№ 143
гр. Варна, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно търговско дело №
20253001000018 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано е по
въззивна жалба на Д. М. Д. с ЕГН ********** с адрес *****представлявана от
адвокат Г. Ш. срещу решение № 475/18.11.202 година по търг. дело №
306/2023 година на Окръжен съд – Варна, с което отхвърлена исковата й
претенция, срещу „Ново Финанс“ ООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. “И. Страцимир“2, за прогласяване
нищожността на сключените между страните Договор за заем №594-ВН-
05.12.2019 от 05.12.2019 година, Договор за заем №592-ВН-04.12.2019 от
04.12.2019 година, Договор за заем №798-ВН-17.06.2020 от 17.06.2020 година
и Договор за заем №795-BН-16.06.2020 от 16.06.2020 година, с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.38 от ЗКНИП, вр. чл.24, ал.1, т. 7, 9 и
11 от ЗКНИП.
Във въззивната жалба се поддържа теза за незаконосъобразност на
обжалваното решение. Основното възражение се отнася до липсата на
произнасяне от първата инстанция по неравноправни клаузи, застъпени в
процесните договори. На това основание се твърди тяхната нищожност и
непротивопоставимост на страната. Позовава се на съдебна практика, която
намира за относима. Конкретно се смятат клаузите на въпросните договори чл.
2.6 – 2.9 за неравноправни. Определя като служебно задължението на съда да
се произнесе по въпросните клаузи. Позовава се на чл. 7 ал. 3 ГПК.
Аргументира позицията си с изводите на заповедния съд и постановеното от
него разпореждане №4605/08.02.2022 година, постановено по ч.гр.д. №
1
15638/20921 година на ВРС, където е застъпена тезата за нищожност на
въпросните клаузи с оглед установената изключително голяма разлика в
престациите при договора за кредит. Набляга се на обстоятелства свръзани със
сключвани типизирани договори от страна на кредитната институция, от което
прави извод за липса на индивидуална договореност на процесните
съглашения. Уговореният размер на възнаградителна лихва в чл. 2.2 б. „ж“ от
Договор за заем №594-ВН-05.12.2019 от 05.12.2019 година, Договор за заем
№592-ВН-04.12.2019 от 04.12.2019 година определя също като неравноправна
и накърняваща добрите нрави. Не споделя изводите на първата инстанция,
свързани с размера на така договорената възнаградителна лихва и
ненадвишените лимити застъпени в разпоредбата на чл. 29 ал. 9 ЗКНИП.
Навежда твърдения за свръхобезпеченост на кредита. Поддържа се
становището за неравноправие на клаузата на чл. 2.2 б. „ж“ от Договор за заем
№795-ВН-16.06.2020 и Договор за заем №798-ВН-17.06.2020 година.
Изложеното по отношение на предходните два договора намира за относимо и
за посочените. По изложените възражения иска отмяна на обжалваното
решение. Отправя доказателствени искания.
В постъпилия отговор от насрещната страна се оспорва жалбата като
неоснователна и се иска да бъде оставена без уважение. Поддържа се позиция
за произнасяне на първата инстанция по всяко от възраженията на страната,
като се сочи, че договорите за заем отговарят на изискванията на приложимия
ЗКНИП. Клаузите на договорите въззиваемият намира за действителни и
индивидуално договорени. Претендира сторените в настоящото производство
разноски.
С определение, постановено в разпоредително заседание въззивният съд
е уважил искането за допускане на съдебна експертиза във въззивното
производство.
В проведеното съдебно заседание на 17.04.2025 година страните
изразяват становища като поддържат депозираните от тях въззивна жалба,
съответно отговор. Изслушано е становището на вещото лице, направени са
искания за присъждането на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Решенията на първоинстанционния съд са действителни (по критериите,
възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответстват на
предявена претенция за прогласяването нищожността на договори за заем
сключени между страните в производството. Същите съдържат реквизитите по
чл. 236 ГПК, а произнасянето съответства на предявените искания и правото
на иск е надлежно упражнено.
Страните не спорят по фактите, установени от първоинстанционния съд
в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи. Предметът
на спора се оформя около основанията за нищожност на процесните договори
2
за заем въведени с исковата молба и поддържани с въззивната жалба.
Основно възражение в исковата молба на ищцата е свързано с
несъответствие съдържателната част на договорите съобразно изискванията
въведени в чл. 24 ЗКНИП, съответно водещи до нищожност на цялата сделка
по чл. 38 ЗКНИП. Смята се, че не са описани условия за погасяването на
дължимите суми, съответно съставен погасителен план. Като порок на
сделките се твърди и липсата на конкретизация на формирането на ГПР.
Възразява се срещу приложената таблица, наименувана погасителен план,
понеже същата няма характера на такъв и не съдържа изискуемата
информация за потребителя. Не се оспорва образуваните между страните
заповедни производства и водените помежду ч.гр.д. №15151/2021г. на ВРС и
ч.гр.д. №1740/2023г., по които в полза на ответника са издадени заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК за главници, възнаградителни и мораторни
лихви по Договор за заем №798-ВН-17.06.2020 от 17.06.2020г. и Договор за
заем № 795-BН-16.06.2020 от 16.06.2020г. и заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК за вземания за възнаградителни лихви по Договор за заем №594-ВН-
05.12.2019 от 05.12.2019г. и Договор за заем №592-ВН-04.12.2019 от
04.12.2019г.
Ответната страна е упражнила правото си на писмен отговор като е
оспорила претенцията по основание. Поддържа се проведено индивидуално
договаряне по смисъла на чл.146 от ЗЗП и изготвянето на погасителен план.
Процесните договори за изготвени съобразно законовите изисквания на
специалния ЗКНИП и са ясни и разбираеми за страната. Размерът на ГПР и
възнаградителната лихва, фиксирана за целия период на договорите, не
противоречат на законовите изисквания.
Настоящият състав намира за необходимо да изведе като безспорно
сключването на процесните договори за заем. Предмет на производството са
искове за прогласяването нищожността на договорите, поради противоречие
със закона и в частност с конкретно посочени императивни правни норми.
Поради това не подлежат на изследване обстоятелствата около
предоставянето на заемните суми на ответника и дали той дължи връщане на
заетото за потребление при условията на договорите или разпоредбите на
закона, които обвързват страните. Няма спор по делото, че страните по
процесните договори за заем са търговец и потребител по смисъла на пар. 13,
т. т. 1 и 2 от ДР на ЗЗП. Както се установява от договорите за заем между
страните задължението на ответницата е обезпечено с ипотека, поради което и
на осн. чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗПК регламентацията на този закон не се прилага по
отношение на процесните договори. В този смисъл съдът квалифицира като
позоваване на сключване на сделка в нарушение на специален закон (чл. 26,
ал. 1 ЗЗД) възраженията на ответника срещу действителността на договорите,
опорочени при уговаряне на съдържание в отклонение от законови изисквания
на ЗКНИП. Приложими са разпоредбите на специалния ЗКНИП и
субсидиарно на ЗЗП.
3
Така с Договор за заем №594-ВН-05.12.2019 от 05.12.2019г. “Ново
Финанс“ ООД се е задължило да предостави на Д. М. Д. заем в размер на 95
500 лева за срок от 60 месеца, с краен срок за погасяване 06.12.2024 г., при
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 20 % и годишен процент на
разходите в размер на 20 %. Уговорено е, че плащанията на договорната лихва
се извършват съобразно погасителен план на равни месечни вноски с падеж 6-
то число на всеки месец, като през целия срок на заема заемополучателят
дължи само начислената лихва, а главницата в нейния пълен размер се дължи
в края на срока уговорен между страните – 06.12.2024г. (чл.2.2., бл. „ж“). В
погасителния план е посочен и общият размер на дълга – 191000 лева, от
които 95500 лева главница и 95500 лева лихва.
Видно от Договор за заем № 592-ВН-04.12.2019 г. от 04.12.2019 г.
страните са уговорили същите условия относно срок, лихвен процент, ГПР,
начин на издължаване, обезпечение. Предмет на договора е предоставянето на
ищеца заем в размер на 4 500 лева с месечна вноска за главница в размер на 75
лева. В погасителния план към договора е посочен общият размер на дълга –
9000 лева, от които 4500 лева главница и 4500 лева лихва.
Посредством Договор за заем №795-BН-16.06.2020 от 16.06.2020г.
ответникът се е задължил да предостави на ищцата заем в размер на 1000 лева
срещу задължението да го върне в срок до 17.06.2025г. ведно с
възнаградителна лихва във фиксиран размер на 25% годишно съгласно
погасителен план, неразделна част от договора, на 60 равни месечни вноски в
размер на 29.35 лева, включващи дължимата лихва и част от главницата.
Уговореният ГПР е в размер на 25%. Представеният погасителен план
съдържа общ размер на погасителната вноска и разбивка по компоненти с
посочване на основание и размер на главница и възнаградителна лихва,
посочен е общ размер на дълга. Изрично е посочено в погасителния план, че
не се дължат такси и комисионни.
На следващо място според Договор за заем №798-ВН-17.06.2020 от
17.06.2020г. между страните е постигнало съглашение при същите условия
относно лихвен процент, ГПР, начин на издължаване, обезпечение и др.
Предоставен е на заем в размер на 10000 лева, срещу задължението за
връщането му на 60 равни месечни вноски в размер на 293.51 лева,
включващи главница и лихва съгласно погасителен план в срок до 17.06.2025г.
Представеният погасителен план съдържа общ размер на погасителната
вноска и разбивка по компоненти с посочване на основание и размер на
главница и възнаградителна лихва. Изрично е посочено в погасителния план,
че не се дължат такси и комисионни.
Според експертизата допусната във въззивната инстанция ГПР е
съставен от лихвения процент по кредита, както и останалите разходи, които
следва да бъдат заплатени в момента или в бъдещи периоди. По процесните
заеми размерът на ГПР е 20 % и 25 %, което не надвишава прага от 50 %,
формиран като пет пъти размера на законната лихва. Елементите на ГПР,
4
които са използвани в процесните договори са лихвен процент, срок на
кредита в месеци, гратисен период по главницата (по договори № 592 и №
594), погасителен план с анюитетни вноски за договори № 795 и № 798, а за
договори № 592 и № 594 - погасителен план, според който главницата е в края
на срока. Експертът е категоричен, че в настоящите договори за заем при
формиране размера на ГПР не са ползвани елементи като първоначални такси
и комисионни, годишни такси и комисионни, както и месечни такси и
комисионни, които обичайно се използват за оскъпяване на сумата по заема.
Размерите на задълженията по референции № 43 и 44 са сметнати по клаузи в
съответните договори за заем, съдържащи размерите на възнаградителната
лихва, наказателната лихва и неустойката, като експерта е категоричен, че в
размера на ГПР са съотносими неплатените главници и възнаградителни
лихви. Другите компоненти като наказателни лихви, неустойка, законна лихва
произтичат от неизпълнение по договорите за заем от страна на длъжника.
Следва да се има предвид, че не всички норми за поведение на страните,
въведени с ЗКНИП са толкова съществени, че нарушенията им да изключат
напълно обвързаността на потребителите. Само правилата, посочени в чл. 38
като основания за нищожност опорочават договорите в цялост. В случая
съдържанието на раздела "индивидуални условия" (чл. 2.1 и следващите) в
окончателните договори, подписани от насрещните страни и възпроизведено и
в ипотечния акт, съответства на реквизитите по чл. 23, ал. 1(съставени са като
писмени документи на хартия), чл. 24, ал. 1, т. 5 – 9 и 11 ЗКНИП ( оповестен е
срок на ползване; размери на главниците и условията за усвояването им
съответно в брой и с банков превод; приложени са погасителни планове с
датите на изискуеми плащания, размери на всяка месечно дължима вноска,
общия им брой и разпределение на частите за лихви и главници; единствения
приложим фиксиран лихвен процент; обща сума, дължима от потребителя по
кредита като сбор на главницата и лихвата за целия период). ГПР е оповестен
като определен от единствен известен предварително разход за фиксирана
лихва. Гаранционната сума не следва да се третира като допълнителен разход,
предвид уговореното й предназначение да покрива основния разход за лихва,
доколкото заемателят не предложи предсрочно изпълнение и се освободи от
задължението си занапред. В заключение съдът не намира основание за
обявяване на сделките за нищожни поради противоречие с нормативно
императивно изискване по основното им съдържание.
На следващо място доставчикът на финансовата услуга е снабдил
клиента си със специфичната информация за предлагания свой финансов
продукт и така е осигурил възможност на неподготвения потребител да се
запознае с нея. Дори и да не е проучил нужди и възможности на клиента си
предварително и да не го е запознал принципно със своите продукти,
доставчикът несъмнено е представил предварителен договор с ясен
погасителен план, който съответства на стандартизираната информация по
съществените клаузи, индивидуализиращи основен предмет на договорите.
Изготвените от кредитора документи, макар и да са унифицирани, са ясни по
5
отношение на съществените елементи на задълженията на кредитополучателя
за начина на изплащане на получената главница, начина на олихвяване и
размера на прилаганата за целия период лихва, както и общата стойност на
сумата, която следва да се върне по заема. Така по договори № 594 и 592
дължимата лихва се разпределя и дължи ежемесечно до 6-то число на месеца,
считано от 06.01.2020г., на равни месечни вноски съгласно погасителен план,
като през целия срок на договора заемополучателят погасява само дължимата
лихва, а главницата в нейния пълен размер се дължи в края на срока уговорен
между страните, а именно 06.12.2024г. Така и по договори № 795 и 798
дължимата лихва се дължи и начислява върху пълния размер на заемната
сума, считано от датата на подписване на договора, независимо от периода на
забава, като заемополучателят погасява дължима лихва и част от главница на
равни месечни вноски, платими съобразно погасителен план до 17-то число
на месеца, с изключение на лихвата за първите 6 месеца, която се дължи в
нейната цялост в края на срока на договора. Погасителният план, приложен
към договорите изцяло съответства на окончателния вариант, приложен от
кредитора и на съдържанието на договорите.
Горната информация, позволява на средно запознат с този тип услуга
потребител, който полага поне минимална грижа за запознаване с размерите
на задълженията, които поема, да се ориентира в конкретната финансова
тежест: месечни вноски в размер, покриващ само лихви и отложено към
последна дата връщане на цялата главница, съответно погасяването на
дължима лихва и част от главница на равни вноски по последните два
договора. В този смисъл въззивният съд намира уговорките в чл. 2. 1 б. б, е, ж,
з, и, м за достатъчно ясни, тъй като извън илюстрирането им в погасителния
план, те не се нуждаят от друго разясняване. Като съвпадаща воля по тези
параметри, очертаващи основния предмет, те остават извън общия контрол за
неравноправност(чл. 145, ал. 2 ЗЗП).
Без допълнителните клаузи, договорите изпълняват същностното си
предназначение на сделка по кредитиране на потребител срещу ясно посочено
възнаграждение от 20 % и 25 % годишна лихва, дължима през целия срок от 5
години. С това съдържание сделката може да бъде съхранена без евентуално
неравноправната им част свързана с уговорени наказателна надбавка,
неустойка и законна лихва (чл. 2.6, чл. 2,8, чл. 2.9). В този смисъл са и
насоките по приложението на общоевропейски стандарт на потребителската
закрила при кредитиране и принципното разрешение на въпросите за
критериите за отграничаване на основен от допълнителен предмет на
договаряне (дело C 96/14 и съединени дела C-224/19 и C-259/19 на СЕС). Тази
част на сделката не е опорочена до степен на недобросъвестно формулиране
от страна на кредитора на клаузи от същественото съдържание, без което
задължението не би било поето. Затова и няма основание да се отрече
действителност на тази част от договора и по общите критерии за защита на
потребителите по чл. 143 ЗЗП. Освен това, както става ясно от изслушаната
експертиза пред въззивната инстанция елементите, които са формирали ГПР в
6
процесните договори са неплатената главница и възнаградителни лихви, а не
наказателни лихви, неустойка, законна лихва, коренящи се в неспазването на
условията за погасяването на договорното задължение.
Според настоящия съдебен състав договорената възможност длъжникът
да загуби предимствата на срока и от него кредиторът да иска предсрочно
пълно изпълнение не е нищожна. Предсрочната изискуемост е възможност
предвидена в закона- чл. 71 от ЗЗД, както и специално за договорите за банков
кредит – в разпоредбата на чл. 432 от ТЗ. Съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗКИ
кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем при неплащане на една
или повече вноски, в какъвто смисъл е и клаузата на т. 2. 7от договорите. От
изложеното следва, че законът допуска при договорени условия длъжникът да
изгуби преимуществата на срока, които са му предоставени първоначално с
договора. В този смисъл съдът тълкува и разясненията по тълкуването на
закона дадени от ВКС с решение № 82/2022 г по т. д. № 871/2021 г на IТО на
ВКС, в което е посочено, че при преценка на евентуално неравноправния
характер на клаузата за предсрочна изискуемост в договор за кредит, сключен
с потребител следва да се съобрази произнасяне на СЕС по въпроса за
неравноправието на клаузата за предсрочна изискуемост. По дело С-
421/2014г, съдът е посочил, че при преценката на националния съд относно
твърдян неравноправен характер на клауза за предсрочната изискуемост
поради неизпълнение на задълженията на кредитополучател за част от
периода на договора, следва да се съобрази дали възможността на банката да
обяви целия кредит за изискуем зависи от неизпълнението от страна на
потребителя на основно задължение в договорното отношение, дали
неизпълнението е незначително, дали договорната клауза съответства на
приложимите в тази област правни норми и дали националното право
предвижда подходящи и ефективни средства, позволяващи на потребителя, за
когото се прилага такава клауза, да преустанови действието на посочената
изискуемост на кредита. С оглед така дадените разяснения при преценката на
неравноправието на клаузата за предсрочна изискуемост, обективирана в чл. 2.
7 от договорите съдът приема, че същата отговаря на националното
законодателство. Така, както е формулирана хипотезата на т. 2. 7 не може да се
приеме, че към момента на сключването на договора дружеството е
постигнало изгодна само за него и недобросъвестна договорка, във вреда на
по-слабата страна-длъжника, която да противоречи на закона или да го
заобикаля. Постигната е договорка при неизпълнение на едно от
съществените задължения на договора за заем - непогасяване на заемните
вноски- кредиторът да има право да обяви вземането си за изцяло предсрочно
изискуемо. Въпрос не на валидност и равноправие на договорната клауза, а на
добросъвестно и точно изпълнение на договорните задължения е как
кредиторът ще упражни предоставеното му от т. 2. 7 право.
След като страните са уговорили фиксиран годишен лихвен процент от
20 % и 25 %, така оформената договорка не е нищожна. При ГПР, който не
надвишава пет пъти размера на законната лихва и не е определен в нарушение
7
на императивната разпоредба на 29, ал. 9 от ЗКНИП, не може да се приеме
извод, че възнаградителната лихва, която съставлява този ГПР е прекомерно
висока. Така съдът намира, че след като ГПР не надвишава установения
максимален размер в чл. 29, ал. 9 ЗКНИП, то уговорката за лихвен процент,
като част от този годишен процент на разходите, не е нищожна. В този смисъл
е и становището на вещото лице по допуснатата във въззивната инстанция
експертиза. Отделно от това длъжникът няма основание да сборува размерите
на ГПР по отделните договори, аргументирайки така възражение за
нищожност по 29, ал. 9 ЗКНИП, доколкото определените процентни
измерения на ГПР са предмет на самостоятелни съглашения между страните
оформени в отделни договори основание за възникване на облигационна
връзка.
Възражението на въззивната страна, че при формиране на ГПР годината
е базирана от въззиваемото дружество на 360 дни, вместо на 365 дни, не се
приема от настоящия съд като увреждащо въззивната страна, доколкото на
практика това е в нейна полза. Дори при базиране 365 дни, обявеният от
кредитора размер на ГПР отново е в полза на потребителя, поради което не
може да се счита за неравноправно договорен.
В заключение въззивният съд не намира основание за изключване на
валидността на съглашенията между страните, основана на договори за заем, с
които страните са договорили редовното ползване на главниците, лихвата,
размерите и падежите на вноските. До същият извод е достигнал и
първоинстанционния съд, поради което оплакванията за неправилно приложен
закон по преюдициалния въпрос не са основателни.
По разноските:
При този изход на спора не се дължи ревизирането на разноските
сторени пред първата инстанция.
За производството пред въззивната инстанция на въззивника не се
следва присъждането на разноски с оглед изхода на производството.
Въззивникът е отправил възражение за размера на търсените разноски от
насрещната страна.
Въззиваемата страна е представила списък с разноски, доказателства за
тяхното извършване в преклузивните срокове за това. Въззивната инстанция,
съобразявайки практиката на СЕС свързана с Наредба 1/09.07.2004 година,
приема възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за частично основателно, доколкото производството не се
характеризира с фактическата и правна сложност, предмет на производството
е преценката действителността на облигационна връзка и на клаузи на
съглашение. Все пак производството пред въззивната инстанция е протекло в
две съдебни заседания, събирани са доказателства, процесуалният
представител на въззиваемата страна е взел активно действие в
производството. В този смисъл размер от 7000 лева се определя като
справедлив вземайки под внимание процесуалното поведение на загубилата
8
страна, която с неоснователното си обжалване е предизвикала разноските
въззиваемия.
По изложените правни изводи, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 475/18.11.2024 година по търг. дело №
306/2023 година на ВОС.
ОСЪЖДА Д. М. Д. с ЕГН ********** с адрес *****, да заплати на
„Ново Финанс“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. “И. Страцимир“2, сумата от 7000 лева /седем хиляди лева/,
представляваща сторени в първоинстанционното производство разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, по реда на чл. 280, ал. 1,
респ. ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9