Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 16.02.2021 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав
в публичното заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело
№ 10 940/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата В.Н.У., починала в хода на съдебното производство
и заместена по реда на чл. 227 от ГПК от нейните наследници по закон А.Р.У. и И.Л.Д.,
последната със заявен отказ от исковете за нейната част, заявява, че е
претърпяла вреди от непозволено увреждане, поради бездействие на служители при
ответника, падане, счупване на ръка и липса на правилна репозиция, при които е
получила телесна повреда. В тази връзка се твърди, че през 2013 г. постъпила на
лечение в МБАЛ „С.С“ с оплаквания от болки и ограничени движения на врата и
изтръпване на пръсти на лявата, а в последствие и на дясната й ръка, предимно
към пръстите и лесно изпуска предмети. Твърди се, че й било написано медицинско
направление с диагноза – „Radiculitis cervical billeter“, с придружаващо заболяване карпален синдром двустранен.
Предложено й било ЕМГ на горни крайници като заключението на изследването било
с данни на предкоренчева увреда за С3, С4, С5 вдясно. По предложение на д-р М.
на 28.06.2013 г. първоначалната ищца направила ЯМР – изследване на гръбначен
стълб – шиен отдел като резултатът от изследването сочел за „Статична аномалия
– изразена кифсколиоза“. При представяне на двете изследвания на д-р М.,
първоначалната ищца била хоспитализирана за лечение на дискова херния на врата
чрез „перкутанна нуклеотомия“, която била извършена на 03.07.2013 г., без краен
лечебен резултат. Твърди се, че била извършена повторна операция от същия вид
на 13.11.2013 г., отново без положителен резултат, която била абсолютно ненужно
и излишно инвазивно оперативно лечение, а същите само довели до допълнителни
притеснения и болки. Впоследствие първоначалната ищца разбрала от други
специалисти, че стара херния не може и не следва да се лекува с перкутанна
нуклеотомия, която интервенция се прилага за нововъзникнали хернии.
Твърди се в исковата молба, че освен тези хирургически
интервенции й били предложено и назначено оперативно лечение на карпалния нерв
на дясната ръка. Като са изложени твърдения, че предоперативните тестове и
изследвания не били извършени в пълен обем. Твърди се, че на 19.08.2013 г.
първоначалната ищца влязла в соченото болнично заведение за тази операция, но
поради небрежност на медицинския екип й било причинено падане от операционната
маса и фрактура на дясната й ръка като вместо планираната операция й била
извършена „безкръвна репозиция“. Изложени са твърдения, че медицинския екип на
ответното дружество немарливо и непрофесионално изпълнило задълженията си,
довели до получаване на фрактурата. След операцията, д-р М. й предложил да бъде
изписана от болничното заведение още същия ден, на което се възпротивил
най-възрастния от присъстващите на визитацията лекари, който забелязал, че
палеца на дясната й ръка е силно притиснат от гипса и коригирал гипсовата
имобилизация чрез направен разрез за освобождаване на палеца. Била изписана на
20.08.2013 г., а не както било посочено в епикризата на 21.08.2013 г.
Изложени са твърдения, че направената репозиция била
неправилно извършена, без извършване на ЯМР като до свалянето на гипса на
17.09.2013 г. ръката й е обездвижена, въпреки че трябвало активно да движи
пръстите, за което не била информирана от екипа на болничното заведение, за да
не развие „фрактурна болест“ /синдром на Зудек/. Твърди се, че не й били
направени рентгенови изследвания във фас и профил след репозицията, а едва на
контролния преглед. Твърди се, че освен това самата репозиция била извършена
неправилно като имало некоригирано счупване и неправилно зарастване.
Твърди се, че на 18.10.2013 г. първоначалната ищца
постъпила отново в болничното заведение за оперативно лечение на карпален нерв
на дясна ръка и била изписана оттам същия ден, а не както било посочено в
издадената епикриза на 20.10.2013 г. Тази операция отново била неуспешна, което
наложило повторното й извършване на по-късен етап в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ през
декември 2013 г., ревизираща такава.
След сваляне на гипса по повод осъществената репозиция на
счупената ръка на 13.11.2013 г. в болничното заведение й била направена
повторна „перкутанна нуклеотомия“, след което на 28.11.2013 г. при контролен
преглед първоначалната ищца съобщила на д-р М., че я боли ръката, на което той
заявил, че „изпъкналото“ кокалче на ръката не представлява проблем. В исковата
молба се твърди, че същата била абсолютно ненужна, без никакъв лечебен ефект и
подобряване на болките във врата и в дясната ръка и възстановяване на по-голям
обем от движения на врата в шиен отдел. Изложени са твърдения, че в резултат на
неадекватното и некачествено лечение, изразяващо се в извършване на излишни и
неподходящи оперативни интервенции, без подобряване на здравословното й
състояние на врата и ръката, довели до влошаване на здравословното й състояние
от първоначалното. Вследствие на допуснатото падане от операционната маса върху
мокрия под на операционната й били причинени деформация и изкривяване на дясна
ръка, придружена с хипотрофия на мускулатурата и ограничен захват на дясната
ръка, получила и остеопороза респ. невъзможност да използва дясната си ръка.
Сторила и имуществени разходи за редовно провеждани последващи рехабилитационни
процедури, консултации с различни специалисти, разходи за оперативни
консумативи, имплант, целящи да поправят уврежданията й, получени с оглед
лечението в ответното болнично заведение, възлизащи на сума в размер на
2 432, 40 лв.
При тези фактически твърдения е обоснован правен интерес
от предявяване на исковете и съдът е сезиран с искане да бъде осъди ответника,
да заплати сумата от 120 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и
сумата от 2 432, 40 лв. – обезщетение за имуществени такива, заявени от
първоначалната ищца. С оглед факта на смъртта на същата в хода на
производството респ. заявения отказ от искове, сторен от единия от ищците,
конституирани по реда на чл. 227 от ГПК, настоящият съдебен състав е сезиран с
искове за сумата от 60 000 лв. съответно 1216, 20 лв. – обезщетения за
неимуществени съотв. имуществени вреди. Претендира се и мораторна лихва върху
двете главници, считано от 19.08.2013 г. до 10.08.2018 г. за сумата от
11 406, 15 лв. съответно 231, 21 лв., припадащата се част от претенциите,
заявени от първоначалната ищца. Заявена е претенция за законна лихва респ.
извършените съдебни разноски.
Ответникът МБАЛ “С.С“
ЕООД, редовно уведомен, оспорва заявените искове чрез процесуален представител
в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК и в открито съдебно
заседание. Заявено е и възражение за
изтекла погасителна давност.
По делото като трето лице помагач на страната на
ответника е конституирано „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, редовно уведомено, което
оспорва наличието предпоставки за ангажиране на отговорността му от ответника с
оглед приложимите ОУ към сключения застрахователен договор.
Съдът, след като взе предвид становищата
и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, преценени
съобразно разпоредбата на чл.235 ал.1 и ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени медицински документи относно В.Н.У.
– епикризи, резултати от медицински изследвания, направления за хоспитализация,
истории на заболяването и др.
Представени са и фактури респ. платежни документи,
установяващи заплащане на медицински прегледи, изследвания, закупени медицински
изделия.
По делото е допусната и изслушана комплексна съдебно
медицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р П.С.П. и д-р К.А.С.. В
заключението си вещите лица са посочили, че дисковите хернии в шийния отдел на
гръбначния стълб се оперират основно от неврохирурзи като стандартната
оперативна интервенция при дискови хернии е премахване на дегенериралия диск и
заместването му с кейдж /изкуствен диск/ или артропластика. Посочено е, че съществуват
и мини инвазивни методи, какъвто е приложен на първоначалната ищца, които могат
да бъдат извършвани и от други специалисти, в случая от ортопед. Вещите лица са
посочили, че в изследване от 12.08.2013 г. при В.У. са установени електромиографски
данни за переферностволова увреда на десния срединен нерв, какъвто не е имала в
предходно изследване, както и персистира преднокоренчевата увреда на нервни
коренчета С4 и С5 вдясно. Посочено е, че от заключението на МРТ от 28.06.2013
г., преди първата интервенция, може да се направи извод, че при наличните
изразени дегенеративни промени от остеохондрозен тип и статичната аномалия –
изразена кифосколиоза движенията в отдела при У. са били ограничени като по
делото в приложените епикризи няма описание на степента на ограничение
движенията на врата. Вещите лица са посочили, че е извършена двукратно
перкутанна нуклеотомия като целите на интервенцията са намаляване на
вътредискалното налягане чрез отстраняване на части от пулпозното ядро,
базирайки се на принципа, че дискът е затворено хидравлично пространство.
Обективиран е извод, че от перкутанна нуклеотомия при описаните дегенеративни
промени от остеохондрозен тип малко вероятно е да се очаква да настъпи
осезателно подобрение в оплакванията на оперирания пациент. Посочено в
заключението е, че в приложената медицинска документация няма проведено
консервативно лечение за притискането на срединния нерв на дясна ръка, няма
данни за проведено консервативно лечение и физиотерапия преди оперативното лечение
на компресията на срединния нерв на дясната ръка в карпалния тунел. Вещите лица
са посочили, че в медицинския стандарт по ортопедия е описано, че пациентът се
въвежда в операционната от санитар и се фиксира към масата от лекуващия лекар
като най-вероятната причина за падането от операционната маса е невнимание.
Посочено е, че ако пода е бил мокър, както се твърди в исковата молба, то
операционната не е била напълно готова за работа. Вещите лица са посочили, че
няма приложени рентгенови снимки след самото падане на 19.08.2013 г. и след
наместването и поставяне на гипсова имобилизация, а на рентгенова снимка от
26.08.2013 г. се вижда радиално изместване на дистален фрагмент като костните
фрагменти са в съосие. Посочено в заключението е, че на снимки от 17.09.2013 г.
на дясна гривнена става се вижда зараснало счупване на лъчевата кост на типично
място с разместване на фрагментите под ъгъл от около 30 градуса отворен
дорзално и странично /радиално/ изместване към лъчевата кост. Посочено е, че е
издадено медицинско направление с даден съвет за активна ЛФК и физиотерапия,
без да се уточнява какви точно процедури трябва да бъдат извършени. Посочено е,
че в епикризата не се сочат място и начин на получаване на увредата. Вещите
лица са обективирали извод, че обективното състояние на дясната ръка към
10.12.2013 г. е допълнителна деформация на дисталната част на радиуса, лошо
консолидирана фрактура на дисталния радиус, хипотрофия на мускулатурата,
невъзможност за захват, намалена мускулна сила, спонтанна и палпаторна болка в
дясна гривнена става, ограничение на активни движения и силно затруднени
пасивни на китката и пръстите на дясната ръка. Вещите лица са посочили, че
причините за инвалидизиране на дясната ръка на ищцата са комплексни – счупване
на дясната лъчева кост и проведеното лечение, увреждането на нервус медианус в
областта на карпалния канал на дясна ръка и коренчевата увреда на нервите на
дясна ръка в областта на шията. Обективиран е извод за лошо зараснало счупване
на дясна лъчева кост с деформация радиално, невъзможност за захват, намалена
мускулна сила. В заключението си вещите лица са посочили показанията за
оперативно лечение на дискова херния в шиен отдел на гръбначния стълб. Посочено
е, че преди първата операция от 03.07.2013 г. в анамнезата са описани болки,
датиращи от четири години в шийна област. Посочено е, че в епикризата липсва
предоперативно обсъждане със становище за препоръчаната оперативна интервенция.
Посочено е, че златен стандарт при лечението на дисковата патология в шийния
сегмент е дисцектомията с поставяне на кейджове на мястото на отстранения диск
и премахване на остеофитите. Обективиран е извод за съществуване на
мини-инвазивни техники като перкутанна нуклеотомия. Вещите лица са обосновали
извод, че същата в случая е изпълнена по стандартна оперативна техника като
решението за вида на оперативното лечение е взето също от този екип.
Обективиран е извод за наличие на „твърди хернии“ при пациента от
остеохондрозен тип като вещите лица са посочили, че при тази находка избрания
оперативен подход трудно би могъл да постигне целите си поради изразените
дегенеративно-дистрофични промени. Посочено е, че перкутанната нуклеотомия е
извършена правилно, но при наличната патология от манипулацията трудно би могло
да настъпи подобрение. Посочено в заключението е, че извършената операция за
карпален канал е изпълнена по стандартна оперативна техника, същата е изпълнена
технически правилно, но резултатът е бил незадоволителен. Вещите лица са
посочили, че индикациите за операция на „карпален тунел“ са били налични към
момента на интервенцията. Обективиран е и извод, че при тежки счупвания може да
се направи КАТ/скенер/ на гривнената става, а за да се установи увреда в
карпалния канал се извършва електромиография. Посочено е, че не е нужно да се
извършва ЯМР на гривнена става за определяне на вида на лечение на счупванията
в тази област.
В съдебно заседание на 22.06.2020 г. са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Й.Н.Р., сестра на първоначалната ищца,
и Д.Б.А.–Р., а в съдебно заседание на 23.11.2020 г. и на свидетелите Х. Д. М. и
А.М.М..
При тези ангажирани от страните доказателства настоящият
съдебен състав прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е
възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или
по повод на изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от
вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на
възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че отговорността на
възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той отговаря за
действието или бездействието на своите работници или служители, на които е
възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на
чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод изпълнението на възложената работа.
За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност
на ответника, е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав
на непозволеното увреждане, от което произтича претенцията за обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди, които са действие или бездействие, извършено
противоправно и виновно от лице при и по повод на възложена му работа, което е
причинило вредите. Тези елементи следва да са кумулативно дадени. По силата на
чл.45, ал.2 от ЗЗД само вината на причинителя на вредата се предполага до
доказване на противното. Съобразно указанията, дадени с ППВС 7/1958 г. лицето, което е
възложило работата, може да се освободи от тази отговорност, ако се установи,
че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако
неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена
при или по повод на възложената му работа.
С оглед естеството на заявените претенции, следва да се има предвид и
обстоятелството, че произнасяйки се по иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за вреди, настъпили при и по повод оказана
медицинска помощ в лечебно заведение, съдът следва да обсъди всички
доказателства за наличието на вреди за пострадалия, явяващи се в причинна
връзка с допуснати противоправни действия или бездействия от извършителите на
работата, изхождайки от постановката, че медицинската помощ е
правнорегламентирана дейност /решение 77 от 30.05.2017 г. по гр.д.
2956/2016 г. на Четвърто ГО на ВКС/.
С оглед фактическите твърдения, в исковата молба се заявява, че
използваният подход и метод на лечение е неподходящ, излишен и безрезултатен.
Твърди се, че лечението е извършено и в нарушение на чл. 87 ал.1, чл. 88 ал.1
т.1-4 и чл. 89 ал.1 от ЗЗ.
Съобразно чл. 87 ал.1 от ЗЗ медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от
пациента. За да бъде получено такова, лекуващият лекар
е длъжен да предостави на пациента информация, относно кръга от обстоятелства,
посочени в разпоредбите на чл. 88 ал.1 от ЗЗ и чл. 92 ал.1 от ЗЗ, която следва
да бъде ясна и на достъпен език по арг. на чл. 86 ал.1 т. 8 от ЗЗ. Съобразно
Наредба № 21 /28.06.2004 г., с която е утвърден медицинския стандарт „Ортопедия
и травматология“ /отм., но релевантна с оглед процесния период по делото/
информацията следва да бъде разяснена по подходящ начин /раздел V, т. 1.9.2. от наредбата/. Процесните по делото медицински интервенции притежават
характеристиката на оперативни такива, поради което и с оглед нормата на чл. 89 ал.1 от ЗЗ тази информация следва да бъде предоставена в
писмена форма. По делото данни за получено такова информирано съгласие в
писмена форма от страна на първоначалната ищца не се съдържат. Вън от
показанията на свидетеля М., който заявява, че информираното съгласие е
стандартна процедура, данни за получено такова от страна на ищцата, след
предоставяне на информация относно посочените по-горе кръг обстоятелства, по
делото не са ангажирани за нито една от извършените спрямо нея четири
хирургични интервенции.
На следващо място, право на всеки пациент,
гарантирано му от Закона за здравето, е да получи достъпна медицинска помощ,
която да бъде своевременна, достатъчна и качествена като се съблюдават правата
му на пациент по арг. на чл. 81 ал.2 т.1 и т.4 от ЗЗ. Всеки пациент има право
да получи повече от едно медицинско становище относно
диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването по арг. на чл. 86 ал.1 т.4 от ЗЗ респ. да получи информация за
диагностичните и терапевтични алтернативи на лечение по арг. на чл. 92 ал.1 т.
4 от ЗЗ. Лекарят, при изпълнение на служебните си задължения е длъжен да зачете
тези права на пациента по арг. на чл. 28 от Кодекса за професионална етика на
лекарите в България. При ангажираните от страните доказателства по делото, извод в този смисъл
не може да бъде обоснован. За да достигне до този извод, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Първите две инвазивни интервенции касаят
извършване на „перкутанна нуклеотомия“. Нуклеотомията като хирургическа
интервенция е посочена в цитираната по-горе Наредба 21/2004 г./отм./ като
интервенция, която може да бъде осъществявана от ортопед-травматолог / раздел
ІІ, т. 11.3.1.13 от наредбата/. Извод в аналогичен смисъл е
обоснован и от вещите лица по комплексната СМЕ. Същите са посочили, че и
интервенциите са изпълнени по стандартна оперативна техника и технически
правилно. Поради което не може да бъде споделено твърдението в исковата молба,
че интервенции от вида на сочената са от компетентност само на лекар –
неврохирург.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че целта на всяка
предприета медицинска интервенция е да се отстрани болестта при пациента или
поне да се облекчи неговото състояние. Видно от данните по делото, първоначалната
ищца е търпяла болки в шийната област четири години преди тези интервенции,
които СМЕ обяснява с изразените дегенеративно-дистрофични промени при нея,
наличните „твърди хернии“ от остеохондрозен тип и статични аномалии, които
препятстват предприетите интервенции спрямо нея да повлияят на здравословния й
статус в благоприятен аспект. Признание на този факт се съдържа в самите
показания на свидетеля М., който в съдебно заседание от 23.11.2020 г. сам е
посочил, че силата на метода е при начални и средни дискови хернии /стр.
184/. На пациента са извършени две
инвазивни интервенции /“перкутанна нуклеотомия“/ през сравнително кратък период
от време /4 месеца/, които по никакъв начин не отговарят на адекватните му
очаквания, че здравословното му състояние ще се подобри доколкото същите при
наличната анамнеза – болков синдром, датиращ от дълго време и извършените
изследвания не съставляват адекватно предприета форма на лечение. Извод в тази
насока е обоснован и от комплексната СМЕ респ. затвърден от изявлението на
вещото лице д-р П. в съдебно заседание от 03.02.2020 г., че подобна интервенция
„не може да даде положителен резултат“ /стр. 159 гръб, в делото/. Видно е от
изводите на СМЕ, че са установени електромиографски данни за персистираща
преднокоренчева увреда на нервни коренчета С4 и С5 вдясно /стр. 7 в
заключението/, каквото не е констатирано преди първата „перкутанна
нуклеотомия“. И въпреки тези налични данни от изследвания е извършена втора
идентична интервенция. Същата не може да бъде оправдана с обяснението на
свидетеля М., че е извършена с оглед желанието на пациента „още веднъж да
опитат“. Нито може да бъде извинена с обяснението, че интервенцията е безопасна
и няма странични ефекти.
С оглед посочените вече принципи при полагане на медицинска
грижа по отношение на пациентите, същата следва да е адекватна и нужна с оглед
здравословното му състояние респ. насочена към подобряване на същото, а не да
се предприема самоцелно с обяснението, че ако не подобри състоянието му, то
няма и да го задълбочи или влоши. Нещо повече, няма данни по делото пациентката
да е била информирана за друга форма на лечение на заболяването си в
изискуемите от закона начин и форма респ. да е насочена към получаване и на
друго медицинско становище предвид диагнозата й. Това е необходимо с оглед на
обстоятелството, че при наличие на здравословен проблем, коментираните вече адекватни
очаквания на всеки пациент са специалистът да предложи и осъществи лечение,
което е съобразено с медицинските стандарти и добрите практики с оглед
преодоляване на здравословния проблем или облекчаване на състоянието му респ.
когато е допуснато нарушение на тези медицински стандарти и добри практики е
налице противоправно поведение на лекуващия лекар / в този смисъл решение 250/
21.11.2012 г. по гр. д. 1504/2011 г. на Трето ГО на ВКС/. Следва да се има
предвид и обстоятелството, че когато съдът се произнася по въпроса
осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност, той следва да
обсъди и доколко тези действия са отговаряли на дължимото съобразно утвърдените медицински изисквания -
да посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и
правилата за добрите медицински практики /в този смисъл цитираното вече решение 77 от 30.05.2017 г. по гр.д.
2956/2016 г. на Четвърто ГО на ВКС/. СМЕ, изслушана по делото е обективирала извод в
заключението си, че златен стандарт при лечение на дискови хернии при пациенти с
патология като настоящата е извършване на дисцектомия, а не инвазивни
интервенции от вида на приложените върху пациента.
Третата хирургическа интервенция съставлява репозиция на
дясна ръка при пациентката. В исковата молба се твърди, че горният крайник е
счупен с оглед падане от операционната маса. В издадената от ответника епикриза
е посочено, че същата е постъпила за оперативно лечение като фрактурата е
получена при падане. В исковата молба респ. в писмения отговор са изложени
противоречиви твърдения относно падането на ищцата и причините за него,
вследствие на което е причинена процесната увреда. Самият механизъм на
увредата, с оглед тези противоречиви твърдения е без съществено правно значение
за спора, предвид единствените ангажирани по делото доказателства –
свидетелските показания на свидетелката М.. Същата е заявила, че пациентката е
била въведена в операционната от сестра от отделението, пеша, с калцуни, обути
над „високи чехли“ и приета от две сестри в операционната, които я придружили
до операционната маса, предложили й помощ, но тя отказала. Съобразно цитираната
по-горе Наредба № 21 /28.06.2004 г., с която е утвърден медицинския стандарт
„Ортопедия и травматология“ е посочено, че санитар, осигурява условията за
осъществяване на операцията – приема болния в предоперационна и го облича,
поставя го на операционната маса като лекар контролира фиксирането на пациента
на операционната маса. Идентичен извод е обективиран и в СМЕ. В настоящия
случай, видно от свидетелските показания тези медицински стандарти не са
спазени. Няма данни пациентката да е била въобще в предоперационна, санитар да
я е облякъл или поне контролирал процеса на привеждане на пациента, във вид,
подходящ за операционна среда. Такъв изобщо не е присъствал и в операционната
при въвеждането й в помещението. Липсвал е и лекар, който да следи фиксирането
на пациента върху операционната маса, а такъв се е явил в операционната след
суматохата, предизвикана от падането на пациента. С оглед неспазване на тези
задължителни медицински стандарти, настоящият съдебен състав намира, че
служители при ответното дружество са допуснали груба небрежност при
осъществяване на служебните си задължения, което като краен изход е довело до
падане на пациента от операционната маса. Самият факт, че служители на
ответното дружество са допуснали до операционна зала пациент, обут в чехли на
висок ток, сам да се качва на операционната маса без да осигурят присъствие на
санитар, който да го постави на нея, е достатъчен да се ангажира отговорността
на ответника доколкото това небрежно поведение е довело в крайна сметка до увреда
при пациента. Дали пациента е паднал поради спъване или подхлъзване, дали пода
на операционната е бил мокър или не, е без съществено правно значение за спора,
доколкото не са били изпълнени изискванията по релевантния медицински стандарт,
гарантиращи безопасно и сигурно въвеждане на пациента в операционна зона.
Както беше вече посочено, данни за информирано писмено
съгласие за извършване на репозиция на десния горен крайник при пациентката с
оглед коментираното падане от операционната маса/или при самостоятелен опит да
се качи на нея не са ангажирани. Вещите лица по СМЕ са посочили в заключението
си, че липсват по делото рентгенови снимки, изготвени след самото падане и след
наместването и поставянето на гипсовата имобилизация. Единствените
рентгенографии, приложени по делото са от прегледа на 19.08.2013 г. и при
махането на гипсовата имобилизация на 17.09.2013 г. Вещите лица са посочили, че
при прегледа през месец август костните фрагменти са в съосие, а при свалянето
на гипса се вижда зараснало счупване с разместване на фрагментите под ъгъл от
около 30 градуса. В заключението на СМЕ е посочен алгоритъма за лечение на
счупване на ръка в гривнената става, а в изявление на д-р С. в съдебно
заседание от 03.02.2020 г. се посочва, че при спадане на отока на ръката,
предизвикан от травмата, поставената гипсова имобилизация може да се разхлаби,
което го прави неефикасен и може да доведе вторично разместване, което налага евентуална
смяна на гипса или корекция. Данни за извършена корекция на гипсовата
имобилизация по делото липсват. Липсват данни по делото пациента в промеждутъка
между двете рентгенографии да е получил друга травма, която би обяснила
вторичното разместване на костните фрагменти към 17.09.2013 г. Липсват данни, а
не са и наведени възражения от ответника, че целостта на гипсовата имобилизация
към 17.09.2013 г. да е била нарушена, за да се индицира последваща травма от
битов характер, която би дала обяснение на разместването, с оглед изявленията
на вещите лица, че при битова травма би се нарушила целостта на имобилизацията.
