Р Е Ш Е Н И Е № 261614
гр. Пловдив, 10.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на двадесет и трети
ноември две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16978 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова
молба от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК:
********* против Л.Г.Ш.,***, с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД във
връзка с чл. 99 ЗЗД, с които се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 600 лв.-
главница по Договор за кредит № ****,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 18.10.2019 г. до
окончателното й изплащане. Претендират се направените съдебни разноски,
както юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът сочи, че на 04.
07.2016 г. между „4финанс“ ЕООД,
опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „В.“ и **** е
сключен Договор за кредит № **** по реда
на чл. 6 от ЗПФУР, от разстояние въз основа на подробна информация, достъпна на
уеб адрес: www.vivus.bg. На същия адрес били публикувани и общите условия за
предоставяне на кредит от разстояние, съгласно които сключването на договора
става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и
маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия“, с което кандидатът
безусловно приема същите. След подаване на заявката, проект на договора за
кредит бил предоставен на кредитополучателя на интернет страницата на „В.“.
Кредитополучателят подписал договора чрез натискане бутона „Подпиши“, от което
се считало, че се подписват всяка страница от договора и приложимите общи
условия. Кредитодателят давал право на кредитополучателя да поиска
допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане
на кредит, като за използването на услугата се начислявала такса за експресно
разглеждане, която се определяла спрямо сумата и периода на договора за кредит.
Сочи се, че съгласно чл.3.1. от общите условия на „В.“ договорът за кредит се
счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронна
поща от кредитодателя и извършването на паричния превод. Твърди се, че в
процесния случай на 04.07.2016 г. страните са сключили договор за кредит,
фигуриращ в системата на „В.“ под № ****. В заявката ответникът заявил желание да бъде отпусната сума в размер на
350 лв.. Сочи се, че кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата
– 03.08.2016 г. Сумата била отпусната на името на кредитополучателя в „Изи Пей“
на 03.08.2016 г.
На 11.07.2016 г. Л.Ш.
заявил искане за отпускане на допълнителен кредит в размер на 250 лв., като
отново заявил услугата за експресно разглеждане на заявката. Съгласно общите
условия, кредитополучателят има право да кандидатства допълнително, преди да е
върнал първоначално отпуснатия кредит. При отпускане на допълнителен кредит,
съществуващият договор за кредит се изменя чрез подписване на нов договор за
кредит, като всички условия по съществуващия договор, с изключение на размера
на дължимите суми, остават непроменени и се прилагат съответно и за
допълнителния кредит и на основание т. 8.3 от Общите условия, за всеки изтеглен
допълнителен кредит се дължат пропорционално лихви и такси, съгласно
разпоредбите на изменение Договор за кредит и остатъчният срок до падежа. На
11.07.2016 г. кредиторът е отпуснал исканата сума на кредитополучателя в Изипей
АД. Сочи се, че с изменението на
договора от 11.07.2016 г. ответникът се е задължил да върне на кредитора сума в
общ размер от 764,92 лв., от които главница в размер от 600 лв. и договорна лихва в размер на 18,24 лв. за
периода на ползване на кредита и такса за експресно разглеждане в размер на
146,68 лв. С настъпване на падежа 03.08.2016 г., кредитополучателят не е
погасил дължимите суми и е изпаднал в забава.
Съгласно договора и
Общите условия „В.“ започва да начислява наказателна лихва, формирана чрез
надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ, към договорния лихвен
процент върху неизплатената сума за периода на просрочието. „В.“ изпращат до
четири броя напомнителни писма на ответника на адреса му с информация за
просрочения кредит, които се таксуват по Тарифа за таксите и за сметка на
кредитополучателя. На 23.11.2018г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент,
сключва с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за
прехвърляне на вземания № ****., по силата на който цедентът прехвърля на
цесионера вземанията по процесния Договор за кредит. „Кредитреформ България“
ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД,
която е върната с отметка „Непотърсена“. Моли се исковете да се уважат, като се
претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът не спори, че е сключил
първият посочен от ищеца договор от 04.07.2016 г., по силата на който му е
предоставена сума в размер от 350лв., която той се е задължил да върне без
лихва (промоция – първи кредит безлихвен) в срок от 30 дни. Отрича да е искал и
получавал друга сума в заем освен тази. Посочва, че с настъпване на падежа на
сумата отишъл да върне сумата от 350 лв., но му казали, че промоцията била
свършила и трябвало да върне сума в
размер на 451,50 лв. Ответникът отказал да плати тази сума, тъй като счита, че
не я дължи в претендирания размер.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Ответникът не оспорва и от приетия по делото
договор за кредит и разписка от Изи Пей се установява, че ответникът е получил
в заем от ищеца обща сума в размер от 600 лв. Първоначално ищецът признава, че
е получил по силата на сключения договор за заем от 04.07.2016 г. сумата от 350
лв. Ответникът оспорва да е получил
допълнителна сума в размер от 250 лв., но след представяне на разписка за
получаване на тази сума от Изи Пей същият заявява, че подписът е негов и
съответно не оспорва, че е получил и сумата от 250 лв. на 11.07.2016 г.
Доколкото не се оспорва от ответника и от приетите
по делото разписки се установява, че на 04.07.2016 г. е предоставена сума в
размер на 350 лв., а на 11.07.2016 г. е предоставена сума в размер на 250 лв.,
то съдът приема, че предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да
се уважи. Доколкото главницата е за лихвоносно вземане, то съдът счита за
основателно искането за присъждане на законна лихва, считано от 18.10.2019 г.
до окончателното заплащане на главницата.
Ответникът не твърди и не представя доказателства
за платени суми.
С оглед на желанието на ответника да заплати
сумата на ищеца, ответникът е дал възможност за извънсъдебно уреждане на спора
или за сключване на съдебна спогодба, но не са предприети действия в тази
насока.
Ответникът е депозирал молба за разсрочване на
задълженията, като е подал декларация за имуществено състояние, в която е
посочил, че притежава лек автомобил **** Представени са доказателства за
получавано възнаграждение в размер от около 800 лв. месечно. Препис от молбата за разсрочване е
връчена на ищеца, който не е възразил, но е посочил, че разсрочването е
поискано още през юли месец, но до датата на депозиране на отговора 14.10.2020
г. не са извършвани никакви плащания по договора за заем. В съдебно заседание ответникът е заявил, че
желае да изплати сумата на три вноски, считано от август 2020 г., но към датата
на последното съдебно заседание 23.11.2020 г. този тримесечен период е изтекъл,
като липсват представени доказателства за извършени плащания. С оглед на
процесуалното и извънпроцесуално поведение на ответника, както и предвид
доказателствата за получавани доходи в размер, позволяващ в тримесечен срок
задължението да бъде изплатен, съдът счита, че молбата по чл. 241 ГПК е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 50 лв.- платена
държавна такса и определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
По изложените мотиви
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Л.Г.Ш.,*** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: ********* сумата в размер на 600 лв.- главница по Договор за кредит № **** от 04.07.2016 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 18.10.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 50 лв. –
държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л.Г.Ш.,*** за
разсрочване на изпълнението на решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните
по делото.
Банкова сметка, ***:
Банка ДСК ЕАД, IBAN: ***, BIC *** връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Д. АРАБАДЖИЕВА
Вярно с оригинала.
Р.М.