РЕШЕНИЕ
№ ….. 14.04.2020г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет
и шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Венцислав
Маратилов Членове: Димитър Бозаджиев
Ели Каменова
в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа
докладваното от съдията Бозаджиев въззивно гражданско дело №41 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл.258 от ГПК.
С Решение №173/28.10.2019г.,
постановено по гр.д.№574/2019г. по описа на РС- Панагюрище е прието за
установено по исковете, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79 ЗЗД, във вр. с чл.9 ЗПК по отношение П.И.Д. с ЕГН**********, с адрес: *** и С.Ж.Д.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, че дължат солидарно на „Лизингова Къща-
Пазарджик“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пазарджик, ул.„Есперанто“ №7, сумата от 925лв., представляващи неизплатена
главница по договор за потребителски паричен кредит №…2018г. сключен между тях,
ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба- 25.06.2019г.
(арг. чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното изплащане на същата, като е отхвърлен
иска за разлика над 925лв. до предявения размер от 1128лв., за които суми е
издадена Заповед №316 от 26.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. №479/2019 г. по описа на РС- Панагюрище.
Отхвърлени са предявените от
„Лизингова Къща- Пазарджик“ ООД, срещу П.И.Д. и С.Ж.Д. искове за приемане на
установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца солидарно сумата в
размер на 1245лв.- неустойка по договор за потребителки паричен кредит № ..2018г.,
сключен между страните, за която сума е издадена Заповед №316 от 26.06.2019г.
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №479/2019г. по описа на РС-
Панагюрище.
Осъден е на основание чл.78,
ал.1 ГПК, П.И.Д. и С.Ж.Д., да заплатят
на „Лизингова Къща- Пазарджик“ ООД сумата в размер на 18,50лв.- представляваща
разноски направени в заповедното производство, както и сумата в размер на
246,56лв. разноски направени пред настоящата инстанция.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от адв.Ц.Ч., в качеството й на пълномощник на „Лизингова къща-
Пазарджик“ ООД.
Твърди се в същата, че
обжалваното решение на първоинстанционния съд е недопустимо и неправилно.
По отношение на първото
възражение се визира, че съдът още с образуването на делото е демонстрирал явно
пристрастие и предрешаване на спора, игнорирайки по безпрецедентен начин
принципите на правораздаването въобще. Излага съображения в тази насока.
Искането е да бъде отменено
обжалваното решение и се върне делото за разглеждане от друг състав.
Относно второто възражение се
визира, че уговарянето на анюитет при връщане на кредита не позволява
разделянето на вноските на съдържанието им /главница, лихви, разноски/, освен
при предсрочна изискуемост, каквато в случая не е налице. Още по- малко, формалното
разделяне на главница и проста лихва, противно на уговореното с договора- величините
на частичното плащане на главницата и изтеклата за периода лихва върху остатъка
са различни, макар и вноската за целия период да е еднаква. В този смисъл се
приема, че всички падежирали вноски са „главница“, разбирана като поето от
длъжниците задължение за връщането на кредита по договора.
Твърди се, че категорично е
прието в доктрината и в практиката на съдилищата, че по договор за заем,
законната мораторна лихва се начислява не само по „главницата“ по договора за
заем, но и върху лихвите, представляващи договорено възнаграждение за
ползването на парична сума до падежа /възнаградителни лихви/ и върху таксите и
разноските на кредитора. Предвид характера си на възнаграждение, те се включват
към дължимата сума, върху която се определя законната мораторна лихва.
Сочи се, че разпоредбата на
чл.86 от ЗЗД не ограничава възможността за уговаряне на неустойка за парично
задължение и се прилага тогава когато такава не е уговорена, доколкото допуска
и „претендиране на вреди в по- висок размер“. В случая се приема, че страните
по процесния договор не са уговорили кумулиране на неустойка и законна
мораторна лихва, за да се приложи правилото „non bis in idem“.
Твърди се, че районният съд
подвежда под общ знаменател „уговорена“ и „начислена“ неустойка по договора. В
тази насока се поставя въпроса: Договорената в размер на пет лева за всеки
просрочен ден неустойка или общия размер на начислена такава нарушават принципа
на добрите нрави? Ето защо се приема, че ако нарушението се отнася до общия
размер на начислението, то тогава, съобразно правилото на ал.2 от чл.92 от ЗЗД,
РС може само да намали нейния размер, но не и да я пренебрегне въобще.
В тази насока се излагат
доводи.
Искането е за отмяна на
обжалваното решение, като се приемат за установени исковите претенции.
Моли се за присъждане на
направените в производството разноски.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК
е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- П.И.Д. и С.Ж.Д..
В същият се оспорва подадената
въззивна жалба, като се приема, че тя е неоснователна, незаконосъобразна и
необоснована.
В тази насока се изложени
съображения.
Моли се за присъждане на
направените пред въззивната инстанция разноски.
С Определение
№558/04.12.2019г., постановено по гр.д.№574/2019г. по опис на РС- Панагюрище е
оставена без разглеждане молба с вх.№3591 от 13.11.2019г., подадена от
„Лизингова къща- Пазарджик“ ООД, чрез процесуалния й представител ада.Ч., с
искане за изменение на постановеното по дело Решение №173/28.10.2019г., в
частта за разноските направени в заповедното производство.
Против това определение е
постъпила частна жалба от адв.Ч., в качеството й на пълномощник на „Лизингова
къща- Пазарджик“ ООД.
Твърди се в същата, че
постановеното определение е незаконосъобразно.
В тази връзка се излагат съображения.
Искането е за отмяна на
определението, като се върне делото на РС за произнасяне по молбата на ищеца.
Алтернативно, ако се приеме, че е възможна въззивна проверка на неговата
правилност, да бъдат присъдени на „Лизингова къща- Пазарджик“ направените от
последния разноски в заповедното производство.
В срок на така постъпилата
частна жалба е постъпил писмен отговор от П.И.Д. и С.Ж.Д..
В него оспорва подадената
жалба, като се приема, че необосновано се излагат в нея доводи за
незаконосъобразност на обжалваното определение.
Моли се за неговото
потвърждаване.
В съдебно заседание, жалбоподателят
„Лизингова къща- Пазарджик“ ООД, редовно призован, законен представител не се явява.
За последният се явява пълномощника му- адв.Ч.. От страна на последната се
поддържат подадените от нея жалби, като се моли те да бъдат уважени.
Моли се за присъждане на направените
разноски.
Ответниците П.И.Д. и С.Ж.Д.,
редовно призовани не се явяват.
Съдът,
като взе предвид събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционният съд са
предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове, с правна
квалификация чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД от „Лизингова къща- Пазарджик“ ООД, срещу П.И.Д. и С.Ж.Д., с които се иска
да се приеме за установено между страните по спора, че ищецът е носител на
парично вземане в размер на 1128лв.- главница, ведно със законната лихва,
считано от 26.06.2019г. и 1245лв.- неустойка, дължимо от ответниците в
условията на солидарност, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №479/2019г. по описа на РС- Панагюрище.
Твърди се от страна на ищецът,
че между него и ответниците е сключен Договор за потребителски кредит №..2018г.,
по силата на който първият е предоставил на ответниците сумата в размер на
1500лв., която последните е следвало да върнат на ищците на 12 равни
погасителни вноски по 154лв. всяка с падеж посочен в погасителен план приложен
към договора.
Визира се, че са били заплатени
изцяло само първите четири вноски, като останало да се дължи 50лв. от петата
вноска.
Сочи се, че съгласно т.XV.4 от
договора при неплащане на вноска след втория ден от дата на падежа съгласно
погасителния план се дължи неустойка в размер на пет лева за всеки просрочен
ден. При неплащане на повече погасителни вноски, след падежа на второто вземане
на кредитодателя става изцяло предсрочно изискуемо. Предвид на това начислената
по договора неустойка е в размер на 1245лв. за 249 дни.
Визира се, че вторият ответник-
С.Д. е поела солидарно отговорност наред с първия ответник, видно от общите
условия и погасителния план към договора.
Искането е да бъдат уважени
предявените искове.
В указания от съда срок, ответниците
по делото- П.И.Д. и С.Ж.Д. не са подали отговор на исковата молба.
Пазарджишкият окръжен съд от фактическа страна касаеща обжалваното
съдебно решение с подадената жалба с вх.№3714/19.11.2019г., прие за установено
следното:
Видно от Договор за
потребителски паричен кредит №300962 от 18.04.2018г. сключен между „Лизингова
къща- Пазарджик“ ООД от една страна и П.И.Д. и С.Ж.Д. от друга се установява,
че между тях е сключен договор по силата, на който „Лизингова къща- Пазарджик“
ООД е предоставила на ответниците сумата в размер на 1500лв., която последните
са се задължили да върнат солидарно на 12 месечни вноски, последната с падеж
13.04.2019г., всяка в размер на 154лв. Уговорен е фиксиран лихвен процент 23,20%,
годишен лихвен процент на разходите 48,77%. Уговорено е връщането на сумата от
1848лв.- получена заемна сума и възнаградителна лихва.
Видно от Общите условия
приложени към договора за потребителки кредит- т. XV.4 от договора е предвидено,
че при неплащане на вноска след втория ден от дата на падежа съгласно
погасителния план се дължи неустойка в размер на пет лева за всеки просрочен
ден.
Производството по ч.гр.д.№479/2019г.
по описа на РС- Панагюрище е образувано по заявление на „Лизингова къща-
Пазарджик“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу П.И.Д.
и С.Ж.Д. за следните суми: 1128лв.- 7 вноски по 154лв., плюс 50лв. неплатен
остатък от пета вноска, неустойка в размер на 1245лв. от 18.10.2018г. до 24.06.2019г. и законната
лихва от 25.06.2019г. до изплащането на вземането. Поискано е присъждането на
направените в производството разноски.
В тази връзка от страна на районния съд е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под №316/26.06.2019г., с
която е уважил заявлението на „Лизингова къща- Пазарджик“ ООД, като е
разпоредил длъжниците П.И.Д. и С.Ж.Д. да заплатят солидарно на кредитора
„Лизингова къща- Пазарджик“ ООД 1128лв.- главница, ведно със законната лихва,
считано от 25.06.2019г. до окончателното изплащане й изплащане; 1245лв.-
неустойка за периода от 18.10.2018г. до 24.06.2019г., както и 347,46лв.-
разноски по делото, от които 47,46лв.- ДТ и 300лв.- адвокатско възнаграждение.
Видно от Възражение с
вх.№2036/09.07.2019г. подадено от П.И.Д. и Възражение с вх.№2025/08.07.2019г.
подадено от С.Ж.Д. се установява, че същите са направили възражение, че не
дължат изпълнение на вземането по издадената им заповед за изпълнение.
Видно от заключението на съдебно-
счетоводна експертиза от заключението се установява, че усвоената сума от П.И.Д.
и С.Ж.Д. по Договор за потребителски кредит №…2018г. е в размер на 1500лв.
Остатъкът от задължението на същите по този договор е в размер на 1128лв., като
плащането от тяхна страна е преустановено на 26.09.2018г. Размерът на
непогасените задължения по договорът е главница- 1128лв. и неустойка 1265лв.
Няма доказателства за направени плащания по договора след подаване на
заявлението. Размерът на начислената неустойка надвишава 5 пъти размера на
законната лихва за периода, за който е начислена неустойката.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата за редовна и допустима-
отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване акт.
При извършване на въззивен
контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебно
решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните
от първата инстанция доказателства намира, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, а подадената въззивна жалба е неоснователна.
В настоящият казус, първото
възражение изложено във въззивната жалба е в насока, че постановеното решение е
недопустимо. В тази насока са изложени
съображения, че още с образуването на делото, районния съд е демонстрирал явно
пристрастие и предрешаване на спора, игнорирайки по безпрецедентен начин принципи
на правораздаването въобще. Изложени са доводи в този смисъл, като извода който
се приема, че е лишен ищеца от правото му на производство пред първата
инстанция от безспристрастен съд.
Въззивният съд запознавайки се
с материалите по делото и установявайки воденето на процеса от районния съд не
намира, че по същото се установяват каквито и да е било обстоятелства, които да
пораждат основателно съмнение в безпристрастието на съдията- докладчик по
делото. В случая, ако страната е имала съмнения в тази посока, последната е
имала възможност най- малкото да поиска отвода на съдията- докладчик от самото
начало на процеса до приключване на устните състезание, като изрично се
мотивира. Това на практика не е реализирано, в който и да е етап от процеса
пред районния съд, за да се прецени от съдията- докладчик налице ли са
основания за отвод.
Съответно, въззивният съд не
намира на база визираните във въззивната жалба оплаквания, че следва да се
приеме, че постановения съдебен акт е недопустим, като последицата от това е
същия да бъде отменен и делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд от друг
състав.
Относно възражението за неправилност на
постановеното решение, следва да се посочи, че същото не се приема за
основателно.
В настоящият случай, районния
съд е уважил частично предявения установителен иск, като го е уважил предявения
иск, с правно основание чл.422, във вр. с чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл.9 от ЗПК и
във вр. с чл.92 от ЗЗД, като е приел за установено, че ответниците П.Д. и С.Д.
дължат солидарно на „Лизингова къща- Пазарджик“ ООД сумата от 925лв.,
представляваща неплатена главница по Договор за потребителски паричен кредит №…2018г.,
сключен между тях, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба, до окончателното изплащане на същата, като е отхвърлен иска за разликата
над 925лв. до предявения размер от 1128лв., за която сума е издадена Заповед по
чл.410 от ГПК, както и е отхвърлил предявения иск за неустойка в размер на
1245лв.
Във въззивната жалба се иска
отмяна на така постановеното решение, но след уточнението пред въззивния съд,
че искането е за отмяна единствено в неговата отхвърлителна част, то последния
няма основание да не приеме, че постановения съдебен акт в неговата осъдителна
част е влязло в законна сила, тъй като на практика липсва обжалване по
отношение на същата.
В конкретният казус, настоящата
инстанция няма основание да не приеме изцяло изложените съображения дали му
основание да постанови своя съдебен акт.
В заповедното производство, не
може да има спор, че “Лизингова къща- Пазарджик“ ООД е претендирала три парични
вземания от договора за кредит между страните, като първото го е отразила като:
размер и валута: 1128лв.- 7 вноски по 154лв. + 50лв. неплатен остатък от пета
вноска, второто е неустойка в размер на 1245лв. от 18.10.2018г. до
24.06.2019г., както и законна лихва
върху 1128лв. от 25.06.2018г. до изплащането на вземането.
Относно сумата от 1128лв.,
същата не е записана като главница, като в графата в т.9 „Лихва“ липсва претенция
за възнаградителна лихва, а единствено и само за законна лихва.
В т.12- Обстоятелства, от които
произтича вземането, както и в т.14- Допълнителните изявления, претенция за възнаградителна
лихва липсва.
В издадената заповед по чл.410
от ГПК, районният съд е посочил, че сумата от 1128лв. се явява главница, като
няма отразяване за възнаградителна лихва, тъй като такава на практика не е и
заявена.
В подадената искова молба
сумата от 1128лв. също е визирана, като главница, като се претендира неустойка
и законна лихва върху главницата, без да се претендира възнаградителна лихва.
Тези данни, дават основание на
настоящата инстанция да приеме, че от изявленията на заявителя може да се
направи единствено изводът, че претенцията за 1128лв. е за главница, като такъв
извод е направил и заповедния съд. Конкретизацията на тази сума е единствено,
че тя се формира от размера на месечните вноски, които се дължат от длъжниците.
В т.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит №..2018г. е
посочено, че погасителните вноски представляват главница по Кредита, лихвата и
разноските на Кредитора по отпускане и обслужване на Кредита и определена
добавка, представляваща печалбата на Кредитора.
Районният съд е приел на
практика в постановения от него съдебен акт, че се въвежда ново основание на
вземането, като е приел, че в претендираната главницата в размер от 1128лв.
реално е включена и сумата от 203лв., която се явява възнаградителна лихва.
Съдебната практика е
категорична, че исковата молба по чл.422 от ГПК следва да съдържа същото
вземане, което е заявено пред заповедния съд, основаващо се на същите
обстоятелства. В този смисъл следва да се посочи, че в мотивите на ТР №8/02.04.2019г. на ОСГТК на ВКС, че всяко
от отделните вземания на кредитора, породено от сключения договор за кредит,
следва да бъде индидивидуализирано със съществените му белези- главница,
възнаградителна лихва, договорено или дължимо по закон обезщетение за забава,
неустойки, такси, застраховки и други.
Действително в случая, като
размер на претендирана главница, същата е идентична на вземане, съответно по
заповедното и исковото производство, т.е. тази претенция съвпада по размер,
страни и договор, от която произтича.
В тази връзка следва да се
отбележи, че характеристиката на вземането се определя от видът му, естеството
му, определящо възникването, изискуемостта, погасяването му, въобще
съществуването му- цялото му правно битие. С оглед на това има значение дали
една сума се претендира като главница или лихва, или друга цена за услуга. Това
че в заповедното производство се търси главница в размер на 1128лв., обуславя
организирането на защитата на длъжника, който е възразил срещу това вземане.
Самият образец на заявлението
изисква вземанията да се разграничават по вид, като се съдържа самостоятелна
графа „Лихва“. Именно с оглед на това е недопустимо и изменение на основанието
на иска, както е прието с Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по т.д. №
4/2013г., ОСГТК на ВКС. Приема се от страна на жалбоподателят, че това са
анюинитетни вноски, включващи главница и лихва, но за това няма никаква
конкретизация, нито в заповедното, нито в исковото производство, за да е налице
яснота относно това вземане.
С оглед на това съдът счита, че
е недопустимо в предявения установителен иск да се търсят вземанията, в случая
размер на възнаградителна лихва, които изрично не са посочени в заявлението
пред заповедния съд.
На практика, претендирания
размер на главницата е в размер на 1128лв., които е предмет на заявлението и на
иска по чл.422 от ГПК. Размерът на тази главница реално е определен от сумата
925лв.- главница и 203лв.- възнаградителна лихва, с оглед на посочения в
процесния договор лихвен процент в размер на 23,20%. В тази връзка,
първоинстанционния съд правилно е направил изчисления за тези суми, с оглед на
погасените и съответно непогасени вноски, към която настоящата инстанция изцяло
се присъединява.
В случая, за този размер на
възнаградителна лихва от 203лв, ищецът може да претендира с евентуално
осъдителен иск.
Предвид на тези данни, няма
основание да не бъдат приет така постановения отхвърлителен диспозитив касаещ
претендираната главница в общ размер от 1128лв., като същата е уважена до
сумата от 925лв., с отхвърляне на разликата от 203лв.
По отношение на оплакванията за
отхвърления размер на неустойката в размер на 1245лв. следва да се посочи, че
районния съд обосновано е постановил нищожността на клаузата в процесния
договор за потребителски паричен кредит.
Не може да има спор, че преценката
за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В този
смисъл е ТР №1 от 15.06.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГТК, ВКС.
В конкретният казус, няма основание да не бъдат изцяло споделени съображенията
на първата инстанция за нищожност на така претендираната неустойка. На
практика, безспорно е установено от заключението на съдебно- счетоводната експертиза,
че размерът на начислената неустойка в случая надминава пет пъти размера на
законната лихва за периода, за който е начислена лихвата. След като това е факт
е налице основание да се приеме, че принципът на добрите нрави е нарушен по
отношение на така определената неустойка. Това е и така, тъй като по правило
законната лихва цели обезщетяване на вредите възникнали за кредитодателя при
забава плащане от кредитополучателя. В този смисъл и размерът на неустойката
следва да се съпостави със законната лихва, доколкото един от критериите за
извършване на преценка наличие, респ. липса нарушаване на добрите нрави е
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди, като в конкретния случай размерът на начислената
неустойка надвишава дори и дължимата по договора главница.
С оглед на това следва да се
приеме, че предявения иск, с правно основание чл.422, във вр. с чл.92 от ЗЗД
касаещ претендираната неустойката се явява неоснователен и като такъв правилно
е отхвърлен.
Предвид на гореизложеното и
споделяйки изцяло изложените правни изводи, въззивната инстанция приема, че
следва да остави без уважение подадената въззивна жалба и потвърди решението на
районния съд в неговата обжалвана отхвърлителна част.
В останалата част на решението,
с което са уважени исковете за главницата до размера от 925лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, решението в тази му част, като необжалвано е влязло в
законна сила.
Пазарджишкият окръжен съд от фактическа страна касаеща обжалваното
съдебно определение с подадената жалба с вх.№4058/13.12.2019г., прие за
установено следното:
В настоящият случай,
първоинстанционния съд в постановеното от него решение под №173/28.01.2019г. е
приел с оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и съобразно
уважената част от иска следва в полза на ищеца да се присъдят разноски в размер
на 246,56лв. в исковото производство.
Видно от искане направено от
адв.Ч., в качеството й на пълномощник на „Лизингова къща- Пазарджик“ ООД е
поискал изменение на цитираното по- горе решение, в частта за разноските
направени в заповедното производство.
С обжалваното определение под
№558/04.12.2019г., първата инстанция е оставила без разглеждане подадената
молба с вх.№3591 от 13.11.2019г. от „Лизингова къща- Пазарджик“ ООД, чрез
процесуалния й представител адв.Ч. с искане за изменение на постановеното по
делото решение №173 от 28.10.2019г., в частта за разноските направени в
заповедното производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
В конкретният казус, жалбата е
редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от
процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.
При извършване на въззивен
контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебно
определение, в рамките поставени от въззивната частна жалба, съдът след
преценка на събраните от първата инстанция доказателства намира, че обжалваното
определение е правилно и законосъобразно, а подадената жалба е неоснователна.
В постановеното от районния съд
решение относно разноските в заповедното производство е приел, че по делото са
представени доказателства за заплащане на държавна такса в размер на 47,46лв.,
като съобразно уважената част от исковите претенции в размер на 925лв. от
претендираните 2373лв. в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
на 18,50лв.
Настоящата инстанция няма
основание да не отчете, че в заповедното производство заявителя е направил
разноски в размер на 300лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Не може обаче да игнорира, че
от страна на процесуалния представител на ищца, в самата искова молба е
направено искане за присъждане на направените по делото разноски. В съдебно
заседание, при приключване на делото първия е направил изявление, да бъдат присъдени направените в
производството разноски, съобразно списък, който се представя.
Видно от представения списък са
отразени направени съдебно- деловодни разноски от „Лизингова къща- Пазарджик“
ООД единствено и само за производството по гр.д.№574/2019г. по описа на РС-
Панагюрище, както следва: 400лв.- адвокатско възнаграждение за един адвокат,
525,4лв.- ДТ, както и 180лв.- депозит за ВЛ.
В случая не се установява
пълномощникът на ищеца да е направил искане за присъждане на разноските от
заповедното производство. Такива има присъдени от първата инстанция, касаещ ДТ
изчислена по съразмерност, но няма присъждане на адвокатското възнаграждение в
последното в размер на 300лв.
Действително, районният съд не
е имало законова пречка да присъди разноските от заповедното производство за
адвокатско възнаграждение, като на практика е пропуснал произнасянето си в тази
посока. Впоследствие обаче, за същия е налице вече невъзможност за
произнасяне в производство по чл.248 от ГПК по направеното искане за изменение на решението. Това е така, тъй като
действително в представения списък за разноски не са въведени претендирания
размер на адвокатско възнаграждение за адвокатско възнаграждение от
процесуалния представител на ищеца.
Ето защо, настоящата инстанция
няма основание да не сподели изцяло съображенията на първата такава, че
подадената молба за изменение на постановено съдебно решение е процесуално
недопустима, тъй като липсва основанието за упражняването на това право,
доколкото посочените разноски в нея не са включени в представения по делото
списък по смисъла на чл.80 от ГПК.
С оглед на гореизложеното,
подадената частна жалба, като неоснователна следва да се остави без уважение, а
обжалваното определение, като правилно и законосъобразно се потвърди.
Поради изложеното и на
основание чл.271, във вр. с чл.278, ал.4 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№173/28.01.2019г., постановено по гр.д.№574/2019г. по описа на РС- Панагюрище в
обжалваната му част.
ПОТВЪРЖДАВА
Определение №558/04.12.2019г., постановено по гр.д.№574/2019г. по описа на РС-
Панагюрище.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.