При ангажираните от страните доказателства, настоящият съдебен състав
намира, че проведеното лечение на дясна
гривнена става от служители на ответното дружество е било неефективно с оглед
липсата на данни за извършена корекция от тях на гипсовата имобилизация, довела
като краен резултат на вторично разместване на костните фрагменти и са
причинили на пациентката /първоначалната ищца/ значителни болки и страдания,
посочени и от СМЕ - допълнителна деформация на
дисталната част на радиуса, лошо консолидирана фрактура на дисталния радиус,
хипотрофия на мускулатурата, невъзможност за захват, намалена мускулна сила,
спонтанна и палпаторна болка в дясна гривнена става, ограничение на активни
движения и силно затруднени пасивни на китката и пръстите на дясната ръка.
Четвъртата хирургична интервенция се изразява в
извършване на операция на „карпален канал“. По отношение на нейното извършване
отново липсва приложено писмено информирано съгласие от страна на пациента. В
заключението си вещите лица са посочили, че операцията е извършена технически
правилно и по стандартна оперативна техника, но резултатът от нея е бил
незадоволителен. Посочено е, че няма данни за проведени физиотерапия и
консервативно лечение по отношение на пациентката преди да се пристъпи към
оперативно лечение като индикациите за необходимост от операция са били налични
към деня на нейното извършване. С оглед тези данни по делото, настоящият
съдебен състав намира, че по отношение на тази интервенция не се установяват
вредоносни действия от страна на служители при ответника. Интервенцията е
извършена технически правилно и при налични индикации за нейната необходимост.
Няма данни по делото дали проведено консервативно лечение преди нейното
извършване би способствало за различен резултат от получения, за да се
презюмира евентуално вредоносно поведение. Поради което по отношение на тази
интервенция, настоящият съдебен състав счита, не са налице вредоносни действия
от страна на служители на ответника, вън от липсата на информирано съгласие на
пациента.
В обобщение на горните съображения, съдът в решаващия му
състав намира, че с поведението си служители на ответното дружество са
извършили вредоносни действия по отношение на първоначалната ищца, изразяващи
се в извършване на четири хирургически интервенции без налично информирано
съгласие от страна на пациента. Служители на ответника са осъществили две
интервенции „перкутанна нуклеотомия“ при ясни индикации, че с оглед възрастта и
здравословното състояние на пациентката, положителен резултат от същите не би
имал, допуснали са същата да претърпи увреда на десен горен крайник от падане в
операционна зала респ. провели са неправилно лечение на увредения крайник, с
което са й причинили като пряка и непосредствена последица тежки увреди на този
крайник, през дълъг период от време, като са й нанесли значителни и
продължителни болки и страдания, които се установяват и от ангажираните
свидетелски показания.
Налице са всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, поради което искът като основателен следва да бъде
уважен.
При определяне на размера на дължимото обезщетение освен
търпените болки и страдания, възрастта на пациентката, периодът от време, през
които са търпени, естеството на увредите, настоящият съдебен състав намира, че
следва да съобрази, че по отношение на първата интервенция „перкутанна
нуклеотомия“ е изтекла погасителната давност, в нейния релевантен общ 5 годишен
срок, за претендиране на репарация на увредата, с оглед своевременното
възражение, заявено от ответника. Следва да бъде съобразено и обстоятелството,
че увредата на десния горен крайник и последвалото неправилно лечение е само
една от комплексните причини за увреда на ищцата с оглед нейното здравословно
състояние и предвид извода на СМЕ в този смисъл. При съобразяване на всички,
посочени критерии настоящият съдебен състав намира, че сумата от 40 000
лв. е адекватна за репарация на тези болки и страдания. Предвид факта на
смъртта на пациентката в хода на съдебното производство, частта от това
обезщетение в неговата припадаща се част по отношение на ищеца, конституиран по
реда на чл. 227 от ГПК възлиза на сумата от 20 000 лв. като за горницата
до пълния размер на иска от 60 000 лв. същият подлежи на отхвърляне.
Заявено е искане за присъждане на лихва за забава върху
главницата. Мораторната лихва за забава при непозволено увреждане има характер
на компенсаторна такава и се следва от датата на увредата като размерът й
подлежи на установяване във фазата на изпълнение на решението. Няма пречка
обаче ищецът да го заяви като самостоятелна претенция, както е сторено в
случая, и съдът дължи произнасяне по този иск. Процесният период на претенцията
е от 19.08.2013 г. до 09.08.2018 г. С оглед своевременното възражение за
изтекла давност, която е 3 години по отношение на претенцията за лихви и
изводите за основателност на главната претенция, то и акцесорния иск е
основателен за периода 10.08.2015 г. – 09.08.2018 г. При съблюдаване правилото
на чл. 162 от ГПК претенцията за лихва върху определения размер на
обезщетението от 20 000 лв. възлиза на сумата от 6 091, 50 лв., до
който размер искът е основателен, а за горницата до пълния предявен размер
подлежи на отхвърляне.
С оглед ангажираните по делото доказателства, настоящият
съдебен състав намира, че на отхвърляне подлежи и искът за репарация на
имуществени вреди. Вън от представените по делото платежни документи – касови
бонове и фактури, ищецът при негова доказателствена тежест и въпреки
указанията, дадени му в тази връзка с доклада по делото, обективиран в
определението от 22.11.2018 г. не е ангажирал доказателства, досежно
обстоятелството дали тези имуществени разходи са сторени по повод причинените
увреждания на пациентката за поправяне на вредите от действията на ответника
или са били необходими с оглед общото здравословно състояние на пациентката, за
да се обективира извод за наличие на пряка и непосредствена причинна връзка с
действия на служители на ответника. С оглед неоснователността на главния иск за
обезвреда на имуществени вреди на отхвърляне подлежи и заявения акцесорен иск
за обезщетение за забава.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК
на ищеца се следва припадащата се част от сумата за разноски, посочена в
списъка по чл. 80 от ГПК. В същия е посочена сумата от 3 970 лв. –
адвокатско възнаграждение. В адвокатското пълномощно /стр. 138 в делото/ е
отбелязано, че сумата е реално заплатена. По отношение на нейния размер е
заявено своевременно възражение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК от
процесуалния представител на ответника. При съблюдаване фактическата и правна
сложност на делото, извършените процесуални действия по него, броя на
проведените съдебни заседания, размерите на заявените искове, настоящият
съдебен състав намира възражението за неоснователно, доколкото заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение е с размер, адекватен на минималните такива,
посочени в Наредба 1/2004 г. Припадащата се част от разноските, съобразно
уважената част от исковете възлиза на сумата от 2 299, 23 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Ответникът е сторил
такива в размер на 400 лв. – депозит за СМЕ. Данни за други разноски по делото
липсват доколкото в пълномощното на процесуалния представител липсват данни за
уговорено респ. заплатено възнаграждение /стр.123/. Съразмерната част от тези
разноски, с оглед отхвърлената част от исковете възлиза на сумата от 256, 75
лв., която се следва на ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА МБАЛ“С.С“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на основание чл.
49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД на А.Р.У., ЕГН **********,*** – адв. П.Т.,
конституиран по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на починалата в хода на
производството В. Н.У., сумата от 20 000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 10.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, като
отхвърля искът за горницата до 60 000 лв. като неоснователен, както и на
основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД сумата от 6 091,
50 лв. – обезщетение за забава в периода 10.08.2015 – 09.08.2018 г. като
отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 11 406, 15 лв. и
за периода 19.08.2013 г. – 09.08.2015 г. като неоснователен, както и на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 2 299,
23 лв. – сторени разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове на
А.Р.У., ЕГН **********,*** – адв. П.Т., конституиран по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на починалата в хода на производството В. Н.У. с правно
основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД срещу МБАЛ“С.С“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** за заплащане на сумата от 1 216, 20 лв.
– обезщетение за имуществени вреди и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за
сумата от 231, 21 лв. – обезщетение за забава за периода от 19.08.2013 г. до
10.08.2018 г. като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА А.Р.У., ЕГН **********,*** – адв. П.Т., конституиран по
реда на чл. 227 от ГПК на мястото на починалата в хода на производството В. Н.У.
да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на МБАЛ“С.С“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 256, 75 лв. – разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице –
помагач на страната на ответника – „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: