Р Е
Ш Е Н
И Е
№
291
гр.
Перник, 26.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 26.06.2019 г., IІІ-ти въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кристиан Петров
ЧЛЕНОВЕ: Роман Николов
Кристина
Костадинова
при
секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело
№ 00340 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от Б.С. против Решение № 395 от 21.03.2019 г. по гр.д. №
3755/2018 г. на Районен съд – П., с което е отхвърлен като неоснователен искът,
предявен от Б.С. срещу "Банка ДСК" ЕАД, с пр. осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД –за заплащане на сумата от 4 523,75 лв. - недължимо платена по
договор за банков кредит от *** г., ведно със законната лихва върху сумата от исковата молба до
окончателното изплащане. В жалбата са развити подробни съображения във връзка
с направените оплаквания за това, че съдът не е обсъдил събраните по делото
доказателства и първоначалното заключение на вещото лице и не е обсъдил
наведените от ответника възражения и доводи, а именно, че банката-ответник е инкасирала
от банковата сметка на ищеца суми, по-големи от дължимите по погасителния план
за периода от усвояване на кредита. От съвкупната преценка на писмените
доказателства, не се подкрепят констатациите на съда, че „Банката е изпълнила
договорните си задължения да уведоми ищеца за новите лихвени
проценти, както и да предостави новите погасителни планове“, поради което този извод не съответства на
събраните доказателства, тъй като банката нито веднъж не е уведомявала ищеца
относно изменени лихви и нови погасителни планове. Неправилно
възприемане на доказателствата е довело съда до погрешни изводи и преценка за
наличието на неравноправни клаузи в процесния договор. Въз основа на изложеното се
иска отмяна на решението и решаване на спора по
същество с уважаване на исковете изцяло.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения
изразява становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл.
269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо - в обжалваната му част.
Съдът при въззивния контрол за правилност на
първоинстанционния съдебен акт в рамките, поставени от въззивната жалба, след
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа
и правна страна следното:
Установява
се безспорно от събраните пред районния съд доказателства, че между страните е
сключен договор за жилищен кредит от *** г. за сумата от 30 000 лв. със срок за издължаване 240 месеца съобразно
погасителен план – неразделна част от договора, като
ответната банка
е предоставила реално на ищеца договорената сума, постъпила по кредитната сметка *** на кредитополучателя на *** г. Видно от погасителния план, кредитът е следвало
да бъде изплатен на 240 равни месечни вноски от по 207,89 лв. при лихвен процент от 5,59% за първите 36
месеца и за
останалия срок на кредита месечни вноски от по 250,29 лв. при лихвен процент от 8,29% или общо
дължимата сума е 58544,64 лв., от които 30000 лв. главница и 28554,64 лв.
лихви. В чл. 7 на договора е уговорено, че за предоставения кредит
кредитополучателите заплащат първоначална лихва за период от три години, считано
от датата на усвояване на кредита, формирана от базов лихвен процент за този
вид кредит и надбавка в размер на 1,9 процентни пункта. За останалия срок на кредита се дължи лихва формирана
от базов лихвен процент за съответния вид кредит и
надбавка, която може да бъде намалявана с отстъпка, съгласно
Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма ДСК УЮТ - приложение 2 към договора за кредит. Базовият лихвен процент се определя периодично от
кредитора. Към датата на сключване на договора за кредит базовият лихвен процент е 3,69%, а стандартната
надбавка е в размер на 4,6 процентни пункта. Съгласно т. 8.1. от ОУ кредитът се олихвява с
фиксирана, и/или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и надбавка,
посочени в договора. Кредиторът има право да променя базовия лихвен процент, за
което уведомява кредитополучателите по подходящ начин. Т. 9.1 от ОУ предвижда
при промяна на базовия лихвен процент кредиторът да определя нов размер на
месечната вноска за лихва и/или главница и да предоставя на кредитополучателя
актуализиран погасителен план.
С оглед
правомощията си по чл. 202 ГПК, при съвкупната преценка на първоначалната и
доработката на съдебно-счетоводна експертиза, както и
допълнителната съдебно-счетоводна експертиза пред първата
инстанция, настоящият състав кредитира изводите на вещото лице в частта, в
която е посочено, че при размер на кредит от 30000 лв. с период на погасяване
от 129 броя анюитетни вноски, при лихвен процент от 5,59 % за първите 36 броя
погасителни вноски и за останалите погасителни вноски лихвен процент 8,29 %
лихвата е в размер на 12879,69 лв. или обща сума по погасителните вноски е в
размер на 42 879,69 лв., като ищецът е платил общо 50 723,74 лв. до
25.04.2017г. /до 30.03.2017г. общо 33 850,16лв. и на 25.04.2017г. -
16873,58 лв./ или 7844,05 лв. в повече от получената сума на кредита при
условията съобразно погасителния план. Това се налага като извод и при съпоставката
на общо дължимата сума от 58544,64 лв. при последната 240-та погасителна вноска,
и платените от ищеца общо 50 723,74 лв. до 25.04.2017г., което дава
разлика 7820,90 лв., в съответствие с кредитираното заключение на експертизата.
С оглед
на така установените факти, настоящият съдебен състав съобразява, че с подписване на договора и погасителния план към него страните изрично са се съгласили за предоставения кредит кредитополучателите да заплащат
лихвен процент от 5,59 % за първите 36 броя погасителни вноски и за останалите
погасителни вноски лихвен процент 8,29 %. С подписването на договора и приложения към него погасителен план страните
са договорили посочения в плана размер на лихвата, който е приложим до изтичане
на срока на договора. Тази уговорка е направена във връзка с други уговорки за
облекчаване положението на кредитополучателя чрез предоставяне на гратисен
период за издължаване на главница и част от лихвата. Без значение е по какъв
начин се е стигнало до определяне на лихвения процент, посочен в погасителния
план, защото неговото прилагане в отношенията между страните е резултат от
изрично договаряне. Следва да се отбележи, че в
исковата молба ищецът свързва претендираната сума еднозначно с твърдение за
платена на 25.04.2017г. в повече сума в полза на банката спрямо клаузите в договора за жилищен кредит
и погасителния план към него, но не твърди същата да
е формирана от платени повече суми в резултат на извършени едностранно от
банката увеличения в размера на БЛП, респ. лихвата и пр., нито
такива доводи и възражения са релевирани от ответника в срока по чл. 131 ГПК и
поради това не са подлежали на разглеждане от първоинстанционния съд, вкл. и
свързаните с това въпроси за не/равноправни клаузи (в този смисъл е и проектът
за доклад на делото, срещу който страните не са възразили в първото съдебно
заседание, и докладът е обявен за окончателен). В още по-голяма степен това
важи и за въззивния съд и недопустимо е подобни доводи и възражения за извършени едностранно от банката увеличения в
размера на БЛП, респ. лихвата и пр. да се правят за първи път пред въззивната
инстанция, тъй като са преклудирани по смисъла на чл. 266, ал. 1 ГПК и не
следва да бъдат обсъждани по същество от настоящия съдебен състав.
Независимо
от това доводите са и неоснователни. Изменението на стойностите на показателите, от
които се формира БЛП, макар и обективно, доколкото отразява състояние на
пазара, подлежи на преценка от орган на търговеца - Комитета за управление на
активите и пасивите /КУАП/, като след кумулативна оценка на промените, органът
взема решение дали, кога и с колко да увеличи или намали лихвата, съобразно
състоянието на финансовите пазари. Ответникът не
е представил по делото протоколи за решения на КУАП на „Банка ДСК“ ЕАД за наличието на правно
основание за плащане на процесната сума на ответника, респ. за законосъобразно едностранно изменение в БЛП по договора за кредит с ищеца, което валидно да обвърже кредитополучателя, съгласно т. 8.1 от общите условия -
версия от *** г. Това
препятства да се извърши преценка по кой от двата начина е формирана цената на паричния му ресурс за
процесния период и съответно какви са обективните фактори, които са довели до
увеличаването му. С оглед липсата на доказателства за начина на определяне на
цената на пазарния ресурс на банката и съответно отделните фактори, които
влияят върху нея, не се установява връзка между обективните
промени на кредитните и финансови пазари /дори
липсва такова твърдение от ответника/ и изобщо
всички фактори, представляващи предпоставка за законосъобразното едностранно изменение на лихвения
процент чрез един от двата му компонента - т.нар. "базов лихвен
процент" и увеличената цена на
ресурса на банката спрямо клаузите в процесния договор за жилищен кредит и погасителния план към него. Не става ясно по каква методология или алгоритъм едностранно се завишава БЛП през процесния период, нито използваната от банката
методология за промяна на БЛП да е предоставяна на ищцата преди сключване на
договора за кредит. В
ОУ няма предвиден алгоритъм за промяна на лихвата, а
само е предоставено право на банката едностранно да променя лихвения процент. Освен това, ответната страна не е представила
доказателства при промяна на БЛП и определяне от кредитора на нов размер на месечната
вноска за лихва и/или главница, последният
да е предоставил на кредитополучателя актуализиран погасителен план, съгласно изискването на т. 9.1 от ОУ.
Въз основа на
гореизложеното и доколкото фактът на настъпилото
имуществено разместване не се оспорва, а от кредитираното
от съда заключение
на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че с платените на 25.04.2017 г. вноски от
16873,58 лв. ищецът е заплатили сумата от 7844,05
лв. повече от първоначално
уговореното с договора и погасителния план, то следва, че е
осъществен фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – те са недължимо платени при начална
липса на основание. С оглед приетите по-горе параметри
на клаузите в договора за жилищен кредит
и погасителния план към него и при съобразяване на правилата на чл. 20а, ал. 1 и 2 от ЗЗД, заплащането от
кредитополучателя на суми, в частта надвишаваща
първоначално уговорения размер, е лишено от основание и ищецът се легитимира като кредитор на вземане за
неоснователно обогатяване.
С оглед
изложеното, искът по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е основателен в предявения размер от 4525,73 лв. (като се отчита диспозитивното начало – чл. 6, ал. 2 ГПК и липсата на увеличение на исковете). Това налага обжалваното решение да бъде отменено и
да се постанови друго, с което искът да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане
на главницата. Въззивната
жалба е основателна.
По
разноските
Жалбоподателят – ищец претендира и доказва разноски
в първоинстанционното производство общо 932 лв. (съгласно представените
доказателства, включително в договора за правна защита и съдействие е
отбелязано, че уговореното адв. възнаграждение е платено изцяло и в брой, и
списък по чл. 80 ГПК), които с оглед изхода на спора му се дължат от ответника
изцяло и следва да бъдат присъдени с настоящото решение.
С оглед изхода на спора, следва обжалваното решение
да се отмени и в частта, с която са присъдени разноски на ответника в
първонистанционното производство в размер общо на 400 лв., доколкото такива не
му се дължат.
Жалбоподателят претендира и доказва разноски пред
въззивната инстанция общо 91 лв. – заплатена такса по въззивната жалба (съгласно
представените доказателства, като липсва договор за правна защита и съдействие за
уговорено и платено адв. възнаграждение по въззивното производство, както и
списък по чл. 80 ГПК), които му се дължат от въззиваемия изцяло, предвид основателността
на жалбата.
С оглед резултата от обжалването, на въззиваемия не
се дължат разноски в настоящото производство.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
изцяло Решение № 395 от 21.03.2019 г. по
гр.д. № 3755/2018 г. по описа на Районен съд – Перник и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "Банка ДСК"ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: *** да заплати на Б.М.С.,
ЕГН ********** от ***, на основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата 4525,73 лв. – представляваща платена на
25.04.2017г. повече от дължимото по договор за жилищен кредит, сключен на *** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на
иска - 01.06.2018 г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА
"Банка ДСК"ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Б.М.С., ЕГН ********** от *** сумата
932 лв. - разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Банка ДСК"ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: ***, да заплати на Б.М.С.,
ЕГН ********** от ***, сумата 91 лв. - разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.