РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. гр. Хасково , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20205640101917 по описа за 2020 година
Предявен е от Р. С. А. с ЕГН:********** от ***, със съдебен адрес ***, адв.В. Х.Т., против
Б. О. Н. с ЕГН:********** от ***, иск с правно основание чл.45 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
Ищцата твърди, че на 03.06.2017г. гостувала на свой познат, който имал къща в с.Б., обл.Х..
По това време в селото се провеждал събор, на който отишли заедно с нейния познат и други
негови приятели. Там дошъл и ответника, когото ищцата преди това била виждала само два пъти.
След празненствата в селото цялата компания се отправили към къщата на познатия на ищцата. На
сутринта на 04.06.2017г. тя се обадила на своята приятелка Н. Д. да дойде до селото, за да я
прибере. Помолила я да вземе и нейния приятел и да побързат, защото през цялото време
ответникът имал смущаващо за нея поведение. Докато ги изчаквала да дойдат си говорила с
приятелката на ответника С. В.. Н. бил видимо подразнен от разговора им, поради което между
страните възникнало устно пререкание на висок тон. В рамките на вербалната конфронтация
двамата взаимно си разменили обидни реплики. Това провокирало изблик на агресия от негова
страна, като започнал да блъска ищцата, хванал я силно за рамото и обидите се ожесточили. Тя се
почувствала застрашена, тъй като ответникът бил значително по-силен от нея и бил употребил
алкохол и му ударила шамар. Тогава телефона й звъннал и тя извърнала поглед, за да го потърси.
В момента, в който отговорила на обаждането получила силен юмрук от ответника в дясната
половина на лицето си. Изкрещяла от силната и внезапна болка, като веднага усетила, че от носа й
започнала да се стича голямо количество кръв. Веднага след удара ищцата потърсила съдебен
лекар, не открила такъв, поради което посетила рентгенолог и й била направена снимка.
Междувременно не спирало кръвотечението от носа й, като освен това започнала да диша и
говори затруднено. До вечерта по лицето й се появили отоци и синини. На следващия ден посетила
съдебен лекар в гр.П., който изразил съмнение, че е налице счупване на носа, поради което веднага
отишла на преглед в УМБАЛ „***“. При извършения пълен набор от прегледи било констатирано,
че вследствие на нанесения й от ответника удар били причинени следните травматични
увреждания : контузия на лицето, изразяваща се в оток, деформация и кръвонасядане на горния
клепач на дясното око и меките тъкани в очния ъгъл на носа, оток и охлузване на горната устна и
счупване на носни кости. Получила и кръвонасядане по предната повърхност на дясната мишница.
1
След като в болницата окончателно диагностицирали, че носните й кости са счупени й било
разяснено, че се налага спешна операция. Специалист от УНГ-клиниката обяснил на ищцата, че
без медицинска интервенция костиците ще зараснат неправилно, а това ще доведе до по-големи
затруднения в дишането. На 08.06.2017г. била приета за лечение и на следващия ден й била
извършена необходимата операция.
Междувременно на 06.06.2017г. с отоци по лицето и синини около очите и носа ищцата
трябвало да се яви в РП-Пловдив за подписване на споразумение. Към онзи момент ищцата
работела като адвокат и имала служебни задължения. Освен нея присъствали още хора, а тя през
цялото време се чувствала изключително засрамена, изпитвала силни болки в областта на носа, не
можела да диша правилно, било засегнато и правилното и изразителното й говорене. С големи
усилия извършвала необходимите действия по защитата на подзащитния й. Знаела, че всички
около нея забелязват синините и отоците и това й причинявало психически и физически
дискомфорт. На следващия ден 07.06.2017г. участвала в конкурс за младши следователи, където
отново се чувствала засрамена и унизена заради синините и отоците по лицето. Освен това
изпитвала болка, не можела да диша и говори нормално, което нарушавало и концентрацията й по
време на изпита. От момента на удара до момента на операцията, по времето на същата и след нея,
ищцата изпитвала непрестанни болки. Възстановителния период продължил 40 дни. През това
време освен изпитваните болки била в затруднение да извършва дори съвсем обичайни битови
дейности. Не можела и да работи пълноценно. Вдишвала и издишвала трудно, ежедневно
приемала болкоуспокояващи и други медикаменти. Нямала настроение да се среща с хора, не
желаела да общува с никого и през целия период на възстановяване рядко напускала дома си.
За извършеното ответника бил оправдан с присъда от 13.11.2017г. по НЧХД №630/2017г.
по описа на РС-Д.. По жалба на ищцата било образувано ВНЧХД №56/2019г. по описа на ОС-Я.,
по което с присъда от 27.03.2018г. ответникът бил осъден за извършеното от него деяние на
04.07.2017г. Според ищцата, поведението на ответника несъмнено представлявало деликт по
смисъла на чл.45 от ЗЗД. Твърди, че претърпяла имуществени вреди във връзка със заплащане на
лечението и проведената операция на обща стойност от 88,57лв.
Досежно причинените на ищцата неимуществени вреди следвало да се имат предвид
разясненията на ППВС №4/68г. относно понятието „справедливост“. Ищцата оценява тези вреди
на сумата от 7000лв. Като се вземе предвид и признатото с присъдата съпричиняване от нейна
страна, счита, че следва да й се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5500лв.
Следвало да се има предвид, че присъдата на основание чл.300 от ГПК била задължителна за
гражданските съдилища. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да
бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 88,57лв. – имуществени вреди, изразяващи
се в разходи по лечение, вследствие на противоправното виновно поведение от негова страна на
удар с юмрук в областта на лицето й на 04.06.2017г., както и сумата от 5500лв. – неимуществени
вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, вследствие противоправно поведение от
негова страна на удар с юмрук в областта на лицето й на 04.06.2017г., ведно със законната лихва от
датата на деянието до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който заявява, че
предявените искове са допустими, но неоснователни. Според ответника, описаната фактическа
обстановка и възприета от наказателния състав говорела, че на 04.06.2017г. ищцата по делото
предприела агресивни действия по отношение на него. Нямало спор, че ищцата след словесни
нападки към ответника се опитала с бирена бутилка да го атакува и удари. Нейното поведение
предизвикало защитна реакция от страна на ответника. Макар и признат за виновен и освободен от
наказателна отговорност, наказателният състав приел, че в случая се касае до превишаване на
пределите на неизбежната отбрана. Макар и превишени тези предели не давали основание на
пострадалото лице да твърди, че е претърпяло описаните от него неимуществени вреди. Да се
твърди, че вследствие на получените наранявания ищцата претърпяла редица неудобства било
неоснователно, тъй като самата тя станала причина за получаването на тези синини. Освен това
претърпените болки и страдания не били от такъв вид и размер, които да обосновават размера на
претенцията. Ответникът счита, че претендираната сума за неимуществени вреди в размер на
5500лв. е прекалено завишена и моли да бъде отхвърлена. По отношение на претендираните
имуществени вреди счита същите за неоснователни и твърди, че нямат причинно-следствена
2
връзка с изложеното в исковата молба. Претендира присъждане на разноските по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намира за установена следната фактическа обстановка :
С влязла в сила присъда, постановена по ВНЧХД №56/2019г. по описа на ОС-Я.,
подсъдимият Б. О. Н. е признат за виновен в това, че на 04.06.2017г. в с.Б., общ.Д., при
превишаване пределите на неизбежната отбрана причинил на Р. С. А. разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в счупване на носните кости –
престъпление по чл.130 ал.1 вр.чл.12 ал.2 от НК. За така извършеното престъпление подсъдимият
е освободен от наказателна отговорност и на основание чл.78а ал.1 от НК му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв.
По делото се представят копия от фактури, квитанции и фискални бонове за заплатени
суми от ищцата, свързани с лечението й в УМБАЛ „***“ ЕАД, гр.П.. Приложени са също така
направление за хоспитализация / лечение по амбулаторни процедури от 11.06.2017г., както и
епикриза, издадена от УМБАЛ „С***“ ЕАД, гр.П., за проведеното болнично лечение на ищцата в
периода 08.06.2017г. – 11.06.2017г.
От показанията на свидетелите И.С. А.-С./сестра на ищцата/, Н. И.Д. и Б.Т.Б. се установяват
времето, мястото и начина на настъпилото увреждане. Установява се също така какво е било
състоянието на ищцата след нанесената й телесна повреда, вида и интензитета на проведеното
лечение, болките, притесненията и срама, който е изпитвала след инцидента и продължителността
на тези състояния.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи
относно основателността на предявения иск:
Фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща кумулативното наличие на
следните елементи: деяние, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. От данните по
делото безспорно се установява, че на 04.06.2017г. в с.Б., общ.Д., между ищцата и ответника е
възникнал спор, при който двамата са си разменили взаимни обиди, а след това и удари.
Вследствие на нанесения от ответника удар в лицето на ищцата се е стигнало до счупване на носни
кости, довело до обилно кръвотечение, отоци, подутини и изпитване на болка. Установи се също
така от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че вследствие на счупването на
носните й кости ищцата е изпитвала затруднения с дишането и храненето. По подадена от ищцата
тъжба е образувано наказателно производство, в което ответникът е бил признат за виновен за
нанесена лека телесна повреда, освободен е от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК
и му е наложено административно наказание „глоба. Несъмнено в наказателното производство е
установено по безспорен начин извършването на престъпление от ответника при превишаване
пределите на неизбежната отбрана. Ето защо, настоящият съдебен състав приема за безспорно
установено в конкретния случай наличието на противоправно деяние, извършено от ответника,
както и вината на същия. Наличието на нанесени вреди от престъплението също се установи по
безспорен начин от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите, както и от
представените амбулаторен лист, епикриза и платежни документи за извършеното лечение на
ищцата в болнично заведение. Предвид събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната
взаимна връзка, съдът намира за доказан по основание предявения иск за имуществени вреди, като
остава въпроса досежно неговия размер. Ищцата представя доказателства относно направени от
нея плащания, свързани с провежданото й лечение. Същевременно от показанията на разпитаните
свидетели И. А.-С. и Н.Д.се установи, че след инцидента ищцата е имала затруднения с дъвченето
и храненето, както и с дишането, наложила се е оперативна интервенция за отстраняване на
здравословния проблем, възникнал вследствие на нанесения удар. При тези данни по делото съдът
счита, че следва да се присъдят на ищцата сумите, за които има категорични доказателства, че са
извършени от нея във връзка с наложилото се лечение. Предвид гореизложените съображения
съдът намира за основателен и доказан по размер иска за заплащане на имуществени вреди за
сумата от 88,57лв.
Относно претендираната сума от 5500лв. за нанесени на ищцата неимуществени вреди
вследствие на деянието на ответника, извършено спрямо нея на 04.06.2017г., съдът намира иска
3
също за доказан по основание. Несъмнено след нанесената на ищцата телесна повреда същата е
претърпяла и неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесената травма, като
размера на обезщетението се определя по справедливост. Досежно размера на това обезщетение
обаче следва да има обективни критерии, за да се извърши преценка относно вредите. В случая
несъмнено възстановяването на здравето на ищцата е продължило дълго време с оглед данните за
извършвани оперативни манипулации. В същото време настоящият съдебен състав е обвързан от
постановените влезли в сила актове по наказателното дело. Задължителна сила на присъдата по
ВНЧХД №56/2019г. по описа на ОС-Я., по което ответникът е бил подсъдим за нанесена на ищцата
в настоящото производство лека телесна повреда, сочи, че е прието от наказателния съд наличието
на съпричиняване, както и че ответникът – подсъдим по наказателното дело е извършил
престъпното деяние при превишаване пределите на неизбежната отбрана. В настоящото
производство от свидетелските показания също става ясно, че ищцата също е обиждала ответника
и дори го е ударила преди той да й нанесе увреждащия удар в лицето. Ето защо, настоящият
съдебен състав намира за основателни възраженията на ответника за наличието на съпричиняване
от страна на ищцата. Още повече, че двамата са си разменяли обиди и удари, при което на ищцата
е нанесено увреждане, макар и под формата на лека телесна повреда. Ето защо, съдът счита, че
следва да бъде ангажирана отговорността на ответника в настоящото производство за нанесените
на ищцата неимуществени вреди от престъпното деяние, но при определяне на размера на
обезщетението следва да се вземе предвид съпричиняването на вредоносния резултат от страна на
последниата. Предвид гореизложените съображения съдът счита, че от посочената сума от 7000лв.
следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3500лв. след отчитане на
достатъчно голям процент съпричиняване от страна на ищцата, а в останалата част до пълния
предявен размер от 5500лв. иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 143,54лв. На
основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата направените
от нея разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 385,28лв.
съобразно уважената част от исковите претенции. От своя страна ищцата следва да заплати на
ответника направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250,51лв.
съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. О. Н. с ЕГН:********** от ***, да заплати на Р. С. А. с ЕГН:********** от
***, сумата от 88,57лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
вследствие непозволено увреждане, настъпило на 04.06.2017г. в с.Б., общ.Д., при превишаване
пределите на неизбежната отбрана причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, изразяващо се в счупване на носните кости – престъпление по чл.130 ал.1 вр.чл.12
ал.2 от НК, ведно със законната лихва, считано от 04.06.2017г. /датата на увреждането/ до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Б. О. Н. с ЕГН:********** от ***, да заплати на Р. С. А. с ЕГН:********** от
***, сумата от 3500лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие непозволено увреждане, настъпило на 04.06.2017г. в с.Б., общ.Д., при превишаване
пределите на неизбежната отбрана причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, изразяващо се в счупване на носните кости – престъпление по чл.130 ал.1 вр.чл.12
ал.2 от НК, ведно със законната лихва, считано от 04.06.2017г. /датата на увреждането/ до
окончателното изплащане на сумата, като иска в останалата част до пълния предявен размер от
5500лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Б. О. Н. с ЕГН:********** от ***, да заплати на Р. С. А. с ЕГН:********** от
***, направените по делото разноски в размер на 385,28лв. съобразно уважената част от исковите
4
претенции, а по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 143,54лв
ОСЪЖДА Р. С. А. с ЕГН:********** от ***, да заплати Б. О. Н. с ЕГН:********** от ***,
направените по делото разноски в размер на 250,51лв. съобразно отхвърлената част от исковите
претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:К.С.
5