Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
10.08.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4066 по
описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от И.Б.А. срещу
З. „Л.и.“ АД искова молба за осъждането му да заплати обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП на 18.06.2015 г. в размер на 200 000 лева,
ведно със законната лихва от 18.06.2015 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 18.06.2015 г.
В.Л. Р. управлявал л.а. „Рено Меган“ с ДК № ********на път І-35. При км 67+022м,
раЗ.лона за с. Славяново водачът нарушил правилата за движение по пътищата,
като се движил с несъобразена скорост, не изпълнил забраната за спре при знак
„СТОП“, отнел предимството на л.а. „Опел Зафира“ с ДК № ********, вследствие на
което между двата автомобила настъпил сблъсък. При произшествието загинала Р. И.А.,
пътник в л.а. „Рено“, поради получени тежки, несъвместими с живота увреждания.
Виновният за настъпване на произшествието водач
загинал, поради което образуваното наказателно производство било прекратено.
С ответника З.„Л.и.“ АД била сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л.а. „Рено Меган“ с
ДК № ********, валидна към 18.06.2015 г.
И.А. изпаднал в шок при вестта за смъртта на дъщеря
си. Изпаднал в тежка депресия от внезапната загуба на Р.. Изпитвал дълбока и
непреодолима тъга, чувство на празнота и безнадеждност. Имал проблемен и
непълноценен сън, придружен с кошмари. Затворил се в себе си и животът му се обезсмислил.
Между ищеца и дъщеря му съществувала емоционална връЗ.а, взаимно разбирателство
и подкрепа. Развил остра стресова реакция и душевно разстройство. Моли З. Л.и.“
АД да бъде осъден да му заплати 200 000 лева обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане.
Ответникът З. „Л.и.“ АД оспорва иска. Твърди, че
произшествието е настъпило в условията на независим принос от страна на водача
на л.а. „Опел Зафира“ Н.Т.Ч., който управлявал автомобила със скорост,
несъобразена с пътните условия. Навежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на Р. А., която пътувала в лекия автомобил без
поставен обезопасителен колан. Оспорва търпените от ищеца неимуществени вреди.
Счита претенцията от 200 000 лева за прекомерна.
Третото лице помагач на страната на З. „Л.и.“ АД – Л.И.Р.
не изразява становище по предявения иск.
Третото лица помагач на страната на З. „Л.и.“ АД – „Е.“
АД оспорва иска по изложените от ответника възражения. Счита за неоснователно
твърдението на З. „Л.и.“ АД за независимо съизвършителство от страна на водача
на л.а. „Опел Зафира“ Н.Ч..
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум, както и на данни за получените от пострадалата Р. И.А. увреждания е
допусната и изслушана комплексна авто-техническа и медицинска експертиза.
Описан е механизмът на ПТП, от който се установява, че при управление на л.а.
„Рено Меган“ по пътя, свързващ гр. Пордим със с. Славяново, при приближаване на
кръстовището с главен път І-3 София-Варна, В.Р. не спрял на знак Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Навлизането в кръстовището станало
причина за настъпване на удар с движещия се по главен път І-3 л.а. „Опел
Зафира“. При удара скоростта на л.а. „Рено Меган“ е била около 40 км/ч и
предвид краткото разстояние от мястото на знака до мястото на удара, вещото
лице е заключило, че автомобилът е навлязъл в кръстовището, без да спира на
знак Б2. При приближаване на кръстовището водачът на л.а. „Рено Меган“ В.Р. е имал
ограничена видимост отляво, откъдето идвал л.а. „Опел Зафира“, но е могъл да
възприеме знакът, задължаващ го за спре, за да осигури предимство на движещите
се по път І-3.
Скоростта на движение на л.а. „Опел Зафира“ е била 99
км/ч, а опасната му зона за спиране – 95 м. При скорост 90 км/ч, опасната зона
за спиране е 82 м. Отстоянието на л.а. „Опел Зафира“ към момента, в който л.а.
„Рено Меган“ навлиза в платното за движение на главния път е било 19 м, което е
по-малко от опасната зона за спиране и съответно за водача на л.а. „Опел
Зафира“ ударът е бил непредотвратим.
Като причина за смъртта на Р. А. се сочи получени от
нея черепно-мозъчна, лицева и гръдна травми, които били от естество да доведат
заедно и поотделно до летален изход. Вещото лице е установило
причинно-следствена връЗ.а между механизма на ПТП, получените от пострадалата
увреждания и смъртта на Р. А..
