Решение по дело №1268/2019 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 91
Дата: 3 февруари 2020 г. (в сила от 3 февруари 2020 г.)
Съдия: Валентина Жекова Иванова
Дело: 20195640101268
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2019 г.

Съдържание на акта

                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 91

                                  03.02.2020 год., гр.Хасково

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на двадесет и трети януари                  

през две хиляди и двадесета година

в състав:

 

                                                        СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

                                                                        

                                                                    

Секретар: Михаела Бончева

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията

гр.д. № 1268  по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Предявени са от П.К.П.,*** против „ВИКОМ“ ЕООД – с.Конуш, Област Хасково, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.

В исковата молба ищецът твърди, че от м.септември 2005г. до м. октомври 2018г. бил в трудови правоотношения с ответника, като бил назначен на длъжността „обслужващ работник промишлено производство“, с място на работа – производствена база в с.Конуш, Община Хасково. Със Заповед № 1027/08.11.2018г. на управителя на ответното дружество, на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 08.11.2018г., било прекратено трудовото му правоотношение. Заповедта била получена от ищеца на същата дата, като в нея не било посочено, че му се дължи обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ – 1 брутно трудово възнаграждение, неизплатените му заплати и неизползвания отпуск. Като работник в ответното дружество не бил получил трудовите си възнаграждения за м. август 2018г. – 510 лева; за м.септември 2018г. – 510 лева; за м. октомври 2018г. – 510 лева; както и брутно трудово възнаграждение за неспазено предизвестие от работодателя на основание чл.221, ал.1 от КТ – в размер на 510 лева. При прекратяване на трудовото му правоотношение работодателят не му изплатил и обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 460 лева за неизползвания платен годишен отпуск от 20 дни за 2018г. Ищецът отправил искане към работодателя, на основание чл.128, т.3 от КТ, да му бъде издадено извлечение от ведомостите за заплати за неизплатените трудови възнаграждения и обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ, но му било отказано издаване на искания документ. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 1685.41 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от м.август 2018г. до м.ноември 2018г. включително; сумата в размер на 522.24 лева, представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие от работодателя, както и сумата от 386.07 лева - обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2018г. /след допуснато изменение на предявените искове в съдебно заседание, проведено на 23.01.2020г./, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

          В срока по чл.131 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба. В съдебно заседание не изпраща процесуален представител.

Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, а именно - ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, както и като съобрази направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение, намира, че следва предявените искове, като вероятно основателни,  да се уважат, като иска по чл.128, т.2 от КТ следва да се уважи в размер на сумата от 1645.91 лева, съобразно заключението на вещото лице. В останалата част до пълния предявен размер от 1685.41 лева, като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.  

На ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски  за адвокатско възнаграждение в размер на 443.20 лева, съобразно уважения размер на исковете.

 

          Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 във вр. с чл.238 от ГПК, съдът

 

         

                                          Р    Е    Ш    И :

 

          ОСЪЖДА  „ВИКОМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – с.Конуш, п.к. 6370, Област Хасково, да заплати на П.К.П., ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, адв. Васил Лазов, сумата от 1645.91 лева - неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода м.август – м.ноември 2018г. включително; сумата 522.24 лева, представляваща неизплатено обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ; сумата 386.07 лева, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2018г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 27.05.2019г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 443. 20 лева, съобразно уважения размер на исковете, като иска по чл.128, т.2 от КТ за неизплатено трудово възнаграждение за разликата над 1645.91 лева до пълния предявен размер от 1685.41 лева, като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.

            ОСЪЖДА „ВИКОМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – с.Конуш, п.к. 6370, Област Хасково, да заплати по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 166 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                         СЪДИЯ :