№ 15481
гр. София, 10.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110102738 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
С молба, приета от СГС в производството по въззивен контрол на постановеното по
делото решение, като такава с правно основание чл. 248 от ГПК, обективирана във въззивна
жалба с вх. № 182190/26.06.2023г., Р. К. С. е сезирала съда с искане за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските. В молбата е изложено, че съда не е
следвало да присъжда юрисконсултско възнаграждение с оглед изхода на спора, както и
разноските заплатени като депозит за изслушаните експертизи.
В законоустановения едноседмичен срок от /ФИРМА/ не е взето становище по
молбата.
Предвид горепосоченото, съдът намира следното:
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е не обжалваемо
– в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни
или да измени постановеното решение в частта на разноските. Законодателят допуска
решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските. В първата хипотеза,
следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на присъдените
разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски или
признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал въобще да
се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае
хипотезата на изменение на решението. Съдът се е произнесъл с решение, което подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщението, което решение е връчено на молителя на
13.06.2023г., а молбата за изменение на решението в частта за разноските, инкорпорирана
във въззивната жалба е подадена в съда на дата 26.06.2023г., поради което съдът намира, че
молбата е подадена в законоустановения срок и като такава е допустима.
По същество и след повторна преценка молбата съдът намира за неоснователна.
Съдът е приел за основателни предявените от /ФИРМА/ срещу Р. К. С. искови
претенции и поради което е разпределил разноските по реда на чл. 78, ал.1 от ГПК.
1
Отговорността за разноски е винаги обективна и следва изхода на спора. При положително
решение в полза на ищеца в негова полза се поражда и право на разноски. Неоснователни са
твърденията, че съдът не е следвало да присъжда юрисконсултско възнаграждение на
ищеца, при все, че по делото не са налични доказателства за заплащането му. Присъждането
му следва от новелата на нормата на чл. 78, ал.8 от ГПК, като възнаграждението се определя
от съда, в зависимост от правната и фактическа сложност на делото съобразено с
параметрите, установени в чл. 25, ал.1-ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Дължими са и разноските за депозит за изслушаните експертизи, без изслушването на които
и при релевирани от ответника възражения за съда е практически невъзможно да реши
делото по същество. Съдът е преценил, че всички поставени от ищеца въпроси към вещите
лица по така изготвените експертизи ще допринесат за изясняване на фактите, релевантни за
спора, поради което е допуснал отговор на всички поставени въпроси и е определил
възнаграждение, съобразно обема на работа.
По гореизложеното съдът намира молбата за неоснователна.
Така мотивиран съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с правно основание чл. 248 от ГПК,
обективирана във въззивна жалба с вх. № 182190/26.06.2023г. на Р. К. С. за изменение на
постановеното по делото решение от 23.05.2023г. по гр.д. № 2738/2022г. по описа на СРС,
45-ти състав, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2