По тялото на пострадалата нямало описани увреждания,
специфични за поставен предпазен колан. При страничен удар ефективността на предпазните
колани била силно намалена. Коланите не фиксирали достатъчно телата на
пътниците и те били относително подвижни при удар. При съобразяване на описания
механизъм на ПТП вещото лице д-р С. е заключил, че тялото на Р. А. се е
придвижило наляво, нагоре и напред, като вероятно части от тялото на
пострадалата са влезли в контакт с облегалката на предната седалка, задната
лява врата и тавана на автомобила. Видът на уврежданията сочел на
съприкосновение с части от купето на автомобила. Водеща е била
черепно-мозъчната травма и прогресиращият мозъчен оток с малкомозъчно
вклиняване, довели до блокиране на жизненоважни центрове в продълговатия мозък
и настъпване на остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. При поставен
предпазен колан могли да се получат увреждания на коремни органи, под
въздействие на инерционните сили, както и травми от притискащи части от купето
на автомобила, без сигурност за настъпване на летален изход от тях. Причина за
смъртта могла да бъде и коремна травма, но непосредствена причина за
настъпилата смърт представлявала голямата кръвозагуба, налагаща спешно
адекватно лечение.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез
разпит на свидетелката Жана Пачева, сестра на ищеца. РаЗ.азва, че Р. А. била
дъщеря от първия брак на И. и живеела в гр. Г.. Два пъти седмично Р. идвала при
баща си в с. Бръшляница, като отношенията между тях били добри. И. имал и други
две дъщери – на 31 и 24 години, които също не живеели при него. След смъртта на
Р. ищецът се променил, като загубил от общителността си, затворил се в себе си
и видимо изпитвал тъга, особено при среща с трите деца на загиналата си дъщеря.
По делото е приета застрахователна полица №
BG/07/114001982724 за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за л.а. „Опел Зафира“ с ДК № ********, със срок на действие от
02.08.2014 г. до 02.08.2015 г.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между собственика на л.а. „Рено Меган“ с ДК № ********и З. „Л.и.“
АД, с което застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената
в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя.
С
определение от 19.10.2016 г. между страните в производството е отделено като
безспорно обстоятелството, че към 18.06.2015 г. за л.а. „Рено Меган“,
управляван от В.Р., е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
От
заключението на комплексната експертиза се установява по категоричен начин, че
процесното ПТП е настъпило по иЗ.лючителна вина на водача на л.а. „Рено Меган“.
В.Р. не се съобразил със забраната за автомобилите, движещи се по път І-35, да
спрат преди навлизане на главен път І-3. Като не се е съобразил със знак Б2 и
отнел предимството на движещия се по главен път І-3 л.а. „Опел Зафира“, В.Р. е
нарушил нормата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и с това е предизвикал настъпване на
фаталния сблъсък между двата автомобила, в резултат на което е настъпила
смъртта на водача, както и на пътника в л.а. „Рено Меган“ Р. А..
Управлявалият
л.а. „Опел Зафира“ Н.Ч. нито е бил длъжен, нито е могъл своевременно да
установи автомобила, за да предотврати удара. Скоростта му от 99 км/ч не се
намира в причинно-следствена връЗ.а с процесното ПТП. Дори и при скорост от 90
км/ч, каквото е ограничението в посочения участък, разстоянието от 19 м е много
по-малко от опасната зона за спиране – 82 м. Поради това възражението на
ответника за независимо съизвършителство от страна на Н.Ч. е неоснователно.
В пряка
причинна връзка с противоправното деяние на В.Р. са настъпилите вреди – смъртта
на Р. А..
От правна
страна се доказа осъществяването на всички елементи от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната отговорност на причинителя и съответно на
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“.
Ищецът И.Б.А. е баща на Р. И.А., видно от
удостоверение изх. № 374/25.06.2015 г. на Община Г., област Плевен. В това си
качество той има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
съгласно т. ІІІ от ППВС № 4/25.05.1961 г., в което са дадени задължителни
указания относно активната материално правна легитимация на лицата с право на
този вид обезщетения. И.А. е сред най-близките родственици – възходящ на пострадалата
при ПТП на 18.06.2015 г. Р. И.А..
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно,
а обхваща преценката на конкретни обстоятелства, които съдът следва да
съобрази при определяне размера на обезщетението. Сред тях са възрастта и
социалното положение на починалия, отношенията му с близките, които търсят
обезщетение за причинените им неимуществени вреди и др.
Ищецът е бил на 55 години, когато се е наложило да
посрещне вестта за смъртта на дъщеря си. Загубата на Р. А. е довела до промяна
в психическото състояние и поведението на И.А.. Разпитаният по делото свидетел
разказва, че ищецът и пострадалата не са живели в едно домакинство и срещите им
са били два пъти месечно. Стресът от смъртта на дете е трайно и трудно
преодолимо състояние. Загубата на дете е трагично
събитие в живота на всеки родител. Ищецът продължава да страда за дъщеря си. А.
е принуден да се примири с липсата на традиционните посещения на дъщеря му,
което несъмнено усилва болката от липсата й.
Ищецът преживява изключително тежки страдания, които
трудно могат да бъдат материално оценени.
Съобразявайки
се с принципа на справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че 80 000
лева е справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди. В този размер ще бъдат репарирани в относително пълен обем
претърпените и продължаващи страдания на бащата на Р. А. от смъртта на неговата
дъщеря. Ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение
са конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент – 18.06.2015 г.,
когато е настъпило процесното ПТП, от което са произтекли вредите. Лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди се увеличават почти ежегодно,
като към релевантния в случая момент те възлизат на 10 000 000 лева
за всяко събитие при две или повече пострадали лица (чл. 266, т.1, б. „б“ от КЗ
отм.). При определяне на размера на обезщетението съдът взе предвид, че ищецът
имал и други две деца, както и внуци, което обосновава наличие на ресурс за
справяне на ищеца с мъката от загубата на едно от децата му.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от
страна на ищцата за настъпването на вредите. По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл
за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на
вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение №
169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и
обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до уврежданията. За този
факт, доколкото възражението е направено от ответника и го ползва при
положителното му установяване доказателствена тежест носи навелият го
(застрахователят по „Гражданска отговорност” на делинквента). Скоростта, с
която се е движил „Опел Зафира“ и неочакваната за водача му поява на пътното
платно на автомобил, който не се е съобразил с предимството на МПС на път І-3 е
предизвикало удар с високи инерционни сили. Не се установява Р. А. да е била с
поставен предпазен колан по време на движение на л.а. „Рено Меган“.
Разположението й на задна дясна седалка, както и обстоятелството, че в автомобила
са пътували и други две лица, които са получили травматични увреждания, без за
тях да настъпи летален изход води до извода, че непоставянето на предпазен
колан от Р. А. е позволило свободно движение на тялото й вследствие настъпилия
удар и съприкосновения с твърди части от автомобила. Вещото лице д-р С. е
заключило, че водещата травма за настъпване на леталния изход за Р. А. е
черепно-мозъчната травма, а при използване на обезопасителен колан тези увреди
не биха настъпили или биха били с по-малка тежест.
Поради това възражението за съпричиняване съдът намира
за доказано. При отчитане приносът на ищцата, изразяващ се в нарушаване на
нормата на чл. 137а от ЗДвП, съдът намира, че следва да му бъде присъдено
обезщетение в размер на 60 000 лева.
Ответникът ЗК „Л.и.“ АД не доказва да е заплатил обезщетение
на ищеца, поради което искът е основателен до посочения размер от 60 000
лева. За горницата до 200 000 лева претенцията подлежи на отхвърляне като
недоказана.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД) – момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи
обезщетение за забавено изпълнение, което е в размер законната лихва, предвид
паричния характер на главното задължение – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на чл.
223, ал. 2 КЗ (отм.) застрахователят заплаща обезщетение, включително за
пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността му е функционално
обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,
поради което застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” отговаря
за всички вреди при условията, при които отговаря техният причинител. По тези
съображения законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена от
датата на увреждането.
Тъй като ищецът е бил освободен от държавна такса и
разноски, ответникът дължи да заплати по сметка на СГС сумата от 2 520 лева, от
които 2 400 лева държавна такса и 120 лева депозит за експертиза.
На ищеца е оказана безплатна правна помощ, като в
първоинстанционното производство той е бил представляван от адвокат. Определено
върху стойността на материалния интерес, дължимото съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5
от Наредба № 1/2004 г. адвокатско възнаграждение възлиза на 1 990.80 лева.
Съразмерно на отхвърлената част от иска, разноски се
дължат и на ответника. Същият е заплатил 450 лева. Съгласно
чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът
определя размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на 400 лева. От
общия размер на разноските 850 лева, на ответника се дължат 595 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.), ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на И.Б.А., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 60
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата
дъщеря Р. И.А. при ПТП на 18.06.2015 г., ведно със законната лихва от 18.06.2015
г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния
предявен размер от 200 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗК „Л.и.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на
СГС сумата от 2 530 лева, от които 2 400 лева държавна такса и 120 лева
депозит за експертиза по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38,
ал.1, т. 2 от ЗАдв., ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
*** да заплати на адвокат К.С.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1 990.80
лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, И.Б.А., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** сумата от 595 лева разноски за производството.
Решението е постановено при участието на ЗД „Е.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** и Л.И.Р., ЕГН **********, с
адрес *** - трети лица помагачи на страната на ответника ЗК „Л.и.“ АД.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: