РЕШЕНИЕ
№ 1396
гр. Пловдив, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330116777 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по иск по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 310 от ГПК от
М. М. Н. с ЕГН ********** с адрес гр. ********, ул. ************ чрез адв. К. против П.
П. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ********, ул. ************ с която е предявен иск за
връщане държането на заето помещение представляващо къща в гр. ******* , ул.
************ след прекратяване на договор за наем.
В исковата молба се твърди, че ищеца е собственик на имота. Между страните е сключен на
20.10.2020 г. неформален договор за наем на имота за неопределен срок срещу месечна
наемна цена от 50 лв., ведно с консумативите. Наемът е заплащан през първите месеци на К.
Д., който също живее в имота срещу задължение за поддръжката му. Г. престанал да плаща
наем с възражение, че Д. не заплаща такъв. На 26.08.2021 г. Ищеца отправил до ответника
устно и писмено предизвестие , като му дал едномесечен срок до 26.09.2021 г. да се изнесе.
Документа е подписан лично от Г. пред Д.. След изтичане на срока Г. отказал да напусне
имота.
В предоставения срок за отговор ответника лично и чрез служебния защитник адв. В.
оспорва иска. Отрича сключването на договора и прекратяване на същия с отправяне на
предизвестие. Заявява, че е заплащал дължимите суми до 26.08.2021 г. След тази дата
наемодателят е отказал да получава сумите, защото искал да се освободи дома му.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложеният НА № ***, том ***, дело № ***/1981 г., НА № ***, том ***, дело №
1
****/1993 г е видно, че ищеца е собственик на имот представляващ дворно място с
построена в него жилищна сграда в гр. ******.
От представеното предизвестие от 26.08.2021 г. е видно, е видно, че на същата дата ищеца е
уведомил ответника, че не е заплащал наем за шест месеца както и консумативи ток и вода,
поради което е отправил покана да напусне дома му до 26.09.2021 г.
От показанията на свидетеля К. Л. Д., без родство със страните, се установява, че имота на
ищеца се на ул. ******* в ******. От 2010 г. свидетеля живее в него. През ноември 2020 г. в
имота бил настанен и ответника срещу наем от 50 лв., който следвало да заплаща чрез
свидетеля Д.. Платил един наем за ноември на Н. и три наема –за месеца декември, януари и
февруари по 50 лева-на свидетеля, след което спрял да плаща. Когато ищеца си дошъл от
****** през лятото на 2021 г.-юни-юли, отправил предизвестие към Г. през м. август да
напусне. П.Г. не напуснал. Извикали и полиция, но той не напуснал. Предоставената му стая
се ползва и в момента от него.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Не се спори по делото, а и от събраните доказателства се установява, че ищцата е
собственик на имота и в него е допуснат ответника да живее срещу заплащане на наем,
както и, че към момента обитаваното от него помещение не е освободено.
С оглед на това съдът приема за безспорно по делото, че се касае за неформален договор за
наем, при който ищецът е предоставил на ответника по за безсрочно и възмездно ползване
описания по-горе недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, наемателя е длъжен да върне вещта след
прекратяване на договора, което съобразно с чл. 238 от ЗЗД при безсрочния договор може да
се осъществи от всяка от страните след отправяне на едномесечно предизвестие.
Тъй като по делото се установява, от събраните писмени и гласни доказателства, че Н. е
отправил на 26.08.2021 г. покана до ответника да освободи жилището до 26.09.2021 г.
следва да се приеме, че от момента на получаване на същата и изтичане на предоставеният
едномесечен срок 26.09.2021 г. нататък последния ползва предоставеното му жилище без
правно основание и дължат връщането му на ищеца.
Предвид изложеното, съдът намира че иска е основателен и доказан и следва да се уважи.
Възражението на ответника, че е заплащал дължимите суми до 26.08.2021 г., както и това,
че след тази дата наемодателят е отказал да получава сумите, защото искал да се освободи
дома му се преценят като неоснователни, тъй като от една страна не са подкрепени с
доказателства, а от друга същите немогат да се противопоставят на правото на наемодателя
едностранно да прекрати безсрочния договор за наем при определени условия.
.
Предвид изхода на делото на ищеца следва да се присъдят притендираните от него разноски
в размер от 30 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение съобразно
представените доказателства за сторени такива.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА П. П. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ********, ул. ************ да предаде
държането на заето помещение представляващо къща в гр. ******* , ул. ************ на М.
М. Н. с ЕГН ********** с адрес гр. ********, ул. ************.
ОСЪЖДА П. П. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ********, ул. ************ да заплати на
М. М. Н. с ЕГН ********** с адрес гр. ********, ул. ************ сумата от 430 лв.
(четиристотин и тридесет лева) за разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п./___________
3