гр.Ловеч, като след завръщането си отново не работи. Последното решение
на ТЕЛК е от 20.08.2018г., като й е определена 52% трудова неработоспособност. Трайно
безработна е и без доходи и в живота на свобода, разчита на подкрепа от
близките. На 02.07.2007г. с разпореждане й е определена пенсия в размер на
79.48лв, по болест. По медицински причини е освободена от дежурство по хигиена
в групата и не проявява интерес към полагане на подходяща трудова дейност,
съобразена със здравния й статус.
Осъдената И. започва да учи през
учебната 2008/2009 година, като е ученичка в четвърти клас. Тази учебна година
не завършва четвърти клас, а го завършва следващата. През учебната 2017/2018
година завършва успешно седми клас, но през следващата учебна година не
завършва осми клас. През учебната 2019/2020 година е с нестабилна мотивация за
образование.
Лишената от свобода И. е пасивна
по отношение на останалите програми за осмисляне на свободното време и проявява
епизодичен интерес при организиране на празнични тържества в групата, за което
е стимулирана, като е наградена. Осъдената
проявява недостатъчна активност, което ограничава възможностите й за личностно
и социално израстване.
Лишената от свобода не проявява
достатъчна активност и желание за промяна, не се възползва пълноценно от
предоставените й възможности за повишаване на образованието и придобиване на
професионална квалификация.
По отношение на осъдената Л.И. в
хода на поправителното въздействие в затвора са били извършени общо единадесет
оценки на осъден правонарушител – една първоначална при постъпване в затвора с
обща оценка на риска от рецидив 120 точки и десет последващи, при които общата
оценка на риска от рецидив е от 117 точки намален до 92 точки, като при
последните две оценки обща оценка на риска от рецидив е запазен в размер на 92
точки. Констатира се плавно намаляване на риска от рецидив в границите на висок
до среден, но към максималния размер на точките на средния риск от рецидив /среден
– 41-99 точки/.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Молбата
на лишената от свобода Л.К.И. за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наложеното й наказание лишаване от свобода е неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
Съдът намира, че не са налице
законовите предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.70 ал.1 от НК, в
редакцията й след изменението с ДВ бр.13/07.02.2017г., за постановяване на
условно предсрочно освобождаване на осъдената И. от изтърпяване на останалата
част от наложеното наказание лишаване от свобода. Действително, налице е формалното
изискване по чл.70 ал.1 т.1 от НК и към настоящия момент осъдената И. е
изтърпяла общо 13 години 2 месеца и 26 дни от наложеното й наказание 15 година
лишаване от свобода, или осъдената И. е изтърпяла повече от половината от
наложеното й наказание.
Съдът намира, че от събраните по
делото доказателства, съдържащи се както в приложените първоначално към молбата
от администрацията на затвора система за оценка на осъден правонарушител, плана
за изпълнение на присъдата, затворническо досие на И. и изисканата от съда и
представена от администрацията на затвора справка за изтърпяното наказание, не може
да се направи извод, че осъдената Л.И. е дала доказателства за своето
поправяне.
Съдът намира, че предвид
разпоредбата на чл.439а ал.1 от НПК, доказателства за поправянето на осъденото лице,
са всички обстоятелства, които сочат за настъпила положителна промяна у него по
време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в
трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, обществено полезни прояви.
Съгласно хипотезата на чл.439а
ал.2 от НПК доказателствата за поправянето на осъдения се установяват от
всякакви източници на информация за поведението му по време на изтърпяване на
наказанието и основно от оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, както и от работата
по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон.
Настоящата инстанция счита, че за
да се допусне условно предсрочно освобождаване на осъдената И., не е необходимо
да се направи и обоснове извод за окончателното й поправяне в условията на
затвора, а е достатъчно да се обоснове категоричен и несъмнен извод, че е
започнало трайно и необратимо поправяне
на осъденото лице И., което в случая не е започнало. Този правен извод съдът
направи от събраните по делото доказателства. В тази връзка са представени и
приети като доказателства по делото система за оценка на осъден правонарушител
и план за изпълнение на наказанието, както и материалите, съдържащи се в
затворническото досие на осъдената. Тези доказателствени материали са от
значение за разглеждане на делото и
съдът ги взе предвид при постановяване на акта си. Писменото становище,
представено от началника на затвора, е поддържано и в съдебно заседание.
Видно от приложената последна
оценка на риска на осъдения правонарушител от м.септември 2019г., на лишената
от свобода Л.И. е определена обща оценка на риска от рецидив в размер на 92
точки, което е среден риск от рецидив и то към високите стойности /от 41-99
точки/.
Съдът намира, че е налице
задържане на стойностите на риска от рецидив и вреди в границите на висок от
постъпването на осъдената в затвора до м.януари 2017г., а след това тези
стойности са задържани в границите на среден риск от рецидив до настоящия
момент. Нещо повече, последните две оценки на риска от рецидив са в размер на
92т., което показва задържане на стойностите на риска в един размер. Регистрирано
е запазване на риска от рецидив във високите стойности на среден, в размер на
92т. Наблюдава се повишаване в разделите „мисловни умения и поведение”, липсват
устойчиви и постоянни нагласи за придържане към правилата за ред и дисциплина,
като периодично се регистрират пререкания с други осъдени, не рядко прерастващи
във физически саморазправи от страна на самата осъдена. Целите и дейностите,
свързани с пенитенциарното третиране се нуждаят от продължение предвид
идентифицираните рискови фактори, които към настоящия момент задържат промяната
у осъдената. Корекционното въздействие спрямо осъдената продължава в посока
придобиване на образование и професионална квалификация, като начин за подобряване на възможностите за реализация на пазара
на труда; подобряване на самоконтрола като рисков фактор с отношение към извършеното
престъпление, стабилизиране на нагласите за спазване на разпоредби и
ограничения.
В живота на свобода , видно от
попълнената самооценка, осъдената е с нагласа да не извършва нови престъпления,
но при нея това не може да се приеме за твърдо установена личностна позиция,
предвид вече изградения престъпен модел на поведение. Видно от направената
прогнозна оценка, в живота на свобода при осъдената съществува риск от
продължаване на престъпната активност, предвид субкултурната обусловеност,
липсата на подходяща образователна квалификация и липса на трудова заетост.
При л.св.И. още с постъпването си
в пенитенциарното заведение, при първоначалната адаптация, се забелязва
неустойчивост на емоционалното й състояние и участие в конфликтни ситуации,
регистрирани са случаи на вербални и физически конфликти с други осъдени, за
което е наказвана многократно, като през последната 2019г. има наложени три
наказания. Осъдената нарушава режимните изисквания и не сътрудничи при
поправителното въздействие. Има индикации от риск от вреди по отношение на
индивида и останалите осъдени. Периодично извършва демонстрации като отказ от
храна и автоагресия, опит за манипулация на администрацията за изпълнение на
необосновани от нейна страна претенции, свързани със съжителството с други
осъдени и междуличностни конфликти.
При осъдената до момента е
установена частична промяна, която е стимулирана с промяна на режима й от строг
на общ, съгласно прогресивната система прилагана при изпълнение на наказанието.
Наложените й дисциплинарни
наказания значително превишават присъдените й награди, като корекционното
въздействие спрямо осъдената И. продължава с цел придобиване на образование и
професионална квалификация, подобряване на самоконтрола, отношението й към
извършеното престъпление, стабилизиране на нагласите за спазване на разпоредби
и ограничения. Необходимо е продължаващо поправително въздействие по отношение
снижаване на риска от рецидив и редуциране профила на нуждите на осъдената И..
Съдът намира, че осъдената И. не
проявява достатъчна активност и желание за промяна в образованието и трудовата
й заетост, като не се възползва пълноценно от предоставените й възможности за
повишаване на образованието и придобиване на професионална квалификация. Проявената
от страна на осъдената недостатъчната активност ограничава възможностите й за
личностно и социално израстване, което би повлияло на успешната и
ресоциализация в живота на свобода със съответния набор жизнени стратегии.
Доказателство за това е и изразената от нейна страна пасивност по отношение на
включването в програми за осмисляне на свободното време и епизодичния й интерес
при организиране на празнични тържества в групата, за което е стимулирана с
награда.
Съществено значение за
формирането на извод, че при осъдената И. е започнало поправянето й, което не
трайно и необратимо, съдът изведе от констатациите, касаещи направените оценки
за опасността от рецидив и вреди, и по-конкретно плавно намаляване на риска от
рецидив в границите на висок до среден – от 120 точки на 92 точки, като
последните две оценки са в еднакъв размер /92т./, което показва задържане на
стойностите на риск от рецидив и вреди.
Поради това съдът намира, че е необходимо
продължаване на поправителното въздействие по отношение на осъдената с цел
снижаване на риска от рецидив, който е в горните граници на среден и редуциране
на профила на нуждите. Пенитенциарното третиране на осъдената продължава, като
целта е снижение на стойностите на показателите в разделите образование,
обучение и трудова заетост; мислене, поведение и нагласи; емоционално състояние
и здравословно състояние. Постепенното снижаване на стойностите на следените
параметри ще докажат устойчивост на желаната промяна при осъдената И.. Към
момента осъдената, в хода на изтърпяване на наказанието, не проявява достатъчна
активност и желание за промяна, като не се възползва пълноценно от
предоставените й възможности за повишаване на образованието и придобиване на
професионална квалификация. При осъдената се наблюдава нестабилност, която води
до чести проблеми във взаимоотношенията с останалите, както и до провокация на
конфликти и участие в такива, включително и физически. При осъдената се
забелязват афиширани нагласи за спазване на реда и изискванията в затвора, които
не кореспондират с отношението й към обществено приемливо поведение.
Продължаването на поправително
въздействие е свързано с планиране на цели и дейности, свързани с продължаване
на образованието при осъдената, повишаване нивото за личностова зрялост, липса
на дисциплинарни прояви, както и овладяването на импулсивните и необмислени
реакции и проследяване на здравния статус. Необходимо е продължаване на
поправителното въздействие спрямо осъдената по отношение снижаване на риска от
рецидив и редуциране профила на нуждите. Устойчивост на желаната промяна при
осъдената ще се докаже при постепенно снижаване на стойностите на следените
параметри.
Съобразявайки
събрания и проверен доказателствен материал по делото, съдът стигна до извода,
че осъдената все още не е дала доказателства за своето поправяне, не е налице
настъпила трайна и необратима положителна промяна у осъдената И. по време на
изтърпяване на наказанието й, предвид което не следва да бъде допуснато условното й предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание.
Поради изложеното и
на основание чл.440
ал.1 от НПК, вр.чл.70 от НК, Сливенският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на
осъденото лице Л.К.И., ЕГН **********, за допускане на условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание ПЕТНАДЕСЕТ
ГОДИНИ лишаване от свобода, а именно ЕДНА ГОДИНА ДЕВЕТ МЕСЕЦА И ЧЕТИРИ ДНИ лишаване
от свобода, по влязла в сила Присъда № 58/23.03.2005г. по НОХД № 2221/2004г. по
описа на СГС.
Определението
може да бъде обжалвано и протестирано пред Апелативен съд – Бургас в седемдневен
срок, считано от днес.
Протоколът се състави в съдебно
заседание.
Заседанието се закри в 10:25
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: