О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 69
Апелативен съд-Бургас, гражданско отделение,
на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година,
в закрито заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Мария Тончева
Иван Воденичаров
Секретар
Като разгледа докладваното от съдия Тончева
ч.гр.д. № 38/2019 г. на Апелативен съд- Б. ,
за да се произнесе , взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по частна жалба на М. Р. Р. от с. Г.,обл. С. против определение №543/01.11.2018 г. по ч.гр.дело № 391/2018 г. по описа на Сливенския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба против Заповед за изпълнение, изпълнителен лист и разпореждане на съда за оправомощаване на ЧСИ Г. Н. да връчва съобщения по чл.55 ГПК по ч.гр.дело № 4119/2014 г. по описа на Сливенския районен съд и против действия на същия съдебен изпълнител по изп.дело № 1794/2018 г. като недопустима.
Иска се отмяна на обжалваното определение поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения - в закрито съдебно заседание, без изслушване на жалбоподателя. Твърди се нарушение на разпоредбите на ГПК и ЕКЗПЧОС и Хартата на правата на човека, довело до отказ от правосъдие, злоупотреба с власт. Счита, че неоснователно му е отказана правна помощ по делото. Поддържа, че жалбата му е антидатирана, а определението противоречи и на практиката на ВКС. Моли да бъде насрочено делото в открито съдебно заседание и да бъдат изслушани трима свидетели. Претендира разноски по делото.
Отговор на частната жалба е подаден от „Б“С. А, чрез клон Б., представлявано от юрисконсулт П. П. , с който моли да не бъде уважавана частната жалба като неоснователна и да му бъдат присъдени разноски по делото.
Бургаският апелативен съд след като разгледа жалбата и делото и като съобрази закона, приема за установено следното :
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана . Предвид искането в частната жалба за отмяна на прекратително определение въз основа неговата незаконосъобразност не е налице основание за разглеждането и в открито съдебно заседание.
Производството е образувано пред Сливенския районен съд по заявление по реда чл.410 ГПК, подадено от Б “ЕАД за вземане на банката против М. Р. Р. по договор за потребителски заем в размер на 2400 лв. По делото е издадена заповед за изпълнение № * и изпълнителен лист с разпореждане без номер от 28.10.2014 г. за сумата от 1749, 69 лв. главница, сумата от 545,75 лв. възнаградителна лихва, сумата от 207, 93 лв. мораторна лихва и разноски от 350, 07 лв.
Жалбоподателят е депозирал пред Окръжен съд – С. жалба /възражение за нищожност/ с искане да бъде прогласена нищожността на издадената от Районен съд – С. заповед за изпълнение и изпълнителния лист, на разпореждането на Сливенския районен съд, с което е оправомощен съдебен изпълнител да връчва съобщения и да бъде прогласена нищожността на действията на ЧСИ Г. Г. по изпълнително дело №1794/2018 г. С обжалваното в настоящото производство определение Сливенският окръжен съд е приел, че е сезиран с недопустима жалба, постановил оставянето й без разглеждане и е прекратил производството по делото.
Настоящата инстанция намира така постановеното определение за правилно и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите му.
По заповедното производство длъжникът М. Р. е възразил своевременно против издадената заповед за изпълнение. Банката – заявител е предявила за вземането иск с правно основание чл.422 ГПК. С влезли в сила решение № 613/11.08.2015 г. по гр.дело №4915/2014 г. по описа на СлРС и решение № № 264/25.11.2015 г. по в.гр.дело № 517/2015 г. на Сливенския окръжен съд искът е изцяло уважен. Подадената пред Сливенския съд жалба/възражение/ за нищожност цели пререшаване на правен спор, разрешен с влязло в сила решение. Независимо от неяснотата на жалбата, с която е сезиран, в определението си Сливенският окръжен съд е разгледал подробно всички хипотези и основателно е констатирал нейната недопустимост.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.1 от ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване освен в частта за разноските. Жалбоподателят е упражнил предоставеното му право по чл.414 ГПК на възражение против нея в пълен обем, включително в последващото двуинстанционно исково производство. Съдът е посочил и реда за прогласяване за нищожността на съдебен акт. Относно исканията за прогласяване нищожност на разпореждане за овластяване на съдебен изпълнител да връчва съобщения, констатациите на предходната инстанция за липса на такъв акт са основателни, тъй като по заповедното производство такова разпореждане не се открива. Правото и задължението на съдебния изпълнител да връчва съобщения е установено с ГПК и ЗЧСИ .
Съдът е извършил подробно тълкуване на жалбата, с която е сезиран и основателно е констатирал,че липсва основание да бъде прието, че тя представлява искова молба. Следва да се посочи, че искане за предоставяне на правна помощ по делото не е отправено от М. Р. Р. , поради което оплакванията му за непредоставяне на правна помощ са неоснователни.
При горните изводи настоящата инстанция намира, че обжалваното определение е правилно, а частната жалба против него е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. Р. Р. против определение № 543/01.11.2018 г. по ч.гр.дело № 391/2018 г. по описа на Сливенския окръжен съд.
Определението е окончателно на основание чл.274, ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: