Присъда по дело №1278/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 63
Дата: 12 април 2024 г. (в сила от 30 април 2024 г.)
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20242120201278
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 март 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 63
гр. Бургас, 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
и прокурора А. Ив. М.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20242120201278 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия П. И. Д., ЕГН **********, *, за ВИНОВЕН в това, че
неустановена дата в периода от от 24.10.2013 г. до 05.12.2013 г., в гр.Бургас, ул.“*“ *, в
условията на продължавано престъпление на два пъти противозаконно повредил
чужди недвижими вещи собственост на Д. Х. А. (възложени й с постановление за
възлагане на недвижим имот по реда на публичната продан от 23.09.2013г., влязло в
сила на 24.10.2013г.), чрез демонтиране, изкъртване и срязване на трайно закрепените
към недвижимите имоти вещи, което ги направило временно негодни за използването
им по предназначение, като причинените вреди са на обща стойност 5220 (пет хиляди
двеста и двадесет) лева, както следва:
1. на неустановена дата в периода от 24.10.2013г. до 05.12.2013г. в гр.Бургас,
ул.“*“ *, противозаконно повредил чужда недвижима вещ - апартамент № 58 с
идентификатор №07079.613.175.1.18 със застроена площ от 98,60 кв.м, собственост на
Д. Х. А. (възложен й с постановление за възлагане на недвижим имот по реда на
публичната продан от 23.09.2013г., влязло в сила на 24.10.2013г.), чрез демонтиране,
изкъртване и срязване на трайно закрепените към недвижимия имот вещи, а именно:
интериорна врата дървена с каса на стойност 342 лева; радиатор с 21 ребра на стойност
302 лева; врата плъзгаща на стойност 760 лева; лира на стойност 80 лева; мивка
порцеланова голяма на стойност 60 лева; шкаф към мивката на стойност 320 лева,
врата дървена интериорна на стойност 342 лева, 2бр. радиатори с 21 ребра на стойност
604 лева, врата плъзгаща на стойност 760 лева, душ кабина на стойност 650 лева, гърне
порцеланово на стойност 74 лева, мивка порцеланова голяма на стойност 60 лева,
1
отоплителна лира на стойност 80 лева, допълнителна входна врата на сойност 360 лева,
което го направило временно негоден за използването му по предназначение, като
причинените вреди са на обща стойност 3600 (три хиляди и шестстотин) лева;
2. на неустановена дата в периода от 24.10.2013г. до 05.12.2013г., в гр.Бургас,
ул.“*“ *, противозаконно повредил чужда недвижима вещ - ателие №1 с
идентификатор №07079.613.175.1.100 със застроена площ от 47,30 кв.м, собственост на
Д. Х. А. (възложен й с постановление за възлагане на недвижим имот по реда на
публичната продан от 23.09.2013г., влязло в сила на 24.10.2013г.), чрез демонтиране,
изкъртване и срязване на трайно закрепените към недвижимия имот вещи, а именно:
врата интериорна на стойност 342 лева, радиатор алуминиев с 15 ребра на стойност 216
лева, врата интериорна на стойност 342 лева, врата плъзгаща на стойност 760 лева,
мивка порцеланова голяма на стойност 60 лева, конзола под мивката на стойност 24
лева, отоплителна лира на стойност 80 лева, душ-кабина на стойност 360 лева, което го
направило временно негоден за използването му по предназначение, като причинените
вреди са на обща стойност на 1620 лева (хиляда шестстотин и двадесет лева) -
престъпление по чл. 216, ал.1 от НК, вр. с чл. 26 от НК, като на основание чл.216, ал. 1,
вр. с чл. 26, ал. 1, вр. чл. 58а от НК му НАЛАГА наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 8 /осем/ месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага
изтърпяването му за изпитателен срок от 3 /три/ години, като на основание чл. 304 от
НПК го ОПРАВДАВА по обвинението, извършеното да съставлява две отделни
престъпления по чл. 216, ал.1 от НК, извършени при условията на съвкупност, както и
по квалификацията по чл. 23, ал. 1 от НК.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Х. А.-*, ЕГН ********** против
подсъдимия П. И. Д., ЕГН **********, граждански иск за заплащане на
сумата от 5220,00 /пет хиляди двеста и двадесет/ лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволеното увреждане,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието –
05.12.2013 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА подсъдимия П. И. Д., ЕГН **********, да заплати на Д. Х. А.-*, ЕГН
**********, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.

ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства – 3 бр. оптични носители,
находящи се на л. 65, т. 1 от ДП и л. 74 и л. 94, т. 2 от ДП, да останат приложени по
делото до изтичане на срока за съхранението му, след което да бъдат унищожени по
предвидения от закона ред.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия П. И. Д., ЕГН
**********, да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР-Бургас по сметка на ОД на
МВР-гр.Бургас - сума в размер на 2612,25 лева (две хиляди шестстотин и дванадесет
лева и 25 cт.), представляваща направени по делото разноски в досъдебното
производство.
2

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Бургаския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 63/12.04.2024 година по НОХД № 1278/ 2024г. на
БРС.

*ка районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство
№71/2015г. по описа на ОД МВР *, пр. пр. вх. № 12863/2014г. по описа на РП - *, пор. №
688/2015г. по описа на РП - *, с който е повдигнато обвинение срещу П. И. Д., ЕГН
**********, * в гр.*, поС.ен адрес: гр.*, ул. “*" *, *, за това, че:
1. на неустановена дата в периода от 24.10.2013г. до 05.12.2013г. в гр.*, ул.“*“ *,
противозаконно повредил чужда недвижима вещ - * с идентификатор №* със застроена
площ от 98,60 кв.м, собственост на Д. Х. А. (възложен й с постановление за възлагане на
недвижим имот по реда на публичната продан от 23.09.2013г., влязло в сила на
24.10.2013г.), чрез демонтиране, изкъртване и срязване на трайно закрепените към
недвижимия имот вещи, а именно: интериорна врата дървена с каса на стойност 342 лева;
радиатор с 21 ребра на стойност 302 лева; врата плъзгаща на стойност 760 лева; лира на
стойност 80 лева; мивка порцеланова голяма на стойност 60 лева; шкаф към мивката на
стойност 320 лева, врата дървена интериорна на стойност 342 лева, 2бр. радиатори с 21
ребра на стойност 604 лева, врата плъзгаща на стойност 760 лева, душ кабина на стойност
650 лева, гърне порцеланово на стойност 74 лева, мивка порцеланова голяма на стойност 60
лева, отоплителна лира на стойност 80 лева, допълнителна входна врата на сойност 360
лева, което го направило временно негоден за използването му по предназначение, като
причинените вреди са на обща стойност 3600 (три хиляди и шестстотин) лева- престъпление
по чл. 216, ал. 1 от НК;
2. на неустановена дата в периода от 24.10.2013г. до 05.12.2013г., в условията на
съвкупност с предходното деяние в гр.*, ул.“*“ *, противозаконно повредил чужда
недвижима вещ - ателие №1 с идентификатор №* със застроена площ от 47,30 кв.м,
собственост на Д. Х. А. (възложен й с постановление за възлагане на недвижим имот по
реда на публичната продан от 23.09.2013г., влязло в сила на 24.10.2013г.), чрез демонтиране,
изкъртване и срязване на трайно закрепените към недвижимия имот вещи, а именно: врата
интериорна на стойност 342 лева, радиатор алуминиев с 15 ребра на стойност 216 лева,
врата интериорна на стойност 342 лева, врата плъзгаща на стойност 760 лева, мивка
порцеланова голяма на стойност 60 лева, конзола под мивката на стойност 24 лева,
отоплителна лира на стойност 80 лева, душ-кабина на стойност 360 лева, което го направило
временно негоден за използването му по предназначение, като причинените вреди са на
обща стойност на 1620 лева (хиляда шестстотин и двадесет лева) - престъпление по чл. 216,
ал.1 от НК, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК
В хода на производството в качеството на частен обвинител и граждански ищец бе
конституирана Д. Х. А.-*, ЕГН **********, като бе приет за съвместно разглеждане
предявения от нея против подсъдимия граждански иск за заплащане на сумата от 5220,00
/пет хиляди двеста и двадесет/ лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от непозволеното увреждане, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на деянието – 05.12.2013 г. до окончателното й изплащане.
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда
на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на оС.ие чл.372, ал.4 НПК
обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа
обвинението, за което е предаден на съд подсъдимият, като посочва, че от събраните по
1
делото доказателства безспорно се установява описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка. Предлага се да бъде определено наказание „лишаване от свобода” в размер на
четри месеца след редукцията по чл. 58а от НК.
Повереникът на гражданския ищец и частен аобвинител- адв. П. Д. от АК-*, моли за
налагане на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година след редукцията, както
и за уважаване на предявения граждански иск.
Защитникът на подсъдимия - адв. С. Ч. от АК-*, поддържа, че на подсъдимия следва
да бъде наложено наказание съобразно поисканотото от прокуратурата. Моли гражданският
иск да не бъде уважаван, поради изтекла погасителна давност.
Подсъдимият заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник и моли за
отхвърляне на гражданския иск.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият П. И. Д., ЕГН **********, е * в гр.*, поС.ен адрес: гр.*, ул. “*" *, *.
Д., към 2005 г. притежавал недвижими имоти в гр. *, намиращи се на ул. „*“ *, а
именно * с площ от 98,60 кв.м. на седми етаж в сградата и прилежащо към него ателите № 1
с площ от 47,30 кв.м. , на осмия етаж в сградата. При изграждането си двата имота били
обособени отделно един от друг, като самостоятелни такива, но при извършването на
последващи ремонтни дейсности били свързани от подсъдимия. Двата имота били
обзаведени от подсъдимия. Тъй като закупуването и обзавеждането на имотите било скъпо,
подс. Д. взел в заем сумата от 37500 лева, като ипотекирал двата имота в полза на *.
Тъй като в крайна сметка заемът бил неизгоден за Д., той не успял да върне парите на
кредитора си и поради това решил да продаде имотите на свой познат, за да заличи
наложената върху имотите ипотека.
На 13.07.2005г., подс. П. Д. продал на св.* * въпросните апартамент и ателие, за което
бил съставен нотариален акт от горепосочената дата.
На същата дата, била подадена и молба от *, за заличаване на вписана по-рано в
негова полза ипотека, върху същите имоти, за сумата от 35 700 лева, тъй като вземането му
било погасено.
Св.* от своя страна, придобил жилището с прилежащото към него ателие от подс.Д.,
чрез ипотечен кредит към Банка ДСК в размер на 222 000 лева, като за обезпечаване на
кредита, имотът предмет на сделката, бил обременен със законна ипотека в полза на банката
кредитор, вписана под №*/*..
След като закупил апартамента и прилежащото към него ателие, св.* ги оставил за
ползване на продавача - подс.П. Д. и по този начин последният продължил да ги ползва,
въпреки че по документи вече не се явявал негов собственик.
През 2011г., поради необслужване на кредита от св.*, банката кредитор - Банка ДСК,
предприела действия за издаването на изпълнителен лист във връзка с необслужените
задължения. Въз оС.на така издадения изпълнителен лист от 04.02.2011г. било образувано
изпълнително дело №*. По това време, апартаментът и ателието били обитавани и ползвани
от подс. П. Д..
В хода на изпълнителното дело, на 06.06.2011г. бил направен опис на ипотекираното
имущество, от ЧСИ * в присъствието на подс.Д., който живеел в двата имота. В съставения
протокол за опис, било посочено, че в тях има направени подобрения. За пазач на описаното
имущество, на осн. чл.486, ал.1 от ГПК, бил определен П. Д., тъй като същия живеел в
имотите. Той се подписал в протокола за „длъжник“, както и за „пазач“. В описа, съдебният
изпълнител изрично посочил, че съгл. чл.486, ал.1 от ГПК предупреждава пазача, който в
2
настоящия случай бил П. Д., че същият „няма право да продава, заменя, унищожава и
подменя елементи, тъй като ще носи наказателна и гражданска отговорност“.
Въпреки, че П. Д. нямал качеството „длъжник“ в рамките на образуваното
изпълнително дело, каквото било изискването на разпоредбата на чл.486, ал.1 от ГПК, той
подписал протокола за опис от 06.06.2011 г., в качеството му на „пазач“ на имота.
Длъжникът по изпълнителното дело- св.* *, не присъствал на описа и на него не била
възложена отговорност за опазване на имуществото до приключване на изпълнителния
процес, съгласно указаното в ГПК. Отсъствието на св.* и липсата на проявен интерес, били
разбираеми, предвид на това, че извършената между него и подс.Д. покупко-продажба на
имотите била привидна сделка.
Ha 09.06.2011 г., частният съдебен изпълнител наложил възбрана върху недвижимите
имоти - апартамент и ателие, предмет на изпълнителното дело.
При извършването на описа на същата дата, присъствал и оценителят *, когото
съдебният изпълнител назначил като такъв и който на 10.06.2011 г. изготвил оценка на
имота, като посочил, че имотите били свързани и описал подобренията в тях.
На 16.08.2013г., в хода на горепосоченото изпълнително дело, процесиите имоти -
апартамент и ателие били обявени за публична продан. Обявлението за публичната продан
на имотите било видяно от св. Д. А., която се свързала със съдебния изпълнител и уговорила
оглед.
На неустановена дата след Д. А. посетила апартамента и прилежащото към него
ателие, като била придружена от родителите си св.Х. А. и св.Р. С. Жилището им било
показано от подс. Д., който се опитал да разубеди А. да купи имота, като обяснил, че тое
собственост на * *, който бил арестуван за имотни измами. Д. А. и родителите й обаче много
харесали имота, като се впечатлили от направените подобрения и обзавеждане в тях. Това
била и една от причините, която мотивирала Д. А. да вземе решение за закупуване на
жилището и ателието.
На неустановена дата след първия оглед и преди публичната продан на 20.09.2013 г.,
свидетелите Р. С.и Х. А., отново в прусъствието на подс. Д., извършили втори оглед на
имота и ателието, като установили, че те били в съС.ие, съответстващо на това при първия
оглед.
На 20.09.2013 г. св. Д. А. участвала в публичната продан и спечелила търга, селд
което на 23.09.2013 г. апартаментът и ателието й били възложени с постановление на
съдебния изпълнител *.
Два дни по-късно, на 25.09.201Зг., подс. П. Д. бил упълномощен от св.* * с
пълномощно от същата дата, да го представлява по образуваното изпълнително дело, като
същият да може да извършва всички правни действия свързани с изготвяне на жалби,
ангажиране на адвокати, изискване на документи от Служба по вписванията и др. Веднага
след това, обв.Д. в качеството си на пълномощник обжалвал постановлението за възлагане
на апартамента с ателието, но на 24.10.2013г. то било потвърдено от съда и влязло в сила и
Д. А. била въведена във владение.
На 13.11.2013 г. постановлението за възлагане било вписано в Служба по
вписванията.
След като постановлението за възлагане на апартамента и прилежащото към него
ателие влязло в сила на 24.10.2013г., подс.Д. вече бил наясно, че окончателно собственик на
имотите е Д. А. и това обстоятелство не може да бъде променено, което означавало, че той ф
повече не можел да ги ползва. Тъй като обзавеждането и оборудването в жилището и
ателието, били купени и поставени от обв.Д., още докато официално бил собственик на
апартамента и ателието, както и в годините, в които техен собственик по документи бил * *
и Д. само живеел там, след като на 24.10.2024г. постановлението за възлагане влязло в сила
3
и Д. осъзнал, че повече не може да остане повече там, той взел решение да демонтира,
изкърти и изреже тези вещи, въпреки че част тях били трайно прикрепени към имотите.
Подс.Д. си давал сметка, че така стойността на двата имота ще бъде намалена и същите няма
да могат да бъдат ползвани по предназначение, но не искал да някой друг да се възползва от
поставените и закупени от него и трайно прикрепени към имотите вещи.
Преди Д. да осигури на 05.12.2013 г. достъп до имота и да го предаде на
упълномощената от св. А.- *, на неустановена дата в периода от 24.10.2013 г. (влизане в
сила на постановлението за възалгане до 05.12.2013 г. той демонтирал, изкъртвил и срязал
на трайно закрепените към апартамента интериорна врата дървена с каса на стойност 342
лева; радиатор с 21 ребра на стойност 302 лева; врата плъзгаща на стойност 760 лева; лира
на стойност 80 лева; мивка порцеланова голяма на стойност 60 лева; шкаф към мивката на
стойност 320 лева, врата дървена интериорна на стойност 342 лева, 2бр. радиатори с 21
ребра на стойност 604 лева, врата плъзгаща на стойност 760 лева, душ кабина на стойност
650 лева, гърне порцеланово на стойност 74 лева, мивка порцеланова голяма на стойност 60
лева, отоплителна лира на стойност 80 лева, допълнителна входна врата на сойност 360 лева
(всичко на обща стойност 3600 (три хиляди и шестстотин) лева), и трайно прикрепените към
ателието врата интериорна на стойност 342 лева, радиатор алуминиев с 15 ребра на стойност
216 лева, врата интериорна на стойност 342 лева, врата плъзгаща на стойност 760 лева,
мивка порцеланова голяма на стойност 60 лева, конзола под мивката на стойност 24 лева,
отоплителна лира на стойност 80 лева, душ-кабина на стойност 360 лева (всичко на обща
стойност на 1620 лева (хиляда шестстотин и двадесет) лева). Извършените от подс. Д.
действия направили апартамента и ателието временно негодни за използването им по
предназначение.
На 05.12.2013г. подс. П. Д. предал на упълномощената от св.Д. А. - *, двата
недвижими имота - апартамента и ателието, за което бил съставен приемо-предавателен
протокол, както и ключовете за тях. На предаването присъствали още Х. А., Р. С. * и *. При
предаването, свидетелите Х. А. и Р. С. установили, че имотите не са в същото съС.ие, в
което били при извършването на втория оглед. В самия приемо-предавателен протокол били
направени констатации за липсващите вещи, които били налични при извършването на
последния оглед. В присъствието на св. *, подс. Д. казал на св. Х. А., че ако му е била
платена сумата от 5000 лева за направените в имотите подобрения, е щял да остави
липсващите вещи.

По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
подкрепящи самопризнанията на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: от показанията на
разпитаните свидетели – Д. Х. А., Х. С. А., Р. Д. С. Г.П.М., И.Д.Н., И.М.К., К.Ж.Ж., Х.Х. *, *
А. *, Д.А. И., Е.С.К.Р., В.Я.В., М.Н.Н., П. * Е., заключенията на изготвените графическа и
оценителна експертизи, справка съдимост, както и от множеството други писмени
доказателства.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
оС.ие чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от гореизброените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за
безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на
привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

4
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в
извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се
установява, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил всички
признаци на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК.
Съгласно чл.216, ал.1 НК, който унищожи или повреди противозаконно чужда
движима или недвижима вещ, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
При осъществяването на деянията по чл.216, ал. 1 от НК, от обективна страна
подсъдимият с поведението си е засегнал онези обществени отношения, свързани с правото
на собственост, като е повредил чужда собственост- недвижими имоти, чрез демотиране,
изкъртване и срязване на трайно прикрепени към тях вещи, с което си поведение е причинил
значителни вреди. В резултат на осъществено физическо въздействие, са били отделени
множество съставни части на съоръжения и инсталации в апартамента и ателието, което
довело до тяхното частично увреждане, както и намаляване пазарната стойност на двата
имота - на апартамента с 3600 лева и на ателието- с 1620 лева. Всички елементи върху които
е упражнено физическо въздействие са били трайно прикрепени към помещенията,
структурно и функционално свързани с различни системи на сградата и като такива са
представлявали съставна част от недвижимите имоти. В резултат на извършеното,
апартаментът и ателието са били временно негодни за ползване по предназначението си. В
този смисъл е и Решение № 396 от 29.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 429/2009 г., III н.о.
Съгласно чл. 110, ал.1 от Закона за собствеността /ЗС/, недвижими имоти са земята,
растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от
действието на човека е прикрепено трайно към земята или постройката. В първата група
закона изрично посочва обекти - земя, сгради ит.н., а във втората група се поставят
практически неопределен брой вещи, поначало движими, които стават недвижими след
трайното им прикрепване към земята или постройката. Изрично се изисква прикрепването
да е трайно. Този признак "трайност" означава, че прикрепената вещ не може да се отдели от
земята или постройката без значително повреждане на двата обекта, като аргумент на
изложеното е Постановление на Пленума на ВС № 6/1974-г. Всички други вещи извън
посочените вчл. 110, ал.1 отЗС са движими.
В субективно отношение подсъдимият е действал при форма на вината “пряк
умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер
на поведението си, произтичащ от това да повреди чужди недвижими вещи и целял
настъпването на именно този резултат.
Въпреки всичко казано по-горе, съдът счита, че неправилно РП-* е приела, че
подсъдимият е извършил две отделни престъпления, всяко едно с правна квалификация по
чл. 216, ал.1 НК, извършени в условията на съвкупност. Настоящият състав счита, че се
касае за деяния, които се явяват извършени в условията на продължавано престъпление.
Подсъдимият по сходен начин- чрез изкъртване и срязване на вещи, които са били
трайно прикрепени към двата недвижими имота, е осъществил двете отделни деяния.
Същевременно тези деяния са извършени през един и същ период от време, при една и съща
обстановка – след възлагането на имотите на пострадалата с постановление за възлагане на
недвижим имот по реда на публичната продан от 23.09.2013г., влязло в сила на 24.10.2013г.,
както и при еднородност на вината.
Следователно, двете деяния извършени от подсъдимия представляват едно
5
продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК, а не множество от две отделни
престъпления. Затова цялостната престъпна дейност на Д. следва да се преквалифицира от
съда като продължавано престъпление по чл.216, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Трайна е съдебната практика, че това преквалифициране на отделните две деяния
като продължавано престъпление винаги се явява по-благоприятно за дееца, респ. е в полза
на подсъдимия по делото и не води до влошаване на наказателноправното му положение,
поради което е допустимо да бъде извършено от съда и без изменение на обвинението по
реда на чл.287 от НПК. Това е така, тъй като подсъдимият е имал възможността да се
защитава по напълно идентични факти – в обвинителния акт ясно е описано като рзмер и
действия всичко по отношение на двата имота - т. е. с присъдата не се реализирала
съществено изменение в обстоятелствената част на обвинението. Отделно от това при
реалната съвкупност от престъпления (както е квалифицирана престъпната деятелност от
прокуратурата) за всяко отделно престъпление се определя наказание, като макар на дееца
да се налага само най-тежкото от тях, е възможно да се приложи и чл.24 от НК. Докато при
продължаваното престъпление се определя само едно общо наказание, не се прилагат
правилата за съвкупността и се осигурява наказване на всички престъпления, които
включва, взети в тяхната съвкупност и според причинения от тях общ престъпен резултат –
т.е. изправени сме пред по-благоприятен закон, което отново е в полза на подсъдимия.
С оглед горното съдът счита, че на оС.ие чл. 304 НПК следва да оправдае Д. по
обвинението – повреждането на всеки от двата недвижими имота да е отделно престъпление
с правна квалификация по чл. 216, ал.1 НК, като вместо това квалифицира двете деяния като
част от едно единно продължавано престъпление.

По вида и размера на наказанието:
За извършеното престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК законът предвижда наказание
„лишаване от свобода” за срок до пет години.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия Д. обстоятелства, съдът отчете
чистото съдебно минало. На следващо място следва да се отчете и дългият срок на
наказателното производство, като обвинителният акт е внесен съда в края на месец март
2024 г., а деянието е довършено на 05.12.2023 г.- т.е. повече от десет години. Този изминал
срок не се дължи на действията на подсъдимия, а е свързан с действията на държавните
органи, като досъдебното произвоство е било частично прекратявано на няколко пъти, като
постановленията са минавали през съдебен контрол.
Като отегчаващи обстоятелства следва да се отчете обстоятелството, че се касае за
продължавано престъпление, както и обстоятелството, че са причинени значителни
неудобства за пострадалата, тъй като закупеното от нея жилище е било временно негодно за
изполване. Накрая, следва да се отчете, че причинените вреди са на стойност около 17 пъти
размера на минималната работна заплата към датата на извършване на деянието.
Макар формално отегчващите обстоятелства да са повече на брой, съставът намери,
че голямо значение за определяне размера на наказанието има горепосочения изминал
период от време. Следва да се има предвид, че наказанието следва да е годно да обслужи
целите по чл. 36 от НК. При изтичането на голям период от време обаче безспорно
настъпват промени в различни обстоятелства и в частност- такива свързани с личността на
дееца, при което едно наказание към средния размер всъщност би имало негативен ефект.
Поради това съдът счете за най-подходящо наказание „лишаване от свобода” в размер под
средния, а именно- една година, и съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК намали така
определеното наказание с 1/3, с оглед на което наложи на подсъдимия наказание в размер на
осем месеца лишаване от свобода.
Към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият Д. не е бил
6
осъждан на "лишаване от свобода" за престъпления от общ характер, поради което по
отношение на същия са налице формалните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от
НК. Съставът намира, че за постигане на законовите цели по чл. 36 от НК, предвид
обществената опасност на дееца, не се налага ефективно изтърпяване на наказанието, като се
определи изпитателен срок в минимален размер от три години.

По гражданския иск:
За да бъде уважен граждански иск на деликтно оС.ие по чл. 45 ЗЗД поначало следва
да бъдат установени следните материалноправни предпоставки: деяние, противоправност на
деянието, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите и виновно
поведение.
По делото принципно се установяват всички елементи на деликта по чл. 45 ЗЗД.
Установява се, че подсъдимият противоправно е повредил чужди недвижими вещи
собственост на Д. Х. А. (възложени й с постановление за възлагане на недвижим имот по
реда на публичната продан от 23.09.2013г., влязло в сила на 24.10.2013г.), чрез демонтиране,
изкъртване и срязване на трайно закрепените към недвижимите имоти вещи, което ги
направило временно негодни за използването им по предназначение, като причинените
вреди са на обща стойност 5220 (пет хиляди двеста и двадесет) лева, както и че деянието е
умишлено.
По делото обаче от страна на защитата бе направено възражение за изтекла
погасителна давност, което е оС.елно. Съгласно чл. 110 то ЗЗД с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, като
вземанията, произтичащи от непозволено увреждане се погасяват именно след изтичането
на пет години, които съгласно чл. 114, ал. 3 от ЗЗД започват да текат от откриването на
дееца. Следва да се отбележи, че откриване на дееца не означава установяването му с влязъл
в сила съдебен акт, тъй като именно признаването на вина с такъв акт е предмет на
съответното дело. В случая, в наказателното производство за момент на откриване на дееца
може да се приеме (когато същият не е ясен с оглед характера на деянието) моментът на
привличането му в качеството на обвиняем и узнаването на това от пострадалия. Видно от
материалите по делото, Д. е бил привлечен като обвиняем с постановление от 25.05.2017 г.-
л. 188, том 2 от ДП, а разследването е било предявено на пострадалата в присъствието на
повереник на 10.07.2017 г.- л. 208, том 2 от ДП. Следователно, към 10.07.2017 г.
пострадалата вече е била наясно кой е деецът и е могла да предприеме действия по
ангажиране на гражданската му отговорност чрез предявяване на граждански иск. Такъв
обаче бе предявен едва след образуването на настоящото съдебно производство в откритото
съдебно заседание на 12.04.2024 г. Видно е, че са изтекли повече от пет години от
откриването на дееца по смисъла на ЗЗД, поради което и възражението за изтекла давност за
вземането от непозволеното увреждане се явява оС.елно, поради което и съдът изцяло
отхвърли предявения против подсъдимия иск за обезвреда. Отхвърлянето на главния иск
води и до отхвърлянето на иска за акцесорното вземане за лихва, тъй като съгласно чл. 119
от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.

По веществените доказателства:
Веществените доказателства - 3 бр. оптични носители, находящи се на л. 65, т. 1 от
ДП и л. 74 и л. 94, т. 2 от ДП, следва да останат приложени по делото до изтичане на срока
за съхранението му, след което да бъдат унищожени по предвидения от закона ред.

По разноските:
7
По отношение на разноските, съдът осъди на оС.ие чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия, да
заплати по сметка на ОД на МВР-* направените по делото разноски в досъдебното
производство в размер на 2612,25 лева (две хиляди шестстотин и дванадесет лева и 25 cт.).

По тези съображения съдът постанови присъдата си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:





8
Съобщи за изтекли лични данни