Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ
състав,
в публично заседание на девети
февруари, през две хиляди и седемнадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Г.Д., като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело № 11569 по описа на Варненски
районен съд за 2016г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск от „ВИК-В.” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:*** срещу П.Н.Й., ЕГН **********, с адрес ***, за съдебно
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 654,34 лева, представляваща неизпълнено задължение за заплащане
на консумирана вода за
периода от 03.01.2014 г. до
12.07.2016 г., за обект, находящ се в ***, аб. №
1017301 и обезщетение
за забавено плащане в размер на 95,19 лева за периода от 03.01.2014 г. до 12.07.2016 г., съобразно допуснато изменение на предявените
искове с протоколно определение от о.с.з. от 09.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницатна от датата на подаване на
заявлението – 22.07.2016г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 4136/25.07.2016г., постановена по ч.гр. дело
№ 8639/2016г. на ВРС, на осн. чл. 422 ГПК.
В исковата молба се излага, че
ищецът в качеството си на ВиК оператор е доставил на ответника ВиК
услуги на адрес гр. Варна, жк. Трошево, бл. 51, вх.
А, ет. 4, ап. 56, на който адрес е отрита партида под № 1017301. Твърди, че за
процесния период ответникът не е заплатил дължимата стойност на предоставените
му ВиК услуги. Претендира мораторна лихва и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника, с която предявените искове се оспорват
като недопустими, а в условията на евентуалност се сочи, че същите са
неоснователни. Релевират се възражения за погасяване на
претенцията на длъжника по давност
за периода 03.09.2007г.-22.07.2013г., като за периода от 22.07.2013г. до
22.07.2016г. сочи, че претенцията е неоснователна доколкото сумите са
неправомерно начислени съобразно действащи правила.намира същите за служебно
начислени. Излага възражения, че стойността на използваните ВиК
услуги не е правилно отчетена доколкото при отчитане не е присъствал
потребителя. Стойностите са отчетени чрез водомер, който не е бил годно
средство за отчитане. Излага, че ответника за процесния период е нямал качество
на абонат за предоставени ВиК услуги на процесния
имот, като титуляр по партида е бил Н. Й.,***, починал през 2011г. Сочи, че
след неговата смърт наследниците на титуляра не са ползвали ВиК
услуги на адреса на потребление. Сочи, че към процесния период фактури за потребени услуги предоставени от ищеца са издавани на
лицето П.Б..
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от справка за
недобора на частен абонат от 03.09.2007г. до 12.07.20016г. адрес на потребление
находящ се в *** с аб. № 1017301 е посочен с титуляр П.Н.Й..
Представен е препис от
карнет на адрес на потребление ***, в който се сочи, че титуляр по партида на
доставка на ВиК услуги е П.Н.Й., а бивш потребител е П.Б..
От представената по делото
справка по партида на лице от Служба по вписванията гр. Варна, се установява,
че недвижим имот представляващ апартамент №56, находящ се в гр. Варна, ул.
Радост, бл.51, вх.А, ет.4 е собственост на Н.Д. Й., считано от 28.05.1999г.
Представено е удостоверение
за наследници №006472/03.10.2011г. от Община Варна, от което се установява, че Н.Д.
Й. е починал на 16.08.2011г., за което обстоятелство е съставен акт за смърт №
0462/17.08.2011г. от Община Варна, район Младост, като наследници на лицето са неговите
синове – ищецът П.Й. и Митко Н.Й..
От заключението на в.л. П.
по назначената ССчЕ се установява, че за периода 03.01.2014г.-12.07.2016г.
общото задължение за изразходвани ВиК услуги на
процесния адрес на потребление възлиза на 654,34 лева, съответно стойността на
мораторната лихва възлиза на 95,19 лева.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните
правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание
чл.422 ГПК в тежест на ищеца
е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи
при условията на пълно и главно
доказване, че с ответника се намират
във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор
за доставка на ВиК услуги, обстоятелството,
че се явява
изправна страна по договора, т.е.
е изпълнил задължението си да предостави същите на ответника. При установяване
на посочените обстоятелства ответника носи
тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване
на задължението си, съответно всички правопогасяващи
или правонамаляващи обстоятелства.
В настоящия случай от ответникът се
оспорва обстоятелството, че същия има качество на потребител на ВиК услуги на посочения имот, доколкото се навеждат
твърдения, че същия не е собственик или ползвател на имота. Само по себе си
това възражение съставлява релевиране на твърдения за отрицателни факти.
Отрицателните факти не се доказват от страната, която сочи същите, с оглед на
което подлежат на доказване от другата страна посредством установяване на
положителни обстоятелства. В тази връзка и предвид изричните възражения от
ответника, в тежест на ищеца е да
установи по пътя на пълното и главно доказване, че ответника има качество на
потребител по см. чл. 2 вр. чл. 57, ал.1, т.2 от ОУ.
Във всички случаи потребители на ВиК услуги ще бъдат ФЛ или ЮЛ, които са собственици,
ползватели съответно наематели на имота в хипотезата на чл. 2, ал.3 от ОУ, като
това им качество съобразно чл. 57, ал.4, т.2 от ОУ се удостоверява с документ
за собственост или вещно право на ползване, съответно писмена декларация за
наемателите по чл. 2, ал.3 от ОУ. В тази връзка и с оглед приетите по делото
писмени доказателства съдът приема, че имота находящ се в *** е бил собственост
на праводателя на ищеца Н. Й., който е починал на 16.08.2011г., за което
обстоятелство е съставен акт за смърт № 0462/17.08.2011г. от Община Варна,
район Младост, като наследници на лицето са неговите синове – ищецът П.Й. и
Митко Н.Й.. При тези съображения следва да бъде прието, че към момента на
сезиране на съда със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 22.07.2016г., ответникът П.Й. наред с неговия брат Митко Й. се
легитимират като собственици на процесния имот, придобит от последните по наследство.
Изложеното налага извода, че ответникът има качество на потребител на ВиК услуги, които се доставят на процесния имот от ищеца в
качеството му на доставчик. От представения по делото карнет се установява, че
показанията на водомера са периодично отчитани, за което е полаган подпис от
абоната.
От заключението на ССчЕ на
в.л. П. се установява, че за процесния период задълженията под формата на
главница за доставени ВиК услуги на адреса на
потребление възлизат на 654,34 лева, съответно размера на мораторната лихва
възлиза на 95,19 лева. За задълженията на своя наследодател наследниците
отговорят съобразно наследствените си квоти, поради което и доколкото няма
данни по делото да е налице отказ от наследство от страна на Митко Й., по
отношение на наследството останало от неговия наследодател, то следва да бъде
прието, че ищецът П.Й. дължи заплащане на използвани на адреса на потребление
услуги в размер на ½ от претендираните от ищеца. При тези съображения
следва да бъде установено, че ответникът дължи сумата от 327,17 лева – главница
и сумата от 47,59 лева мораторна лихва, като за разликата над уважения размер
от 327,17 лева до претендирания от 654,34 лева, както и за разликата над 47,59
лева до претендирания размер от 95,19 лева, предявените искове следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение на разноските:
В полза на ищеца се следват
съдебно – деловодни разноски съразмерно уважената част на предявените искове
или сумата от 154,02 лева за исковото производство. При определяне на
съдебните разноски в частта досежно дължимо юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство съдът съобразява разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК, ДВ бр.8/2017г. вр. чл. 26 от НЗПП, действаща към момента на приключване на
устните състезания, като определя възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 50 лева. В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и разноски сторени в заповедното производство също съразмерно
уважените искове, като размера на юрисконсултското
възнаграждение за процесуално представителство също следва да бъде определен
съобразно чл. 78, ал.8 ГПК, ДВ бр.8/2017г. вр. чл. 26
от НЗПП в размер на 50 лева. При така изложеното на ищеца се следват разноски в
заповедното производство в размер на 89,02 лева (128,06 лева ДТ + 50
лева юк. възнагр. Х 374,76
лева уважената част от иска/749,53 лева – претендираната част, по отношение на
която заповедното производство не е прекратено).
В полза на ответника се
следват разноски в размер на отхвърлената част на предявения иск или сумата от 360
лева, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
П.Н.Й., ЕГН **********, с адрес *** дължи на „ВИК-В” ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, сумата
от 327,17 лева,
представляваща главница по неизпълнено задължение за заплащане на предоставени ВиК услуги за периода от 03.01.2014 г. до 12.07.2016 г., за
обект, находящ се в ***, аб. № 1017301, като отхвърля
предявения иск за разликата над уважения размер от 327,17 лева до предявения
размер от 654,34 лева, както и сумата от
47,59 лева обезщетение за забавено плащане за периода от 03.01.2014 г. до
12.07.2016 г., като отхвърля предявения иск за
разликата над уважената част от 47,59 лева до предявения размер от 95,19 лева, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението – 22.07.2016г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 4136/25.07.2016г., постановена по
ч.гр. дело № 8639/2016г. на ВРС, на осн. чл. 422 ГПК.
Осъжда П.Н.Й., ЕГН **********,
с адрес *** да
заплати на „ВИК-В” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 154,02 (сто петдесет и четири лева
и 2 ст.) лева съдебно
– деловодни разноски сторени исковото производство, както и сумата от 89,02
(осемдесет и девет лева и 2 ст.) лева съдебно – деловодни разноски сторени
в заповедното производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Осъжда „ВИК-В” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на П.Н.Й., ЕГН **********, с адрес
*** сумата от 360
(триста и шейсет) лева, съставляващи съдебно деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :