Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 20.12.2018 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в закрито съдебно заседание на двадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: АНЕТА ИЛЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА ч.гр.д №15807 по описа за 2018 год. и
за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.4 и след. от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от Л.В.И., трето лице
по изп.дело №20188410403009 по описа на ЧСИ Н.М., с
рег.№841 в КЧСИ, с район на действие СГС, срещу насочване на
принудително изпълнение чрез извършване на опис и оценка върху движими вещи, за
който е съставен протокол от 15.10.2018г..
В жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност
на извършен опис на движими вещи с протокол от 15.10.2018г., с който се оценени
и запорирани движими вещи, с място за съхранение: гр.София, ул.„*******. Твърди
се, че принудителното изпълнение незаконосъобразно е насочено към движими вещи,
които в деня на запора не принадлежат на длъжника - А.Ж.К.. Жалбоподателката
поддържа, че на основание сключен договор за дарение от 29.08.2007г. са и
дарени от длъжника - А.Ж.К. описаните в договора движими вещи, като съгласно
клаузите на договора се е задължила след навършване на пълнолетие на своите
внуци - Ж.Ф.К.и Ж.К.да им ги дари с договори за дарение, съставени пред
нотариус. Поддържа се още, че с договор за дарение от 05.01.2012г. е дарила процесните движими вещи на внука си Ж.Ф.К., при
съобразяване с изрично условие, вписано в договора. В тази връзка твърди, че
към датата на извършения запор и опис с протокол от 15.10.2018г. процесните движими вещи са собственост на Ж.Ф.К., син на
длъжника. По тези аргументи се излага, че извършеният от ЧСИ Н.М., с рег.№841,
с район на действие СГС, по изп.дело №20188410403009 опис
върху движими вещи се явява незаконосъобразен и съответно следва да бъде
отменен. Прави искане за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433,
ал.1, т.5 от ГПК.
Взискателят - В.Ж.И., депозира писмено възражение, в което взема
становище за недопустимост и алтернативно за неоснователност на подадената
жалба. Изложени са подробни аргументи в подкрепа на
становището за законосъобразност на извършените изпълнителни действия на
ЧСИ Н.М., с рег.№841 в КЧСИ, с район на действие СГС, чрез помощника му С.Р.,
свързани с опис на движимите вещи, за които е съставен протокол от
15.10.2018г., намиращи се в имота, обитаван от длъжника, за които следва да се
приеме, че във владение на длъжника. Поддържа се, че приложените към жалбата
два броя договори за дарения от 29.08.2007г. и от 05.01.2012г. са частни документи, които нямат достоверна дата, която
да може да се противопостави на взискателя /арг. от чл.181, ал.1 от ГПК/, предвид на което не
представляват годни доказателства, от които се установяват твърдяните
в жалбата факти и обстоятелства. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да
остави без уважение подадената жалба, както и да отхвърли като недопустимо, алтернативно
като неоснователно искането за прекратяване на изпълнителното дело на основание
чл.433, ал.1, т.5 от ГПК.
Длъжникът - А.Ж.К., депозира писмено становище за основателност
на подадената жалба. Твърди се, че от приложените от жалбоподателката
- Л.И., два договора
за дарение, се установява обстоятелството, че в деня на запора, описаните вещи не са принадлежали на длъжника, т.е. същите не могат
да бъдат предмет на принудително изпълнение за погасяване на нейни задължения.
Изложени са подробни аргументи, че изпълнителните действията на ЧСИ Н.М., с рег.№841 в КЧСИ, с район на
действие СГС, съответно на неговите служители, във връзка с извършен запор,
опис и оценка на процесните движими вещи, за които е
съставен протокол от 15.10.2018г., са укорими,
неправомерни и подлежащи на предвидените от закона санкции по чл.45 от ЗЗД.
Моли съда да постанови съдебен акт, с
който да уважи жалбата на третото лице - Л.В.И. като основателна, както и на
основание на чл.433, ал.1, т.5 от ГПК, да постановите прекратяване на
изпълнителното производство спрямо движими вещи, непринадлежащи на длъжника А.Ж.К..
Частният съдебен изпълнител Н.М., с
рег.№841 в КЧСИ, с район на действие СГС, е депозирал подробни писмени
обяснения – мотиви по обжалваното изпълнително действие съобразно чл.436, ал.4
от ГПК. Изложени са аргументи за недопустимост и алтернативно за неоснователност
на подадената жалба.
Съдът
като обсъди доводите на страните и материалите по приложеното заверено копие от
изпълнителното дело, намира за установено следното:
Изпълнително дело №20188410403009 по описа на ЧСИ Н.М.,
с рег.№841 в КЧСИ, с район на действие СГС, е преобразувано от изпълнително
дело №20158460400085 по описа на ЧСИ О.М., peг. №846 в КЧСИ, с
район на действие СГС, където първоначално е било образувано по молба на взискателя - В.Ж.И. срещу длъжника - А.Ж.К., за суми, за
които са приложени изпълнителен лист, издаден на 22.12.2014г., въз основа на
решение от 16.07.2014г. по гр.д.№57/2010г. по описа на СРС, Г.О., 48 състав;
изпълнителен лист от 11.02.2016г., издаден въз основа на решение от
04.05.2012г. по гр.д.№8742/209г. по описа на СРС, 34 състав, решение от
19.08.2015г. и определение от 23.10.2015г. по гр.д. №10680/2012г. на CPC, I Г.О., 34 състав; изпълнителен лист от 15.06.2015г.,
издаден въз основа решение от 04.11.2010г. по гр.д. №33093/2009г. по описа на CPC, I Г.О., 27 състав и решение от 27.04.2015г. по гр.д.
№3568/2011г. по описа на СГС, Г.О., IV - А състав, както и изпълнителен лист от
13.10.2016г., въз основа на решение №ІІ-73-23 от 23.09.2015г. по гр.д.
№10219/2009г. на CPC, II Г.О., 73
състав. На основание постъпила молба с вх.№070991/20.08.2018г. от взискателя - В.Ж.И., с разпореждане от 24.08.2018г. на
съдебния изпълнител е насрочен опис но движимото имущество на длъжника - А.Ж.К.,
находящо се на адрес: гр.София, ул."*******. С протокол за опис на движимо
имущество от 15.10.2018г. е извършен опис на движимото имущество на длъжника - А.Ж.К.,
като видно от съдържанието на протокола са описани само изрично посочените от
взискателя вещи. С протокола за опис е насрочена и дата за предявяване на
оценката на вещите. Депозирана е молба с вх. №088711/29.10.2018г. от длъжника -
А.Ж.К., с искане за прекратяване на принудителното изпълнение относно движимите
вещи на осн. чл.433, ал.1, т.5 ГПК. Съдебният изпълнител е постановил разпореждане
от 08.11.2018г., с което е оставена без уважение молба вх. №088711/29.10.2018г.
на длъжника - А.Ж.К., в частта, в която е направено искане за прекратяване на
принудителното изпълнение относно движимите вещи, описани в протокол за опис от
15.10.2018г., както и е отложено насрочване на публична продан на движимите
вещи, описани в протокол за опис от 15.10.2018г. до произнасяне на съда на
постъпилата по реда на чл.435, ал.4 от ГПК на жалба от трето лице - Л.В.И..
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на
жалбата:
Жалбата е подадена от
трето лице, което заявява самостоятелни права върху движимите вещи, за които е
съставен протокол за опис от 15.10.2018г.
и които са предмет на
принудителното изпълнение, които изключват правата на длъжника и правото на взискателя да се удовлетвори принудително от стойността им.
По отношение на трето лице е
допустимо съгласно чл.435, ал.4 от ГПК да обжалва действията на ЧСИ по насочване на изпълнението върху вещи,
които в деня на запора, възбраната или предаването, се намират във владение на
това трето лице. В случая в жалбата са релевирани доводи попадащи в
предметния обхват на нормата на чл.435, ал.4 от ГПК, поради което съдът счита,
че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Третите лица, засегнати от принудителното изпълнение
са легитимирани да бранят правата и законните си интереси, но разпоредбата на
чл.435 от ГПК лимитира предметния обхват на действията на съдебния изпълнител,
които могат да бъдат обжалвани от трети лица в изпълнителния процес. В ал.4 на
чл.435 ГПК се посочва, че трето лице може да обжалва действията на съдебния
изпълнител, само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на
запора се намират във владение на това лице. В конкретния случай
жалбоподателката не излага твърдения, че е собственик на процесните
движими вещи, за които е наложен запор, опис и оценка и е съставен протокол за
опис от 15.10.2018г., нито поддържа, че към деня на запора владее процесните движими вещи. Представените два договора за
дарение от 29.08.2007г. и от 05.01.2012г. са частни
документи, които нямат достоверна дата, която
да може да се противопостави на взискателя /арг. от чл.181, ал.1 от ГПК/, предвид на което съдът
приема, че не представляват годни доказателства, от които се установяват твърдяните в жалбата факти и обстоятелства. Отделно от
горното и само за пълнота съдът намира да посочи, че дори и да се приеме, че
представените два договора за дарение от 29.08.2007г. и от 05.01.2012г. са
годни доказателства, от тях не би могло да се установи, че жалбоподателката
упражнява владение върху процесните движими вещи, за
които е съставен протокол за опис от 15.10.2018г. поради невъзможността да се
направи извод, че се касае за едни и същи движими вещи, описани в договорите за
дарение и съставения протокол за опис от 15.10.2018г.. По тези
съображения неоснователни са
доводите в жалбата, че описът на движимите вещи се явява незаконосъобразен, тъй
като същите е собственост на трети лица. Съгласно чл.435, ал.4, изр.последно ГПК жалбата не се уважава, ако се
установи, че вещта е била собственост на длъжника при налагане на запора или
възбраната, какъвто е конкретния случай. При
това положение извършеното от ЧСИ Н.М., с рег.№841 в КЧСИ, изпълнително
действие - съставен протокол за опис на 15.10.2018г. върху процесните
движими вещи е законосъобразно, не страда от пороците, заявени от жалбоподателката
и като такова не подлежи на отмяна, респективно депозираната против него жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
По отношение на направеното искане за прекратяване на
изпълнителното дело на основание на чл.433, ал.1, т.5 от ГПК, съдът намира
същото за неоснователно поради следните съображения: Прекратяването като
процесуално действие във фазата на изпълнителното дело се извършва с
постановление на органа по изпълнението, който извод се налага по аргумент на
чл.433, ал.1 и ал.2 от ГПК. Съдът няма правомощие по закон да прекрати
изпълнително дело доколкото такава компетентност е предоставена на съдебния
изпълнител. В конкретния случай по изпълнителното дело е била депозирана молба
с вх. №088711/29.10.2018г. от длъжника - А.Ж.К., с искане за прекратяване на
принудителното изпълнение относно движимите вещи на осн.
чл.433, ал.1, т.5 ГПК. Съдебният изпълнител е постановил разпореждане от
08.11.2018г., с което е оставена без уважение молба вх. №088711/29.10.2018г. на
длъжника - А.Ж.К., в частта, в която е направено искане за прекратяване на
принудителното изпълнение относно движимите вещи, описани в протокол за опис от
15.10.2018г.. Съгласно направените законодателни промени в нормата на чл.435,
ал.2, т.6 от ГПК /изм., ДВ, бр.86/2017г./ е предоставено право на длъжника да
обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение.
Следователно право на жалба срещу отказа да се прекрати принудителното
изпълнение относно движимите вещи, описани в протокол за опис от 15.10.2018г.,
има длъжника, а не трето на изпълнението лице. По тези съображения
жалбоподателката като трето лице не е легитимирана да обжалва разпореждане от 08.11.2018г.,
в което е обективиран отказ на съдебния изпълнител да
прекрати принудителното изпълнение относно движимите вещи, описани в протокол
за опис от 15.10.2018г., съответно направеното от нея искане се явява
неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от Л.В.И., трето лице по изп.дело
№20188410403009 по описа на ЧСИ Н.М., с рег.№841 в КЧСИ, с район на действие
СГС, срещу насочване на принудително изпълнение чрез
извършване на запор, опис и оценка върху движими вещи, за който е съставен протокол от 15.10.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.437,
ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:
1./
2./