№ 4249
гр. Варна, 14.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502206 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе в предвид, следното:
Производството е по реда чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано по частна жалба на ”Агенция за събиране на вземанията”, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25,
Офис сграда “Лабиринт“, ет.2, оф.4, представлявано от Ю. Ю., действаща чрез юрисконсулт
Ц.П., против Разпореждане №33118 от 13.09.2022г. постановено по ч.гр.д.№20223110111729
по описа на РС Варна, в частта с която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Ю. Г. Н., с ЕГН
**********, за сумата от 475.37лв., представляваща обезщетение за забава върху главница
от 782.88лв. за периода от 06.10.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда-
30.08.2022г.
В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и противоречие на
разпореждането с материалния закон, като се формулира искане за неговата отмяна и
издаване на заповед за изпълнение за отхвърлената част от заявлението. Поддържа се, че
като е извършил проверява дали размерът на претендираната от заявителя лихва е правилно
изчислен или не, съдът е излязъл извън границите на нормативно възложената му служебна
проверка за редовност на заявлението и за наличие на неравноправни клаузи в договора, на
който се основава претенцията. Твърди се, че безспорно кредитополучателят дължи
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва и не е налице основание за
отхвърляне на заявлението в тази му част, само защото според съда размерът на
обезщетението е различен от претендираният. Поддържа се, че този въпрос не подлежи на
изследване в заповедното производство, чиято основана цел е да провери дали вземането е
спорно. Останалите доводи на жалбоподателя не кореспондират с данните по делото и
1
очевидно не касаят правилността на атакуваният съдебен акт, поради което не следва да се
коментират.
Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт и
прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът я намира за допустима. Разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:
От представените към иницииралото заповедното производство заявление по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№11729/2022г. по описа на РС Варна, документи се установява, че на
02.09.2017г. между ”Ти Би Ай Банк” ЕАД и Ю. Г. Н., е сключен Договор за потребителски
кредит №**********, по силата на т.7.1 от който на потребителя е предоставен кредит в
размер на 699лв., при съответната възнаградителна лихва, като същия е следвало да бъде
погасен чрез 24 месечни вноски. С посочената клауза от договора в тежест на потребителя, е
възложена еднократна такса за оценка на риска в размер на 83.88лв., която се финансира от
кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски по погасителният
план.
С подаденото от жалбоподателя, като частен правоприемник на кредитора, заявление
въз основа на цитирания по-горе договор се претендират главница в размер на 782.88лв.,
договорна лихва в размер на 218.14лв. и обезщетение за забава в размер на законната лихва
възлизащо на 475.37лв., което е начислено върху горепосочената главница през периода
13.03.2020г.-05.09.2019г., при отчитане /изключване/ на периода на действие на извънредно
положение в РБ.
Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за
изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд, като
според ал.2 на същата разпоредба предметното съдържание на заявлението, следва да
отговаря на изискванията за редовност на искова молба визирани в чл.127, ал.1 от ГПК, в
това число посочване на вида на вземането, неговото основание и размер. Наред с горното
по силата на чл.410, ал.3 от ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с
потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички
негови приложения и изменения. На основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК съдът разглежда
подаденото заявление в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен
когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, като според т.3 на същия
текст основание за отказ, е налице и когато искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Анализа на посочените разпоредби сочи, че когато става въпрос за потребителски
договор съдът, следва служебно да извърши проверка на клаузите на договора за евентуално
допуснато нарушение на потребителската закрила. За целта освен проверка на редовността
на заявлението по чл.410, ал.2 от ГПК, следва да се извърши и проверка на документа, от
2
който произтича вземането, като въпросната проверка се разпростира и по отношение на
преценката за противоречие на искането на заявителя със закона или с добрите нрави.
В разглежданият казус искането на заявителят, е за присъждане на главница в размер
на 782.88лв., която както вече се посочи по-горе според т.7.1 от договора за потребителски
кредит, се формира от сбора на сумата на кредитиране възлизаща на 699лв. и на
еднократната такса за оценка на риска в размер на 83.88лв., която се финансира от
кредитора и се възстановява от потребителя.
Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според
ал.2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В случая таксата за оценка на риска, е
свързана с процедурата по усвояване /отпускане/ на кредита, респективно клаузата, която
предвижда дължимостта на таксата, влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл.10а,
ал.2 от ЗПК и поради това е нищожна. Нищожността на въпросната разпоредба води до
недължимост на сумата 83.88лв., която очевидно е включена от заявителя в размера на
претендираната главницата. Като оставим настрана колко коректно, е поведението на
заявителя, при излагането на обстоятелствата, от които произтича претенцията за
главницата, то включването в същата на вземане основано на неравноправна клауза, води до
формиране на размер на обезщетението за забава върху сума, която не се дължи в
претендираният размер. Ето защо и предвид липсата на разграничение на начислената
законна лихва по отделните компоненти включени в главницата, следва извод, че
претенцията за обезщетение за забава не отговаря на изискванията за редовност по чл.410,
ал.3 от ГПК, поради което следва да се отхвърли изцяло.
За пълнота, следва да се посочи, че чрез постановяването на Разпореждане №31519 от
31.08.2022г. по ч.гр.д.№20223110111729 на РС Варна, с което заявлението е оставено без
движение, на заявителя е предоставена възможност да конкретизира претенцията си за лихва
за забава, като същият не се е възползвал.
В заключение настоящият състав на съда, макар и по различни съображения, споделя
крайния извод на заповедния съд като намира, че заявлението правилно е отхвърлено по
отношение на претендираната лихва за забава, респективно че разпореждането на
първоинстанционният съд, в атакуваната му част, следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №33118/13.09.2022г. постановено по ч.гр.д.
№20223110111729 по описа на Районен съд Варна, в частта с която е отхвърлено,
подаденото от ”Агенция за събиране на вземанията”, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, Офис сграда “Лабиринт“,
ет.2, оф.4, представлявано от Ю. Ю., Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
3
чл.410 от ГПК, против Ю. Г. Н., за сумата от 475.37лв., представляваща обезщетение за
забава върху главница от 782.88лв. по Договор за потребителски кредит №********** от
02.09.2017г. за периода от 06.10.2017г. до 30.08.2022г.-датата на подаване на заявлението в
съда.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4