№ 602
гр. Перник, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20221720201338 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „**********“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: **************** представлявано от Л.Т. -
управител, срещу наказателно постановление НП № 14-2200049 от
15.08.2022 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Перник
Л.Д.В., на длъжност Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - Перник, с
което за осъществен състав на административно нарушение, както следва на
чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане
на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда вр. чл. 63, ал, 2 от
Кодекса на труда и на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл.414, ал. 1 от
Кодекса на труда на жалбоподателя е наложено административно
наказание-Имуществена санкция в размер на: 1500 /хиляда и петстотин/лв.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от„**********“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: **************** представлявано от Л.Т.-управител, с която
оспорва законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно
постановление, като поддържа, че наказателното постановление е издадено
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че е
необосновано, тъй като събраните доказателства не подкрепят формираните
фактически и правни изводи.
В проведеното по делото съдебното заседание жалбоподателят
„*******“ ЕООД, представлявано от Л.Т.-управител, редовно призовани, не
изпраща представител.Административнонаказващият орган изпраща
представител юрисконсулт М., представящ пълномощно в съдебно заседание
и оспорващ жалбата по същество, като излага аргументи за
1
законосъобразност на атакувано НП и моли съда да го потвърди.
По делото съдът е събрал и допълнително гласни доказателства
посредством разпита на актосъставителят- Е. А. Т., и свидетелят по акта- П. Т.
П..
Пернишкият районен съд, в настоящия съдебен състав, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от
НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, както и доводите на страните, намира за
установено следното:
На 19.07.2022 г. свидетелите Е. А. Т., и П. Т. П., служители на
Инспекция по труда-гр. Перник, отишли на проверка на строителен обект
„******“ в гр. Перник и започнали проверка на фирмите, които работели на
строителния обект. Относно строителната фирма „*****“ ЕООД, установили
следната фактическа обстановка: При извършената проверка на строителен
обект „******“ на ул. „Юрий Гагарин“ на обект, с довършителни работи и
полагане на фина замазка, установили бригада, която прави филиал на „***“ и
че същата била наета от фирма „**********“ ЕООД. Отвън работело лицето
В.К., който попълнил декларация и декларира къде работи и от колко време.
И още едно лице от бригадата попълнило декларация. Останалите
служителите ги оставли да работят, защото материалът им не можел да стои.
Само двете лица попълнили декларации. Били оставени призовка на първия
работник К. да я предаде на работодателя си, който да предостави в бюрото
документи за трудово правоотношение между тях двамата, за безопасност на
труда, оценка на риска. В срок били представени документите лично от
управителя на фирмата и по документите за В.К. се установило, че е подписал
трудов договор с фирмата на 18.07.2022 г, като проверката е от следващия
ден- 19.07.2022 г. когато служителите влезли за проверка и установили, че
същият е на работа. Но от справката от НАП се виждало, че уведомлението е
подадено след проверка. Тази справка я представил също управителя на
фирмата. Уведомлението за сключения трудов договор било подадено пред
НАП няколко часа след проверката, като същата била към 14,00 часа, а
справката е била подадена към 17,30 часа същия ден. Допуснат бил на работа
следователно служителят преди да му е връчено уведомлението от НАП и
трудовия договор и за това нарушение е бил съставен акт на управителя на
фирмата и подписан на място от него. Същевременно в съдебно заседание
св.Т. посочва: Трудовият договор не е бил регистриран по надлежния ред в
НАП. Работникът е допуснат до работа преди да му е връчен трудовия
договор. По Кодекса на труда трудовият договор трябва да е регистриран в
НАП и това е задължение на работодателя, както и да не се допуска
работник на работа преди да му се връчи уведомлението от НАП.
Задължително се изисква застраховка, работно облекло. Тези документи са
необходими. Ако през тези два дни с лицето стане нещо и няма уведомление
от НАП няма покрит риск и риска е голям за лицето…”, тоест твърди
невръчване и на уведомлението и на трудовия договор.”.
Видно от съдържанието на акта, възпроизведено дословно и в
издадения на база същото НП, атакувано понастоящем е посочено, че на
15.08.2022г., Л.Д.В., на длъжност Директор на Дирекция "Инспекция по
труда" - Перник, след като разгледал административнонакззателна преписка
по акт за установяване на административно нарушение № 14-2200049 от
27.07.2022г., съставен от Е. А. Т., на длъжност главен инспектор при
Дирекция „Инспекция по труда" - Перник за следното:При извършена
2
проверка по спазване на трудовото законодателство на 19.07.2022г. в обект на
контрол „полагане на циментова замазка при изграждане на „*** ***"
Перник, филиал ***, находящ се в гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин",
търговски комплекс „***”, на който обект дейност извършва„**********"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Л. Т.-управител и в сградата на Д „ИТ" Перник, и на
„**********" ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на работодател, по
смисъла на § 1, т, 1 от Допълнителните разпоредби от Кодекса на труда, било
съставено НП, за това че на 19.07.2022г. е допуснал до работа лицето В.З.К,
като общ работник в горепосочения обект, без да му връчи преди
постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното в НАП
уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключен трудов договор. Нарушението е
посочено, че е било извършено на 19.07.2022г.
Отбелязано е, че в срока по чл. 44 от ЗАНН, срещу съставения акт в
законоустановения срок е постъпило възражение, същото е разгледано от
административнонаказващия орган, но е било оставено без уважение, тъй
като с него не се представяли документи опровергаващи констатациите в
АУАН. С това си деяние според АНО дружеството е извършило нарушение
на: чл, 4, ал. 3 от Наредба № 5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда вр. чл. 63,
ал, 2 от Кодекса на труда. В НП е посочено, че същото се позовава и на
писмени доказателства, представени и в преписката пред съда: Протокол за
извършена проверка, Декларация, попълнена и подписана от работника,
Справка от регистър на ТД на НАП. За осъществен състав на
административно нарушение, както следва на чл, 4, ал. 3 от Наредба № 5/
29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.
62, ал. 5 от Кодекса на труда вр. чл. 63, ал, 2 от Кодекса на труда и на
основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл.414, ал. 1 от Кодекса на труда на
жалбоподателя е наложено административно наказание-Имуществена
санкция в размер на: 1500 /хиляда и петстотин/лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите актосъставителят- Е. А. Т., и свидетелят по акта- П. Т. П., като
съдът посочи по-горе, че досежно невръчването и на трудов договор
обстоятелства заявява свидетелката актосъставител, които отсъстват като
констатации в акта и в НП, като в останалата си част, показанията на
свидетелите, възпроизвеждат и доразвиват фактическата обстановка, описани
в акта и в НП. Съдът намира за достоверни показанията на свидетелите, и ги
кредитира като обективни и съответни на представения по делото към
преписката писмен доказателствен материал, като само досежно частта да
непредставен и трудов договор, то данни се съдържат за това само в разпита
на едната свидетелка и съдът не дава вяра на това обстоятелство, като не е
ясно достоверно ли е същото, като други доказателства за този факт не са
събрани по делото. Съдът кредитира и представените писмени доказателства :
АУАН, протокол за извършена проверка № ПР 2224017/19.07.2022г.-заверено
копие, Възражение срещу АУАН вх. № 22088787/03.08.2022г.-заверено копие,
Справка за приети и отхвърлени уведомления-заверено копие, Извадка от
книга за инструктаж-заверено копие, Извадка от ТР, Декларация по чл. 402 от
КТ от В.К.-заверено копие, Заповед № 1260/18.12.2017г. на изпълнителния
директор за персонална компетентност, Заповед № 3-0035/29.01.2014г. за
териториална компетентност-заверено копие.
3
Съобразно установената фактическа обстановка, от правна
страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява
основателна.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност
съдебният състав констатира допуснати съществени нарушения, свързани с
процесуалните изисквания към съдържанието на акта и постановлението,
както и с приложението на материалния закон, обуславящи
незаконосъобразност.
Възраженията на жалбоподателя в тази насока са основателни.
Нарушени са нормите на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от
ЗАНН, тъй като приетите за установени фактически обстоятелства не
съответстват на дадената им от административните органи правна
квалификация в достатъчна точност. Не е извършено и точно описание на
нарушението и не е приложена водещата относима
административнонаказателна разпоредба при наказването. Неправилното
квалифициране на деянието, неточното очертаване фактическия състав на
вмененото нарушение ограничава правото на защита на привлечения към
отговорност субект и затова представлява съществено нарушение на
процесуалните правила.
Съображенията са следните:
Актосъставитят и АНО са приели, че установените факти
осъществяват състав на нарушение по чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5/2002 г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от
Кодекса на труда. Съгласно § 4 от ПЗР на Наредбата, същата се издава на
основание чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда. Цитираната норма, в ред. ДВ, бр.
105/2005 г., регламентира, че "данните, които се съдържат в уведомлението, и
редът за неговото изпращане се определят с наредба на министъра на труда и
социалната политика, съгласувана с изпълнителния директор на
Националната агенция за приходите и председателя на Националния
статистически институт."
Нормативното основание за издаване на наредбата, а и самото й
наименование ясно сочат, че същата е издадена, за да уреди реда за прилагане
на разпоредби на нормативен акт от по-висока степен – в случая на чл. 62, ал.
3 и 4, респ. чл. 63, ал. 1 от Кодекса на труда, съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за
нормативните актове. Сочената като нарушена разпоредба на чл. 4, ал. 3 от
Наредба № 5/2002 предвижда следното: "Работодателят е длъжен да връчи на
работника или служителя преди постъпването му на работа копие на хартиен
носител от завереното уведомление. Връчването се удостоверява с подписа на
работника или служителя срещу името му в справката за заверените
уведомления. "Видно е, че първото изречение напълно преповтаря
съдържанието на правилото за поведение установено в чл. 63, ал. 1 КТ, който
гласи, че "Работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя
преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено
от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите". Във
второто изречение на разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от
29.12.2002 г. се регламентира начина, по който следва да бъде доказан фактът
на връчването от работодателя на работника или служителя на копието от
4
завереното уведомление.
Следователно, касае се за отношение в областта на трудовото
законодателство, уредено първично с цитираната разпоредба от Кодекса на
труда, т. е., в нормативен акт от по-висока степен, чието прилагане
разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Наредбата само детайлизира. В последната не е
регламентиран нов състав на административно нарушение, различен от този
по чл. 63, ал. 1 КТ. В този смисъл, след като задължението на работодателя е
регламентирано в по-високия по степен нормативен акт, именно той следва да
бъде приложен. От този извод следва, че установеното в случая
административно нарушение е квалифицирано неправилно, с което е
допуснато нарушение на материалния закон.
Нещо повече-от обстоятелствената част на АУАН и наказателното
постановление става ясно, че на жалбоподателя в действителност е вменено
нарушение не за това, не че не е връчил преди постъпване на работа на
работника на копие от завереното от ТД НАП уведомление, а за това, че е
допуснал до работа същото лице преди да изпълни горното си задължение.
Забраната за допускане на работника до работа преди да му се предоставят
документите по чл. 63, ал. 1 от КТ е регламентирана в разпоредбата на чл. 63,
ал. 2 от Кодекса на труда и изобщо не е част от предписанието в чл. 4, ал. 3 от
Наредба № 5/2002 г. , поради което и макар да е вписана привръзка и с тази
норма от КТ, то като водеща е посочена нормата на Наредбата, а съдът
поясни каква е разликата между тях и следва да се посочи, че по този начин
не става ясно при смесването на двете сходни на пръв поглед задължения, коя
точно норма е нарушил според АНО жалбоподателя, и това от своя страна
ограничава правото на защита на същия.
Това противоречие между обстоятелствата на нарушението и сочената
като нарушена законова норма самостоятелно обосновава
незаконосъобразност на обжалвания административнонаказателен акт, тъй
като ограничава правото на защита на привлечения към отговорност субект, в
частност правото му да разбере за какво точно нарушение се търси
отговорността му.
Описанието на нарушението в действителност осъществява състава на
чл. 63, ал. 2, вр. ал. 1 КТ. Именно посочените разпоредби регламентират
забраната за работодателя да допуска до работа работника или служителя
преди да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено
от ТД на НАП.
На следващо място, неправилната правна квалификация на
нарушението е обусловила и неправилно приложение на санкционната
разпоредба. Нарушенията по чл. 63, ал. 1 и ал. 2 КТ се наказват на основание
нормата на чл. 414, ал. 3 то КТ, както изрично е предвидено в текста й. В
случая, предвид посочването като нарушена на нормата на чл. 4, ал. 3 от
Наредба № 5/2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението
по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда вместо следващата се норма от Кодекса на
труда, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция на основание
общата норма на чл. 414, ал. 1 от КТ, несъответна на установеното конкретно
нарушение. Независимо от предвидените еднакви по вид и тежест наказания
в двете санкционни разпоредби, нарушението е съществено, тъй като по този
начин с прилагането на общата по чл. 414, ал. 1 от НПК е изключено
следващото се приложение на специалната - по чл. 414, ал. 3 от КТ, в
нарушение на основен принцип в правото.
5
От неправилната и в частност неточна правна квалификация на
нарушението произтича и друга последица – допуска се заобикаляне на
правилото в чл. 415в, ал. 2 КТ, а именно да не бъдат третирани като
маловажни определени административни нарушения, сред които са и тези по
чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда.
Описанието на нарушението е неточно и по друга причина. В АУАН и
в наказателното постановление е посочено, че работодателят е допуснал
работника до работа в обекта „без да му връчи преди постъпването му на
работа копие на хартиен носител от завереното в НАП уведомление по чл. 62,
ал. 5 от КТ за сключен трудов договор.”. От този изказ следва, че няма
прецизна правна връзка между фактите и посочените за нарушени правни
норми, и в частност тази от Наредбата, като следва да се отбележи и че
заверката на уведомлението не може да се вменява на работодателя, което е
извън неговите възможности. Задължение на работодателя е да уведоми
компетентната ТД на НАП за сключения трудов договор чрез изпращане на
уведомление /приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от Наредбата/ в срока по чл. 3,
ал. 1, т. 1. След получаване на уведомленията в ТД на НАП се извършва
заверка в случай, че са редовни, за което се издава справка, съдържаща
списък на тези от тях, които са приети и на неприетите с описание на
причините за неприемането им. Въпреки неточната формулировка в закона
именно този документ се връчва на работника, което се удостоверява с
полагане на подпис срещу името му в справката за заверените уведомления,
като заверката е действие, което е извън поведението на работодателя и
последният не може да отговаря за него.
Допуснатите нарушения при описанието на нарушението, правното му
квалифициране и приложената административнонаказателна разпоредба
поотделно и в съвкупност са съществени и са неотстраними, което
обосновава отмяна на обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, без да се навлиза в обсъждане и на останалите доводи в
жалбата. /в този смисъл виж Решение по КАНД № 52/2018 г. по описа на Адм.
съд- Перник, където дори е посочено и че-4… За пълнота на изложението
следва да се отбележи, че логичното и систематично тълкуване на
приложимите правни разпоредби налага извод, че изпълнителното деяние на
чл. 63, ал. 2 от КТ е бездействие, чрез което работодателят е допуснал
работника, преди да му предостави документите по чл. 63, ал. 1 от КТ.
Следователно в първите две алинеи на чл. 63 от КТ са посочени различни
форми на изпълнителни деяния и се визират различни по вид нарушения. В
НП от АНО е прието, че описаното деяние съставлява нарушение по чл. 63,
ал. 2 от КТ. Посочената норма предполага, че освен уведомлението до НАП
на лицето не е предоставено и копие от трудов договор, тъй като е
разписано „документите” по ал. 1, а не при условие на алтернативност. В
Глава пета от КТ „Възникване и изменение на трудовото правоотношение“,
раздел първи „Трудов договор“, систематично са подредени първо сключване
на трудов договор, след него форма и трето по ред е начало на
изпълнението, където са намерили място текстовете на чл. 63 от КТ,
посочени за състав на нарушение в процесния случай. Законодателят е въвел
изискване за форма на трудовия договор с текста на чл. 62, ал. 1 от КТ, а чл.
61, ал. 1 от КТ посочва сключването му между работника или служителя и
работодателя преди постъпването на работа. От сключването му
възникват правата и задълженията на страните. Съответно от този
момент за работодателя възникват следващите се в тази връзка
6
задължения за изпращане на уведомления, да предостави преди
постъпването му на работа екземпляр от трудов договор, подписан от
двете страни и копие от уведомлението. След сключването възниква и
изричната забрана да допуска работник до работа, преди да му ги
предостави…”, като имплицитно само свидетелката актосъставител сочи в
случая, че на лицето не е бил представен и трудов договор, но такива данни
отсъстват в акта и в НП/.
Изложените съображения мотивират съда да приеме обжалвания
административнонаказателен акт за незаконосъобразен, издаден в нарушение
закона, деянието е недоказано, което обосновава отмяната му.
Освен всичко до съдът намира, за необходимо да отбележи, че иначе
АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни органи съгласно и при
спазване на разпоредбите на ЗАНН.
В заключение при липса и предвид констатираните пороци се налага
единствено обоснования извод, процесното НП да бъде отменено, като
същото е било издадено в нарушение на закона и процесуалните правила арг.
от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
РАЗНОСКИ
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 63д ЗАНН на жалбоподателя се
дължат разноски в производството по делото, но същият не е претендирал
такива и за съда не възниква задължение да се произнася по този въпрос.
Предвид изложеното на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2, т.1
вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление-НП № 14-2200049 от
15.08.2022 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Перник-
Л.Д.В., на длъжност Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - Перник, с
което за осъществен състав на административно нарушение, както следва на
чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5/ 29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане
на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда вр. чл. 63, ал, 2 от
Кодекса на труда и на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл.414, ал. 1 от
Кодекса на труда, на „**********“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: **************** представлявано от Л.Т.-управител, е
наложено административно наказание- Имуществена санкция в размер на:
1500 /хиляда и петстотин/лв.
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията,
визирани в НПК и по реда на глава 12-та от Административния процесуален
кодекс пред Административен съд –гр. Перник в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7