Русенската окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия С.М. *** в това,
че:
На 10.08.2010г.
в гр.Русе, на ГКПП „Дунав мост”- трасе изход, дал дар- парична банкнота
№Х50468284478 с номинал от 10 евро и парична банкнота №U10875372134 с номинал
10 евро, на длъжностно лице- И.С.П.- полицай при РД „Гранична полиция”-
гр.Русе, за да извърши действие по служба- да го пропусне да напусне Република
България с управлявания от него микробус „Форд Транзит” с рег №РВ59-62ВК, заедно
с пътуващите в него 11 лица, които са повече от разрешените за превозното
средство 8+1 пътници -престъпление по чл. 304 ал.1 от НК.
Делото е
разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК.
Прокурорът ПОДДЪРЖА обвинението. Иска окръжният съд да
признае подсъдимия С.М.М. за виновен по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 304 ал.1 от НК и при условията на чл.54 вр. с чл.58а
от НК да му наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година и
шест месеца, изпълнението на което да се отложи по реда на чл.66 от НК с изпитателен
срок от четири години, както и глоба в размер на хиляда лева, а на основание
чл.307а от НК да се отнеме в полза на държавата предмета на престъплението- 2
бр. банкноти, всяка с номинал от 10 евро, които са веществени доказателства по
делото.
Защитникът на подсъдимия твърди, че обвинението е доказано от събраните по
делото доказателства. Иска съдът да
наложи на подсъдимия минимално наказание лишаване от свобода, при условията
на чл.54 от НК, изпълнението на което да се отложи по реда на чл.66 от НК с
изпитателен срок от три години, както и глоба, която също да бъде в минимален
размер.
Подсъдимият С.М. прави самопризнания по реда на чл. 371 т.2 от НПК. Изразява
съжаление за извършеното деяние и иска
от съда да му наложи минимално условно наказание лишаване от свобода,
както и глоба в минимален размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, направените от
подсъдимия С.М. самопризнания по чл.371 т.2 от НПК и на основание чл.373 ал.3
вр. с чл.372 ал.4 от НПК, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият С.М.М.
е роден на ***г***, живее в същия град,
ул. „Правда” № 14, български гражданин, с основно образование, неженен, има две малолетни деца, безработен,
неосъждан, ЕГН **********.
На
09.08.2010г. подсъдимият М. *** за Република Германия. Управлявал микробус
„Форд” с рег. №РВ59-62ВК. В микробуса освен него имало още 11 лица, всички
пътуващи за Р Германия. Около 01.00 часа, вече на 10.08.2010г. подс. М.
пристигнал на ГКПП „Дунав мост”- гр.Русе. Явил се на трасе изход, за извършване
на проверка. По това време на работа бил св.И.С.П.- полицай при ГПУ- Русе на
Регионална Дирекция „Гранична полиция”. С него на смяна била и св.Юлия
Йорданова. Св.Петров предприел проверка на пътуващите лица. За целта събрал
документите им за самоличност, след което извършил проверка дали по отношение
на някой от тях има наложени забрани за напускане на страната. В хода на
проверката св.Петров установил, че превозното средство, управлявано от подс.М.
е претоварено. В него освен на седящите места имало хора и между седалките.
Тогава св.Петров попитал подс.М. колко местен е микробуса, на което последният
отговорил, че превозното средство е с 8+1 места. Разговорът се провел до
кабинката на ГКПП „Дунав мост”. В този момент подс.С.М. решил да подкупи
св.Петров, за да го пропусне безпрепятствено.
Извадил 2 банкноти- №Х50468284478 с номинал от 10 евро
и №U10875372134 с номинал от 10 евро, след
което ги поставил на работния плот на кабинката. Казал на св.Петров,че тази
сума е за почерпка, за да пропусне микробуса да продължи, въпреки че е
претоварен. Свидетел на това станала св.Юлия Йорданова. Непосредствено след
предаването на паричната сума св.Петров и св.Йорданова напуснали кабинката и
затворили вратата й. Вътре останали парите, които подс..М. бил поставил на
плота, както и документите на всички пътуващи в микробуса лица. Св.Йорданова
останала на място до кабинката, а св.Петров отвел подс.М. в кабинета на
Началник смяната. Непосредствено след това бил уведомен дежурният разследващ
полицай, като на мястото бил извършен оглед на местопроизшествие. При това били
намерени и иззети 2-те банкноти.
Видно от извършената експертна справка парите са редовно
платежно средство и отговарят на стандарта за отпечатване на такива в
Европейския съюз.
В хода на разследването е назначена дактилоскопна експертиза, при която не
са установени годни за изследване дактилоскопни следи.
Изложената фактическа обстановка, съдът намира за установена от
самопризнанията на подсъдимия С.М. по
реда на чл. 371 т.2 от НПК, подкрепящи се от събраните в досъдебното
производство по делото доказателства: гласни доказателства- обяснения на
подсъдимия С.М., свидетелски показания на И.С.П., Юлия Йорданова Йорданова,
Николай Ангелов И., Янко Ангелов Йосифов, Филип Насков И., Магда Атанасова
Чиракова, Айджан Ваадет Бекир, Пенка Николова Методиева, Иванка Найденова
Николова, Смаил Шерих Й., Румен Асенов Й., Гюл Юсеин Юсеинова, Мустафа Акар; писмени доказателства- справка за съдимост,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, протокол за
оглед на местопроизшествие, експертна справка, удостоварание от РДГП-Русе;
веществени доказателства- 1 бр. парична банкнота №Х50468284478 с
номинал от 10 евро и 1 бр. парична
банкнота №U10875372134 с номинал 10 евро;
доказателствени материали от експертен порядък- заключение по дактилоскопна
експертиза и експертна справка.
Представените от
прокурора и приети в съдебната фаза писмени доказателства- писмо до РОП от
Началника на РДГП-Русе, ведно с приложени към него- заверено копие от графика
за дежурствата на първа смяна на ГКПП-Русе; заверено копие на оперативния
дневник за разпределението на състава на първа смяна при ГКПП-Русе от
дежурството от 19,00ч. на 09.08.2010г. до 07,00ч. на 10.08.2010г.; заверено
копие от удостоверение с рег. № 13567/11.08.2010г., относно длъжностното
качество на полицай И.С.П.- полицай при ГКПП-Русе и заверено копие на
длъжностна характеристика на длъжността полицай- старши полицай на ГКПП,
потвърждават приетата за установена фактическа обстановка и по никакъв начин не
обуславят направата да други фактически изводи.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Подсъдимият С.М.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.304
ал.1 от НК, тъй като на 10.08.2010г. в гр.Русе, на ГКПП „Дунав мост”-
трасе изход, дал дар- парична банкнота №Х50468284478 с номинал от 10 евро и
парична банкнота №U10875372134 с номинал 10 евро, на длъжностно лице- И.С.П.-
полицай при РД „Гранична полиция”- гр.Русе, за да извърши действие по служба-
да го пропусне да напусне Република България с управлявания от него микробус
„Форд Транзит” с рег №РВ59-62ВК, заедно с пътуващите в него 11 лица, които са
повече от разрешените за превозното средство 8+1 пътници
От обективна страна подс. М. е дал дар- 2 бр. банкноти, всяка
от които с номинал от по 10 евро на длъжностно лице – И.С.П.-
полицай при РД „Гранична полиция”- гр.Русе, за да извърши действие по служба-
да го пропусне да напусне Република България с управлявания от него микробус
„Форд Транзит” с рег №РВ59-62ВК, заедно с пътуващите в него 11 лица, които са
повече от разрешените за превозното средство 8+1 пътници. Деянието на подсъдимият
е било
довършено с факта на предаване на паричната сума на длъжностното лице и отправянето на
репликата, обясняваща причината за даването на подкупа.
Подс. М. действал при пряк умисъл, с ясното
съзнание за противоправността на извършеното. Той съзнавал всички обстоятелства, които
принадлежат към състава на престъплението по чл.304 ал.1 от НК. Знаел, че
управляваният от него микробус е претоварен, поради което св.Петров, с оглед
служебните му задължения не следва да го пропуска. Знаел, че дава дар – парична сума в общ
размер на 20 евро, на длъжностно лице –
полицай при РД „Гранична полиция”- гр.Русе , като целта, която желаел да
постигне с даването на този дар, била длъжностното лице да не изпълни
служебните си задължения и да му осигури безпроблемно преминаване на държавната
граница с управлявания от него микробус. Подсъдимият искал, настъпването именно на тези
общественоопасни последици, които предвиждал.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че подс. С.М.М. следва да бъде признат за виновен
и осъден за извършеното от него престъпление по чл.304
ал.1 от НК, за което му е било повдигнато обвинение с обвинителния акт внесен
от Русенската окръжна прокуратура.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия С.М. за
извършеното от него престъпление по чл.304 ал.1 от НК, съдът съобрази следното :
За престъплението извършено от подсъдимия, законът
предвижда наказание лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди
лева.
Предвид императивната
разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, на подсъдимия следва да се определи наказание
при условията на чл.58а от НК. Съгласно чл.58а ал.1 от НК, при постановяване на
осъдителна присъда в случаите по чл.372 ал.2 от НПК, съдът определя наказанието
лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този
кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва
да се отчетат чистото му съдебно минало, пълните самопризнания направени от
подсъдимия на досъдебното производство, съдействието, което е оказал за
разкриването на обективната истина и изразеното разкаяние за извършеното.
Отегчаващи отговорността обстоятелства няма.
Съдът счита, че
не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства,
които да обуславят приложението на чл.55 от НК при определяне наказанието на
подс.М..
Въз основа на тези
обстоятелства и по изложените по - горе съображения, съдът намира, че за
извършеното престъпление по чл.304 ал.1 от НК, на подс. С.М.М. следва да се определи наказание
при условията на чл.54 от НК- лишаване от свобода за срок от шест месеца, което
на основание чл.58а ал.1 от НК следва да се намали с една трета и на подс.С.М.
да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца.
Размерът на така
определеното наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца е до три
години, подсъдимият не е осъждан в
миналото на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът намира,
че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК и най-вече за поправянето
на подсъдимия, не е наложително той да изтърпи ефективно наказанието лишаване
от свобода, поради което изпълнението на същото следва да бъде отложено по реда
на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.
Освен наказанието
лишаване от свобода, на подс.С.М. следва да се наложи и кумулативно
предвиденото за престъплението по чл.304 ал.1 от НК наказание глоба, като
предвид посочените смекчаващи обстоятелства, липсата на отегчаващи
обстоятелства и имущественото състояние на подсъдимия, глобата следва да бъде в
размер на 500 /петстотин/ лева.
Така определеното комплексно
наказание е справедливо и съответства в пълна степен на обществената опасност, както
на подсъдимия, така и на извършеното от него престъпление. С него
в максимална степен ще се постигнат целите по чл.36 от НК, както по отношение
на специалната, така и на генералната превенция. Ще се поправи и превъзпита
подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави и ще му се отнеме
възможността да върши престъпления. Ще се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите членове на обществото и по този начин ще се
предотврати извършването на подобни деяния от тях.
На основание
чл.307а от НК следва да се отнеме в полза на Държавата предмета на
престъплението- 1 бр. парична банкнота №Х50468284478 с
номинал от 10 евро и 1 бр. парична
банкнота №U10875372134 с номинал 10 евро, които са оставени на съхранение
в банковия трезор на „Сибанк” АД-клон
Русе.
На основание
чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия С.М. следва да бъде осъден да заплати в полза на
републиканския бюджет сумата от 70 /седемдесет/ лева, представляващи направени
разноски на досъдебното производство за експертиза и преводач.
Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.
Председател: