РЕШЕНИЕ
гр.София,14.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на осми октомври през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 5166 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 19.01.2018 г. по гр.д. №22778/17
г., СРС, ГО, 42 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНОПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422
от ГПК,вр. чл.415 от ГПК,вр. чл.79 от ЗЗД по отношение на Й.М.С., ЕГН **********,***,
ж.к/********, че съществува вземане на „Т.С."ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.Б., в размер на 2119,75
лева ( две хиляди сто и деветнадесет лева седемдесет и пет стотинки ) главница
за топлинна енергия за периода м.04.2014 г. до м.04.2015 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска - на 01.12.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането,относно което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 69776/2016 г. по описа на СРС, 42 състав.
ПРЕКРАТЯВА
производството
по гражд.дело № 22778/2017 г. по описа на Софийския районен съд, в частта за
разликата над 2119,75 лева до пълния претендирай размер главница за топлинна
енергия от 3208,21 лева и за сумата от 239,55 лева мораторна лихва.
ОСЪЖДА Й.М.С., ЕГН **********,*** да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр. чл.78, ал.1 от ГПК на „Т.С."ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.Б., сумата от
405,39 лева ( четиристотин и пет лева тридесет и девет стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство и сумата от 92,40 лева ( деветдесет и два лева и четиридесет
стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство.
Срещу постановеното решение са постъпила жалба от ответната страна. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно , незаконосъобразно и в
противоречие с процесуалния закон.Излага съображения,че за същия период има заведено друго дело по искова молба от 2016 г.и
съдът не спрял производството.Не било установено договорно отношение,липсвала молба за открита партида,нямало документи за
пускане в експоатация на абонатна станция, нямало провеждане на ОС на
СЕС,,избор на ФДР,нямало доказателства за изправност на уредите ,които измерват
ТЕ,,със суми за връщане са прихванати стари задължения извън процесния период
,,ФДР не е представила отчетни документи,провереният топломер в абонатната
станция не е минал метрологична проверка.,налице били неравноправни клаузи в
договор сключван с потребител,фактурираните суми били недоказуеми.
Иска се от настоящата инстанция да отмени
решението и вместо това да постанови друго, с което приеме недължимост на сумите. С въззивната жалба се
претендират разноски.
По въззивната
жалба не е постъпил отговор.
Третото лице-помагач не взема становище по
жалбата
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Предявен е иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за претендираните суми. След постъпило възражение по
реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния
период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземането
така, както е
предявено в заповедното
производство.
Ответникът оспорва исковете по основание
и размер.
Третото лице помагач на страната на ищеца
не оспорва исковете.
СГС препраща към мотивите и
правните изводи на СРС на основание чл.272 ГПК
За пълнота следва да се отбележи следното:
Съдът е приел,че ответникът е потребител на
ТЕ ,същият е собственик на процесния имот. Видно от представената Заповед по
чл.100 ЗТСУ на него е определен процесния имот като обезщетение за отчужден
имот.Заповедта по чл.100 ЗТСУ ,издадена
през 1980 г. не е титул за собственост към момента на издването й.Следва да се
издаде констативен нотариален акт.С искова молба от 2016 г.,приета по делото
като доказателство, ищецът признава
факта ,че е собственик на имота.В отчетните картони на ФДР за отоплителни
сезони 2014-2015 г.,2015-2016 г.ищецът
се е подписвал като абонат.
Настоящото
производство е образувано по-късно от това,образувано по искова молба от 2016
г.,поради което правилно съдът е прекратил производството по идентични
претенции като по-късно предявени.
С
въззвината жалба за първи път се възразява за липса на документи за пускане в
експлотация на абонатна станция,поради което възраженията са преклудирани и не
слредва да се разглеждат.
Видно
от ССЕ не са прихванати стари задължения
със суми за връщане.
Общият
топломер на абонатната станция е преминал метрологичен корнтрол със
свидетелства за проверка и заключение:съответства на одобрен тип.
ФДР е представила отчетни документи по делото,за които е получила
указания с определението за конституирането й като трето лице помагач по
делото.
По
останалите възражения първоинстанционният съд е отговорил.
Като
е постановил решението си в този смисъл съдът е издал законосъобразен акт,който
не страда от посочените пороци.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от19.01.2018 г. по гр.д.
№22778/17 г., СРС, ГО, 42 с-в .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи: на обжалване.
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.