Р Е Ш Е Н И Е № 228
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. В., 25.06.2015г.
В.ският
районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на двадесет и
пети май, през две
хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря П.М., като разгледа докладваното от
съдия Попиванов гр. дело № 2020 по
описа за 2014г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба с правно
основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, от „ЧЕЗ Е.Б.” АД, със седалище и адрес на управление: гр.С., район
С., улица ”Г.С.Р.” №***, с ЕИК*********, представлявано от Ж. П. и О. Ш.,
против И.Н.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***.
Предявен е от ищеца иск с право основание чл.422
от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните от ищеца права са: че страните се намират в облигационни
отношения по силата на договор за доставка на електрическа енергия за битови
нужди на обект № **********, намиращ се на адрес:гр.В., ул.”К.” № *, и с
потребител И.Н.Г., с клиентски номер 300255845711, по 7 бр. фактури с включен
ДДС, на обща стойност 1115,97 лева, за доставена и потребена ел. енергия за
периода от 05.07.2012г. до 01.02.2013г. Твърди се още, че ищецът е изправна
страна по договора, тъй като е изпълнил задължението си да предостави на
ответника, в качеството му на потребител електрическа енергия и че сумата не е
заплатена в десетдневния срок след месечния падеж на предоставяне на услугата,
както и че не получаването на съобщение не освобождава потребителя от
задължението да заплати дължимата сума в срок.
Поддържа се още, че за вземането си ищецът е
подал заявление по реда на чл.410 от ГПК, и в реализираното заповедно
производство по ч.гр.Д.№ 1458/2014г. по описа на ВРС му е издадена заповед за
изпълнение, както и че ответникът е възразил срещу вземането.
Иска се от ищеца
съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
ответника съществуването на вземането, възникнало по договор за доставка на
електрическа енергия за битови нужди, за което е издадена заповед за изпълнение
и изпълнителен лист по ч.гр.Д.№ 1458/2014г. по описа на ВРС за заплащане на
сумите: 1115,97 лева – главница, представляваща стойността на ползвана и не
заплатена от ответника ел.енергия за периода от 05.07.2012г. до 01.02.2013г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
11.07.2014г. до изплащане на вземането; 174,01 лева – лихва за забава върху
главницата за периода от 21.09.2012г. до 26.06.2014г., както и за направените в
заповедното производство разноски: 25,80 лева за платена държавна такса и 89,28
лева за адвокатско възнаграждение. Претендират се направените разноски по
настоящото производството.
Ответникът е подал отговор в срока за отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и по размер,
като поддържа от своя страна, че електромерът на ищеца не отчитал коректно, за
което многократно подавал оплаквания до офиса на ЧЕЗ в гр.Видин; че посещенията
на обекта са извършвани в отсъствие на ищеца и че за констатации от проверките
на ищеца на са му представяни протоколи; че електромерът на ищеца бил заменен в
периода от 20 до 21.11.2012г. също в отсъствие на ищеца, за което не е бил
уведомен; че не е подписвал протокол за подмяната, нито е уведомяван за
крайните показания на стария електромер, нито за началните показания на новия
електромер, поради което счита, че представените от ищеца справки за консумация
на ел.енергия, съответно фактури и отчетен лист не отразяват действителното
положение, действителните стойности на потребената ел.енергия, съответно – действително
дължимата се сума. Иска откриване на производство по чл.193, ал.1 от ГПК по
отношение на оспорените фактури, справки за консумация на ел.енергия и отчетни
листове. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноските по производството.
Не са налице
обстоятелства, които се признават от ответника и които не се нуждаят от
доказване.
Съдът е указал
доказателствената тежест на страните: че в тежест на ищеца е да докаже
наличието на твърдяния договор, сключен между страните; че ищецът е изправна
страна по този договор - че е предоставил твърдяната ел.енергия на ответника
през исковия период; че ответникът има качеството на потребител по договора,
както и размера на претендираните главници и лихва за забава върху тях. И че в
тежест на ответника е да докаже, че ищецът е неизправна страна по договора, тъй
като стария му електромер е бил неизправен и че проверките от ищцовото
дружество, както и подмяната на електромера с нов, е станало без знание и
уведомяване на ответника.
Съдът,
като взе предвид в съвкупност и по отделно представените по делото писмени
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните е
налице облигационно отношение, което се регулира от Общите условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Е. Б.” АД. Наличието на договорните отношения
между страните не се оспорват от ответника и се установяват от съществуването
на абонатен клиентски номер на името на ищеца № 300255845711, както и от
удостовереното от вещото лице, че в счетоводството на ищеца в гр. В. има
открита партида на ответника и данни за предходни плащания.
Видно от издадените
от ищцовото дружество 7 бр. фактури за разходена ел.енергия от ищеца, и от
отчитането на Фактура от 10.12.2012г., посочените измервателни устройства са
общо 2 бр. /с № 2506251 и № 28732722/, като смяната на отчитащите устройства е
станала в периода 20.11.2012г. – 21.11.2012г. Видно от вписването във
фактурата, първото показание на новото отчитащо устройство е 31599 за дневна
ел. Енергия и 17169 за нощна. Видно от констативен протокол №
2012037/21.11.2012г. е извършена подмяна на средствата за търговско измерване
на адреса на ответника: гр.В., ул.”К.” № *, с потребител И.Г., като основание
за смяната е посочено: чл.13, т.3 от Общите условия. Видно от заявеното от
третото, неучастващо по селото лице „ЧЕЗ Р. Б.” АД, както и от заключението на
назначената, изслушана и приета по делото съдебно – графическа експертиза,
оспореният протокол не е подписан от абоната И.Г., поради което следва да се
приеме за установено обстоятелството, че смяната на старото ел. отчитащото
устройство с ново е станало не в присъствието на абоната или негов
представител. Не се установи по делото и твърдяното от ищеца обстоятелство, че ответникът,
в качеството му на потребител на ел. енергия е уведомен за необходимостта от
подмяна на ел. отчитащото му устройство.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното: Предявеният иск за заплащане цената на
разходвана от ищеца ел. енергия е частично основателен и доказан. Основанията
за това са следните: С оглед установените безспорни обстоятелства – че страните
се намират в облигационни отношения по силата на договор за доставка на
електрическа енергия за битови нужди на обект № **********, намиращ се на
адрес:гр.В., ул.”К.” № *, и с потребител И.Н.Г., с клиентски номер
300255845711, както и че ответникът не е заплатил ел. енергия за исковия
период, релевантният за правния спор въпрос е: изправни ли са отчитащите
ел.устройства на абоната и какво е предизвикало смяната на старото устройство с
ново, тоест изправна страна ли е доставчика на ел. енергия по договора?
От събраните по
делото доказателства се установи, че на 21.11.2012г. е сменено отчитащото
устройство на абоната в негово отсъствие и без предварително да е уведомяван за
необходимостта от извършената смяна. Освен това, протоколът не носи подпис на
ответника, поради което издаденият протокол, на основание чл.180 от ГПК
представлява частен документ и съставлява единствено доказателство, че
изявленията, които се съдържат в документа, са направени от лицата, които са го
издали. Съдържащите се констатации в документа относно данните на смененото старо
и новото отчитащо устройство, както и посочената правна норма за причината за
наложилата се смяна, нямат материална доказателствена сила по отношение на
ответника. Поради това, за периода на отчитане – от 03.11.2012г. до
01.12.2012г., отразени във Фактура № **********/10.12.2012г., който съдържа
изчисления на разходвана ел.енергия на база крайните показания на стария
електромер и новите показания на новия електромер, не може да се установи
действително разходваната ел.енергия от абоната. Доставчикът не установи, че е
изправна страна по договора за този период, поради което искането му да бъде
осъден ответника да заплати цената на ел.енергия, начислена по горепосочения
начин, е неоснователно.
В останалата си
част, искът е основателен и доказан. Действително, не се установи причината за
смяната на отчитащото ел.устройство, което може да стане както поради повреда и
неточно отчитане /чл.12, т.7 от ОУ на Договорите за ползване на
електроразпределителните мрежи/, така и по инициатива на
електроразпределителното предприятие – /чл.13, т.3 от Общите условия/, с ново
средство или с такова с по-добри характеристики. Но не се установи и твърдяното
от ищеца, че старото ел.отчитащото устройство не отчитало коректно и че е подавал
многократно жалби в ищцовото дружество - обстоятелства, които ако са налице –
са в негова тежест да установи, съгласно указаната от съда доказателствена
тежест. Поради изложеното следва да се приеме, че отчитащите устройства са били
изрядни, а ищцовото дружество е доставило отчетената от тях ел.енергия на
потребителя, за което, като изправна страна, може да иска насрещно изпълнение
по договора. Главният иск следва да бъде уважен за сумата в размер на 997,04
лева, а в останалата част до пълния претендиран размер от 1115,97 лева следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид
основателността на главния иск, основателен и доказан се явява и акцесорния иск
за заплащане на лихва за забава върху уважената част от главницата за периода
от възникване на всяко месечно задължение за плащане до 26.06.2014г., в размер
на 156,76 лева, съгласно заключението на съдебно – икономическата експертиза и от
датата подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 11.07.2014г. до изплащане на
вземането.
Предвид частичното
уважаване на иска, съдът следва да редуцира пресъдените със заповедта за
изпълнение и претендирани в настоящото производство разноски, съразмерно
уважената част от иска, а именно: 23,08 лева за дължима се платена държавна
такса и 79,85 лева за адвокатско възнаграждение.
В настоящото
производство: на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца претендираните и направени разноски съразмерно уважената част от
исковете: 23,08 лева за дължима се платена държавна такса, 119,78 лева за
адвокатско възнаграждение и 89,44 лева за вещо лице.
На основание чл.78,
ал.3 от ГПК ищецът следва за заплати на ответника разноски съразмерно
отхвърлената част от иска в размер на 8,45 лева за вещо лице.
Мотивиран от горното,
Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника И.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи изпълнение на
вземане, възникнало по договор за доставка на електрическа енергия за битови
нужди с „ЧЕЗ Е. Б.” АД, със седалище и адрес на управление: гр.С., район
С., улица ”Г.С.Р.” №***, с ЕИК*********, представлявано от Ж. П. и О. Ш.,
по 6 бр. фактури с включен ДДС, на обща стойност 997,04 лева, за доставена и потребена ел. енергия за периода от 05.07.2012г.
до 02.11.2012г. и от 02.12.2012г. до 01.02.2013г., за което е издадена заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.Д.№ 1458/2014г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва от подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК – 11.07.2014г. до изплащане на вземането; 156,76 лева – лихва за забава върху уважената
част от главницата за периода от възникване на всяко месечно задължение за
плащане до 26.06.2014г., като ОТХВЪРЛЯ
исковете до пълния претендиран размер, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА И.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ЧЕЗ Е. Б.” АД, със седалище и адрес на управление: гр.С., район
С., улица ”Г.С.Р.” №***, с ЕИК*********, представлявано от Ж.П. и О. Ш., разноски
по ч.гр.Д.№ 1458/2014г. по описа на ВРС в размер на: 23,08 лева за дължима се платена държавна такса и 79,85 лева за адвокатско
възнаграждение, а по настоящото производство: 23,08 лева за дължима се платена държавна такса, 119,78 лева за адвокатско
възнаграждение и 89,44 лева за вещо
лице.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Е. Б.” АД, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район С., улица ”Г.С.Р.” №***, с ЕИК********, представлявано от Ж. П. и О. Ш.,
да заплати на И.Н.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, разноски по делото за вещо лице в размер на 8,45 лева.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/